Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 29.04.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на единадесети март
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЙОРДАНОВ Гр. дело № 1082 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 7032.67 лева.
Постъпила е искова молба от от „ОТП Факторинг България”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България”ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г.),
представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К. – Прокурист,
чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б. Г. против А.Е.М., с ЕГН: **********,***,
като длъжник в размер на: 6 877.23
лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г. и
Договор за поръчителство от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
23.98 лева - договорна лихва за периода от 25.01.2017 г. до 29.01.2018 г.;
11.46 лева – лихвена надбавка за забава за периода 19.01.2018 г. - 29.01.2018
г. и 120.00 лева – заемни такси. Претендират се разноските по заповедното и по
настоящото производство.
Посочва се,
че със съобщение по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено чрез „Банка ДСК” ЕАД
(цедент) на 21.05.2019 г. били дадени указания за предявяване на иск по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК срещу А.Е.М., ЕГН: **********, длъжник по горепосоченото частно
гражданско дело и в указания от закона и съда едномесечен срок, ищцовото
дружество е депозирало настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК.
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист
от 02.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора, въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК” ЕАД, З. М. С., ЕГН ********** и А.Е.М., ЕГН: ********** били
осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумите, произтичащи от
неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо потребление от
08.06.2015 г. и Договор за поръчителство от 08.06.2015 г.
Посочва се , че на 10.01.2019 г.,
заявителят по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора,
„Банка ДСК”ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор
за цесия”) прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания,
включително и вземането й към З. М. С., ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател по силата на Договор за кредит за текущо потребление и А.Е.М.,
ЕГН: **********, в качеството й на поръчител, произтичащо от Договор за
поръчителство от 08.06.2015г. към Договор за кредит за текущо потребление от
същата дата, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви.
По силата на
Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг
България” ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”ЕАД и като такъв
се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Твърди, че качеството му на кредитор (като цесионер и частен правоприемник
на заявителя „Банка ДСК" ЕАД) обуславя правния му интерес, в законоустановения едномесечен срок и
на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането по Договор за
поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от
същата дата срещу длъжника А.Е.М., ЕГН: **********.
Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото му на иск
били налице и предвид разрешението, дадено в т.106 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, какъвто бил настоящият случай.
Сочи се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането на „ОТП
Факторинг България” ЕАД били, че на 08.06.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД,
като кредитор и З. М. С., ЕГН **********, като кредитополучател и А.Е.М., с ЕГН
**********, като поръчител бил сключен Договор за кредит за текущо потребление.
Съгласно Договора, „Банка ДСК”ЕАД е отпуснала на З. М. С., потребителски
кредит в размер на 8300 лева за текущо потребление със срок за издължаване на
кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита бил усвоен
еднократно чрез разплащателна сметка № BG23STSA93000022235378 и се погасявал
чрез същата с месечни вноски дължими на всяко 21-во число от месеца, съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит - „Приложение №
1” към Договора.
За
предоставения кредит се заплащал преференциален лихвен процент, който към
датата на сключване на Договора за кредит бил в размер на 9,45 % годишно или
0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBPR/EURIBOR
1,181 % и надбавка в
размер на 8,269 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Практика,
подробно описани в Приложение №2 към Договора. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губел преференциите си изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличавал съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне
лихвеният процент при нарушение на Условията, бил променливият лихвен процент,
приложим при стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечения SOFIBPR/EURIBOR
към съответната дата
и надбавка в размер на 13,769 %.
Неразделна част от Договора били Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят получил и приел с подписването на Договора.
Сочи, че
поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за
текущо потребление от 08.06.2015 г. и неплащане на вноски по погасителен план с
падежни дати 21.02.2017 г. , 21.03.2017 г., 21.04.2017 г., 21.05.2017 г.,
21.06.2017 г., 21.07.2017 г., 21.08.2017 г., 21.09.2017 г., 21.10.2017 г.,
21.11.2017 г., 21.12.2017 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложила санкциите, предвидени в
т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за
кредит, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.....След предявяване на молбата за събиране на вземането
по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД” и с Нотариална
Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01069/15.09.2017 г. с peг. № 3450, том 2, акт
21 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н.
Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен
съд - Нова Загора, връчена на 14.11.2017 г. с Протокол на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното било приложено копие от горецитираната
Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01069/15.09.2017 г. с
peг. № 3450, том 2, акт 21 от 18.10.2017 г.
на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен
съд - Нова Загора - връчена на 14.11.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във
връзка с ал.1 от ГПК.
Отбелязва, че
с нотариална покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г.
с peг. № 3449, том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на
Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 14.11.2017 г. с
Протокол на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК, кредиторът бил обявил предсрочната изискуемост на вземането и на
ответника - поръчител А.Е.М.. В
подкрепа на твърдяното се прилагало копие от нотариална покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г. с peг. № 3449,
том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
НК и с район на действие Районен съд Нова Загора - връчена на 14.11.2017 г. при
условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК.
Посочва,
че на 30.01.2018 г., вследствие неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя и поръчителя и
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на длъжниците с цитираната по-горе покана, кредиторът
„Банка ДСК”ЕАД пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен
ред, като подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК срещу Зинка
Михайлова Стоилова и А.Е.М.. Образувано било ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора, по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК”ЕАД
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
Сочи, че видно от приложеното в
заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента
Банка ДСК”ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията,
съгласно Договор за цесия от 10.01.2019 г. същият влязъл в сила и произвел
своето действие.
Твърди се, че на базата на изрично пълномощно,
предоставено от „Банка ДСК” ЕАД, са изпратили от името на цедента уведомителни
писма за прехвърляне на вземането до кредитополучателя З. М.С. и
ответника-поръчител А.Е.М. и като
доказателство прилагат копие от Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DDCFE*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DDCFE* и Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DDCGF*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DDCGF*. Уведомителните писма били изпратени до адреса на длъжниците,
посочен в договора за кредит и договора за поръчителство към него. И двете
писма били върнати с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес. В
нарушение на задълженията си по процесните договор за кредит и договор за
поръчителство, длъжниците не били информирали кредитора за промяната в
местоживеенето си, поради което уведомителните писма за цесията са изпратени на
адресите, декларирани от самите тях при сключване на договора за кредит и
договора за поръчителство, поради което счита, че длъжниците били надлежно
уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент),
който бил упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи
цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо
действие. В този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
При евентуалност, моли съдът да приеме,
че ответника е бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД
и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия,
като в този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009г. по
т.д. № 12/2008 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Сочи се, че
на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 60 от
01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. №
89/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на „Банка ДСК” ЕАД
срещу кредитополучателя З. М. С. и ответника - поръчител А.Е.М. било образувано
изпълнително дело № 562/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Сливен. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/22705499 от 30.01.2018 г. по
Договор за кредит № 11/22705499/08.06.2015 г. били връчени лично с обратна разписка на кредитополучателя З. М. С.на 23.01.2019 г. В
посочения двуседмичен срок от получаване на заповедта за изпълнение нямало
данни за подадено възражение от длъжника З. М. С.. На основание чл.47, ал.5 от ГПК, покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение били връчени на ответника - поръчител чрез залепване на уведомление.
Копие от съобщенията, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването
им били приложени по ч.гр.д. 89/2018 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на
задължението на ЧСИ по чл.418, ал.5 от ГПК.
Ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да установи със сила на
пресъдено нещо по отношение
на ответника А.Е.М.,
ЕГН **********,***
съществуването на
вземания на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз
Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК”ЕАД - цедент), за които били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 02.02.2018 г. по
ч.гр.д. №
89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, въз основа на представено
Извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, за следните суми произтичащи от
неизпълнение на Договор за поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за кредит
за
текущо потребление от 08.06.2015 г.: 6877.23 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
23.98 лева - договорна лихва за периода от 25.01.2017 г. до 29.01.2018 г.; 11.46
лева -
лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и 120.00
лева
-дължими такси и разноски (заемни такси).
Предвид разрешението,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, моли да им бъдат присъдени разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2035/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък в общ
размер от 290.65 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
При условията на евентуалност ищцовата страна предявява
следния осъдителен иск:
В случай, че съдът приеме, че кредитополучателят не е бил надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането с цитираната по-горе
нотариална покана от цедента „Банка ДСК” ЕАД, ищцовата страна моли съдът да
приеме, че предсрочната изискуемост на вземането по Договора за кредит за
текущо потребление от 08.06.2015 г. е била обявена на кредитополучателя З. М. С.
с връчване на Покана за доброволно изпълнение изх. № 19388/06.06.2018 г., ведно
със Заповед за изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и
Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/22705499 от
30.01.2018 г. по Договор за кредит № 11/22705499/08.06.2015 г. по изпълнително
дело № 562/2018 г., образувано по описа на ЧСИ П. Г., peж. № 837 на КЧСИ. с район на действие
Окръжен съд Сливен - връчена лично на 23.01.2019 г. Сочи, че съгласно съществуващата
съдебна практика /в т.ч. и Решение на ВКС от 04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018
г./, уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в поканата за
доброволно изпълнение до него, стига волеизявлението на кредитора да е
възпроизведено недвусмислено и коректно.
Счита че в
настоящия случай кредитополучателят е бил уведомен недвусмислено и коректно за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането с личното получаване от негова
страна на посочените книжа. В Извлечението от счетоводните книги било записано
ясно, че кредитът е станал предсрочно изискуем и била написана датата на
осчетоводяване на предсрочната изискуемост на задължението.
Въз
основа на гореизложеното, моли съдът да осъди ответника А.Е.М., ЕГН **********
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, (като частен
правоприемник на „Банка ДСК" ЕАД) следните дължими и изискуеми суми по
Договор за поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за кредит за текущо
потребление от 08.06.2015 г.:
Падежиралата към датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение
на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Извлечение от счетоводните книги
на „Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/22705499 от 30.01.2018 г. по Договор за
кредит № 11/22705499/08.06.2015 г. по изпълнително дело № 562/2018 г. по описа
на ЧСИ П. Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен, а
именно 23.01.2019 г., която част от главницата е в размер общо на 2240.33 лева, включена
в анюитетните вноски, дължими от 21.06.2015 г. до 21.01.2019 г. съгласно
погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит за текущо
потребление от 08.06.2015 г. Моли да бъде осъден ответника да им заплати и
законната лихва върху претендираната по-горе част от главницата от датата на
подаването на настоящата искова молба до пълното й изплащане.
Предсрочно изискуемата част от
главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 08.05.2015 г., която
предсрочно изискуема част от главницата е в размер общо на 6153.88 лева и е
включена в анюитетните вноски, дължими от 21.02.2019 г. до 08.06.2025 г.
съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договор за кредит от
08.06.2015 г.
Моли да бъде осъден ответника да
им заплати и законната лихва върху предсрочно изискуемата част от главница - от
датата на подаването на настоящата искова молба до пълното й изплащане.
Непогасена по давност част от
възнаградителна лихва по падежиралата към датата на подаване на настоящата
искова молба част от главницата в размер на 2063.57 лева, включена
в анюитетните вноски, дължими от 21.01.2016 г. до 21.01.2019 г.
Дължимата наказателна лихва по
погасителен план за периода от 21.02.2019 г. до 21.06.2019 г. общо в размер на
247.49 лева.
Молим да им
бъдат присъдени направените от „ОТП Факторинг България” ЕАД в настоящото
производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Представя и моли съдът да приеме
като писмени
доказателства заверени копия от документи.
Моли съдът да
допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице – счетоводител.
Моли да бъде приложено
ч.гр.д. № 89/2018
г. по описа на Районен съд - Нова Загора, от
представените документи по което заявява, че желае да се ползват и да бъдат
приети като доказателства в настоящото производство.
Тъй
като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответника А.Е.М., с ЕГН: **********
особен представител, а именно определения за целта от АК-Сливен - адв. М.А..
Ответникът в срока по
чл.131 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба, чрез особения си представител, според който предявеният
иск е процесуално недопустим. Алтернативно в случай, че съдът приеме иска за
допустим, счита същия за неоснователен и недоказан.
Счита, че предявеният иск е процесуално
недопустим, тъй като бил заведен от лице, което има качеството на купувач на дълга,
поради което не била налице необходимата му активна процесуална легитимация да
предяви иск от името и за сметка на кредитора по договора за заем, снабден с ИЛ
по реда на заповедното производство.
Адв. М.А.
посочва, че е запозната с исковите претенции, но й е неизвестно защо се претендират и разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2035/2016 г. по описа на PC - Казанлък в общ размер
на 290.00 лева за заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение и ги оспорва като
недължими.
Счита иска за
неоснователен и недоказан, поради следните съображения:
По силата на Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.01.2019 г., сключен между „ОТП
Факторинг България” ЕАД и „Банка ДСК” ищцовото дружество придобило вземането,
произтичащо от посочения Договор за кредит, като името на кредитополучателя
фигурирало в представения Приемо-предавателен протокол. Твърди, че от
приложените писмени доказателства - Известия за доставяне, ведно с обратни
разписки на първо място не ставало ясно какво било доставено, както и че тези
известия не са достигнали нито до ответницата, нито до кредитополучателката.
