№ 47
гр. С.З. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №19/26.02.2021г., постановено по гр.д. №3448/2020г.
по описа на Районен съд - С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на "Т.Б."
ЕАД против КР. Н. М. за сумата над присъдените 118,20лв. до
претендираните 346,33лв. като неоснователен, както и в частта относно
разноските в заповедното и първоинстанционното дело.
Въззивникът "Т.Б." ЕАД във въззивната си жалба излага доводи за
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като навежда
подробни съображения в тази връзка. Цитирана е и е посочена съдебна
практика в подкрепа на развитите от въззивника съображения, която е
коментирана обстойно от въззивника. Направено е искане делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на районен съд, а в случай, че съдът се
произнесе по същество на спора, въззивникът прави искане да се отмени като
неправилно постановеното решение на РС в обжалваната част и се постанови
решение по същество на спора, с което да се уважат изцяло искове.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на жалбата от
страна на въззиваемия КР. Н. М..
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, като взе предвид
становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото по
реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
1
правна страна:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът "Т.Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено наличието на вземането му по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1996/2020 г. по описа на
Районен съд С.З. против длъжника - ответник КР. Н. М. с ЕГН **********,
както следва: сумата 346.33 лв., дължима съгласно фактура
№**********/20.08.2018г., фактура № **********/20.09.2018 г. и фактура
№**********/20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира за направените разноски
в заповедното производство в общ размер на 385,00 лв., както и всички
сторени от ищеца разноски в настоящото исково производство.
Ответникът КР. Н. М. представя писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, чрез пълномощника си, в който излага становище, че искът е
недопустим и неоснователен и прави искане да се отхвърли като такъв.
Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключени между тях Договор за
мобилни услуги №********* от 30.08.2010г., Договор за мобилни услуги №
********* от 29.10.2016г., Договор за мобилни услуги №********* от
09.02.2017г., Допълнителни споразумения, както и Договор за лизинг от
29.10.2016г., Договор за лизинг от 09.02.2017г. и договор за лизинг от
29.03.2017г. Ищецът, в качеството си на оператор, в изпълнение на
задълженията си, е предоставил на ответника - потребител съгласно
сключените писмени договори мобилни услуги по посочените в договорите
мобилни номера по съответни абонаментни планове.
По силата на Договор за лизинг от 29.10.2016г., подписан между
страните, на ответника е предоставено мобилно устройство KIDS WATCH
MyKi Kids Watch Blue, на обща стойност от 49.07лв., с вкл. ДДС. С договор за
лизинг от 09.02.2017г. ищецът е предоставил на ответника устройство - таблет
PRESTIGIO WIZE 3508 4G, а с договор за лизинг от 29.03.2017г. - устройство
LENOVO С2 Black.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура №
**********/20.08.2018г. за отчетен период 20.07.2018г.-19.08.2018г., на
стойност от 252. 88лв., от която сума 167. 04 лв. за потребени мобилни услуги
и 12. 97 лв. за вноска за лизинг и 72. 87 лв. за задължения от предходен
период; Фактура № **********/20.09.2018г. за отчетен период 20.08.2018г. -
19.11.2018г. на стойност от 306. 82лв., от която сума 40.97 лв. е за ползвани
мобилни услуги, 12.97 лв. е за вноска по лизинг и 252. 88 лв. - задължения от
предходен период; Фактура №**********/20.11.2018г. за отчетен период
20.10.2018г. - 19.11.2018г. на стойност 586. 33 лв., от която сума 52. 12 лв. за
вноска за лизинг, 228. 08лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
2
договори за мобилни услуги и 306. 13 лв. - задължения за предходен период.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 1996/2020г. по описа на СтРС, по
реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от "Т.Б." ЕАД, гр. С. срещу КР. Н.
М. заявление за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено
задължение по Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2010г.,
Договор за мобилни услуги №********* от 29.10.2016г. и Договор за лизинг
от 29.10.2016г.; Договор за мобилни услуги №********* от 09.02.2017г. и
Договор за лизинг от 09.02.2017г.; Допълнително споразумение №*********
от 09.02.2017г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги; Допълнително
споразумение №********* от 29.03.2017г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 29.03.2017г., съдът е издал
Заповед за изпълнение №882/19.06.2020г., съгласно която е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 346,33лв. - главница по
посочените договори, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда - 18.06.2020г. до окончателното изплащане
на сумата. Със заповедта са присъдени и съдебни разноски - държавна такса в
размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
След като в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, с разпореждане на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания
срок заявителят е предявил иск относно вземането си.
РС е уважил частично иска за сумата 118.25лв., като е отхвърлил иска за
разликата над 118.25лв. до претендираните 346.33лв. РС е приел, че
вземането, предмет на установяване с иска по чл.422, ал.1 ГПК следва да е
напълно идентично с вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, но е счел, че е недопустимо разглеждането на установителния
иск по отношение на претендираната неустойка, тъй като такова вземане не
било в обхвата на заповедното производство. Въпреки че е приел, че е
недопустимо разглеждането на този иск, РС го е отхвърлил като
неоснователен.
Окръжен съд не споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения по отношение на предявения иск за претендираните неустойки.
В заповедното производство, видно от заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е претендирана сумата 346,33лв. като е
посочено, че вземането произтича от неизпълнени парични задължения на
длъжника, произтичащи от сключени с „Т.Б.“ ЕАД договори, конкретно
посочени в заявлението. В т.12 от същото заявителят „Т.Б.“ ЕАД подробно е
изложил обстоятелствата, от които произтича вземането му, като по
отношение на фактура №**********/20.11.2018г. е посочил, че претенцията е
за неизплатено задължение в размер на 280,20лв., включваща неустойки в
следствие на предсрочно прекратяване на договори в размер на 228,08лв. и
предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в общ размер
на 52,12лв., с включен ДДС.
3
В производството пред Районен съд е била назначена съдебно –
икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото. Видно от т.3 от
заключението, експертът е посочил начина на формиране на неустойките в
гореописаната фактура. Общият размер на неустойките за услуга на трите
клиентски номера, съответно мобилни номера и неустойките за устройство за
посочените клиентски номера и мобилни телефони, които съответстват на
клиентските номера и мобилните номера по сключените договори и
допълнителни споразумения с въззивника „Т.Б.“ е в размер на 228,08лв. Тази
е сумата по отношение на която първоинстанционният съд е отхвърлил иска,
като е приел, че е недопустимо разглеждането на иска в тази част. Видно от
заключението на експертизата, начислените неустойки са съобразени със
спогодбата от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и
„Т.Б.“ ЕАД по гр. д. № 15539/2014г. и гр.д. № 16476/2014г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата, каквито са
настоящите договори.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че е налице
идентичност между заявените в заявлението по чл. 410 ГПК суми по
отношение на които е направено искане за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и предявения установителен иск в
първоинстанционното производство. В хода на първоинстанционното
производство не се установи ответникът К.М. да е заплатил задълженията си
за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по
инициатива на потребителя, поради което Окръжен съд счита, че сумата е
дължима и искът следва да бъде уважен в пълен размер така, както е предявен
от ищеца в първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното, съдът счита, че следва да отмени частично като
неправилно обжалваното решение на РС в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 118,25лв. до претендираните 346,33лв., както и в частта за
разноските, с която „Т.Б.“ ЕАД е осъден да заплати на ответника К.М. сумата
230.50лв. Вместо това ОС следва да постанови решение по същество на спора,
с което да уважи установителния иск, като признае за установено по
отношение на ответника К.М., че същият дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата
228,08лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК до изплащане на сумата.
По отношение на разноските по делото, съдът приема следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника
„Т.Б.“ ЕАД следва да се присъдят направените по делото разноски в
заповедното, първоинстанционното и въззивно производство в пълен размер.
В заповедното производство направените от ищеца разноски са в
размер на 385лв. /25лв. ДТ и 360лв. адвокатски хонорар с вкл.ДДС в сумата./
Тъй като РС е присъдил частично разноските / за сумата 131.45лв/, предвид
изхода на спора пред тази инстанция, то ОС следва да присъди разликата до
4
пълния размер, а именно сумата 253.55лв.
В производството пред РС са присъдени разноски на ищеца в размер на
199.74лв. Общият размер на направените пред РС разноски е 585лв., т.е. ОС
следва да присъди разликата до пълния размер на разноските -385.26лв.
Направените пред ОС разноски са в размер на 25лв. ДТ, които съдът
следва да присъди на въззивника с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение №19/26.02.2021г., постановено по
гр. д. №3448/2020г. по описа на Районен съд - С.З., с което е отхвърлен
предявения от "Т.Б." ЕАД С. против КР. Н. М. иск по чл. 422,ал.1 от ГПК, за
установяване по отношение на КР. Н. М., че същият дължи на "Т.Б." ЕАД
разликата над уважената част от иска в размер на 118.25лв. до претендираните
346.33лв., както и в частта, с която „Т.Б.“ ЕАД е осъден да заплати на
ответника К.М. сумата 230.50лв., представляваща направени по делото
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н. М., ЕГН
**********, от гр. С.З., ул. „К.**“ бл.19, вх.Г, ет.6, ап.15, чрез адв. А.Г.М. АК
***, че дължи на "Т.Б." ЕАД С., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, със съдебен адрес: гр. С., *** *, чрез адв. З.Й. Ц. –
САК, сумата 228,08лв., неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на
договори представляваща част от вземането в общ размер от 346.33 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020г. до изплащане
на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 882/19.06.2020г. по ч.гр.дело № 1996/2020г., по описа на
Старозагорския РС.
ОСЪЖДА КР. Н. М., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. К.** ** да заплати
на "Т.Б." ЕАД С., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ***
сумата в размер на 253.55 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № №
1996/2020г. по описа на СтРС разноски, сумата 385.26 лв., представляваща
направени по първоинстанционното дело разноски, както и сумата 25лв.,
разноски пред настоящата въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6