№ 11245
гр. .., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110107578 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр...,
ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на ответниците Н. З. З., ЕГН
**********, с адрес гр..., ж.к.М 4 бл...., Р. С. З., ЕГН ..., с адрес гр..., ж.к.Х Д бл...., С. С. З.,
ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.К П І част бл...., Р. С. З., ЕГН **********, с адрес гр...,
ул.“Н С“ № 33, Н. З. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.С Р бл.... и И. З. З., ЕГН ..., с адрес
гр..., ж.к.С Р бл...., да заплатят на ищеца дължими суми за потребена топлиина енергия и
осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ..., както следва:
Н. З. З.– 1/ стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № ..., в размер на 2546.32 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 497.77
лв.; 3/ цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15.72 лв. за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата
молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 4/ мораторна лихва за периода от
05.03.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 3.76 лв.
всеки от ответниците Р. С. З., С. С. З. и Р. С. З. – 1/ стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на 636.59 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на
исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 124.45 лв.; 3/ цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 3.93 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на
вземането, и 4/ мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 0.95
лв.
1
всеки от ответниците Н. З. З. и И. З. З. - 1/ стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на 318.29 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата
молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 62.23 лв.; 3/ цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 1.96 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на
вземането, и 4/ мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 0.47
лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот, придобит по
наследство от З З. и Р. Н. З..
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „ПМУ И“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от част от ответниците.
Ответниците Н. З. и Р. З. оспорват исковете поради извършен отказ от наследство от
техните наследодатели, респ. липсата на качеството потребител на топлинна енергия.
Ответникът Р. З. твърди, че липсват доказателства, че наследодателя му Р. Н З. е била
собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва се ищцовото дружество да е
изпълнило задълженията си да публикува общите условия в един централен и един местен
ежедневник.
Исковете се оспорват на самостоятелно основание и като погасени по давност.
Ответникът С. З. оспорва исковете поради липсата на доказателства, че е клиент на
ищцовото дружество, както и поради липсата на доказателства, че е приел наследството на
С. З. З. и на Р. Н. З..
Навеждат се доводи, че не се представени доказателства за открИ.е на партида за
процесния имот, както и за липсата на идентичност на адреса ж.к.К П 1 и ул.“Б Д“, въпреки
представеното в тази насока удостоверение от ГИС-...
Ответникът оспорва и дължимостта на мораторна лихва за забавено плащане на
задължения за топлинна енергия, като развива доводи относно необходимостта от
2
публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца. За претендираната
мораторна лихва за дялово разпределение пък се оръща внимание, че липсват данни за
поставянето му в забава, нито пък е предвиден срок за плащане.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
Ответникът Н. З. оспорва исковете поради липсата на доказателства, че е клиент на
ищцовото дружество.
Ответникът се позовава на чл.62 от ЗЗП, като обосновава становище за доставка на
топлинна енергия без да е налице искане от страна на потребителя. Артернативно твърди, че
през исковия период не е доставяна топлинна енергия в имота.
Аргументира се становище, че в случая би била приложима извъндоговорната
отговорност. С оглед на това се поддържа, че не е дължимо и обезщетение за забава, тъй
като липсва покана за плащане.
Исковете се оспорват и поради погасяването им по давност.
В съдебно заседание ищецът и ответниците Н. З., С. З. и Р. З., се представляват от
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговорите към нея
съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, на 18.02.1986 г. Р. Н. З. и З Г. З. са закупили ведомствен апартамент
№...., находящ се в гр..., ж.к.К П, ул.“Б Д“ бл.14, вх.Г, ет.3. В удостоверение №
.../1/06.11.2012 г. на ГИС-.. е отразена идентичността на административния адрес ж.к.К П,
ул.“Б Д“ бл.14, с ж.к.К П 1, бл.....
След закупуване на имота, върху него е вписана законна ипотека с молба на ДСК до
Служба по вписванията.