На второ място
счита, че ответницата не е била уведомена за направената цесия и за
прехвърленото вземане, поради което то нямало действие по отношение на нея. Не
било налице уведомление за станалата цесия, изходящо от предишния кредитор или
от новия кредитор в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което
да е приложено към исковата молба и да е било връчено на ответницата. Твърди
се, че не би могло да се приеме, също така, че уведомлението се съдържало в
изложението на самата искова молба, доколкото в съдебната практика било
възприето разбирането, че е необходимо изрично уведомление, приложено към
исковата молба.
След като
ответницата не била надлежно уведомена нито от предишния кредитор, нито от
новия кредитор като пълномощник на предишния, за прехвърляне на вземането по
договора за кредит, то въпреки, че цесията е породила действие в отношенията
между стария и новия кредитор, то на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД следвало да
се приеме, че цесията не била породила правните си последици по отношение на
ответницата, поради което новият кредитор не бил активно материално легитимиран
да търси изпълнение от ответницата по договора за кредит, обезпечен с поръчителство.
Посочва, че в
качеството си на особен представител на ответницата, назначена от съда след
провеждане на процедура по чл.47 от ГПК са й връчени съдебните книжа, но до
фактическо връчване на книжата на ответницата, сред които и уведомленията за
прехвърляне на вземането, с материално правен ефект по чл.99 ал.4 от ЗЗД не се
било стигнало и предаването на уведомленията на процесуалния представител на
ответницата не можело да се приравни на нотифициране на длъжника, поради
особения характер на представителството.
Сочи също, че
съобразно постановеното по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна
съдебна практика Решение №1 от 01.02.2017 г. на ВКС по т. д. №3228/2015 г., при
прехвърляне на вземане след издадена за същото заповед за изпълнение по чл.417,
т.2 от ГПК по заявление от кредитор-банка,
за непритежаващия особеното качеството „кредитна институция” последващ
приобретател на вземането, липсва активна процесуална легитимация за
предявяване на установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Предвид изтъкнатото и
доколкото процесния иск по чл.422, ал.1 от ГПК бил предявен именно от цесионер,
непритежаващ съответното особено качество, поради липсата на активна
процесуална легитимация, в частта относно предявения установителен иск, моли
производството по така предявения установителен иск да бъде прекратено.
Алтернативно в случай, че съда приеме иска за допустим,
оспорва същия за неоснователен и недоказан на основание чл.147 от ЗЗД по
следните съображения:
Видно било, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед, банката била упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем - видно от представеното Уведомление-нотариална покана с
рег.№ 3449/18.10.2016 г., т.2, акт №20 на нотариус Н. Б., с рег.№ 416 на НК,
която се считала за връчена на 03.01.2018 г. - датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
На основание чл.147 от ЗЗД възразява за
неспазване на посочената разпоредба по отношение на доверителката си. Счита, че
след като не бил спазен законовия 6-месечен срок от изискуемостта на вземането
за предявяване на същото спрямо ответницата, тя не следвало да отговаря по
предявения иск. Шестмесечният срок започвал да тече от датата на обявяване
кредита за предсрочно изискуем. Това предполагало както непогасяването на
вноски, според уговореното в договора и упражнено от банката право да обяви
всички вземания за предсрочно изискуеми, като направи изявление за това и то
достигне до длъжника. От момента на получаване на изявлението започвал да тече
6 - месечния срок, като, за да са налице основания за отказ за издаване на
заповед срещу поръчителя, заявлението срещу главния длъжник следвало да е
подадено след изтичане на 6 - месечния срок /в този смисъл било Решение №
40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I ТО на ВКС, допуснато по въпроса за
отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането на банка по договор за банков кредит, обезпечен с поръчителство/. В
случая, преди датата на подаване на заявлението банката била упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което срокът по чл.147 от
ЗДД бил започнал за тече.
Твърди, че
достигането до кредитополучателя, както и до поръчителя на волеизявлението на
кредитора, с което упражнява правото на предсрочна изискуемост на вземането
определяло началната дата на течението на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД за
кредита, за който била настъпила предсрочна изискуемост /Решение № 149 от
19.12.2016 г. на ВКС пот.д.№ 2142/2015 г. на I ТО, ТК/.
В
конкретния случай предсрочната изискуемост била настъпила на 03.01.2018
г., когато кредитополучателя и поръчителя/ответницата били уведомени, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем, а искът срещу поръчителя бил предявен
на 21.06.2019 г., т.е. бил изтекъл шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Счита, че изявлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в хода на исковия процес било
без правно значение, тъй като това предполагало установяване на вземане, което
не е било изискуемо в заявения размер на предявеното основание, с оглед на
факти, осъществили се след подаване на исковата молба.
Предвид неоснователността на установителния иск по чл.422
ал.1 от ГПК. моля да съдът да не възлага на ответницата претендираните от
ищцовото дружество разноски в заповедното и настоящото производство.
Сочи, че в условията на евентуалност, в случай че бъде
отхвърлен установителния иск бил предявен осъдителен иск за обща сума в размер
на 10705.27
лв., от които:
-
2240.33 лв. - част от главницата по посочения
договор за кредит № 11/22705499/08.06.2015 г., включена в анюитетните вноски,
дължими от 21.06.2015 г. до 21.01.20019 г., съгласно погасителен план,
неразделна част от посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху
претендираната част от главницата, както и
-
6 153.88 лв., представляваща предсрочно
изискуемата част от главница по договора за кредит, която е предсрочно
изискуема и е включена в анюитетните вноски, дължими от 21.02.2019 г. до
08.06.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договор за текущо
потребление от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху претендираната
част от главницата от датата на подаване на исковата молба до пълното й
погасяване.
-
2063.57 лв., представляваща непогасена по
давност възнаградителна лихва по падежиралата към дата на подаване на ИМ част
от главницата, включена в анюитетните вноски, дължими от 21.01 2016 г. до
21.01.2019 г.
-
247.49 лв.,
представляваща дължимата
наказателна лихва по погасителен
план за периода от 21.02.2019 г. до 21.06.2019 г. Претендират се и направените
разноски в настоящото производство.
Посочва, че с
изрично Определение е назначена за особен представител на ответницата и като
такава не упражнявам свои процесуални права, а тези на страната, на която е
назначена да представлява. / в т.см. т.6 и т.7 от TP №6 от 06.11.201 Зг. на ВКС по т.д.
№6/2012г. ОСГК/ и в това си качество не била нито договорен, нито законов
представител на ответницата, поради което не би могла да приема адресирани до
представляваното лице/ответницата материално-правни изявления на трети лица,
каквито безспорно се съдържат в ИМ. / в този смисъл Решение № 74/27.07.2017 г.
по в.т.д. №154 по описа на БАС за 2017 г.; Решение № 2350 от 07.04.2017 г. на
СГС по в.гр.д. №5905/2016 г.; Решение № 1594 от 19.07.2018 г. по гр.д. № 851 по
описа на БРС за 2018 г. и др./. Съобразно трайно установената съдебна практика
ИМ по естеството си представлявала покана за плащане, като със същата могат да
се упражнят и преобразуващи права - в случая изявление за обявяване на целия
кредит за предсрочно изискуем / в този смисъл е постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 178/12.11.201 Ог. по т.д. №60/201 Ог. на II т.о. на ВКС/.
В настоящия
случай ИМ не била връчена лично на ответницата, а на нея в качеството й на
особен представител на ответницата и с оглед на изложената по-горе аргументация
не може да получава материално-правни изявления на трети лица до
представляваната от нея ответница, поради което счита, че и така предявеният
осъдителен иск бил изцяло неоснователен.
На основание
гореизложеното моли съдът да отхвърли така предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Счита, че така
предявените искове по отношението на отв./поръчител са неоснователни и по
подробно изложените по-горе съображения и позоваването на императивната
разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Моли съдът да изиска и приложи по делото ч.гр. д. №
2035/2016 г. по описа на PC- Казанлък.
В откритото съдебно заседание на 29.01.2020 г. за ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, редовно призован се явява юрк. Руска Иванова Г., редовно
упълномощена от по-рано. Същата поддържа исковата молба.
Ответницата А.Е.М., редовно призована – не се явява, за нея се явява
особения представител адв.А. ***, която поддържа писмения отговор с всички
доводи изложени в него.
С цел изясняване на спора съдът е
назначил на вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, като
същата е изготвена и представена в срок.
На
19.03.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила писмената защита от
ответната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства – заверени копия
от: пълномощно, Платежно нареждане за сумата от 140.65 лв., Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от
10.01.2019 г., Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за
цесия, Писмено потвърждение за
извършената цесия, Пълномощно,
предоставено от цедента „Банка
ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България” ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за
извършената цесия, Уведомително
писмо с баркод *PSFABG00DDCFE*, ведно с Известие за доставяне с баркод
*PSFABG00DDCFE* и Уведомително писмо с баркод *PSFABG00DDCGF*, ведно с Известие
за доставяне с баркод *PSFABG00DDCGF*, Нотариална
Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01069/15.09.2017 г. с peг. № 3450, том 2, акт 21 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора,
Нотариална
Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г. с peг. № 3449, том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, Договор
за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г., Условия по програма ДСК Практика, Общи условия и
Погасителен план към договора, Молба
за образуване на изпълнително дело № 562/2018 г. по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837
на КЧСИ с район на действие ОС – Сливен, Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, Изпълнителен
лист от 01.02.2018 г., издаден по ч.гр.д.
