Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 27.02.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет и седми
януари Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2070 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцата адв. П.К. твърди, че доверителката ѝ Б.И.Д. е
сестра на починалата, вследствие на ПТП А.И.С., на *** години.
Заявява,
че на *** г. около 07.00 ч., по път ПП I-6,
км. 294, в района между разклоните за с. А. и с. Д. се движил л.а. „Д." с
рег. № ***, управляван от водача С.Г.З., която нарушила правилата за движение по
пътищата, като загубила контрол над управляваното МПС и навлязла в лентата за
насрещно движение, при което реализирала челен удар с движещия се правомерно в
собствената си лента за движение л.а. „М." с рег. № ***, управляван от
водача А.И.С.. Вследствие на челния удар между двете МПС-та на място е починал
водачът на л.а. „М." с рег. № *** А.И.С., на години.
Твърди,
че по случая били образувани ДП № 1158/2015 по описа на РУП, гр. К. и пр.пр. №
3006/2015 по описа на ОП-С. Заявява, че воденото наказателно производство по
НОХД № 115/2016 г. е приключило с влязла в сила присъда № 26/20.06.2016 г. по
описа на Окръжен съд, гр. С., с която водачът на увреждащия автомобил е признат
за виновен по повдигнатото обвинение на основание чл. 343, ал. 1, б. „в",
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В тази
връзка, предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, счита, че по делото е доказано
извършеното деяние, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния
противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние. В хода
на наказателното производство е установено, че основна причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача С.Г.З.. С действията си същата грубо е нарушила основни
правила за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 от ЗДвП - водачът З. е навлязла в лентата за насрещно
движение, и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП -
водачът З. не е упражнила достатъчен контрол върху управляваното от нея МПС,
като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на А.И.С..
Заявява,
че за увреждащия автомобил „Д." с рег. № ***, управляван от водача С.Г.З.
има сключена застраховка, „Гражданска отговорност" със ЗД "Б.„ АД,
гр. С., застрахователна полица № *** г., валидна от 10.01.2015 г. до 10.01.2015
г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 2 000 000 лв., по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2015 г.
Сочи, че
в конкретния случай, доверителката ѝ е предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗД "Б." АД и са представили всички
документа, с които разполагат. По случая са заведени преписки, по които
застрахователят е отказал да изплати обезщетение.
С оглед
на изложеното, счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗД "Б. И." АД.
Твърди,
че доверителката ѝ Б.И.Д. е сестра на загиналата А.И.С.. Между тях е
съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си взаимно,
поддържали са близки отношения. Доверителката ѝ изключително тежко
преживява смъртта на нейната сестра. Загубата на сестра ѝ се отразява
изключително зле на здравословното и психическото ѝ състояние. Моралните
страдания на доверителката ѝ, претърпяната скръб от невъзвратимата и
нелепа загуба на нейната сестра се отразяват изключително тежко на
емоционалното ѝ състояние, не може да приеме и преодолее случилото се,
мъката ѝ е огромна.
Счита, че
с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на доверителката ѝ
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужда, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Заявява,
че вредите на доверителката ѝ са в резултат на виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил Стела З., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗД "Б." АД.
Счита, че
в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Б."
АД за причинените неимуществени вреди на доверителите ѝ, поради което за
последните е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив
размер на дължимото обезщетение. Предявените искове са съобразени от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдание от причинената смърт, а от друга страна с лимита, до който ответникът
отговаря и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда
да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са
основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗД "Б." АД да
заплата на доверителката ѝ Б.И.Д. сума в размер на по 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
нейната сестра А.И.С.. Претендира законна лихва върху всяка една от сумите от
28.08.2015 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. З от КЗ, вр с.чл.
430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с
ДДС. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Р.Г., която моли
съда да уважи предявените искове. По делото е представена и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЗД “Б.“ АД, чрез адв. П. П., с който заявява, че
счита подадената искова молба за нередовна, а предявеният иск по същество
неоснователен, необоснован, недоказан и прекомерно завишен по размер, поради
което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Счита, че
представените към исковата молба документи и съобразно постановките на ТР №
1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС позволяват
да се направи извода, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение, поради което искът е допустим, но
неоснователен, необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер.
Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Счита, че не е налице материална легитимация
на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че възможността
за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969
год. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта
на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.
Оспорва
съществуването на трайна и дълбока връзка между ищцата и починалата и в тази
връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Твърди,
че за ищцата не са настъпили вреди от смъртта на А.И.С., които да подлежат на
обезвреда. Поради това и твърди, че първата няма качеството на увредено лице по
смисъла на Кодекса за застраховането. Вредата,
като елемент от фактическия състав на деликта, подлежи на доказване и не се
предполага на база твърдени родствени връзки.
Предвид
това, заявява, че оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка
с транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим,
респ. за прекомерен и намиращи се в противоречие с принципа за справедливост,
проглА. в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на § 96. (1) от Преходните и
Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.), във
вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Съгласно ал. 1 от чл. 493а. (Нов - ДВ, бр.
101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.) от КЗ в случаите на смърт на
пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице,
а съгласно ал. 2 на същия член комисията, министърът на здравеопазването и
министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за
утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за
определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на
увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. В следващата ал. 4 на чл.
493а КЗ изрично е посочено, че когато по изключение друго лице, извън лицата по
ал. 3, (каквато е ищцата по настоящето дело), претърпи неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
Съгласно § 96. (1) от Преходните и
Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането
(обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.) до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл.
493а, ал. 4 КЗ и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането и предвид липсата на
влязла в сила наредба размера на неимуществените вреди, съответно дължимото
обезщетение се определя от съда по справедливост, но в определените рамки до
5 000 лева.
Дори и в
тези рамки, счита, че обезщетението, не отговаря на действителната вреда, като
е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответства с принципа за справедливост, заложен в
чл. 52 ЗЗД и неблагоприятните последици за ищцата от настъпилата вследствие на
пътнотранспортно произшествие смърт на пострадалото лице.
Сочи, че
с ТР № 1/21.06.2018 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочени
в Постановление № 4 от 25.\/.1961 год. и Постановление № 5 от 24. Х1.1969 год.
на Пленума на Върховния съд (родители, деца, съпруг и лице във фактическо
съжителство) и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Като
сестра на пострадалото лице, ищцата по делото е активно легитимирана да предяви
иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт, но от
самите твърдения в исковата молба не може да се направи извод, че отношенията
между починалата и ищцата са се характеризирали с особена зависимост и силна
връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Обезщетение в настоящия случай
не се присъжда при доказана родствена връзка, а точно обратното при доказана
трайна и особено дълбока, близка и емоционална връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди, както и на естеството и
продължителността на търпените болки и страдания.
Оспорва
наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалото
лице, която да е прекъсната с причинената смърт.
Твърди,
че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания,
предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищцата и
пострадалата. Счита, че претенцията на ищцата не отговаря на тези критерии,
впрочем заложени като фундамент в цитираното по-горе тълкувателно решение.
Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с
починалата, както и че първата действително е претърпяла сериозни по интензитет
и продължителност морални болки и страдания - неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
Сочи, че
към датата на смъртта на А.И.С., ищцата е била в напреднала възраст - 72
години, която възраст сама по себе си не предполага и не може да обоснове
всички изложени твърдения в исковата молба. Счита, че трагичното събитие далеч
по- лесно би се преработило от лице на възрастта на ищцата. Последната е с
дълъг житейски опит, през годините е прежиляла достатъчно за да съзнава, че
животът е преломен и изпълнен с непредвидими трагични обрати. Още повече следва
да се отчете и факта, че ищцата има свой живот, който не е свързан по никакъв
начин с настъпилите с нейната сестра обстоятелства.
Заявява,
че връзката, която е предмет на обсъждане на Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 год. по Тълкувателно дело № 1/2016 год. ОСНГТК на ВКС предполага
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. Тези
обстоятелства, както и действителното съдържание на отношенията между
пострадалата и търсещата обезщетение са в доказателствена тежест на ищцата и
подлежат на пълно и главно доказване в хода на производството и не се
предполага и не е достатъчна само формалната връзка на родство и/или изложени
твърдения в тази насока.
Сочи, че
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете още
един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на
увреждането (решение на ВКС 83-2009-11 т.о. по търговско дело 795/2008 г. и
решение 1-2012-11 на т.о. по т. дело 299/2011 г., с което ВКС се е произнесъл с
решение постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в
изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в
техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенцията на
ищцата надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика,
колкото и към момента да не е формирана като константна.
На
самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е прекомерна.
В случай,
че съдът приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявява, че прави и
възражение за прекомерност на претенцията.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. На
самостоятелно основание оспорва акцесорния иск за присъждане на лихва като
недължим, като се позовава на изтекла давност.
От името
на доверителя му ЗД „Б." АД, моли съда да се произнесе с решение, с което
да отхвърли изцяло предявения от Б.И.Д. иск като неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съдът
счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размерите на
претендираното обезщетение, тъй като претендирания размер не кореспондира с
принципа на справедливостта, установената съдебна практика и законовите
разпоредби.
При положение, че настоящият съдебен
състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли
да определи размера на дължимото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 493а,
ал. 4 КЗ и § 96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение
и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от 2018год., в
сила от 07.12.2018год.), и се съобразите с принципа на съразмерност и
справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД като вземете предвид съпричиняването от
страна на пострадалото лице. Претендира присъждането на представляваното от
него Застрахователно акционерно дружество „Б." АД всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото
исково производство. Моли, в случай, че
съдът уважи частично исковите претенции, да им присъди съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, съразмерно на
отхвърлената част от иска. В съдебно заседание пълномощника на ответното
дружество, адвокат П. П. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 26/20.06.2016 г., постановено
по НОХД № 115/2016 г. по описа на Окръжен съд – С. С.Г. З. е призната за
виновна в това, че на *** г. по ПГМ-6, км 295+500 при управление на МПС – лек
автомобил марка „Д.“, с рег. № *** е нарушила правилата за движение по Закона
за движене по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно
платно с двупосочно движение на водачите е забранено: когато платното за движение
има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне“ – водачът З. е навлязла лентата аз насрещно движение и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП – 4водачите за длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ – водачът З. нее упражнила достатъчен контрол върху
управляваното от нея МПС, като с деянието си по непредпазливост е причинила
смъртта на А.И.С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на две години „Лишаване
от свобода“ като е признал за невинна и я оправдал по първоначално повод
обвинение да е нарушила чл. 22, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на
подсъдимата С.Г.З. с изпитателен срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
По делото е представено удостоверение за родствени връзки
изх. № 47/09.08.2019 г., издадено от село С., община П. на Б.И.Д., от което се
установява, че А.И.С. е нейна сестра.
По делото са представени съдебно-медицинска експертиза на
труп № /*** г. от др- Т. С. – съдебен лекар при МБАЛ – С.; констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; албум за посетено местопроизшествие ПТП възникнало между село Д. и село Г.
на *** г. по описа на РУ – К.; протокол за оглед на местопроизшествие от ***
г.; автотехническа експертиза.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите А.З.С. и С.Ю.Е..
От показанията на А.З.С. (племенница на ищцата) се
установява, че А. и Б. били много близки. Сочи, че от 2015 г. тя и съпругът
ѝ живеели в чужбина като майка ѝ А. се грижила за детето ѝ.
Сочи, че „Б. идваше, помагаше, защото А. беше сама“ като разчитали много една
на друга. Сочи, че Б. много разчитала на майка ѝ да се грижи за нея, тъй
като двамата й синове не живеели заедно с нея – единият бил в Т., а другият в С..
Б. разчитала за помощ и гледане на „моята майка А.“. Заявява, че леля ѝ
приела много тежко смъртта на сестра си като след нейната смърт започнала
„всеки ден да ми се обажда, да идва при нас“. Когато свидетелката и съпругът ѝ се върнали от
чужбина и останали в П. след смъртта на А. Б. казвала: „Какво ще правя, как ще
преживея това?“. Докато свидетелката и съпругът ѝ били в чужбина майка
ѝ казвала: „Вие сега като сте в чужбина тя идва повече при мен. Аз ще се
грижа за нея.“ Сочи, че майка ѝ А. оставяла сина ѝ на Б. да се
грижи за него.
Свидетелят Е. познава Б.,***, познавал и сестра ѝ А..
Сочи, че А. пребивавала в дома на сестра си Б. през летния сезон. След като
станала семейна А. също идвала и оставала в дома на сестра си. Свидетелят
заявява, че двете сестри се уважавали много. Много пъти виждал А. и Б. заедно.
Твърди, че Б. тежко преживяла смъртта на сестра си. Доколкото знаел „са три
сестри“, но с А. били най-близки „защото даваше надеждата един ден да ѝ
помага“. Заявява, че Б. е разстроена от смъртта на сестра си и е в стрес, тъй
като живеела самичка.“Съпругът и почина и почина преди около 2 години. Синът й
живее отделно“
От обясненията на Б.И.Д., дадени по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че преди да се ожени сестра ѝ живеела при нея и
работили заеднов „ългария“. След като се омъжила и създала семейство сестра
ѝ живеела в Б.. Вярно било, че не живеели в едно домакИ.тво, но постоянно
имали връзка една с друга. В момента ищцата живеела самичка. През 2016 г.
починал мъжът ѝ, а през 2015 г. сестра ѝ. Децата ѝ не живеели
при нея, след като се оженили.
По делото не е спорно наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; Застрахователна полица
№ BG ***, със срок на действие от 10.01.2015 г. до
10.01.2016 г. за лек автомобил "Д.", с рег. № ***
Показанията на
свидетелката А.С. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка със страна по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да
кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като същите са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./ във вр.
§22 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
В случая с оглед данните, че застрахователния договор е бил сключен на 15.12.2014
г., т. е. при действието на отменения КЗ и липса на данни за друго уговорено,
следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото производство.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) , е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно З.правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В
случая наличието на валидно З.правоотношение към датата на процесното ПТП, по
силата на което "З.д. „Б.И.“ АД е поело задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица, не е спорно
обстоятелство по делото.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР №
5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде
признат за виновен с присъда (както е в случая), споразумение или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд.
Следователно в гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респ.
споразумение или решение.
В случая със задължителна сила за
настоящия съдебен състав е установено
виновното и противоправно поведение на водача на л. а. "Д.", с рег. №
*** С.Г. З., който е нарушил чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1, от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.И.С.
(*** на ищцата).
Не е спорно, че към датата на ПТП 30.10.2015г. за управляваното от С.Г. З., моторно превозно средство, лек
автомобил „"Д." с рег. № ***, е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД “Б. И.“
АД по застрахователна полица № BG, със срок на
действие от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г.
Активната
материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение с оглед
качеството й на сестра на пострадалата, починала на *** г. е обусловена от
Тълкувателно решение №1/2016 г. по тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ОС на НГТК.
Съгласно Тълкувателното решение материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, бабите, дядовците и внуците са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
От
събраните по делото и необорени гласни доказателства се установи, че независимо
от това, че ищцата и нейната сестра А.И.С.
не са живели в общо домакИ.тво, тя е
присъствала трайно и постоянно в живота й, тъй като тя често ходела при нея на
гости, за да й помага. От показанията на свидетелите се установи, че А.И.С. е посещавал често сестра си Б., за да си
помагат. Установи се, че сестрите са разчитали една на друга. Грижите,
вниманието, помощта, и подкрепата са изградили силна емоционална привързаност и
доверие между ищцата и нейната сестра.
Тази силна емоционална привързаност
между сестрите е продължила през годините до смъртта на А.И.С.. По тези
съображения съдът намира, че връзката между починалата и ищцата – нейна сестра
е била по-дълбока от обичайната привързаност между сестри и поради съдържанието
й ищцата е претърпяла морални болки
и страдания от смъртта й, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките. Тази връзка, установима от
свидетелските показания по делото, си има и своето житейско и логично
обяснение, предвид факта, че двете деца
на ищцата не са живеели с нея в едно домакинство. Установи се, че съпруга на ищцата е починал, поради което Б.
е разчитала изключително на помощта на сестра си А.. Отделно от това, по делото
се установи по безспорен начин колко тежко ищцата е преживяла загубата на
сестра си. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника за липса на доказателства за претърпени
болки и страдания по – големи от обичайните при загуба на сестра. Точно
обратното – случаят е типичен пример кога тези болки и страдания са по – големи
от обичайните, защото сестрата е била човекът, който е заместил децата и
съпруга на Б., като ищцата е
разчитала преимуществено на сестра си А..
Поради това, за действително претърпените от нея неимуществени
вреди тя следва да бъде обезщетена от ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, по която застраховано лице е делинквентът.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1
от Кодекса за застраховането /отм./ с договор застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.226
ал.1 КЗ /отм./ предоставя право на увредения спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл.45 от ЗЗД да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента. В §22 от ПЗР на действащия КЗ, за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016
г. /, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от Кодекс за застраховането, отменен ДВ
бр.102/29.12.2015 г. Застраховката
„Гражданска отговорност“ е сключена с полица №№ BG *** г. От
тук следва, че при
определяне размера на дължимото З.обезщетение са приложими единствено нормите
на част четвърта от КЗ /отм., които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този, посочен в §27, ал.1, б.“а“ от ПЗР на КЗ /отм./,
а именно: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1000000 лева.
Неимуществени
са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправни действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
В конкретния случай
съдът взе предвид изключително близките отношения между сестрите, интензитета и
продължителността на страданията, възрастта на починалата към датата на ПТП и
инфлационните процеси към този момент. При съвкупната преценка на тези критерии
съдът приема, че за справедлив размер за обезвъзмездяване на претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да се определи парично обезщетение в
размер на 10 000 лева, като в останалата част иска се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – *** г.. до
окончателното изплащане на сумата.
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе
в тежест на кога възлага разноските.
При този изход на делото ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът му по
делото му е оказал безплатна правна помощ по същото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, видно от
представените по делото договори за правна защита и съдействие, в които това е
изрично посочено (л. 4), а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде
осъден да плати посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете,
пълномощникът на ищеца по делото – адвокат П.К., има право на възнаграждение,
размерът на което съдът определи в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или сумата от 996 лева с ДДС и следва да осъди
ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от иска (чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 2, ал. 2/. Представено е
удостоверение от което е видно, че адвокат П. К. е регистрирана по ЗДДС. Начисленият
към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява
разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната получател на
услугата има право на данъчен кредит /Определение № 109 от 18.02.2016г по
ч.т.д. №1983/2015г. на I
т.о на ВКС/.
Направено е възражение
от ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ответника,
поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, при защита
по дела с определен материален интерес от 10 000 лева до 100 000 лева
– 830 лева + 3 % за горницата над 10 000 лева т.е. минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 1 130 лева. Договореното и заплатено от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 1 356 лева. По
изложените съображения възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно. Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, направените от последния по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 565 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК
следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 400 лева, представляваща дължима
държавна такса за производството, от заплащането на която е бил освободен
ищецът на основание чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.д. ”Б.И.“ АД, с ЕИК, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Б.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр.
с §22 от КЗ, сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, морални болки и
страдания, вследствие смъртта на сестра ѝ А.И.С., починала на *** г.
в резултат на пътно транспортно
произшествие настъпило на *** г., виновно причинено от С.Г. З. като водач
на лек автомобил "Д." с рег. № ***, застрахован по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите,
сключен със застрахователна полица №№ BG ***г. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от *** г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска
над този размер до пълния претендиран размер от 20 000 лева, като неоснователен
ОСЪЖДА Застрахователно д. ”Б.Инс“ АД, с ЕИК,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
да заплати на Б.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 996 лева, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Застрахователно д. ”Б.Инс“ АД,
с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К. сумата от 565 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно д. ”Б.И.“ АД, с ЕИК,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - К.,
сумата от 400 лева държавна такса
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :