РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Перник , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500041 по описа за 2021 година
С решение № 260224 от 28. 09. 2020г., постановено по гр. д. № 7181 /
2019г. по описа на Пернишкия районен съд :
Са отхвърлени исковете на Б. В. В., с ЕГН: **********, срещу С. П. А.,
с ЕГН: **********, за изменение на Решение № 424/30.05.2018 г. по гр.д. №
897/2018 г. по описа на РС К., като: 1/ на бащата бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетния му син –
***, с ЕГН: ********** и бъде постановено местоживеенето на детето да е
при бащата; 2/ бъде определен разширен режим на лични отношения между
*** и майка му – ответницата С. П. А.; 3/майката бъде осъдена да заплаща на
детето чрез баща му месечна издръжка.
Е изменен, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определения с Решение №
424/30.05.2018 г. по гр.д. № 897/2018 г. по описа на РС К., режим на лични
отношения между Б. В. В., с ЕГН: ********** и сина му ***, с ЕГН:
********** и издръжката по отношение на малолетното дете – ***, с ЕГН:
1
**********, както следва:
1/ Определен е следния режим на лични контакти между ***, с ЕГН:
********** и неговия баща Б. В. В., с ЕГН: ********** - от постановяване на
решението бащата Б. В. В., с ЕГН: **********, да има право:
1.1 Да вижда и взема детето ***, с ЕГН: **********, всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 19.00 часа в петъчния ден /или един час след
приключване на учебните занятия на детето, ако същите приключват след
18.00 часа/ до 17.00 в неделния ден /уикендите/ с преспиване;
1.2. Да вижда и взема детето ***, с ЕГН: **********, с преспиване за
период от 30 дни през лятото – между 01.06 и 01.09. месец, всяка година, като
в този период от 01.06. до 01.09. установеният режим на петъчно неделни
срещи не се спазва. Този 30 дневен период да не съвпада с годишния отпуск
на майката и по съгласие на родителите или друга обективна причина може
да бъде използван на три равни части по 10 дни.
Задължена е майката С. П. А., с ЕГН: **********, да уведомява
писмено бащата Б. В. В., с ЕГН: **********, – до 30.04 всяка година кога
възнамерява да ползва годишния си отпуск.
Задължен е бащата Б. В. В., с ЕГН: **********, да уведомява писмено
майката кога възнамерява да упражни правото си на лични контакти – отново
писмено до 15.05. всяка година.
1.3. Да вижда и взема детето ***, с ЕГН: **********, с преспиване
през половината дни от нормативно определените официални празници за
годината, втората половина от официално определената от МОМН коледна
ваканция в нечетни години, а в четни години – обратното и през първата
половина от така определената пролетна ваканция – в четни години, а в
нечетни години – обратното.
1.4. Да вижда и взема детето ***, с ЕГН: **********, всяка нечетна
година на рождения му ден – *** с преспиване вечерта срещу следващия ден.
В четни години детето да прекарва рождения си ден с майката – като ако се
случи в четна година рожденият ден на детето да е петък, събота или неделя
на четвърта седмица бащата да го вземе следващия уикенд.
2
При изпълнение на този режим бащата Б. В. В., с ЕГН: **********, да
взима детето ***, с ЕГН: ********** от дома на майката С. П. А., с ЕГН:
********** – *** в 19.00 часа в петъчния ден /или един час след
приключване на учебните занятия на детето, ако същите приключват след
18.00 часа/ и да връща детето отново на същия адрес в дома на майката, в
17.00 часа в неделния ден. За останалите дни на срещи – бащата да взима
детето от дома на майката в 09.00 часа в първия ден и да го връща в дома на
майката в 17.00 часа в последния ден.
1.5. Да вижда и взема детето ***, с ЕГН: ********** в един делничен
ден /от понеделник до петък/ от първата и третата седмица на месеца – за два
часа в деня по предварителна уговорка с майката и във време, което не
съвпада с учебните занятия на детето.
2/ Когато детето е при майката С. П. А. същото да общува с бащата Б.
В. В. чрез технически средства, осигуряващи звукова и по възможност
зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на свободното си
време съобразно дневния режим, определен от майката.
Във времето, в което детето е в режим на виждане с бащата – детето да
общува с майката чрез технически средства, осигуряващи звукова и по
възможност зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на
свободното си време съобразно дневния режим, определен от бащата.
3/ Е увеличен размера на присъдената месечна издръжка, дължима от
Б. В. В., с ЕГН: **********, в полза на малолетния му син ***, с ЕГН:
**********, като е увеличена същата от 150 лева на 200 лева месечно –
платима до 10-то число всеки месец, считано от постановяване на настоящото
решение, до настъпване на основания за изменение или отпадане на това
задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на просрочието до окончателното плащане на вземането, като искът за
сумата от 50 лева месечно, представляваща разликата между присъдения
размер от 200 лева и претендирания такъв от 250 лева, както и за периода от
20.01.2020 г. /подаване на отговора/ до постановяване на решението, е
отхвърлен като неоснователен.
Постановено е сумата от 200 лева да бъде превеждана по сметка с
3
титуляр ***.
Задължена е С. П. А., с ЕГН: **********, да представи писмено
информация за банкова сметка на детето на бащата до две седмици от
постановяване на решението.
Осъдена е С. П. А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Б. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
сумата от 277.50 лева – разноски за държавна такса, експертиза, адвокатско
възнаграждение и удостоверение в настоящото производство съобразно
отхвърлената част от претенциите.
Осъден е Б. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, да заплати на С. П. А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата
от 156.25 лева – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство съобразно уважената част от претенциите.
Осъден е Б. В. В., с ЕГН: **********, и адрес: ***, за заплати по
сметка на Пернишкия РС сумата от 36 лева – държавна такса върху
увеличената издръжка и да представи доказателства за това в едноседмичен
срок от влизане в сила на решението, като го предупреждава, че в противен
случай сумата ще бъде събрана принудително.
Недоволни от делото са останали и двете страни :
- С. П. А. е обжалвала решението в частта му, с която е :
Изменен режима на лични контакти между бащата Б. В. В. и детето ***
и е определен друг режим на лични контакти между тях, като моли в тази част
решението да бъде отменено и да бъде определен режим на лични контакти
между бащата и детето, така, както А. е посочила в писмения си отговор /л.38
от първоинстанционното дело/.
Не е определен размер на издръжката за детето от над 200лв. до 250лв.,
платим от бащата за детето, и е постановено издръжката да се превежда по
сметка с титуляр ***, като моли да бъде присъдена издръжка в размер на
250лв., платима, считано от 20. 01.2020 и да не е по сметка с титуляр детето.
Осъдена да заплати разноски на Б. В. В..
4
Моли да й се присъдят разноските в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Насрещната страна Б. В. В., чрез адвокат Б.Б., е подал в срок писмен
отговор с който оспорва въззивната жалба като недопустима – постановена по
недопустимо решение /в тази му част/, поради което моли да не бъде
разглеждана, а решението в тази му част да бъде обезсилено. По същество я
оспорва като неоснователна. Счита, че решение, в частта му за разноските е
правилно и законосъобразно.
- Б. В. В., чрез адвокат Б.Б., е обжалвал решението в частта му, с която
:
Е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск, с който е
поискал: на него да му бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето ***; да бъде постановено местоживеенето на
детето да бъде на неговия адрес в ***; да бъде определен разширен режим на
лични отношения между майката и детето; и да бъде осъдена майката да
заплаща ежемесечна издръжка на детето и моли те да бъдат уважени.
Социален работник П. И. РД „СП“ – П., е изразила становище, че
следва да бъде постановено решение, с което да бъдат максимално защитени
интересите на детето.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивните жалби, се явяват редовни и процесуално допустими –
подадени са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 изречение първо, предложение първо от ГПК,
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение не се явява
нищожно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
5
Извършвайки служебно проверка за допустимостта на обжалваното
решение, в обжалваната му част, по реда на чл. 269, изречение първо,
предложение второ от ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че решението
в обжалваните му части не е недопустимо. Доводът на жалбоподателя В., чрез
адвокат Б., че решението в частта, с която Пернишкият районен съд се е
произнесъл по насрещния иск, е недопустимо, поради което в тази част следва
да бъде обезсилено, се явява неоснователен. Касае се за специфично
производство по реда на чл. 59, ал.9 от СК, по спорна съдебна
администрация. Тълкувайки систематично разпоредбите на чл. 59, ал.1, ал.2 и
ал.9 от ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че не се касае за насрещен
иск, а за насрещна молба по чл. 59, ал.9 от СК от С.А., която с оглед
цитираните по – горе разпоредби на СК, Пернишкият районен съд е бил
компетентен и длъжен да разгледа, а дори и да е липсвала такава насрещна
молба, съдът е можел служебно да постанови изменение на режима на лични
контакти между бащата и детето, както и да измени размера на издръжката.
По отношение доводите за незаконосъобразност на решението,
въззивният съд, с оглед служебното начало, тъй като се касае за интересите на
малолетно дете, може да преценява и събраните по делото доказателства и без
да има такива доводи във въззивната жалба, за да бъде защитен в най – пълна
степен интересът на детето по смисъла на чл. 59, ал.9 вр. с чл. 59, ал.4 от СК.
Макар и направено едва в хода на устните състезания, съдът намира, че
на първо място следва да бъде разгледано оплакването на жалбоподателя В.,
чрез адвокат Б., за допуснати процесуални нарушения от страна на
Пернишкия районен съд, изразяващи се в неизпращане на препис от
насрещния иск по реда на чл. 131 от ГПК на същия, и допуснати процесуални
нарушения от Пернишкият окръжен съд, който служебно не е отстранил
процесуалните нарушения на Пернишкия районен съд. Настоящия състав на
Пернишкия окръжен съд, изхождайки от естеството на производството –
спорна съдебна администрация по реда на чл. 59, ал.9 от СК, намира, че не са
допуснати процесуални нарушения от страна на Пернишкия районен съд, тъй
като не се касае до същински насрещен иск, а за предявена насрещна молба
по реда на чл. 59, ал.9 от СК. Освен това съдът при изготвянето на проекто –
доклада е отбелязал горното обстоятелство и е дал възможност на страните да
изразят становище по същия в 7 дневен срок от получаване определението, но
6
в този срок не е изразено такова становище, а в първото съдебно заседание не
е направено искане за изменение на проекто – доклада в тази насока.
1. По същество по жалбата на Б.В.:
Б. В. В. и С.П. А. са работили като *** в системата на МВР –
Регионална Дирекция „Гранична полиция“ *** и са бивши съпрузи, като от
брака си имат едно дете *** род. на ***г., в момента на * години. С решение
№ 424 от 30. 05. 2018г., постановено по гр. д. № 897 / 2018г. по описа на К.
районен съд, бракът между тях е прекратен по взаимно съгласие и е одобрено
постигнатото между тях споразумение : Родителските права по отношение на
детето *** се предоставят за упражняване на майката С. В., която ще живее
на адрес ***, в дома на която ще бъде и местоживеенето на детето, като е
определен режим на лични контакти между бащата и детето – по два
последователни дни от всяка седмица на всеки месец през текущата година с
преспиване на детето в дома на бащата, като за всяка първа седмица от
текущия месец се определят вторник и сряда, считано от 08.00ч. във вторник
до 17.00ч. в сряда, както и всяка трета седмица от месеца се определят дните
четвъртък и петък, считано от 08.00ч. в четвъртък до 17.00ч. в петък, както и
всяка втора и четвърта седмица от месеца от събота – 10.00ч. до неделя
17.00ч., като детето се взима и се връща от и до дома на майката, определен
като местоживеене и на детето, както и 10 дни през месец август на всяка
година, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката, както и
първата половина от официално определените дни за Коледната ваканция и
втората половина от официално определените дни за пролетната ваканция на
детето, както и деня след датата на рождения ден на детето, както и по всяко
друго време, със знанието и съгласието на майката, когато се намери за
необходимост и възможност извън определения минимум, при допълнителна
устна уговорка между страните. С него бащата Б.В. се е задължил да заплаща
ежемесечна издръжка на детето ***, чрез неговата майка и законен
представител С.П. В., в размер на 150лв., платими до 10-то число на всеки
текущ месец, чрез превод по банкова сметка или чрез пощенски запис, или в
брой срещу разписка, ведно със законната лихва.
Този изключително разширен режим в полза на бащата /на практика
споделено упражняване на родителските права по смисъла на Решение № 176
7
от 22. 01. 2021г. на ВКС по гр. д. № 4025/2019г., IV ГО, на ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК/ се спазвал от двамата родители.
Непосредствено след развода Б.В. е заживял при своята приятелка –
свидетелката Г. Б. Г., в нейния апартамент от 86 кв.м., в ***. При идването на
детето ***, същият спял в една стая с дъщерята на Г. – ***, която е * години
по – голяма от ***. При посещенията и преспиванията в този дом не е имало
проблеми между *** и който и да било друг от останалите и детето
пребивавало при много добри материално – битови условия и грижи
/свидетелските показания на Г. Г., преценени по реда на чл. 172 от ГПК се
възприемат в тази им част, тъй като кореспондират с представените социални
доклади от РД „СП“ К., както и от свидетелските показания на Г. К. М./.
Бащата водел *** и в дома на баба си и дядо си по бащина линия, където те
живеели със С.А. преди развода им, на втория етаж от къща, находяща се в
***. Там детето си играело със своя братовчед К. и двамата много се търсели
и обичали /свидетелските показания на Д. В. В., преценени по реда на чл. 172
от ГПК, които съдът възприема в тази им част/. *** споделил пред
социалните работници, че предпочита да ходи там, отколкото в апартамента
на Г. /социален доклад на РД „СП“ П. л.82 от първоинстанционното
производство/.
Майката С.А. малко преди развода започнала да живее с детето в
квартира под наем, находяща се в ***, където продължила да живее и след
развода. Там също материално – битовите условия били много добри и
майката полагала необходимите грижи за детето. Майката създала връзка със
свой колега – свидетелят М. К. М., чиито свидетелски показания, преценени
по реда на чл. 172 от ГПК се възприемат от съда, тъй като кореспондират с
представения социален доклад от РД „СП“ П. /л.82 от първоинстанционното
производство/. Това също не променило нищо в отношения между двамата
родители и в отношенията родители – дете.
През месец *** отношенията между двамата родители се влошили. На
***г. в ***, в централната градска част, в близост до магазин „***“, бащата Б.
В. возел сина си *** на предната дясна седалка в собствения си автомобил.
Тъй като В. „дрийфтил“ автомобила, същият се ударил в тухлена оградна
стена. Майката била силно разтревожена и се обадила по телефона на
8
приятеля си М. М., който веднага отишъл на мястото. Детето първоначално
много се изплашило, но след време започнало да защитава баща си. По – долу
съдът ще изброи доказателствата в тази насока.
От тогава обаче майката отказвала да постига уговорки с бащата за
вземане на детето извън определения режим в съдебното решение. Това не се
харесало на В. и той по всякакъв начин се опитвал да я принуди да се върнат
към стария режим на лични контакти между него и детето, но майката не дала
съгласието си.
Към настоящето дело, са приложени копия от материалите по
преписка вх. № 2017/2019г. на Районна прокуратура К., образувана на ***г.,
за престъпление по чл. 144а, ал.1 от НК, въз основа на писмо, изпратено от
Директор ГДГП, ведно с докладна записка на Началник отдел ГДГП Ж. Ж. и
образуваните въз основа на тази преписка ДП 87/2020г. на РП – К. и
следствено дело ЗМ 6/2020г. Пернишкият окръжен съд не може да обсъжда
това дело, тъй като производството по него не е приключило. Съдът обаче не
може да не вземе под внимание л.156 от същото - преписка – сведение рег. №
***г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“, дадено от С. Д. П. – *** на РДГП
К., която има пряко отношение към настоящето дело, тъй като съдържа данни
за личността на Б.В.. В същата е отбелязано „….От разговорите ми със *** С.
и служителите на КЦ Г. знам, че комуникацията с инспектор В. е трудна
поради тинейджърското поведение на същия.“ Изложеното в този официален
документ от висшестоящ началник на Б. В., преценено в съвкупност със
свидетелските показания на А. П. А., М. К. М. и П. А. П., всичките преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра в тази им част, дава
основание на съда да направи извод, че при процесното ПТП на ***г. Б. В. е
дрийфтил автомобила си съвсем умишлено и то не за пръв път, а не както
обяснява самия В., че станало леко ПТП поради натоварения трафик и детето
седяло в детско столче. В тази насока е и съдебно – психологическата
експертиза, която макар и оспорена от процесуалния представител на Б.В.,
съдът възприема изцяло като обективна и компетентно изготвена – „бащата
се състезава и на детето това му харесва“ /л. 91 от първоинстанционното
производство/. От устните обяснения на социален работник Л. Р., дадени в
съдебно заседание на 06. 07. 2020г. на Пернишкия районен съд, се установява,
че детето казва, че „бащата кара с висока скорост и за катастрофата, която са
9
претърпели“, но детето се опитва да защити баща си, защото го обича и е
лоялно към него /л.195 от първоинстанционното производство/. От социален
доклад на РД „СП“ П. се установява, че баща му „позволява да се вози на
предната седалка без колан“ /гърба на л.82 от първоинстанционното дело/.
В резултат от задълбочаването на влошените отношения между бащата
и майката, последната през втората половина на м. ***г, се преместила заедно
с детето, за да живее в по – спокойна обстановка, в къщата на своите
родители на адрес ***. За това обстоятелство А. изпратила на ***г.
нотариална покана до В., който я получил на 29. 08. 2019г. /л.49 от
пръвоинстанционото производство/. С поканата последният бил уведомен, че
в дните, определени от съда за лични контакти с детето, ще следва да го взема
и връща от и на посочения адрес. В тази насока са и свидетелските показания
на Г. К. М. – че ще натрие носа на бащата и той ще взема детето само в
определените за тази цел дни от съда.