№ 89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора, Заповед за изпълнение на
парично задължение от 01.02.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова
Загора, Покана за доброволно изпълнение
изх. № 19388/06.06.2018 г.,
ведно с известие за доставяне.
Безспорно установено е, че на 08.06.2015 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД в
качеството на кредитор и З. М. С. в качеството й на кредитополучател е сключен
Договор за кредит за текущо потребление и А.Е.М., в качеството й на поръчител,
произтичащо от Договор за поръчителство от същата дата, като банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 8300 лв. за текущо потребление, със
срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването,
като кредита е бил усвоен еднократно чрез разплащателна сметка №
BG23STSA93000022235378.
По ч.гр.д. №
89/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение № 60 от 01.02.2018 г. и Изпълнителен лист от
01.02.2018 г., въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК” ЕАД, З. М. С., ЕГН ********** и А.Е.М., ЕГН: ********** и са
осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумите, произтичащи от
неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо потребление от
08.06.2015 г. и Договор за поръчителство от 08.06.2015 г.
Със съобщение
по ч.гр.д. № 89/2018 г. по описа на Районен съд
- Нова Загора, получено чрез „Банка ДСК” ЕАД (цедент) на 21.05.2019 г.
са дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу А.Е.М., ЕГН: **********, длъжник по горепосоченото частно
гражданско дело и в указания от закона и съда едномесечен срок, ищцовото
дружество е депозирало настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК.
Видно от Договор за покупко – продажба на вземания
(Договор за цесия) от 10.01.2019 г. „БАНКА
ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е прехвърлила на ищеца дължимите вземания по
процесния договор за кредит с посочените кредитополучател и поръчител по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), прехвърлил
на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, включително и вземането й
към З. М. С. и А.Е.М., произтичащо от сключения с банката Договор за кредит за
текущо потребление от 08.06.2015 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
По силата на
Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг
България” ЕАД се явява частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”ЕАД и като
такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Ищецът
направил опит да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземането, но
известията се върнали в цялост, тъй като ответницата променила адреса си без да
уведоми за новия си адрес, което е в нарушение на договорни клаузи от нейна
страна.
Качеството на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”
ЕАД) обуславя правния интерес на ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД, в законоустановения едномесечен срок и
на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането по Договор за
поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от
същата дата срещу длъжника А.Е.М., ЕГН: **********.
Неразделна част от Договора били Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, с
които кредитополучателят и поръчителя се съгласили, получили и приели с
подписването на Договора.
Безспорно
установено е, че поради преустановяване на погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г. и неплащане на
вноски по погасителен план с падежни дати 21.02.2017 г. , 21.03.2017 г.,
21.04.2017 г., 21.05.2017 г., 21.06.2017 г., 21.07.2017 г., 21.08.2017 г.,
21.09.2017 г., 21.10.2017 г., 21.11.2017 г., 21.12.2017 г., кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД е приложила
санкциите, посочени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите
условия, като „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.....След предявяване на молбата за събиране на вземането
по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД”.
Видно от приложените по делото доказателства с Нотариална Покана -
уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01069/15.09.2017 г. с peг. № 3450, том 2, акт
21 от 18.10.2017 г. на Нотариус Н.
Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен
съд - Нова Загора, с Протокол на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК е обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. Същата е връчена на 14.11.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във
връзка с ал.1 от ГПК.
На същата дата
и при същите условия е връчена и Нотариална Покана - уведомление с изходящ на
БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г. с peг. № 3449, том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на
Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, и с
Протокол на Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК, кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на вземането и на
ответника - поръчителя А.Е.М..
Ищцовата страна е предявила иск за установяване на
вземане по Договор за поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за кредит за
текущо потребление от същата дата срещу длъжника-ответницата в производството А.Е.М.
с ЕГН ********** за следните суми: 6877.23 лв. – главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
23.98 лв.- договорна лихва за периода от 25.01.2017 г. до 29.01.2018 г., 11.46
лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и
120.00 лв. – дължими такси и разноски.
При условията на евентуалност ищцовата страна е
предявила и осъдителен иск за сумите: 2240.33 лв. – част от главницата,
включена в анюитетни вноски, 6153.88 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно
със законната лихва върху горните суми, от дата на подаване на исковата молба,
2063.57 лв. – възнаградителна лихва и 247.49 лв. дължима наказателна лихва.
Претендирани са и разноски в настоящото и
заповедното производство.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК представя
писмен отговор по предявения срещу нея иск, чрез особения представител – адв. М.А..
Счита, че иска е недопустим, тъй като според нея липсва активна процесуална
легитимация за ищеца да предяви иск от името и за сметка на кредитора. Твърди,
че иска е неоснователен и недоказан, както и че ответницата не е била уведомена
по никакъв начин за настъпилата цесия, дори и чрез настоящата искова молба.
Навежда, че не бил спазен законовия 6 – месечен срок, съгласно чл.147 от ЗЗД,
тъй като ответницата има качеството на поръчител. Сочи, че в конкретния случай
предсрочната изискуемост на вземането била настъпила на 03.01.2018 г., а
настоящия иск е заведен на 21.06.2019 г. Моли да се отхвърли и евентуалния
осъдителен иск на част от горните основания.
С цел изясняване
на спора съдът назначи на вещото лице С.К.С. да изготви
съдебно-счетоводна експертиза, като същата е изготвена и представена в срок.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че:
1.
Предоставеният
съгласно процесния Договор за кредит за текущо потребление от 08.06. 2015 г.
кредит в размер на 8300.00 лв. е
усвоен от З. М. С. на 09.06.2015 г. в пълен размер.
2.
За
погасяване на кредита са постъпили суми в размер на 3634.89 лв. с
които са погасени както следва:
-
Главница – 1422.77 лв.
-
Лихва /договорна/ - 2178.42 лв.
-
Санкционираща лихва – 23.50лв.
-
Наказателна лихва – 10.20 лв.
3.
Плащането на суми за погасяване на кредита - главница и лихви е преустановено
на 24.01.
2018 г.
4. Към
30.01.
2018 г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417
от ГПК в Pайонен
съд - Нова Загора за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист задължението по
процесния кредит е в размер на 7032.67 лв. от
които както следва:
-
Непогасена главница – 6877.23 лв. към 29.01.2018 г.
-
Редовна лихва – 23.98 лв. от 25.01.2017 г. до 29.01.2018 г.
-
Лихва за забава – 11.46 лв. от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г.
-
Заемни такси – 120.00 лв.
5.
След датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд - Нова Загора за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист - 30.01.2018 г.
няма извършени
плащания за погасяване на задълженията по процесния кредит.
6.
Поради промяна в условията посочени в процесния Договор и Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление по процесния кредит са съставени
8 бр.
погасителни планове, като последния от тях е към 22.07.2017 г.
Броят
и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж
а погасяване на кредита към датата на връчване на кредитополучателя З. М. С. на
поканата за доброволно изпълнение по ИД 562/2018 г. образувано по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, а именно – 23.01.2019 г., считано от 30.01.2018 г. – датата на
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд - Нова Загора е 12 бр. на обща стойност –
1486.92 лв., от които както следва:
-
Главница - 581.08 лв.
-
Лихва /договорна/ - 905.84 лв.
7.
Размерът на остатъчната непадежирала главница от датата на връчване на
кредитополучателя З.М. С. на поканата за доброволно изпълнение по ИД 562/2018
г. образувано по описа на ЧСИ П.Г., а именно – 23.01.2019 г. до крайния падеж
на задължението по погасителния 09.06.2025 г. е 76 бр. погасителни вноски на
стойност – 6296.15 лв., а размерът на падежиралата договорна лихва е 3159.26
лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. В открито съдебно заседание
на 11.03.2020 г. страните също са посочили, че приемат заключението на
експертизата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.141 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани
страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между банката и кредитополучателя, а също и
договор за поръчителство между банката и ответницата. Налице са и договорни
отношения между третото лице – кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на
вземането с договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество е встъпило
в правата на неудовлетворения кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава
претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми и
уведомяването му, че има смяна на кредитора.
Съответно
в тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
Видно
от представените доказателства съдът счита, че ищцовата страна се явява
изправната страна по Договора за кредит за текущо потребление, тъй като е
предоставила на кредитополучателя
договорената сума в пълен размер в деня на сключването на същият.
Явявайки
се неизправна страна, поради преустановяване погасяването на задълженията си по
процесния договор, кредитополучателя е допуснал забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, с което съгласно хипотезата на т.19.2
на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем.
Същите
задължения има и ответницата в настоящото производство, бидейки страна по
Договор за поръчителство от същата дата, която с подписа си собственоръчно се е
задължила солидарно да отговаря за непогасените от кредитополучателя суми в
пълен размер.
Относно
наведеното в отговора на исковата молба, че предявеният иск е процесуално
недопустим, тъй като не бил заведен от лице, което има качеството на купувач на
дълга и поради това не била налице необходимата му процесуална легитимация да
предяви иск от името и за сметка на кредитора, снабден с изпълнителен лист по
реда на заповедното производство, съдът
счита следното:
Съгласно
приложените доказателства по делото, а именно Договора за цесия, Пълномощното
във връзка с него и известието за доставяне на поръчителя, както и във връзка с
чл.429 от ГПК е видно, че цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД е частен
правоприемник на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД и като такъв се ползва от издадените
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. От приложеното заверено копие на
упоменатото пълномощно става ясно, че Банката е цедирала (прехвърлила) на
10.01.2019 г. всички свои права на цесионера и изрично го е упълномощила да
уведоми от нейно име всички длъжници (в т.ч. поръчители). По силата на Договора
за цесия ищцовото дружество е встъпило в правата на
неудовлетворения кредитор, относно всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви, произтичащи от сключения между
банката и ответницата Договор за поръчителство от 08.06.2015 г. към Договор за
кредит за текущо потребление от същата дата.
Съгласно трайната съдебна практика за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като целта е длъжника да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да
изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, както това е сторено в настоящия случай. При
тази хипотеза
представителната власт възниква по волята на представлявания (цедента) съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Относно твърдението на особения представител за неоснователност и
недоказаност на иска и по-точно оспореното връчване на ответницата на
уведомление за извършената цесия съдът счита, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, не може да бъде игнорирано, следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника. Както стана ясно в хода на производството ответницата е променила адреса
си без да уведоми за това кредитора, съобразно клаузите на сключения помежду им
договор, с което е поставила своеволно във физическата невъзможност ищцовата
страна да й връчи книжата, свързани с прехвърляне на вземането.
Оспорването на иска от особения представител, визирайки разпоредбите на
чл.147 от ЗЗД, касателно ответницата, в качеството й на поръчител за изтекъл 6
– месечен преклузивен срок от уведомяването й, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем, съдът счита за неоснователно по следните съображения:
От приложените доказателства в производството е видно, че в
конкретния случай предсрочната изискуемост е обявена на А.М. надлежно с Нотариална Покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-20-01070/15.09.2017 г. с peг. № 3449, том 2, акт 20 от 18.10.2017 г. на
Нотариус Н. Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 14.11.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК с
Протокол на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК, като кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на
вземането на ответника в настоящото производство - поръчителя М..
Съгласно
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4. От приложените по делото
доказателства е видно, че в настоящия случай този срок не е изтекъл -
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя на 14.11.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 30.01.2018
г.
При тези съображения предявеният
положителен установителен иск срещу ответницата, в качеството й на поръчител,
за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба вземания по
процесния Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015
г. и Договор за поръчителство към него от същата дата е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение,
заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната
страна по договора.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
по настоящото дело, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 140.65
лв. - държавна такса, 800.00 лева – депозит за особен представител, 250.00 лева
– депозит за възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение , или общо разноски: 1490.65 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2035/2016 по описа на Районен съд –
Казанлък: 140.65 лв. – заплатена държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 89/2018 по описа на Районен съд – Нова Загора: 140.65 лв. – заплатена
държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, в общ размер 581.30
лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на А.Е.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от 08.06.2015
г. на кредитополучателя З. М. С., с ЕГН **********
по Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015 г., сключен с кредитора „БАНКА ДСК”
ЕАД, с ЕИК *********, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз
Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК” ЕАД - цедент), СУМАТА 7032.67 лв. /седем хиляди тридесет и два лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща: 6877.23 лв. /шест хиляди осемстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015
г. и Договор за поръчителство към него от 08.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; 23.98 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.01.2017 г.
до 29.01.2018 г.; 11.46 лв. /единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ -
лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и
120.00 лв. /сто и двадесет лева/ - дължими такси и разноски /заемни такси/, за която сума е издадена по реда на чл. 417 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 60/01.02.2018 г. по
ч.гр.дело № 89/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Е.М., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* направените
в исковото производство и в заповедното производство разноски в размер на 2071.95 лв. /две хиляди седемдесет и един лева и
деветдесет и пет стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: