Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Кремена Колицова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 36 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Б.К.Г.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 784/13.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1323/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-1085-001237/29.05.2019 г. на началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от същия
закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В
касационната жалба се развиват подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната
инстанция нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при
оценката на доказателствата. Акцентира се на обстоятелството, че занасянето на
автомобила било еднократно и то би могло да се дължи на редица други обективни
фактори, извън поведението на водача, включително на обстоятелството, че
автомобилът е със задно предаване, на евентуалното наличие на пясък или чакъл по
пътното платно и др. подобни. Сочи, че извършеното от него е несъставомерно по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, включително и поради липса на елементи от субективната
страна на нарушението по този текст. Иска се отмяна на решението и решаване на делото
по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено възражение, в което излага аргументи за нейната
неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел за установено, че в 17:25 часа на 29.04.2019 г., в гр.Русе, касаторът управлявал
МПС л.а. „***** с рег. № ********, като се движел по ул.“Шипка“. При
навлизането в кръговото кръстовище с ул.“Чипровци“, боравейки с уредите за
управление и форсирайки двигателя на автомобила, същият умишлено нарушил
устойчивостта му на пътя, като насочил лявата му част да се движи с двете леви
врати косо на оста на пътя. Въззивната инстанция приела също, че това деяние е
правилно квалифицирано като нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и е подведено под
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон като на касатора са
наложени предвидените в нея административни наказания.
Спорът се концентрира върху обстоятелството дали
поднасянето на автомобила е било умишлено извършено. Разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да
е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението
по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината –
чл.11, ал.2, пр.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН.
Касационната инстанция не констатира формални
нарушения по съставения акт за установено административно нарушение (АУАН),
поради което същият се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените
в него констатации – чл.189, ал.2 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че управляваният
от касатора автомобил, движейки се в кръстовище – кръгово движение, образувано
от ул.“Шипка“ и ул.“Чипровци“, навлиза по последната улица „…като поднася задната част на автомобила
вляво, принуждавайки го да се движи с левите врати в права посока, косо на оста
на пътя …“. Този начин на движение на автомобила се потвърждава от
актосъставителя Пламен Петров при разпита му в качеството на свидетел пред
районния съд. Св.Ивайло Николов (приятел на касатора, пътуващ в автомобила) от
своя страна заявява, че при навлизане по ул.“Чипровци“ „…колата леко мръдна задницата, изсвириха гумите, при което шофьорът се
уплаши и ни се извини…“.
При това положение, доколкото е налице противоречие
в показанията на свидетелите по отношение степента на поднасяне на автомобила и
като се имат предвид приятелските отношения между св.Н. и касатора, въззивната
инстанция правилно е кредитирала показанията на св.Петров и направеното в АУАН
описание на нарушението.
Подобно латерално (странично) движение на автомобила,
с левите врати в права посока, косо на оста на пътя, ползвайки своята тежест и
инерционен момент, не може да бъде предизвикано само от обстоятелството, че той
(марка „БМВ“) е със задно предаване. Наличието на разпилян пясък или чакъл по
платното за движение не е установено по делото. Св.Н. установява само, че в
близост били извършвани ремонтни дейности, но не сочи, че такива материали е
имало разпилени по пътя. Освен това при предизвикано от наличието на пясък или
чакъл поднасяне на автомобила не би се чуло характерното „изсвирване“ на гумите
при предизвиканото от рязкото спиране тяхно протриване по асфалтовата настилка,
за което дава показания последният свидетел.
При това положение касационната инстанция намира,
че се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото
извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните
колела, което, разбира се, е по – лесно да бъде постигнато при автомобили със
задно предаване. Така документираното в АУАН движение на автомобила изисква
предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени
действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното случайно предприемане и то в
нужната последователност, т.е. първоначално ускоряване преди навлизането в
завой, последващото използване на спирачка в завоя, което води до промяна
разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на
задните гуми, следвано от ново ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване
контрола върху автомобила и посоката на неговото движение, на практика е
изключено. По тази причина касационната инстанция споделя извода на районния
съд, че в случая се касае до умишлено поведение, до търсен от касатора ефект,
за което свое поведение той правилно е санкциониран.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на
доказателствата и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.5
от АПК в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, определя в размер на 100 лева.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 784/13.11.2019 г., постановено по АНД № 1323
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
Б.К.Г., с ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А.
А., сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: