РЕШЕНИЕ
№87/15.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното АНД № 131/2020 г. по описа на Районен съд - Девня, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Девня Транс” ЕООД гр. Девня,
ЕИК:*********, представлявано от П. Г. А.против Наказателно постановление №
23-0000193, издадено на 02.03.2020 г. от и. д. Директора на РД“АА“ – Варна, с
което на дружеството – въззивник за нарушение по чл. 32 §1 изр. 1 от Регламент
/ЕС/№165/2014 г., на основание чл. 104 ал. 3 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000
лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за необосновано, недоказано,
несправедливо и незаконосъобразно. Твърди, че административното обвинение е
недоказано. Навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В с.з. чрез процесуален представител – адвокат поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалвания акт. Претендира и разноски.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
Контролиращата страна – ВРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Контролните
органи на ОО" АА" извършили проверка на документите, свързани с
транспортната дейност на превозвача "Девня Транс“ЕООД гр. Девня,
притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари № 5587/24.01.2013 г.,
валиден до 23.01.2028 г. за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. При проверката било установено, че на
31.05.2019 г. дружеството – превозвач не е организирало правилното използване
на дигитален тахограф, монтиран във влекач марка „***“, кат. №3, с рег. №В *** ВВ,
управляван от водача Т. Т. Д. при извършване на обществен превоз на товари,
като след приключването на работната смяна на водача и започване на седмична
почивка, същия не е превключил превключващия механизъм на режим „друга работа“
вместо на режим „почивка“.
Нарушението било квалифицирано
като такова по чл. 32 §1 изр. 1 от Регламент/ЕС/ №165/2014 г., поради което компетентното
длъжностно лице съставило АУАН против превозвача, връчено без възражения на
негов пълномощник. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на
въззивника е наложена имуществена санкция в установения в нормата на чл. 104
ал. 3 от ЗАвтП / в редакцията й действала към момента на извършване на
нарушението/ размер от 3 000 лева.
В хода на съдебното производство
въззивникът, чрез процесуалния си представител представя Заповед №18/16.12.2018
г., издадена от управителя на въззивното дружество, съгласно която следва да се
направи инструктаж на всички водачи и механизатори в дружеството за
запознаването им с изискванията на Регламент 561/2006 г. и Наредба №33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България с оглед правилното и точно попълване на документи – пътни
лист и превозни документи, обучение за работа с дигитални тахографи и др.
Представен е и списък с работещите в дружеството водачи и механици със
заповедта, както и протокол за повреден тахограф от 17.12.2019 г. Трите документа
са приети и приобщени като относими към предмета на доказване писмени
доказателства.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи. Същата не се оспорва от въззивника, като на
практика той оспорва изводите, направени от АНО, че не осигурил правилното
използване на тахографа от водача.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника
на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата
отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН, както и
сроковете за тяхното съставяне. Нарушението
е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено,
посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението,
правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Възраженията за
допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, изложени в жалбата са
голословни и неоснователни.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
В
разпоредбата на чл. 32 § 1 изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. е предвидена
"отговорност" за превозвачите да осигурят
правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и картите
на водача, т. е. да обезпечат техническата изправност. В разпоредбата на чл. 33
от същия Регламент е предвидено, че транспортните предприятия носят отговорност
по отношение на обучението и инструктажа относно правилното функциониране на
дигиталните и аналоговите тахографи. Транспортните предприятия следва да
обезпечат обучението на водачите, правилното функциониране на тахографите,
съхраняването на тахографските листове и разпечатки. Следователно,
отговорност на дружеството – въззивник е да обучи водача правилно да използва
тахографския апарат , респективно
тахографския лист , като неизпълнението на това задължение води до
неговата административно – наказателна отговорност за извършеното нарушение.
Това свое задължение дружеството – въззивник е изпълнило, видно от
представените в хода на съдебното производство доказателства, установяващи, че
водача на процесното ППС – Тошко Тодоров е бил надлежно инструктиран и обучен
за работа с дигитални тахографи. От тук насетне отговорност на водача,
съгласно нормата на чл. 34 §5 б. „б“, е да задействат превключвателните механизми,
които позволяват да се регистрират отделно и различимо периодите от време като
„време на управление“, „друга работа“, „периоди на почивка“. Т.е. отговорността
за "употребата" /"експолатацията"/ на самия тахограф или
карта на водача е на самия водач, тъй като той осъществява превоза. Да се вменява
отговорност на превозвача за неправомерно поведение на водача е
незаконосъобразно. След като това задължение не е вменено в отговорност на
транспортното предприятие, то не може да бъде наказвано за неговото
неизпълнение. /в
същия смисъл са Решение №1722 от 12.10.2017г. по КАНД
№ 1875/2017 г., Решение № 1466 от 9.07.2018 г. по КАНД № 1397/2018 г. и
Решение №711/16.06.2020 г. на Административен съд – Варна/.
Предвид на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
На основание чл.
63 ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се
произнася по разноските, сторени по делото, което разглежда. Съгласно чл. 144
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. С оглед на това и АНО следва да заплати на въззивника сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение, които са в доказан размер от 400 лева,
видно то представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63 ал.1 пр.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000193,
издадено на 02.03.2020 г. от и. д. Директора на РД“АА“ – Варна, с което на
„Девня Транс” ЕООД гр. Девня, ЕИК:********* за нарушение по чл. 32 §1 ИЗР. 1 от
Регламент /ЕС/№165/2014 г., на основание чл. 104 ал. 3 от ЗАвтП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – Варна ДА
ЗАПЛАТИ на „Девня Транс” ЕООД гр. Девня, ЕИК:*********, представлявано от П.Г.
А. сумата
от 400 лева /четиристотин лв./, представляваща разноски за възнаграждение на
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: