№ 15052
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110119350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищцата В. П. Н., с която е
предявила обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Ф.Б“ ЕООД за прогласяване
нищожността на договор за поръчителство № ****, сключен между страните, както и
за осъждане на ответника да плати сума в размер на 523,95лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ****, сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 11.04.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 26.05.2020 г. сключила с “И.А.М“ АД договор за паричен
заем, по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1000 лв., видът на вноската
била месечна, а месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че чл. 4 от процесния
договор било уговорено обезпечение с гарант 2 физически лица, поръчители или
банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на определени условия.
Твърди, че на същата дата между „И.А.М“ АД, ищцата и ответното дружество
били сключили договор за предоставяне на гаранция № ****, по силата на който "Ф.Б"
ЕООД поело задължението да обезпечи пред "И.А.М" АД задълженията на ищцата,
като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор
за поръчителство, ищцата се задължила да заплати на ответното дружество сума, която
1
била разсрочена на изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи,
че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите
парични суми на "И.А.М" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било
упълномощено от "Ф.Б" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в
полза на поръчителя-ответник, като "И.А.М" АД единствено било овластено да приеме
плащането - фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които
след това да предаде на поръчителя. Предвид това, именно ответникът бил материално
легитимиран да отговоря по процесната претенция. Ищцата твърди, че била погасила
изцяло процесния кредит.
Поддържа становище, че договорът за паричен заем бил недействителен,
алтернативно клаузата на чл. 4 от същия на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
22, във вр. с чл.19, ал. 4 ЗПК като моли за произнасяне в мотивите относно
недействителността. Счита, че процесният договор за предоставяне на поръчителство
бил лишен от основание, както и заобикалял разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, така и
накърнявал добрите нрави, поради нарушаване на принципа на добросъвестност и
справедливост.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва иска по основателност. Счита, че установителният иск бил недопустим
поради липса на правен интерес. Поддържа, че дори да се приеме за недействителен
договорът за заем, то се дължи чистата стойност по него на основание ЗПК и
процесният договор за поръчителство бил действителен, доколкото било налице главен
дълг, поради което се дължало възнаграждение. Счита, че е налице основание за
процесния договор за поръчителство отговаря на изискванията на закона, като не води
до накърняване на добрите нрави на основание чл. 9 ЗЗД.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за известно
обстоятелството, че „И.А.М“ АД, ЕИК/ПИК *********, Държава: БЪЛГАРИЯ, е
едноличен собственик на капитала на "Ф.Б" ЕООД.
Приет по делото е договор за паричен заем № **** от 22.05.2020г. между „И.А.М“
АД и ищцата, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1000лв.
главница със срок на заема 30 седмици в периода от 05.06.2020г. до 18.12.2020г., при
фиксиран годишен лихвен процент от 35%, ГПР – 41.26%. Съгласно чл.4 от договора –
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които
да отговарят на описани в договора изисквания; банкова гаранция или одобрено от
2
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Не се спори между страните по отношение на сключване на договор за
предоставяне на поръчителство № № ****/22.05.2022 в обезпечение на договор за
паричен заем № ****/22.05.2020г., след подписване на който ответникът е предоставил
гаранция за плащане на задълженията на ищцата към „И.А.М“ АД, за което поемане на
задължения ищцата дължи възнаграждение на ответника сума в размер на 523.95лв.,
платимо разсрочено с вноските по погасителния план по кредита в размер на 34.93лв.
за периода от 05.06.2020г. до 18.12.2020г., което се потвърждава от приетата по делото
справка за платени суми по договор за предоставяне на поръчителство, ценена по
чл.175 ГПК, съгласно която платената сума е в общ размер на 523.95лв. в периода от
19.06.2020г. до 17.09.2020г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата
ССчЕ. Експертиза се назначава за отговор на въпроси, за които са необходими
специални знания. За целите на експертизата вещото лице може да използва и
документи, които не са налични в кориците на делото. В съдебната практика на ВКС
трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по
делото документи, до които само една от страните има достъп (в случая документите
са между трети неучастващи по делото лица), не съставлява нарушение на
процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна,
доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице
съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от
назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които
вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава
проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване
правото на другата страна за участие в процеса (в този смисъл определение № 333 от
21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.). В случая, липсват данни,
които да внасят съмнение в безпристрастността на вещото лице.
Съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата и
приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че общият размер на постъпилата сума по Договор за
предоставяне на поръчителство № ****/22.05.2022г. е в размер на 523.95лв. Общата
сума на плащанията по Договор за кредит и договора за поръчителство е в общ размер
на 1611.01лв., с които са платени главницата от 1000лв., лихва от 87.06лв. и
възнаграждение по поръчителството в размер на 523.95лв. Размерът на ГПР по
договора за паричен заем е в размер на 41.26%, а при добавяне към ГПР на сумата за
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 523.95лв., ГПР е в размер на
137.66%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По обуславящите искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал.
2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищцата е разпределено да докаже, че е
3
сключила процесния договор за поръчителство № ****, обезпечаващ договор за
потребителски кредит, с твърдяното в исковата молба съдържание, както и
обстоятелствата, от които може да се направи заключение за наличие на основания за
заобикаляне на закона, съответно противоречие с добрите нрави и липсата на
основание. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че сключеният договор за
поръчителство № ****, е валиден, съответно отговаря на изискванията на закона във
връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК, съответно не противоречи на добрите нрави.
