М О Т И В И
към
присъда №246
от 26.10.2017г. по НОХД № 349 от 2018г. по
описа на БОС
Съдебното производство по делото
е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против Д.Т.К.,***, с обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б ”б”,
вр.чл.342, ал.1 от НК.
В проведеното предварително
изслушване подс. К. признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част от обвинителния акт и заявява съгласие за същите факти
да не се събират доказателства в съдебно производство по общия ред. Подсъдимият признава вината си и
изразява искрено съжаление за случилото се. Защитника му – адв. С.К., споделя приетата в обвинителния акт фактическа
обстановка. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода от две години, определено по реда на чл.58а от НК, като изпълнението му се отложи за относително недълъг
изпитателен срок, а наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено за 4
години.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа
обвинението, което намира за безспорно
доказано. Пледира в съответствие с чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а от НК на
подсъдимата да се наложат наказанията 3 години
лишаване от свобода и три години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС, като изпълнението на наказанието лишаване от
свобода се отложи за изпитател срок също от пет години.
Повереникът на частните
обвинители Т.М.С.
и М.М.С. – адв. З.Ж.,
споделя фактическите и правни изводи на държавното обвинение. Предлага на съда да
отмери след редукцията по чл.58а от НК наказание една година лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, а наказанието лишаване от
право да управлява МПС предлага да бъде определено в размер от две години.
След по отделна и съвкупна преценка на
събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено
следното:
Обв. Д.Т.К.
е правоспособен водач, категория „В АМ“ от 2009г.
На 02.05.2015
г., около 13:30 часа, подс. К. потеглил със собствения си лек автомобил „БМВ 320
И” с рег. № А 01 38 МС в
гр. Бургас, ж. к. „М. Р.”, пред бл.
** в посока центъра на същия град.
Около 13:40
часа на 02.05.2015 г., обв. К. управлявал лекия автомобил по бул. „Т.Александров“, част от републикански път Е-87 /T9/, в дясното платно – с посока на движение към центъра
на гр. Бургас, и приближавал бензиностанция „Еко“. В тази си част бул. „Т.Александров“ описва плавен продължителен завой и се
състои от две платна за движение в двете посоки, разделени със затревена ивица.
Всяко от платната за движение е с две ленти за движение и една лента за
принудително спиране. Затревената ивица е широка 4,0 метра, по средата й е
монтирана надлъжна стоманена греда на височина 0,80 метра и пред нея вдясно по
посока центъра на гр. Бургас е монтирана мантинела. Дясното платно за движение
– в посока центъра на гр. Бургас, се състои от следните ленти за движение
отдясно наляво: лента за принудително спиране с широчина 3,30 метра, дясна лента
за движение с широчина 4,00 метра и лява лента за движение с широчина 4,50
метра. Насрещното /ляво/ платно за движение, се
състои от лента за принудително спиране с широчина 3,30 метра, дясна лента за
движение с широчина 4,00 метра и лява лента за движение с широчина 4,50 метра.
Вдясно от платното за движение, в посока пътен възел „Юг” се намира тревна площ
и дървета. Пътната настилка на дясното платно за движение – в посока центъра на
гр. Бургас, е дребнозърнест асфалтобетон, в добро състояние, без неравности.
Хоризонталната пътна маркировка е означена с единична непрекъсната линия вдясно
от линията за принудително спиране, единична непрекъсната линия между лентата
за принудително спиране и дясната лента за движение, единична прекъсната линия
между дясната и лява ленти за движение. Вдясно от лентата за принудително
спиране е разположен бордюр, след който следва отводнителна канавка с широчина
0,40 метра. След канавката е изграден тротоар, покрит с чакъл. На разстояние
3,20 метра от бордюра на пътното платно на изхода от бензиностанция „Еко” са
монтирани пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се
с предимство” и Г2 „Движение само надясно след
знака”. На разстояние 9 метра след посочените пътни знаци и на 1,40 метра
перпендикулярно от бордюра е поставен пътен знак В-26 „Забранено е движението
със скорост по-голяма от 80 км/ч”. Същият знак е
поставен на същото разстояние и в зелената ивица, разделяща двете платна за
движение. Асфалтовата настилка била суха, а видимостта била добра – през
светлата част на денонощието.