Докато било в ***, детето посещавало детска градина „***“. След
заживяване на новия адрес в къщата на родителите си, детето било записано в
детска градина „***“ в г*** /л.51 от първоинстанционното дело/. Майката
продължавала да работи в РД „Гранична полиция“ К., поради което всеки път
пътувала до там, като на отиване оставяла детето в детската градина и
продължавала за К.. След приключване на заниманията детето било вземано
от дядото по майчина линия П. А. С., на **г., *** от системата на МВР
/свидетелските показания на П. С., преценени по реда на чл. 172 от ГПК,
които съдът възприема в тази им част/.
От ***г. С.А. е започнала работа в ОД на МВР – П., на длъжността
*** в *** районно управление гр. П., която заема и до настоящия момент
/л.88, 174, 175 и 176 от първоинстанционното производство/. Същата работи
на постоянно работно време от 8.30ч. до 17.00ч. всеки делничен ден, с
почивка в събота и неделя, като дава и дежурства по график /л. 83 - 112 от
въззивното производство/. От същите е видно, че част от тях са на
разположение през работните дни от 8.30ч. до 20.30ч. /л.84 – 87/, други са на
разположение както в работните дни, така и в почивните дни, трети са за
всеки ден от месеца, като първата част от дежурството е от една служителка
от 8.30ч. до 20.30ч, а втората част се дава от друга служителка за времето от
10
20.30ч. до 8.30ч. – като за месец ***г. С.А. е дала три нощни дежурства от
20.30ч. до 8.30м. /л.101,102/, за м. ***г. С.А. е дала едно нощно дежурство от
20.30ч. до 8.30м. /гърба на л. 107/, а всички останали дежурства на А. са само
от 8.30ч. до 20.30ч. /л.91 – 112 от въззивното производство./.
Обстоятелството, че А. дава нощни дежурства само по изключение – когато
някоя от предвидените служителки не може да даде нощно дежурство, се
установява и от свидетелските показания на А. А..
В ***, А. и детето живеят на втория етаж от двуетажната къща на баща
й. Къщата е със застроена площ от 64 кв. м. на адрес ***. Там са адресно
регистрирани по постоянен и настоящ адрес – бащата и майката на А. – П. и
Е. С., бабата на А. - С. И. Б., сестрата на А. – А. А., самата С.А. и детето ***
/л.58 – 70 от въззивното производство/. На първия етаж от къщата има две
спални, кухня, тоалетна и баня. Там живеят П. и Е. С. и бабата С. И. Б.. На
втория етаж има две стаи и хол. Едната стая е пригодена като спалня и с
добро цялостно обзавеждане. Там живеят и спят А. и детето, което все още го
е страх да спи само. Другата стая е пригодена за детска стая. Холът е малък и
преходен. Хигиенно – битовите условия са на нормално равнище и е
извършен свеж ремонт. Сестрата на С.А. - А. А. живее при приятеля си на
друго място, но когато идва в къщата, ползва и спи в стаята, която е
предназначена за детска. В тази насока са социален доклад на РД „СП“ – П.
/л.82 от първоинстанционното производство/ и свидетелските показания на А.
А., които съдът възприема, тъй като кореспондират със социалния доклад.
Съдът следва да отбележи, че адресната регистрация по постоянен и настоящ
адрес, е правно понятие, а местоживеенето на А. А. е фактическо положение.
Освен това при посещението си на втория етаж от къщата, социалните
работници са установили, че другата стая е пригодена за детска и не са
установили обзавеждане, вещи, козметика или каквото и да е, сочещо, че
сестрата на А. живее там.
От социалния доклад на РД „СП“ П. се установява, че С.А.,
продължава образованието си в ***, специалност „***“. Установява се, че
къщата е разположена в близост до планината ***, което осигурява чист
въздух и условия за здравословни разходки на детето. Същото има играчки,
особено динозаври, които то обича най – много и майката си играе с детето.
Имат голям двор и куче. Социалните работници са установили, че в
11
семейството се ползват автомобили, с което се осигурява бърз и лесен достъп
до ***. Откакто майката работи в ***, тя води детето и го взема от детска
градина.
Пред социалните работници детето е споделило, че „абсолютно“ не
харесва приятелката на баща му, тъй като тя му се кара непрекъснато и „за
всичко, за което се сетиш“ /гърба на л.82 от първоинстанционното дело/.
От социалния доклад на РД „СП“ К. се установява, че по данни на
преподавателката на детето ***, г-жа Б. П. в детска градина „***“ – „*** е
притеснително дете, но въпреки това е общувало с всички деца, като се е
включвало в игри и занимания. *** е било изпълнително по отношение на
поставените му задачи“ /л.133 от първоинстанционното производство/. От
представения доклад на РД „СП“ П., се установява, че в детска градина „***“
в ***, детето *** има много добро социално представяне. Той е буден,
притежава богата информация за живота, съобразно неговата възраст, дори
показва качества, които говорят за бързо и напредничаво развитие /л.82 от
първоинстанционното дело/.
Социалните работници от РД „СП“ П. отдават притеснението на детето
в детската градина в ***, на семейните проблеми между родителите му. В
този смисъл е и заключението на съдебно – психологичната експертиза –
„При нарушени взаимоотношения между родителите е възможно емоциите и
страховете да окажат влияние върху здравето му. Научно е доказано, че
вътрешните преживявания, проблеми и чувства водят до физически
заболявания“. Съдът следва да отбележи, че по време на освидетелстването
детето не е заеквало.
Имало е случай, когато в деня, в който детето е следвало да бъде взето
от бащата за осъществяване режима на свиждане, същият не е дошъл, а е
дошла приятелката му Г. Г., но преподавателките са уведомили за това
майката по телефона и тя е отказала да даде съгласието си, детето да бъде
предадено на Г. и затова е било отказано предаването на детето.
От социалния доклад на „РД „СП“ П. и заключението на съдебно –
психичната експертиза, които изцяло кореспондират помежду си, се
установява, че всеки от двамата родители много обича детето, както и че
детето обича всеки от двамата си родители; че досега взаимоотношенията
12
между родителите не са се отразили сериозно на детето; че ако обаче тези
конфликти продължат и ескалират, то детето скоро ще почувства техния
негативизъм и всичко това ще се отрази отрицателно на неговото развитие.
Във въззивното производство беше прието като доказателство
удостоверение изх. № ***г. от „В. А. Груп 2020“ ООД с. С., от което е видно,
че Б.В., като *** е получил по 1650лв. възнаграждение за месец *** и месец
***г. /по 650лв. трудово възнаграждения и по 1000лв. хонорар/ за всеки от
двата месеца.
Видно от служебна бележка от ОДМВР – П. брутното възнаграждение
на С.А. за периода от месец ***г. до месец ***г. включително е средно в
размер на 1940,57лв. /л.187 от първоинстанционното производство/.
От изслушването на бащата Б.В. в Пернишкия окръжен съд, по реда на
чл. 59, ал.6 от СК, се установи, че в момента детето *** е ученик в *** клас в
***.
За яснота Пернишкият окръжен съд следва да отбележи и следните
факти, които се установяват по делото – разстоянието от *** до *** е около
50 км., а разстоянието от *** до *** се пътува с лек автомобил за около 20
минути.
При така установена фактическа обстановка Пернишкият окръжен съд,
намира за установено от правна страна следното :
При действието на СК от 1968г. /отм./ и СК от 1985г./отм./, нямаше
регламентирани критерии, от които да се изхожда при определяне на
родителските права и те се определяха въз основа на критериите, описани в
ПП на ВС № 1 от 12. 11. 1974г. В сега действащия Семеен кодекс, тези
критерии са регламентирани в чл. 59, ал.4 от СК, като цитираното
Постановление не е отменено.
Изхождайки от неразумното поведение на бащата при шофиране,
когато в автомобила се вози и детето ***, застрашаващо живота и здравето на
детето, с което отделно от това, детето се възпитава в неспазване на Закона за
движение по пътищата и правилника за прилагането му, съдът намира, че
бащата не притежава необходимия родителски капацитет и възпитателски
13
качества, за разлика от майката, която ги притежава в пълен обем.
Действително В. е оттеглил искането си за назначаване на допълнителна
експертиза пред Пернишкия окръжен съд, с мотив, че не желае да се травмира
детето, но това му процесуално поведение, при участието и на адвокат –
пълномощник не може да заличи автоматично гореописаното му поведение.
Всеки от двамата родители има огромното желание именно той да упражнява
родителските права. Детето е обичано от всеки от двамата родители и всеки
от тях е полагал необходимите грижи за него. Самото дете обича всеки от
двамата си родители. Детето е *** на * години. Всеки от двамата родители
може да разчита на помощта на родителите си – баби и дядовци на детето.
Всеки от двамата родители има добро социално обкръжение и добри
материално – битови условия. При досегашните вземания на детето в ***, то
повече е водено в дома на приятелката на бащата, която детето не харесва, а
по – малко е водено в дома на родителите на бащата, където детето
предпочита да бъде пред дома на Г..
Изхождайки от изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че искът
на бащата – да му бъдат предоставени на него родителските права, се явява
неоснователен, поради което родителските права и занапред ще следва да се
упражняват от майката, тъй като по този начин би бил защитен в най – пълна
степен интереса на детето ***.
Обстоятелството, че А. се е преместила от *** при своите родители в
***, за да живее нормален и спокоен живот с детето, а впоследствие се е
преместила да работи в *** РУ на МВР гр. П., е напълно житейски оправдано
и не представлява нито лишаване, нито ограничаване на правото на бащата да
вижда и взема детето, тъй като разстоянието между *** и *** е около 50 км.
Детето е било изолирано от конфликтите между родителите и не само, че не е
попаднало в по – лоша среда, но напротив неговото емоционално и
психическо състояние видимо се подобрило. Що се отнася до това, че В. ще
бъде принуден да спазва режима на свиждане, настоящият състав следва да
отбележи, че в това положение са всички родители, на които е предоставен
режим на лични контакти с децата им. Приятелката на В. – свидетелката Г., не
се явява роднина на детето и нейното име не е вписано в решението на К.
районен съд, поради което последната не е имала право да взема детето.
Противното би означавало, че майката не полага грижи и контрол кой взема
14
детето й от детската градина.
Ищецът В. е пускал сигнали и до РД „СП“ К.“ и до РД „СП“ П., но те
не са установили никакви пречки от страна на А. да предоставя информация
за детето или пък да не полага необходимите грижи за него. Дори нещо
повече - детето е било предадено на В. и когато то е било болно и с
температура /заедно с поставените лекарства в раничката му и с бележка кое
лекарство кога се взема/, нещо което е изключителна рядкост по такива дела.
Видно от приложените графици за дежурства на майката, те касаят
времето от 8.30ч. до 20.30ч., като средномесечно й се падат по 1-2 такива
дежурства и има само четири дадени дежурства по изключение /по
заместване/ в часовия диапазон от 20.30ч. 8.30ч., което с нищо не ограничава
възможностите на А. пълноценно да упражнява родителските права и да
полага необходимите грижи за детето.
Материално – битовите условия и при бащата на адрес ***, където
обаче бащата не живее, и при майката на адрес ***, са много добри за
отглеждане и възпитаване на дете. Действително на втория етаж в къщата в
*** няма тоалетна, а такава има на първия етаж, но това с нищо не променя
горния извод на съда.
Решение № 176 от 22. 01. 2021г. на ВКС по гр. д. № 4025/2019г., IV
ГО, на ВКС, е постановено по реда на чл.290 ГПК, за да отговори на въпроса
за споделеното упражняване на родителски права. Единственото сходство на
настоящия казус с отразеното в решението на ВКС, касаещо въпроса по
същество на предмета на делото, е че се касае за родителски права по
отношение на *** на * годишна възраст. Всичко останало е различно, като по
– фрапиращите моменти са, че там става въпрос за майка със значително по
ниски – финансови доходи, по - лоши материално - битови условия и нейните
родители живеят ***, а сестра й има свое семейство и две деца, поради което
не може да разчита на помощ от други лица. Бащата пък има много добри
финансови и материални ресурси и живее в апартамент от 160 кв. м. С оглед
изложеното това решение е несъотносимо към настоящия казус.
Самото *** се намира на 20 минути път с лек автомобил до *** /на
разстояние 18км./, като и А. и нейния баща разполагат с автомобили. *** е
15
близост и до столицата, където възможността за всякакви реакции е най –
голяма за страната ни. *** се намира в непосредствена близост до ***, което
предоставя чист въздух в селото и възможност за здравословни разходки,
които детето обича.
Всичко това дава възможност на Пернишкия окръжен съд да направи
извод, че въззивната жалба на Б. В. В. е неоснователна, поради което
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
2. По същество по жалбата на С.А. :
Каквото е разстоянието от *** до ***, то е същото, както и от *** до
*** – около 50 км. Детето ще бъде вземано в петък след приключване на
учебните занимания за почивните дни, поради което пътуването до *** не би
следвало да му се отрази негативно. Следователно в тази част въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така постановения диспозитив по т.1.5. - в един делничен ден /от
понеделник до петък/ от първата и третата седмица на месеца - за два часа в
деня по предварителна уговорка с майката и във време, което да не съвпада с
учебните занимания на детето, следва да бъде отменен изцяло. От самата му
формулировка е видно, че това ще зависи от съвпадащите волеизявления на
двамата родители – което ще е повод само за нови конфликти. За такъв ден
следва да бъде определена сряда в първата и третата седмица от месеца, по
два часа след приключване на учебните занимания, след което детето да бъде
предавано от бащата на адрес ***. Тези две среди следва да бъдат определени
само през учебния период.
Детето е все още малко – на * години, а освен това вече се е
установило да живее в ***, където се чувства по – добре, поради което за
непрекъснат период от време от 30 дни без майката, то ще се почувства зле.
Следователно решението на първоинстанционния съд в п.1.2. следва да бъде
изменено, като след изписването на „30 дни през лятото“, да се добави „ – на
два пъти по 15 дни - “, а всички останали условия, описани от Пернишкия
районен съд, да останат в диспозитива, такива каквито са.
16
По отношение на обстоятелството, че издръжката е увеличена,
считано от постановяване на решението, а не е от 20. 01. 2020г., съдът следва
да отбележи, че увеличение на издръжката и присъждането на нов размер
следва да се извърши от съда при промяна на обстоятелствата, при които е
присъдена предходната издръжка. В случая периодът от време от датата на
постановяване на бракоразводното решение на К. районен съд – 30. 05. 2018г.
до 20. 01. 2020г. е минала година и половина и не е съществено увеличение на
потребностите на детето. Решението е постановено на 28. 09. 2020г., когато
вече *** е започнал да учи в *** клас, поради което напълно правилно и
законосъобразно, издръжката е била увеличена от този ден. В тази част
жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В частта, с която се обжалва решението в отхвърлителната му част за
присъждане на издръжка над 200лв. до 250лв., въззивната жалба също се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. При присъдена издръжка от 200лв. и още 150лв.
дължими от майката, която ще полага ежедневните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, се получава сума от 350лв., която е колкото
половината минимална работна заплака към датата на постановяване на
решението от Пернишкия районен съд.
Решението, в частта, с която е постановено „Посочената сума от 200лв.
да бъде превеждана по сметка с титуляр ***“ и в частта, с която е
постановено „Задължава С. П. А., с ЕГН **********, да представи писмено
информация за банковата сметка на детето на бащата до две седмици от
постановяване на решението“ следва да бъде отменено и да бъде постановено
„Посочената сума от 200лв. да бъде плащана за детето ***, чрез неговата
майка и законен представител С. П. А.“.
Издръжката е платима за задоволяване на ежемесечните потребности
на детето, а ако се превежда по негова банкова сметка, майката ще следва да
всеки месец да ходи да взема разрешение от районния съд по реда на чл. 130,
ал.3 от СК, което е неоснователно създаване на пречки за нея.
Тъй като на практика и двете жалби са неоснователни /по жалбата на
А. са налице само минимални изглаждания на режима на лични контакти/, то
17
направените разноски пред Пернишкия окръжен съд следва да останат в
тежест на страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260224 от 28. 09. 2020г., постановено по гр. д. №
7181 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, по п.1.5. с
която бащата Б. В. В. има право правото „Да вижда и взема детето ***, с ЕГН
********** в един делничен ден /от понеделник до петък/ от първата и
третата седмица на месеца – за два часа в деня по предварителна уговорка с
майката и във време, което не съвпада с учебните занятия на детето“ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
1.5. Да вижда и взема детето ***, с ЕГН ********** през учебния
период всяка сряда от първата и третата седмица на месеца – за два часа след
приключване на учебните занимания, след което да го предава на адрес ***.
ОТМЕНЯ решение № 260224 от 28. 09. 2020г., постановено по гр. д. №
7181 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е
постановено: „Посочената сума от 200лв. да бъде превеждана по сметка с
титуляр ***“ и в частта, с която е постановено: „Задължава С. П. А., с ЕГН
**********, да представи писмена информация за банковата сметка на
детето на бащата до две седмици от постановяване на решението“ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
Посочената сума от 200лв. да бъде плащана за детето ***, с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. П. А., с ЕГН
**********.
ИЗМЕНЯ решение № 260224 от 28. 09. 2020г., постановено по гр. д. №
7181 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в п.1.2., като след
изписаното „30 дни през лятото –„ добавя „ – на два пъти по 15 дни - “.
Потвърждава решение № 260224 от 28. 09. 2020г., постановено по гр.
д. № 7181 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, във всичките му
останали части, обжалвани от Б. В. В. и от С. П. А..
18
Направените разноски пред Пернишкия окръжен съд остават в тежест на
страните, така, както са ги направили.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок, от датата на връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19