МОТИВИ по НОХД №30389/2010 г. по описа на Р.
с.
Подсъдимата К.Ц.Ц. е обвинена в това, че на неустановена
дата през месец декември 2009 г. в с. Л., обл. М., отнела чужди движими вещи -
6 бр. шперплатови платна от ламперия с размери 1, 25/0, 5 м. на стойност 42.72
лв. и 1 бр. дървена пейка на стойност 20 лв., или всичко на обща стойност 62.72
лв. от сградата на бивша поликлиника в същото село, собственост на Община Б. с
м. о. л. Р.Г.В., без съгласието на собственика с намерение противозаконно да
присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 НК
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като
признае подсъдимата Ц. за виновна в извършване на престъплението по чл. 194 ал.
3 вр. с ал. 1 НК, да и наложи наказание пробация с първите две задължителни
пробационни мерки за срок от една година и с налагане на мярката по т. 6 –
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в рамките на една
година. Предлага на съда да определи общо наказание между наказанието по
настоящата присъда и тази по НОХД №30170/2010 г. на РС-М..
Подсъдимата К.Ц. се признава за виновен и заявява на
съда, че се е подвела по съпруга си – Г.Ц. и снаха си Е. Маринова, както и че
взела пейката, за да седят на нея, а платната - за да ги използва за отопление.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с доводите на страните, и
законовите изисквания, приема за установено следното:
Подсъдимата К.Ц. е осъждана
за престъпления срещу собствеността, като в момента изтърпява наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца при строг режим в Сливенския затвор. Същата
е омъжена и живее в с. Л., обл. М., безработна е и с основно образование. Сградата
на Бившата поликлиника в с. Л., собственост на Община Б., намираща се в същото
село, по пътя за с. Г. не се ползвала по предназначение. Сградата не била
охраняема поради липса на средства. Оттам били изнесени всички по-ценни вещи, като
останали няколко пейки, както и платна от дървена ламперия. За
материално-отговорно лице била назначена свидетелката Р.Г.В..
В края на месец
декември 2009 г. свидетелката В. уведомила свидетеля К. xxx, че част /6 броя/ от
платната от дървената ламперия в бившата поликлиника и една пейка - липсвали. Веднага
била подадена жалба от свидетелката В. /л. 15 от ДП/. След извършване на бързи
оперативно-издирвателни мероприятия бил установен и извършителя – подсъдимата Ц..
На дата 18.01.2010 г. тя върнала с Протокол за доброволно предаване 5 броя
платна от дървената ламперия и 1 бр. пейка.
От заключението
по назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността вещите
- 6 бр. шперплатови платна от ламперия с размери 1, 25/0, 5
м. са на стойност 42.72 лв., а и 1 бр. дървена пейка е на стойност 20 лв., или
всичко на обща стойност 62.72 лв. Възстановени са 5 бр. платна и 1 бр. пейка, т.
е., щетите, които не са възстановени са в размер на 7, 12 лв.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимата е осъществила състава на
престъпление по чл. 194 ал. 3 НК – затова, че на неустановена дата през месец
декември 2009 г. в с. Л., обл. М., отнела чужди движими вещи - 6 бр. шперплатови
платна от ламперия с размери 1, 25/0, 5 м. на стойност 42.72 лв. и 1 бр. дървена
пейка на стойност 20 лв., или всичко на обща стойност 62.72 лв. от сградата на
бивша поликлиника в същото село, собственост на Община Б. с м. о. л. Р.Г.В., без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да присвои, като случаят е
маловажен - престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 НК. Съдът я призна за виновна
по това обвинение.
Налице са всички елементи
от субективната страна на деянието, а фактическата обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства - протоколи за доброволно предаване на вещи, свидетелски показания, заключение
по съдебно-оценъчна експертиза, както и обясненията на подсъдимата.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
За деянието по чл. 194
ал. 3 НК законодателят е предвидил алтернативно – наказание лишаване наказание
до една година, пробация или глоба от 100 до 300 лв.
Съдът в случая
намира, че по отношение подсъдимата Ц. следва да се наложи наказание пробация на
основание чл194 ал. 3 НК вр. с чл. 54 НК, с оглед съдимостта на същата и
причините за извършване на деянието.
Съдът на основание чл. 42а ал.
2 т. 1 и т. 2 НК й определи следните пробационни мерки в техния минимален срок,
както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност всеки четвъртък и
петък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
Съдът намира, че с така наложеното по вид и размер
наказание ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на Ц. и останалите граждани.
На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК, съдът
определи едно общо наказание по настоящата присъда и по присъда по НОХД №30170/2010
г. на РС-М., до размера на по-тежкото – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
същото да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На
основание чл. 25 ал. 3 НК, съдът приспадна от определеното
общо наказание лишаване от свобода наказанието пробация, като 2 /два/ дни
пробация се зачитат за 1 /един/ ден лишаване от свобода и обратно.
Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ВСС-София сумата от 65 лв. - направени по делото разноски за
вещи лица, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: