Р Е Ш Е Н И Е
№176
гр.Ботевград, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №312 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Д.С. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г.,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед
РД ***г. на Министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ във
вр. чл.104, ал.1, т.1 от ЗГ във чл.32 ал.3 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите във връзка § 43 от Наредба
№8 от 05.08.2011г. за сечите в горите , на основание чл.257, ал.1, т.2 и чл.275, ал.1, т.2
от ЗГ
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00
лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя И.Д.С. поддържа жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и моли да бъде
уважена, съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната организация – Регионална
дирекция по горите-гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Сариев в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като
законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писменни доказателства: справка за издънково насаждение;
възражение; АУАН №***г.; КП №***г.;
протокол от 29.10.2018г.; доклад;
възражение; справка за издънково насаждение; позволително за сеч № ***г.;
карнет опис; писмо; позволително за сеч № ***г.; протокол за освидетелстване на
сечище № ***; заповед № ***г.;доклад; писмо; заповед №***. - заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н.А.Н.– актосъставител, на длъжност
“главен горски инспектор” при РДГ -
София, Д.Б.Б., К. Д.Т. и С. Р. Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На 29.10.2018г. свидетелите К. Д.Т. – “главен експерт” при ИАГ
и С. Р. Д. - „старши експерт” при РДГ –
София участвали в извършването на проверка по дисциплината за ползване в горските територии – частна
собственост в териториалния обхват на ТП „ДГС Ботевград“. Тогава те осъществили
проверка по документи и на терен относно
провеждането на сечта в имот №***, попадащ в отдел *** подотдел „я 1“,
в землището на с.К., обл.Софийска. В хода на проверката контролните органи установили, че на 03.01.2018г.
И.Д.С. в качеството си на
лицензиран лесовъд, е издал позволително
за сеч №*** в цитирания подотдел с вид на сечта „гола“, като в него е било предвидено да се добият дърва за огрев
от дървесен вид „благун“. При проверката на терен и от протокола за
освидетелстване на сечище св.Т. и св.Д. констатирали, че в действителност от
този частен имот били добити дърва от вида „благун“, за които не било позволено
да се извършва „гола“ сеч, респ. при
наличието на такъв дървесен вид, жалбоподателят не е следвало да издава
позволително за „гола“ сеч. Тези
констатации били отразени в констативен протокол от 29.10.2018г., а св.Д. изготвил
писмен доклад по случая, с оглед на които на 20.11.2018г. св.Н.А.Н. на
длъжност “главен горски инспектор”
при РДГ - София съставил срещу
жалбоподателя АУАН № ***г., който бил предявен на С. за
запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал с възражение.
Въз основа на така извършената проверка и съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***г. от Директора на
регионална дирекция по горите - София.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН и в предвид наложеното
административно наказание „глоба” наказателното постановление подлежи на
съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност съгласно чл.59, ал.3 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът
намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят
незаконосъобразността на НП и се изразяват в следното: както в АУАН, така и в
НП не е посочено конкретно мястото
на извършването на нарушението. В съставения АУАН
е посочено, че мястото на извършване на нарушението е София област, община Ботевград, ул.“Славейков“ 8, ап.7, но не
е посочено населеното място, или в землището на кое
населено място се намира отразената улица и апартамент. От
друга страна в обжалваното
НП не е посочено мястото на извършване на твърдяното
от страна на наказващият орган нарушение. Императивната норма на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН съдържа задължителните
реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност,
включващо и правото му да знае къде се твърди, че е извършил съответното нарушение, за
да може да организира защитата си. В случая, в НП мястото на извършване на нарушението въобще не е посочено. Съдът констатира, че в административно-наказателното производство липсва волеизявление от страна на наказващия
орган относно мястото на извършване на вмененото му на С. нарушение
по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. чл.104, ал.1, т.1 от ЗГ
във чл.32 ал.3 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите във връзка § 43 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите
в горите. Непосочването в НП на конкретното място на извършване на нарушението представлява
съществено нарушение на процесуални правила, което води до нарушаване на
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, като не би могло да
бъде установено къде е извършено
нарушението.
Допуснатото в
случая процесуално нарушение е
съществено и опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му, тъй като: мястото,
където е извършено нарушението е
основен обективен признак на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния
реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират
пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на
административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на
нарушителя, така и съдебния контрол.
Законът не предвижда възможност за саниране на
нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е
предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД ***г. на Министъра на
земеделието и храните против И.Д.С. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :