Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 13 април 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 224/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба от Х.Й.Х. ***
срещу Наказателно постановление №517 от 10.07.2019 г., с което на жалбоподателя
на основание чл. 266, ал.1, предл. Четвърто от Закона за горите са ноложени
следните наказания: за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т. 1 ЗГ –
глоба в размер на 100.00 лева; за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т.
2 ЗГ – глоба в размер на 100.00 лева. На основание чл. 21 ЗАНН и чл. 273, ал.1
ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 0,7 пр.м3 дърва
от благун с пазарна стойност 42.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 ЗАНН и чл.
273, ал.1 ЗГ е отнета вещта, послужила за извършване на нарушението - 1 бр. джип
„Сузуки“ – „Витара“ с рег.№М3988ВС с пазарна стойност 2500.00 лева.
В
жалбата са направени бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на Наказателното постановление и се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си, като иска
да му бъде върнат джипа. Дава обяснения по случая, като признава, че отишъл в
гората, натоварил дъравата, които били нарязани от „циганите“ и когато го
спрели, казал „Виновен съм.“ Това не е първото му нарушението, занимава се с
дърводобив. Преди две години отново бил „хванат“ със същия тоя джип, който все
вземал за да го управлява, но правел грешки с него. През 2016 г. му върнали
джипа. В момента е безработен и има две деца – 6-ти и 12-ти клас. Единственият
му доход бил от временна работа при приятел – земеделец. Категоричен е, че не
оспорва нарушението, а иска само да му бъде върнат джипа, за да не се налага да
го плаща на приятеля си М., от когото го взел. Заявява, че реалната цена на
автомобила е 500-600 лева, защото е много разпаднат, но ако не го върне, М.
иска да му плати за него 1500 лева.
Въззиваемата страна -
Регионална дирекция по горите - Ловеч, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
По
фактите:
На
12.02.2019 г. служителите на ДГС Лесидрен – св. М.К., П.Й. и Й.М., получили
сигнал от директора на стопанството, че в посока към сметището на гр. Луковит е
влязъл джип, и се отправили в тази посока.
Когато пристигнали заели
място на пътя, водещ към гората и след известно време от там се появил лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№М3988ВС. При спирането му установили, че водач
е жалбоподателя Х.Х., с когото имало още едно лице с неустановена самоличност.
В автомобила имало натоварена дървесина, за която водачът отговорил, че няма
документи и не е маркирана.
Служителите огледали
дървесината и установили, че същата е прясно отрязана от вида благун и не е
маркирана, като измерили обемът й – 0,7 пр.куб.м.
За констатираната нарушение
св. П.Й. съставил срещу Х.Х. Акт №117385 от 12.02.20190 г., регистриран в РДГ
Ловеч под Д517/01.03.2019 г., в който е прието, че на същата дата Х. по земен
път в местността „Кабър“ в посока гр. Луковит транспортира с джип „Сузуки“
Витара с рег. №М3988ВС 0,7 пр.куб.м. благун и цер с дължина 1 метър, без
дървесината да е маркирана с КГМ и без превозен билет. С акта са иззети дървесината
и автомобила. Актът е подписан от нарушителя без възражения, както и от двамата
свидетели М.К. и Й.М..
Лекият автомобил и
дървесината били предадени с разписка на охранителя на горския разсадник в гр.
Луковит на 12.02.2019 г.
На 12.03.2019 г. копие от акта за
установяване на нарушение бил изпратен от РДГ Ловеч на РП Луковит. С
постановление от 09.04.2019 г. прокурор Дакова е постановила отказ да образува
досъдебно производство, приемайки, че липсата на системност в извършване на
подобни нарушения и малкото количество на незаконно транспортираната дървесина
сочат на малозначителност на случая и деянието не съставлява престъпление по
чл. 235 НК, а административно нарушение, поради което следва да се ангажира
отговорността на Х. по административен ред.
На
10.07.2019 г. директорът на РДГ Ловеч инж. П.Б. издал оспореното НП, в което е
повторена фактическата обстановка, установена в акта, и на са наложени двете
санкции от по 100.00 лева, както и е постановено отменане на предмета и
средството на нарушението.
От
справката за нарушител – л. 11, се установява, че Х.Х. е санкциониран с НП от
27.10.2016 г. за нарушение по ЗГ – транспортиране на немаркирана и непридружена
от превозен билет дървесина с обем 0,8 пр.куб.м., със средство на нарушението –
настоящият джип „Сузуки Витара“ с рег.№М3988ВС. Срещу Х. е издадено още едно НП
от 08.12.2016 г. за същото нарушение – транспортиране с друг джип същата марка
„Сузуки“ и модел „Витара“, но с друг рег.№СА 7664 ХВ и предм на престъплението
със същия обем 0,8 пр.куб.м.
Отнетият автомобил джип „Сузуки“ - „Витара“ с рег.№М3988ВС
според представеното свидетелство за регистрация – част 1, е произведен 1988
година, собственост е на С.Т.И., когото съдът призова като свидетел, но същият
не се яви.
С
договор за покупко-продажба от 27.03.2015 г. С.Т.И. *** е продал на М.М. ***
лекия автомобил за сумата от 150.00 лева, според представения от жалбоподателя
документ – л. 27, със заверени подписи на страните от нотариус Б.М. на същата
дата.
От
изисканата справка от АИС-КАТ се установява, че в регистъра на МВР не е
подадена информация за промяната в собствеността и като негов единствен
собственик е отразен С.Т.И.. От
04-04-2017 г. лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради
това, че е бил без задължителна застраховка Гражданска отговорност.
По доказателствата:
Тази фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията на свидетелите – служители на ДГС
Лесидрен, които имат преки възприятия от осъществяване на деянието, и същите
кореспондират напълно с писмените доказателства по преписката и обясненията на
жалбоподателя. Информацията за минали нарушения на Х. се установява от
справката за това, а данните относно отнетия автомобил се съдържат в справката
от КАТ, както и в представените от жалбоподателя свидетелство за регистрация и
договор за покупко-продажба.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл.
59, ал.2 ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът извърши проверка на
обжалваното наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите
от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Спазен е и визираният в чл. 34, ал.3 ЗАНН преклузивен срок за издаване на наказателното постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 275, ал.1, т.2 ЗГ
и чл. 47 ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № РД
49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.
Съдът установи, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от П.Й., заемащ длъжността
горски надзирател, в чиийто правомощия по закон е и правото да съставя актове
за констатирани административни нарушения по ЗГ.
Съставеният АУАН отговаря на
императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото
съставяне и предявяване за подпис на нарушителя.
На следващо място, за да бъде
законосъобразно издаденото наказателно постановление, следва да има
съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В
настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице.
В настоящия случай не е
нарушена и забраната, произтичаща от принципа ne bis in idem,
тъй като административнонаказателната отговорност на Х. е реализирана след
изричен отказ на прокурора да образува досъдебно производство за същото деяние.
Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 1
т. 2 от Закона за горите се забраняват покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка;
2. дървесина, непридружена с превозен билет.
Жалбоподателят
Х. е транспортирал дървесина, която не е маркирана и е непридружена от превозен
билет. Това са две самостоятелни нарушения, които са били изрично описани в
акта и в НП.
Нарушенията са извършени виновно,
при най-тежката форма на вина – пряк умисъл. Х. знае забраната за извършване на
всякакви дейности по горите без специалния административен контрол, тъй като
сам заявява, че се занимава с дърводобив. Следователно, предприемайки действия
по навлизане в горска територия, натоварване на немаркирана дървесина с
незаконен произход и транспортирането на същата без превозен билет, са били
пряко преследваната забранена от закона цел на нарушителя.
Правилно
наказващият орган в т. 1 и т. 2 от диспозитива на НП е наложил отделни
наказания за всяко от двете нарушения в размер на 100.00 лева за всяко,
прилагайки правилно санкционната норма на чл. 266, ал. 1 ЗГ. Според текста
физически лица, които транспортират дървесина в нарушение на законовите
правила, се наказват с глоба от 50 до 3000.00 лева.
Глобите
на Х. са към минимума, с което е спазено изискването на чл. 27, ал. 2 ЗАНН и е
съобразено недоброто му имуществено състояние.
На основание чл. 21 ЗАНН и
чл. 273, ал. 1 ЗГ с НП законосъобразно е постановено отнемане в полза на
държавата на иззетите и задържани с АУАН вещи, предмет на административното
нарушение – 0,7 пр. куб.м. сурови дърва от благун.
Основното възражение на
жалбоподателя Х. е срещу постановеното на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ и чл. 20,
ал. 1 ЗАНН отнемане на лекия автомобил – джип „Сузуки“, с който е била
транспортирана дървесината.
Посочената правна норма от
Закона за горите предвижда единствено изключение от принципа на отнемане на
средството, с което е извършено нарушението, когато същото е използвано независимо или против волята на
собственика.
От събраните доказателства не
се установи да е налице нито една от двете предпоставки. Съдът достигна до
извод, че ползвател на лекия автомобил е жалбоподателя от преди 17.08.2016 г.,
когато са установени същите нарушения като сегашните, като изпълнителното
деяние – транспортиране, е било осъществено със същото МПС с рег.№М3988ВС.
М.И., който е закупил
автомобила на 27.03.2015 г., не се яви за разпит пред съда въпреки
предоставената няколко пъти възможност за това, съобразено с датите на
завръщането му от чужбина, съобщени от жалбоподателя. Това бездействие от
страна на свидетеля е в подкрепа на извода, че жалбоподателят с негово знание е
ползвал автомобила, включително за транспортиране на дървесина. Извод за това,
че М.И. се е дезинтересирал от собствеността върху автомобила следва и от
обстоятелството, че след закупуването му не е изпълнил задължението си за
регистрирането му в АИС-КАТ съгласно задължението по чл. 144 ЗДвП, както и от
задължението за сключване на застраховка „ГО“, което е причина за служебно
прекратената регистрация.
Затова законосъобразно
наказващият орган е постановил отнемането му. Съдът извърши преценка дали тази
санкция е в съответствие с принципа за съразмерност, въведен с чл. 20, ал. 4 ЗАНН и достигна до утвърдителен отговор. Тежестта на конкретното нарушение се
определя не само от неголемия обем дървесина, но така също и от вида на
превозното средство, с което е осъществен транспорта – високопроходим лек
автомобил, който позволява бързо и многократно транспортиране на такива
количества; занятието на жалбоподателя с дърводобив; миналите нарушения, които
са осъществявани всеки път с високопроходими автомобили – джип, единия от които
именно с процесния. Стойността на автомобила е много по-ниска от посочената от
наказващия орган – 2500.00 лева, за което сочи продажната цена от 2015 г. –
150.00 лева, която съответства на годината на производство 1988 г., както и на
показанията на свидетелите, които описват автомобила като много увреден външно.
Тези особености на конкретния автомобил обясняват разликата с пазарната цена,
приета от наказващия орган, която се базира на средни показатели при средно
качество, което в конкретния случай не е съответно.
Всичко изложено мотивира
крайния извод, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Луковитският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №517 от 10.07.2019 г., с което на Х.Й.Х. *** на основание чл.
266, ал.1, предл. Четвърто от Закона за горите са наложени следните наказания:
за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т. 1 ЗГ – глоба в размер на 100.00
лева; за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. 3-то, т. 2 ЗГ – глоба в размер на
100.00 лева, на основание чл. 21 ЗАНН и чл. 273, ал.1 ЗГ са отнети в полза на
държавата вещите предмет на нарушението – 0,7 пр.м3 дърва от благун с пазарна
стойност 42.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 ЗАНН и чл. 273, ал.1 ЗГ е
отнета вещта, послужила за извършване на нарушението - 1 бр. джип „Сузуки“ –
„Витара“ с рег.№М3988ВС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок
от деня на съобщението, че решението е изготвено.
След
влизане в сила на решението за отнемането на МПС да се съобщи на ОД МВР Ловеч,
сектор КАТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..................