Подс. К. управлявал автомобила със
скорост от около 80 км/ч, с опасна зона за спиране
около 62 метра, като се движел в лявата лента за движение в посока центъра на
гр. Бургас. Автомобилът му изпреварил последователно движещите се в дясната
лента лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № А 59 24 ВХ, управляван от свид. Б.Д., и лек автомобил „Ланд Роувър” с рег. № А 2003 МК, управляван от свид. Г.Б..
По същото време свидетелите М.С., М. П., пострадалия С. С. и техния
приятел „М.“,
започнали да пресичат напречно бул. „Т.Александров”,
движейки се от брега на езеро „Вая” към бензиностанция „Еко”. След като
пресекли платното за движение към пътен възел „Юг”, четиримата спрели на
затревената ивица, разделяща двете
платна за движение в двете посоки. В този момент подс.
К. е имал обективна възможност от разстояние 100-150 метра да възприеме групата
деца, намиращи се на затревената ивица. След като прескочили надлъжната
стоманена греда и мантинелата, свидетелите М.С. и М. П., постр.
С. С. и „М.“, предприели тичейки
пресичане на платното за движение към центъра на гр.
Бургас, като пострадалият се движел последен. Когато автомобилът, управляван от
подсъдимия, се намирал на разстояние 44 метра от мястото на удара, водачът му намалил
скоростта на автомобила до 66 км/ч. Разстоянието не
било достатъчно за безопасното преминаване на пострадалия С.С.,
поради което подс. К. предприел преминаване към съседната
дясна лента. В този момент траекториите на движение на лекия автомобил и
пострадалия се пресекли и предната дясна част на автомобила, в областта на
предния капак, предния десен фар и предния десен калник, на около 40 см от десния габарит, ударила странично дясната част на
тялото на пострадалия С.. В резултат на съприкосновението, тялото на
пострадалия било понесено от автомобила, приплъзнало
по дясната страна на предния десен калник и било изхвърлено вдясно на пътя, просурнало се по асфалтовата настилка и се ударило в
бордюра. Мястото на удара било около единичната прекъсната осева линия между
лявата и дясната лента за движение в посока пл. „Трапезица“, на около 2,5 метра
от Ор по посока на огледа.
След удара подс.К.
реагирал с аварийно спиране и спрял автомобила в лентата за принудително
спиране. Свид. Б. рязко намалил скоростта на управлявания от него лек
автомобил „Ланд Роувър“, но
след това продължил движението си в посока центъра на гр. Бургас. Движещия се
зад него свид. Д.
спрял автомобила си
„Фолксваген голф“ в лентата за принудително спиране.
Докато привеждал автомобила си в покой, свид. Д. забелязал, че на осевата линия, разделяща дясната лента за движение и
лентата за принудително спиране, изхвърчало парче от броня на лек автомобил, а
веднага след това забелязал, че в последната лента паднал пострадалия С.С.. Същия свидетел се обадил на телефон 112 и съобщил за
пътно-транспортното произшествие. Докато разговарял с оператора, свидетелят
видял как подсъдимият спрял управлявания от него автомобил , излязъл от него, приближил
се до пострадалия, погледнал го и веднага се върнал в автомобила си, привел го
в движение и потеглил в посока пл. „Трапезица“. Действията на подсъдимия са
били съобщени от свидетеля на оператора,
след което свидетелят привел автомобила
си в движение и последвал управлявания от подсъдимия автомобил. Приближавайки
сервиз „Хонда“, свид. Д. успял да различи номера на регистрационната табела на автомобила на подсъдимия - А 01 38 МС и го продиктувал на оператора на
телефон 112.
През това време свид. М.С. – брат на пострадалия, издърпал тялото му от лентата
за принудително спиране до тротоара, покрит с чакъл, разположен вдясно от
лентата.
Към 13:40 часа
свидетелите свидетелите Т. П. и Д. П. – мл. автоконтрольори
при сектор „ПП“ при ОД МВР-Бургас, били
изпратени на мястото на инцидента, като след пристигането си запазили
местопроизшествието и установили очевидци на деянието.
Пристигналият след тях екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал
смъртта на пострадалия.
След като не изчакал пристигането
на органите на МВР, а напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие, подс. К. продължил да управлява лекия си автомобил по
републикански път Е-87, движейки се в посока към пл. „Трапезица“. Около 14:00 часа той телефонирал на своята приятелка - свид. Щ. К. и като я уведомил , че е станало
пътно-транспортно произшествие и ще й се обади пак, прекъснал връзката. След около 30 минути подс. К. отново телефонирал на свид.
К. и я съобщил, че пътува с лекия
си автомобил към гр. Стара Загора. Около 15:00-16:00 часа двамата се срещнали в началото на гр. Стара
Загора. Той ѝ разказал за инцидента, но не
обяснил защо е отишъл до гр. Стара Загора. Подс. К.
заявил, че е решил да се върне в гр. Бургас, а свид. К. предложила тя да управлява
автомобила. Двамата потеглили за гр. Бургас, движейки се по автомагистрала
„Тракия“.
Около 15:30
часа подс. К. телефонирал на баща си – свид. Т.К. и го уведомил, че се
връща от гр. Стара Загора, като му разказал, че е направил катастрофа, при
която е било ударено дете от ромски произход. Споделил с баща си, че бил много
объркан и изплашен и затова е тръгнал за гр. Стара Загора, но вече пътувал за
гр. Бургас, и поискал баща му да уведоми органите на полицията. След телефонния
разговор, родителите на обвиняемия – Т. и М. К., отишли на мястото на инцидента и разговаряли със свид.
П.. Съобщили му, че синът им пътува
от гр. Стара Загора за гр. Бургас. От своя страна свид.
П. провел няколко телефонни
разговора с подсъдимия , като го убеждавал да се върне на местопроизшествието и
му гарантирал, че никой няма да се саморазправя с него.
Движейки се по автомагистрала
„Тракия“, преди отклонението за гр. Карнобат, лекия автомобил на подсъдимия,
управляван от свид. К., бил спрян от полицейски автопатрул при РУП-Карнобат. След извършения оглед на превозното средство,
подс. К. се качил в патрулния автомобил, а свид. К. се придвижила автомобила му до гр. Бургас.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че при огледа и аутопсията върху
трупа на пострадалия С.С. са установени автомобилна
травма – блъскане от автомобил – прекъсване на гръбнака на две места, масивни
охлузвания по предната част на тялото, специфични увреждания по задната част на
тялото, посичане по черепния покрив, охлузвания и кръвонасядания
по крайниците и др. Според вещото лице, непосредствена причина за смъртта е
прекъсването на гръбначния мозък, в шийния отдел. Отбелязано е, че това
увреждане е причинено от рязко прегъване на гръбнака, както е при удар основно
по задната част на тялото, а охлузванията са следствие триене по грапава
настилка, каквато е асфалтовата настилка.
Изложените фактически
обстоятелства са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че така приетата фактическа обстановка се
установява от събраните в досъдебното
производство доказателства - показанията
на свидетелите Т.М.С., М.М.С., Б. Д. Д., Г.Б. Б., М. Т. С., М. Л. П., Т.П.П., Д. Х. П., К. Ж. К., Г. Х. Ч., Щ. Б. К., Т.Г. К., К. Я. К., К.К.В., протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /том I, л.27-35 от досъд.п./,
протокол за оглед на труп, ведно с фотоалбум /том I, л.36- 42/, протоколи за оглед
на автомобил /том I, л.43-44, л.124-127 от досъд.п./, заключението на повторната и допълнителна съдебна автотехнически експертизи /том II, л.282-307, л.309-318 от досъд.п./, съдебномедицинска експертиза /том
I, л.91-94 от досъд.п./, съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза, съдебномедицинска на веществени доказателства /том
I, л.105-106 от досъд.п./, удостоверение за наследници; препис-извлечение
от акт за смърт, както и останалите писмени доказателства, приложени по делото.
Съдържащите се в посочените доказателствени източници факти потвърждават
направеното от подсъдимата самопризнание
и описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка.
Механизъма на ПТП се изяснява от заключенията
на повторната и допълнителната тройната автотехнически
експертизи. изготвени от инж. Жулиета Едрева, инж.
Юлиян Петров и инж. Богдана Апостолова.
Според заключението на повторната
АТЕ , скоростта на лекия автомобил преди ПТП е била около 80 км/ч, с опасна зона за спиране 62 метра, която се
изминавала за около 4,2 секунди а в момента на удара 66 км/ч.
Вещите лица приемат, че обективната видимост между водача К. и пострадалия С.С., преди произшествието, е била около 100-150 метра,
като според тях показанията на свидетелите М.С. и М. П., че пострадалия се е движел
бавно, не съответстват на показанията на останалите очевидци и на находките на
местопроизшествието. Относно това обстоятелство експертизата приема, че
скоростта на пострадалия е била 12,7 км/ч – взета от
таблица по експериментални изследвания като средна скорост на движение на момче
на 9 години с бързо бягане. В конкретния случай от слизането от разделителния
остров и навлизането по лявата лента на бул. „Т.Александров“
до мястото на удара, пострадалият изминал 4,5 метра с бързо бягане за 1,3
секунди, а за същото време лекия автомобил, движейки се със скорост от 80 км/ч, изминал разстоянието от 28,9 метра.Подс.
К. не предприел аварийно спиране, а намалил скоростта до 66 км/ч,
със спирачно закъснение 4,5 м/сек, като за периода от
реакцията на водача до намаляването на скоростта, автомобилът изминал 44 метра.
Подс. К. е имал възможност да възприеме децата, когато
те са се намирали на разделителния остров, в близост до пътното платно. В този
момент автомобилът се е намира на 100-150 метра от мястото на удара, като
пострадалият и неговите приятели не са били навлезли на пътното платно и не са
попадали в опасната зона за спиране на автомобила. В същото заключение вещите лица приемат, че ударът е
бил предотвратим от подс. К. с аварийно спиране от
началния момент на възникване на опасността, тъй като последният е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, предприемайки незабавно
аварийно спиране.
Според допълнителната тройна
автотехническа експертиза, изготвена от същите вещи лица инж. Жулиета Едрева,
инж. Юлиян Петров и инж. Богдана Апостолова, когато е възникнала опасността за
движението на лекия автомобил, т.е. когато подс. К. е имал обективна възможност да възприема децата на
разделителния остров, в близост до пътното платно, пострадалият не е започнал
пресичане на лентата за движение, по която се е движел л.а.
„БМВ“, той се е намирал на разстояние най-малко 100 метра от мястото на удара.
Подсъдимият е изпреварил движещия се л.а. „Ланд Роувър“ , който е останал в дясната лента по-назад от л.а.
„БМВ“ и не е ограничавал видимостта на подсъдимия към децата. Подс. К. е имал директна видимост, към разделителния
остров, където са се намирали децата и е съществувала обективна възможност да
ги възприеме като опасност за движението, да спре преди мястото на удара с
аварийно спиране или с рязко намаляване на скоростта да ги пропусне пред
автомобила си, защото отстоял най-малко на 100 метра от мястото на удара, а л.а. „БМВ“ се е движел със скорост 80 км/ч,
с опасна зона за спиране 62 метра. След подробен анализ на намерените обективни
находки, същите вещи лица обосновано са определили мястото на удара между лекия
автомобил и пострадалия около единичната прекъсната осова
линия между лявата и дясната лента за движение и на около 2,5 метра от Ор по посока на огледа.
Налице са противоречия между
заключенията на основната тройна експертиза и повторната и допълнителната АТЕ
по основните параметри на движение и механизъм на ПТП.Според
първоначалната тройна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Т.Илиев, инж. Бердж Топузян и инж. Живомир Стефанов в
преди ПТП лекият автомобил на подсъдимия се е движел със скорост 100 км/ч с опасна зона за спиране 81 метра, в момента на удара
68 км/ч, а мястото на удара е в дясната лента за
движение – надлъжно на 6,80 метра след ориентира, а напречно на 4,5 метра вляво
от дясната ограничителна линия на платното за движение в посока центъра на гр.
Бургас.
Заключението на първоначалната тройна
автотехническа експертиза е необосновано, защото изводите на вещите лица не са
съобразени с местоположението на находките на пътното платно - дясната маратонка на пострадалия, открита в
лентата за насрещно движение, падналите отломки от лекия автомобил, липсата на
спирачни следи, следата от протриване на асфалта и бордюра, оставена от тялото
на пострадалия, крайното местоположение на трупа на пострадалия С.С., фиксирани в протокола за оглед. Последните
обстоятелства са били обсъдени от повторната тройна автотехническа експертиза,
която преценявайки ги ведно с
показанията на свидетелите Д. и Б. и след съответните изчисления, е приела други параметри
на скоростта на лекия автомобил преди ПТП и в момента на удара – съответно 80 км/ч и 66 км/ч и опасната зона за
спиране 62 метра. По отношение на механизма на ПТП съдът изцяло кредитира
изводите от заключенията на вещите лица по повторната и допълнителната тройната автотехнически експертизи.
Между показанията на свидетелите
няма съществени противоречия. Те са еднопосочни и достатъчно подробни за значимите за делото факти, поради което и
настоящият състав ги кредитира изцяло.
Вида на получените телесни
увреждания и причината за леталния изход на пострадалия се установяват от протокола за оглед на труп и заключението на СМЕ№113/15г. Установена
е непосредствена причина за смъртта - прекъсването на гръбначния мозък, в шийния
отдел. Това увреждане е причинено от рязко прегъване на гръбнака, както е при
удар основно по задната част на тялото, а описаните множество охлузванията са
следствие триене по грапава настилка, каквато е асфалтовата настилка.
При така приетата фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си
подс. Д.К. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по по чл. 343, ал. 3,
предложение шесто, б. „б”,
предложение първо вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал.
1 от НК. Това е така, защото
на 02.05.2015 г.***, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „БМВ 320 И” с ДК № А 0138 МС, нарушил правилата за движение по чл.
117 от Закона за движение по пътищата и
по непредпазливост причинил смъртта на С.М.С. ЕГН **********, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
Смъртта на пешеходеца е в пряка
причинна връзка с допуснатото от подсъдимия К. нарушение на правилото за движение чл.117
от ЗДвП, довело до настъпилите съставомерни
вредни последици – причинената смърт на пострадалия С.С..
Разпоредбата на чл.117 от задължава водача
на ППС при приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца да намали скоростта, а при
необходимост – и да спре.
Предвид обстоятелството, че пострадалия е дете (а и останали
пресекли на неразрешено място пътното платно също са деца), опасността за движение за подсъдимия е
възникнала още в момента, когато то е било близо до пътното платно. Тази
опасност е възникнала от началния момент
на обективната възможност подсъдимият да
възприеме децата, намиращи се на затревения разделителен остров, разделящ двете
платна за движение в двете посоки. В този момент автомобилът се е намира на
100-150 метра от мястото на удара, като пострадалият и неговите приятели все
още не са били навлезли на пътното платно и не са попадали в опасната зона за
спиране на автомобила. Подс. Д.К.
е имал обективна възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие,
като предприеме аварийно спиране, тъй като групата деца, между които и
пострадалия, са се намирали в полезрението на обвиняемия, когато лекия
автомобил е бил на повече от 100 метра от мястото на удара, скоростта на лекия
автомобил е била 80 км/ч и и опасната му зона за
спиране е била 62 метра. Подсъдимият не
е реагирал своевременно по предписания начин да спре управлявания автомобил.
Непосредствено след инцидента и
като е възприел и осъзнал, че е причинил увреждане на детето, подс. К. е напуснал
мястото на произшествието, без изчака пристигането на органите на МВР, като с участващия
в ПТП лек автомобил се е придвижил до гр.
Стара Загора. Твърденията му, че е потеглил към гр.Стара
Загора защото бул объркан и за да избегне саморазправа
от събралите се ромски граждани, не намират потвърждение в доказателствата по
делото. Видно от показанията на свидетелите К. , В. , П. и М.С.,
събирането на хора на мястото на ПТП е започнало, докато мъж и жена от
друг, спрял след напускането на подсъдимия автомобил, са се опитвали да помогнат на
пострадалия С. и непосредствено преди
пристигането на полицейските служители. Липсва основателна причина по смисъла
на т.4, б.“и“ от ППВС № 1
от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г. подс. К. да
напусне местопроизшествието, поради
което е и налице квалифициращото
обстоятелство „деецът е избягал от местопроизшествието“, предвидено в чл. 343,
ал. 3, предложение шесто от НК.
Деянието е извършено по
непредпазливост, при нейната форма небрежност. Подсъдимият обективно е причинила
съставомерния резултат, без да е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава
правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика, той е
бил длъжна и е могъл да предвиди, че в
резултат на неговото нарушаване на задължението по чл.117
от ЗДвП може да бъде причинена смъртта на друго лице
и е могъл да я предотврати .
За извършеното от подсъдимия
престъпление закона предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода от три
до петнадесет години и
лишаване от право за управление на
МПС. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК
наказанието на подсъдимата се определя при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието
съдът прецени, че деянието не се отличава с по-висока степента на обществена опасност
по сравнение с други от същия вид. Личната степен на обществена опасност на
подсъдимия е ниска-той е криминално
необременен, трудово ангажиран, с добри характеристични данни от ръководството
на УАСГ , къде е студент V курс за участието му в
учебния процес и в студентските органите за управление, както и от работодателя му – „К. **“ЕООД, гр.София. Наред с това, съдът отчете обстоятелството, че до дата на деянието
подсъдимият е имал бил санкциониран по административен ред за други нарушения, макар и на неосновни правилата за движение, което сочи за
относително завишена опасност като водач на МПС. Макар и поведението на
пешеходеца да е допринесло за съставомерния резултата,
специалната закрила, която закона предоставя на децата (намерила конкретен израз в
разпоредбата на чл.117 от )
изключва възможността съпричиняването да се отрази на
обема на наказателната отговорност на подсъдимия - Решение №
368 от 29.10.2015 г. на ВКС
по н. д. № 761/2015 г., I н. о., НК.
Оценявайки съвкупно изброените
по-горе обстоятелства, съдът намери, че наказателната репресия спрямо подс. К. следва да
се реализира при сериозен привес на смегчаващи вината обстоятелства, поради което отмери
наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок
от по четири години. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи
на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца. Настоящото деяние е изолиран инцидентен случай в поведението на подсъдимия.
По мнението на настоящия състав и с
оглед всички изложени по-горе съображения
целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко поправянето на подс.
К., не се налага отделянето му от обичайната му среда за реалното изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода. По-продължителният изпитателен срок
от 4 години е достатъчна гаранция за ефективността на бъдещия възпитателен
процес. Според съда така определените по размер и наложени наказания в своята
съвкупност отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 от НК и са напълно достатъчно за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
Веществените доказателства по делото, като вещи без
стойност, следва да се унищожат след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата направените съдебно деловодни разноски, както и
разноските по воденото съдебно производство на частните обвинители, съобразно
искането на повереника им.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:.......................