На 30.01.2012 г. Р. Н. Зема е починала, като е оставил за свои наследници
отразените в приложеното на л.51-52 от делото удостоверение зан аследници лица – децата
си Н. З. З. и С. З. З.. Последният е починал преди завеждане на делото и е оставил от своя
страна за наследници дъщеря си Р. С. З., и синовете си С. С. З., Р. С. З. и З. С. З..
Последният е починал на 28.04.2022 г. и е оставил за наследници сецата си Н. З. З. и И. З. З..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр... от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 15.02.2012 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „ПМУ И“ ООД. С оглед на
3
това е изпратено заявление до последното. Представени са доказателства и за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор № .../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през
включените в исковия период отоплителни сезони не е извършван реален отчет на уредите
за дялово разпределение поради неосигурен достъп. Притези данни ФДР е разпределила
топлинна енергия по системата за дялово разпределение, като за целта са издадени след края
на всеки отоплителен сезон изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми от променена цена на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„ПМУ И“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана
към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има три
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. Освен това в банята има
отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет, поради
което потребената чрез него топлинна енергия е разпределяна по изчислителен път
съобразно Приложението към чл.61, ал.1, т.6.9 и разпоредбата на т.6.5 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г., при определена топлинна мощност
от 390W.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от монтиран водомер.
С оглед обстоятелството, че през исковия период не е осигурен достъп за отчет,
разпределената топлинна енергия е по изчислителен път, чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата съгласно Приложението към чл.61, ал.1 към
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. в съответствие с
определените от ФДР топлинна мощност на отполителните тела, респ. по 140 л. топла вода
на денонощие при трима ползватели.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
4
метрологична проверка през 2017 г. и през 2021 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 5092.69 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 31.44 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и
чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на 18.02.1986 г. Р.
Н. З. и З Г. З. са закупили ведомствен апартамент №...., находящ се в гр..., ж.к.К П, ул.“Б Д“
бл.14, вх.Г, ет.3, който с оглед отразеното в удостоверение № .../1/06.11.2012 г. на ГИС-..,
следва да се приеме, че е идентичен с процесния, за който се твърди, че е доставяна
топлинна енергия през исковия период.
Доколкото в документа за собственост не са посочени частите на двамата
съсобственици, то на основание чл.30, ал.2 т ЗС, те следва да се считат за равни до
доказване на противното.
С оглед на това и на посоченото в уточнителната молба на ищеца от 05.04.2023 г.,
че отговорността на ответниците се ангажира в качеството им на наследници на Р. Н. З., то
отговорността им е до ½ от размера на общото задължение. В същото време, видно от
представеното удостоверение за наследници на Р. Н. З., всички привлечени към отговорност
лица са нейни наследници, като Р. С. З. и Н. З. З., са направили отказ от наследство, при
което се увеличава дела на останалите наследници от сътветните коляно и ред. Това
обстоятелство обаче не може да бъде взето предвид служебно от съда, без да е направено
съответното изменение на иска от страна на ищеца, поради което съдът с решението си по
настоящето дело следва да се произнесе в очертаните от ищеца рамки на отговорността на
всеки един от ответниците.
Ответникът Н. З. З., като син на Р. Н. З. е придобил по наследство ½ от
притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот, т.е. ¼ ид.ч.
Ответниците Р. З., С. С. З., Р. З. и З. З. пък са придобили по ¼ ид.ч. от
притежаваната от баща им С. З. З. по наследство от Р. Н. З. ¼ ид.ч. от имота или всеки от
тях е станал собственик на 1/16 ид.ч., а след отказа от наследство на Р. З., останалите
наследници са увеличили дела си до 1/12 ид.ч. След смъртта на З. З. и извършения от
5
дъщеря му Н. З. отказ от наследство, неговата 1/12 ид.ч. от имота е преминала единствено
към сина му И. З. З..
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период се явяват ответниците Н. З. З., С. С. З., Р. З. и И. З.
като съсобственици на имота.
Предвид направения отказ от наследство от страна на Н. З. З. и Р. С. З., който е
изключва собствеността върху процесния имот, а оттам и качеството потребител на
топлинна енергия, исковете срещу тези две ответници следва да се отхвърлят само на това
основание.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 5092.69 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В тази
насока следва да се отбележи, че действително, не е установено свидетелство за
метрологичен контрол през 2019 г., но в случая доколкото през 2017 г. и през 2021 г. е
установено, че монтираният такъв в абонатната станция на етажната собственост е
изправен, изводът, който се налага е, че точно е измервал топлоенергията и в периода между
двете проверки. Приемането на противното би означавало, че даден топломер би могъл
самостоятелно, независимо от външна намеса, да излиза извън и да се връща в класа си на
точност, което противоречи на техническите правила и норми и на житейската логика.
Ответниците Н. З. З., С. С. З., Р. З. и И. З. като потребители на топлинна енергия в
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, имат задължението да осигурят достъп за
отчет на уредите за дялово разпределение. Неизпълнението на това тяхно задължение е
основание да се приложи разписаната в нормативната база методика за определяне на
6
количеството топлинна енеригя, потребено в жилището им за отопление и за подгряване на
битово-гореща вод. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице.
Отделно от това, ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни в частност относно използваната при изчисленията кубатура на имота
и на цялата сграда, в която той се намира. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
5092.69 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответниците дължат на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота им топлинна енергия в посочения по-горе
размер, съобразно дела им в имота, който е както следва: 3/12 ид.ч. за Н. З. З., и по 1/12 ид.ч.
за С. С. З., Р. З. и И. З.
От страна на ответниците Н. З. З., С. С. З. и Р. З. е направено възражение на
погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за
основателно по следните съображения: По отношение на характера на вземанията за
топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие
от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г.,
че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в”
ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
13.02.2023 г., когато е подадена исковата молба и на която дата на основание чл.116, б.“б“
от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията преди
м.декември 2019 г. /с падеж на плащане 14.02.2020 г./. Видно от таблицата, поместена на
стр.7 от заключението по СТЕ, за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., задълженията
7
възлизат на 1153.46 лв. Т.е. непогасени по давност са начислените суми за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 3939.23 лв.
С оглед на това, следва да се установи задължение за Н. З. З. за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 984.81 лв., за С. С. З. и Р. З. – за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на по 328.27 лв., а за И. З. – за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. в предявения размер от 318.29 лв., доколкото същият е по-нисък от
действително дължимия от 424.39 лв. и при липсата на релевирано възражение за давност.
За разликата до пълните предявени размери, исковете за главница срещу Н. З. З., С.
С. З. и Р. З. следва да се отхвърлят.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на исковата молба – 13.02.2023
г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 31.01.2023 г. в размер на 705.30 лв. след отчитане на погасените
по давност суми. Размерът на лихвата по върху задълженията за отоплителен сезон
2019/2020 г. от 356.49 лв., съдът определи с помощта на специализиран изчислителен модул,
справка от който е приложена по делото, като олихвяемата главница, отразена на ред 1,
колона 3 в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ, от 2622.83 лв., съдът
намали с погасената по давност сума от 1153.46 лв. за периода м.май-м.ноември 2019 г.
/2622.83 лв. – 1153.46 лв. = 1469.37 лв./. Към лихвата за забавено плащане на задълженията
за отоплителен сезон 2019/2020 г., съдът добави посочената на ред 2, колона 4 от таблицата
на стр.7 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по общата фактура за отоплителен
сезон 2020/2021 г. от 348.81 лв.
С оглед на това задълженията за лихва на ответника Н. З. З. за исковия период
възлиза на 176.33 лв., на ответниците С. С. З. и Р. З. – 58.76 лв., а на ответника И. З. – 82.10
лв. /при липсата на възражение за погасяване по давност/.
За разликата до пълните предявени размери, исковете за обезщетение за забава срещу
Н. З. З., С. С. З. и Р. З. следва да се отхвърлят, а иска срещу И. З. – с оглед диспозитивното
начало, да се уважи до предявения размер от 62.23 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР «ПМУ И» ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
8
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направено.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че
ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 1251.85 лв. по двете дела, за депозит
за експертизи 650.00 лв., за съдебно удостоверение 5.00 лв. и за депозит за особени
представители на ответниците от 1755.00 лв. В същото време, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 100.00 лв. /вписано в списъка
по чл.80 от ГПК, приложен на л.265 от делото/.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
3361.85 лв., в тежест на ответника Н. З. следва да бъде поставена сумата 590.67 лв., в тежест
на ответниците С. С. З. и Р. З. – по 328.89 лв., а в тежест на И. З. - сумата 124.63 лв. Тук
следва да се отбележи, че при определяне отговорността за разноски съдът е взел предвид
направения от ищеца разход за депозит на особен представител в съответния размер спрямо
всеки един от ответниците.
С оглед изхода на спора, ответниците също имат право на разноски, но липсват
доказателства за извършени от тях разходи в производството, поради което съдът не се
произнася с решението с и в частта за разноските на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. З. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.М 4 бл...., да заплати на “Т – ..”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, следните суми за топлинна енергия, доставяна в имот, отчитан с абонатен № ..., а
именно: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в размер на 984.81 лв., ведно със законна лихва за периода от
подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 176.33 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер на иска за главница от 2546.32
лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., и за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава от 497.77 лв.
9
ОСЪЖДА всеки един от ответниците С. С. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.К П
І част бл...., и Р. С. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ул.“Н С“ № 33, да заплати на “Т – ..”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, следните суми за топлинна енергия, доставяна в имот, отчитан с абонатен № ..., а
именно: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в размер на по 328.27 лв., ведно със законна лихва за периода
от подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на по 58.76 лв., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер до пълния предявен размер на иска за главница
от 636.59 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., и за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава от 124.45 лв.
ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН ..., с адрес гр..., ж.к.С Р бл...., да заплати на “Т – ..” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е,
следните суми за топлинна енергия, доставяна в имот, отчитан с абонатен № ..., а именно:
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., в размер на 318.29 лв., ведно със законна лихва за периода от подаване на
исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 62.23 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т – ..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на Н. З. З., ЕГН **********, с
адрес гр..., ж.к.М 4 бл...., да заплати на ищеца задължения за извършена услуга дялово
разпределение в имот, отчитан с абонатен № ..., както следва: цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 15.72 лв., дължима за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023
г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023
г. в размер на 3.76 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т – ..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на всеки един от ответниците С.
С. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.К П І част бл...., и Р. С. З., ЕГН **********, с адрес
гр..., ул.“Н С“ № 33, да заплатят на ищеца задължения за извършена услуга дялово
разпределение в имот, отчитан с абонатен № ..., както следва: цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на по 3.93 лв., дължима за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023
г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023
г. в размер на по 0.95 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т – ..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на И. З. З., ЕГН ..., с адрес гр...,
ж.к.С Р бл...., да заплати на ищеца задължения за извършена услуга дялово разпределение в
имот, отчитан с абонатен № ..., както следва: цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 1.96 лв., дължима за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.,
10
ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г. в
размер на 0.47 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т – ..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на Р. С. З., ЕГН ..., с адрес гр...,
ж.к.Х Д бл...., да заплати на ищеца следните суми: стойност на доставена от ищеца топлинна
енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на 636.59 лв., дължима за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата
молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 31.01.2023 г. в размер на 124.45 лв.; цена на извършена услуга за дялово разпределение
в имота в размер на 3.93 лв., дължима за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 0.95
лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т – ..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на Н. З. З., ЕГН **********, с
адрес гр..., ж.к.С Р бл...., да заплати на ищеца следните суми: стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на 318.29 лв.,
дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. в размер на 62.23 лв.; цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 1.96 лв., дължима за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба - 13.02.2023
г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г.
в размер на 0.47 лв.
ОСЪЖДА Н. З. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.М 4 бл...., да заплати на “Т – ..”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 590.67 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело съобразно изхода му.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците С. С. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ж.к.К П
І част бл...., и Р. С. З., ЕГН **********, с адрес гр..., ул.“Н С“ № 33, да заплати на “Т – ..”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на по 328.89 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело съобразно изхода му.
ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН ..., с адрес гр..., ж.к.С Р бл...., да заплати на “Т – ..” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр..., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е,
сума в размер на 124.63 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „ПМУ И“ ООД.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12