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, в доказателствена тежест
на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно, че между страните има сключен
договор за възлагане на поръчителство № **** с „Ф.Б“ ЕООД с твърдените клаузи, в
който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
Твърдените от ищеца пороци са, че договорът за гаранция е в изпълнение на договор за
паричен заем ****, сключен с „И.А.М“ АД, в който договор било предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно
клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. В
изпълнение на договора за кредит бил сключен процесният договор за поръчителство,
по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „И.А.М“ АД
задълженията на по договора за заем, като се задължил солидарно за всички
задължения на ищеца при условията и за срока на договора паричен заем № ****. По
договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в полза на ответника
сумата, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноските по договора за кредит,
която сума не била включена в ГПР, а следва да се включи, с което се надвишавал
размерът на ГПР по кредита, което водело до заобикаляне на закона по чл.19, ал.4
ГПК, съответно по чл.22 ЗКП до недействителност на договора за кредит, което
рефлектирало върху акцесорното задължение за поръчителство.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа операция. От обявеното за служебно известно обстоятелства
от извършена справка в Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Ф.Б“ ЕООД е заемодателят „И.А.М“ АД, т.е. налице е хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ.
Настоящият състав намира, че клаузата въз основа на която е сключен процесният
договор за поръчителство е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност
с кредитополучателя и обстоятелствата около „избора“ на поръчителя в деня на
сключване на договора за кредит, включване на „възнаграждението“ в погасителния
план по договора за кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен
собственик на капитала на дружеството – поръчител) води до единствен извод, че с
предвиждане на „избор“ за сключване на възмездно поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество – поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
„възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на което съдът
приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
4
изчисляването на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19 ЗПК – ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. за
посредници, т.е. разходи, които са пряко свързани с договора и които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да плати, вкл. разходи за допълнителни
услуги), изразени като годишен процент от общия размер, като ГПР се изчислява по
формула в приложение към ЗПК, като общият размер на може да е повече от 50%. С
оглед заключението на вещото лице се установява, че ако възнаграждението по
договор за поръчителство се включи при изчисление на ГПР, то стойността нараства на
137,66%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на “И.А.М“ АД по процесния договор за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Следователно след
като „възнаграждението“ представлява разход, който е пряко свързан с договора,
известен на кредитора и следва същият да се включи при изчисляване формирането на
ГПР. Умишленото невключване цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславя
санкцията не по чл.19, ал.5 ЗПК, а по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно
недействителност на целия „обезпечен“ договор, като последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение
на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията
(така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По обусловения кумулативно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е разпределено да докаже, че е платила процесната
сума от 523,95 лв., че същата е получена от ответника, в който случай в тежест на
ответника е да докаже, че е налице основание да задържи процесните суми, в
конкретния случай с оглед твърденията – че са дължими по договор за поръчителство
№ ****. С оглед изхода на обуславящия иск по-горе, така и от приетото по делото
заключение на вещото лице по ССчЕ, от което се установява, че ищецът е доказал
плащане на ответника сумата от 523,95 лв. на основание договора за гаранция, който с
оглед изхода от обуславящия иск по-горе е нищожно правно основание, то искът по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява изцяло основателен. Оттук съдът приема, че ответникът
не е доказал наличие на валидно основание за получаване на сумата, а искът се явява
изцяло основателен.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова молба е за
50лв., като размерът на законната лихва от исковата молба до увеличаване размера на
иска с молба вх. № 200232/13.07.2023г. на 523,95лв., изчислен по чл.162 ГПК е 1.50лв.
(за периода от 11.04.2023г. до 12.07.2023г.), то същата следва да се присъди, като се
присъди законна лихва от 13.07.2023г. за пълния размер на претенцията от 523,95лв.
По разноските:
5
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в размер
на 300лв. за ССчЕ, 50лв. за д.т., както и е била представлявана по реда на чл.38 ЗАДв.,
поради което в полза на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“,
БУЛСТАТ: *********, гр.София, бул. Ал.Стамболийски № 125-2, ет.5, ап.5.3., следва
да се присъди адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
(осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 -
НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на
съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално
възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В конкретния
случай по делото са предявени обективно кумулативно съединени иска – обуславящи
отрицателни установителни и обусловен осъдителен, като делото е с ниска фактическа
и правна сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при
обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с предмет ниска
фактическа и правна сложност на делото при определяне размера на възнаграждението
по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което следва да се присъди адв. възнаграждение в размер
на 480лв. с ДДС (с оглед данните за регистрация по ДДС).
Съдът неправилно е приел, че е платена изцяло дължимата държавна такса, с
оглед на което не е била събрана пълната сума за държавна такса по делото, като
следва да бъде събрана още сумата от 50лв., защото по делото са предявени два иска. С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.77 ГПК да
плати несъбраната държавна такса в размер на 50лв. по сметка на СРС.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. П. Н., ЕГН: **********,
гр.София, ул. С.Т.И № 1, ет.4, ап.4, против „Ф.Б” ЕООД ЕИК **** със седалище и
адрес на управление град София, ж.к.Л. 7, бул. „Д.Н” № 28, ап.40-46, че Договор за
поръчителство №****/22.05.2020г., е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София,
бул. „Д.Н“ № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати на В. П. Н., ЕГН: **********, гр.София, ул.
С.Т.И № 1, ет.4, ап.4, сумата от 523,95лв., представляваща недължимо платена сума по
Договор за поръчителство №****/22.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
13.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1.50 лв., представляваща
законната лихва за периода от 11.04.2023г. до 12.07.2023г..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, бул.
„Д.Н“ № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати на В. П. Н., ЕГН: **********, гр.София, ул.
С.Т.И № 1, ет.4, ап.4,, разноски по делото в размер на 350лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София,
бул. „Д.Н“ № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“, БУЛСТАТ: *********, гр.София, бул. Ал.Стамболийски № 125-2,
ет.5, ап.5.3, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
6
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, бул.
„Д.Н“ № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от
50лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7