Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260202
гр. Пловдив, 14 юли 2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ
ЧАМБОВ ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 103 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от Н.з.к. /Н./ против решение № 260153
от 18.12.2020 г., постановено по т. д. № 144 по описа за 2020 г. на
Старозагорския окръжен съд, с което НЗКе осъдена да заплати на „МБАТ“ ЕООД следните суми:
- 75 410 лева, представляваща стойността на извършена през месец февруари
2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №****г. и последващите
допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и
вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи
на заплащане извън стойността на КП, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;
- 22 980 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане
на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017 год. до датата,
предхождаща датата на подаването на исковата молба;
- 4085,60 лв. - разноски по
делото.
В подкрепа на въззивната
жалба, ответникът по исковете Н. изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения. Искането е обжалваното
решение да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените
искове да се отхвърлят, както и да се присъдят направените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът „МБАЛ“
ЕООД, чрез представителя си е изразил становище, че обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно. Затова е поискал обжалваното решение да се
потвърди, както и да му се присъдят направените във въззивното производство
разноски.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Старозагорския окръжен
съд е образувано по предявени от „МБАЛ“ ЕООД против Н. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както
следва:
-
за заплащане сумата в общ размер от 75 410 лева,
представляваща сбор от дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена
дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури за вложени медицински
изделия, от които: сумата 67850 лева, представляваща стойността на незаплатени
дейности по клинични пътеки и амбулаторна процедура „предсрочно изпълнение на
дейности по КП“ за оказана през февруари 2017 г. болнична помощ по клинични
пътеки на 89 пациенти по Договор № ****г. и последващите допълнителни
споразумения към него, и сумата 7560 лева – представляваща стойността вложени
за лечението на четирима здравноосигурени пациенти медицински изделия,
подлежащи на заплащане извън стойността на КП, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане;
- за
заплащане на сумата 22 980 лева, представляваща обезщетение по
чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от
31.03.2017 год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.
Във връзка със заявените в подкрепа на
исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото са
установени следните, релевантни за спора факти в хронологичната им последователност:
Между Националната
здравноосигурителна каса и „МБАЛ“ ЕООД е сключен Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № ****г., по силата на който болницата като изпълнител се
задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по
клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.
за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Н.,
със съдържание, посочено в приложение № 16 /приложение № 2 от НРД за МД за 2015
г./ към договора.
От друга
страна, Н. се е задължила да заплаща описаните дейности по ред условия и цени,
регламентирани в подробно описаните в чл.1, ал. 2 нормативни актове, както
следва:
-
Постановление № 94 от 24.04.2014 на МС за приемане на методики за остойностяване
и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, по:
Методика за
остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложения № 2А към чл. 2 ;
Методика за
заплащане на дейностите в болничната помощ по приложения № 2Б към чл. 2.
- Договор №
РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската
помощ за 2015 г. между Н. и БЛС.
Хронологично
Договорът е изменян и допълван както следва:
С допълнително споразумение № 241859/27.05.2016 г. на
основание чл. 59, ал. 3, изр. второ ЗЗО във връзка
с Решение № РД-НС-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Н. за оказване на
медицинска помощ по клинични пътеки, съгласно приложение № 9 към чл.1 от
Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантирани от бюджета на Н., са
изменени редица разпоредби от договора, включително и такива, отнасящи се до реда
и условията за заплащане на извършени и отчетени медицински дейности и
действието му е продължено през 2016 г..
С Анекс № 32 от 10.06.2016 г. е
прието ново Приложение № 2 към договора, като са отразени увеличените месечни
стойности за дейностите в болнична медицинска помощ, разпределени за дейност от
м. май 2016 г. както и отразени добавени
допълнителни стойности, с които е увеличена стойността за месец юни 2016 г.
С Анекс № 38 от 11.08.2016 г. отново
е актуализирано Приложение № 2 към договора, като са коригирани месечните
стойности за месец юли 2016 г.
С Анекс № 50
от 16.01.2017 г. към договора, е прието ново Приложение № 2 към
договора, като са отразени увеличените месечни стойности за дейностите в болнична
медицинска помощ, разпределени за дейностите за месец декември 2016 г.
Установено е
също от представените доказателства, че през месец февруари 2017 г., „МБАЛ“ ЕООД е
реализирала медицинска дейност над лимитните клинични пътеки на стойност 67850 лева и
вложила медицински изделия отново над определения за месеца лимит, на стойност 7560
лева, като общата стойност на извършените дейности в БМП над определените с
Приложение № 2 стойности, възлиза на 75410 лева. Дейностите и вложените
медицински изделия са описани в спецификации и в протокол № Р-522/28.09.2020 г.
на назначена от директора на РЗОК, Стара Загора комисия за проверка на включена
в ежедневните отчети надлимитна дейност на „МБАЛ“
ЕООД за предходни години.
Тези
обстоятелства освен това не се оспорват от представителя на ответника.
Основните
възражения, поддържани от ответника е, че претендираните с предявените искове
суми са били недължими, тъй като се отнасяли до извършена от ищеца медицинска
дейност, чиято стойност превишавала предвидените определените в приложение № 2
към договора средства, както и че същите били погасени по давност към датата на
предявяване на исковете.
Според
уговорката в чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Договора, след изменението и допълнението
му с допълнителното споразумение № 241859/27.05.2016 г., изпълнителят не може
да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща
стойността по чл. 36, ал. 2, а потвърдените за заплащане дейности и медицински
изделия в месечните известия по чл. 31, ал.10 са в рамките на стойностите за
съответния месец в приложение № 2 към договора.
Според чл.
43, ал. 2, т. 1, финансовоотчетните документи, въз основа на които възложителят
заплаща ежемесечно договорената, извършената отчетената дейност, не се приемат,
когато обемите и стойностите в спецификациите не отговарят на изискванията по
чл. 37.
Въпреки наличието на посочените
изисквания, с които на практика се ограничава стойността на извършваните от
болницата медицинските дейности и вложените медицински изделия за съответните
месеци в рамките на определените от Н. месечни стойности, не би могло да се
приеме, че действително извършените от „МБАЛ“
ЕООД през месец февруари 2017 г. медицински
дейности и вложени медицински изделия, надвишаващия тези стойности, не подлежат
на заплащане.
Съгласно чл. 52 от Конституцията на
Република България, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо
им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване
при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
Съгласно чл. 2, чл. 4, чл.
35 ЗЗО, на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите,
сключени между Н. и съответното лечебно заведение, не само е
предоставен пакет от здравни дейности, но е
предвиден и свободен избор на изпълнител
на тези дейности. В тази връзка Н. е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на
избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, за
което Н. разполага с определен бюджет – чл. 22 и сл. ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗО със
Закона за бюджета на Н., който се приема ежегодно от Народното събрание,
задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна
вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните
разходи по здравноосигурителните плащания за различните видове медицинска
помощ, медицински дейности, лекарствени продукти и пр. В този бюджет за съответната година задължително се
предвижда резерв за непредвидени и
неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в
случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните
средства - чл. 25 и чл.
26, ал. 2 ЗЗО. В
същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 4,
ал.1, б. „б“ ЗБН. за 2017 г., която предвижда, че решенията за корекция на стойностите и
използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н.
и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила. Подобна
възможност, изрично е предвидена в чл. 40, ал. 2 от Договора между страните,
чиято разпоредба която е била изрично отменена с допълнително
споразумение от 27.05.2016
г.
Независимо от отмяната на посочената
разпоредба, в споразумението към договора е предвидена друг ред и условия за
закупуване/изплащане от страна на възложителя – Н. на извършени и заявени за
плащане надлимитни дейности - чл. 39 –
чл. 40 от допълнителното споразумение.
Произтичащите от посочените
императивни законови разпоредби, както и от съдържащите се в сключените между
страните договори задължения за изпълнителите
на болнична медицинска помощ, изключват възможността същите да отказват предоставянето на такава помощ в рамките на
гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на
средствата от определените им месечни стойности.
Липсата на подобна възможност
означава, че достигането на тези стойности от изпълнителя на БМП в един по-ранен момент, не лишава зравноосигурените лица от правото им да
ползват гарантирания от закона чрез бюджета на Н. пакет болнична медицинска
дейност, чрез обявен
свободен избор на болница
изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ.
Напротив, в чл. 5, т. 1,
т. 3, т. 5, т. 8 от договора изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството
му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ
на здравно осигурени лица; разпоредбата по т. 9 изисква „непрекъснато 24-часово
изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебна дейност“, а от друга страна нормата по
т. 10 забранява искането на допълнително заплащане от посочените лица,
независимо от това, дали определените от Н. месечни стойности са достигнати или
не.
В такъв случай, след като извършването и отчитането на
медицинските дейности от страна на болницата съответства на предмета и
условията на договора, не би могло да се приеме, че превишаването на определените с Приложение № 2 към договора месечни
стойности на дейностите в БМП и изобщо на
бюджетната рамка за съответната година, съставлява такова неизпълнение на индивидуалния договор,
което да освобождава възложителя от задължението за заплащането им над
определения лимит. С превишението на тези
стойности, болницата
не е надхвърлила обема на
възложената й работа, доколкото
не Н., а здравноосигуреното лице е
с безусловно признато му от закона право да ползва пакета от здравни
дейности, както и свободно да избира изпълнител на
тези дейности. Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от
изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за
заплащането на такива стойности са били предвидени средства (общо в размер на сумата 341 381 600 лева) от резерва по бюджета на Н., включително за
„непредвидени и неотложни разходи“ (чл.
1, ал. 2, т. 1.3. ЗБН. за 2017 г.). Оказаната
медицинска дейност е била от
категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в
рамките на финансовата 2017 г.
Ето защо в случая се
дължи плащане от бюджета на Н. за 2017 г., тъй като извършените от изпълнителя
дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет
здравни дейности, а възложителят Н. е
разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл.4 ЗБ на Н. за 2017 г. и чл.
39, ал. 2 – ал. 7 от сключения с ищеца договор.
Неоснователно е поддържаното и във
въззивната жалба възражение на представителя на Н. за погасяване на главното
вземане с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б., “в“ ЗЗД.
Макар, съгласно съдържащите се в договора и допълнителното споразумение към
него уговорки, заплащането на извършената от изпълнителя болнична помощ по КП и
вложени медицински изделия да се извършва всеки месец, основание за това е
ежемесечно решение на възложителя – Н. да закупи от изпълнителя дейности в
рамките на определените за месеца стойности и обеми, /а и надвишаващи тези
обеми стойности, след утвърдени корекции/, въз основа на представени медицински
и финансово отчетни документи за съответния месец. От изложеното следва, че правопораждащият
факт за тези плащания не е единен, както и че размерите на плащанията не
са изначално определени или определяеми, от което следва, че главните парични
задължения по договорното правоотношение между страните не са периодични по
смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК и за тях е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Изводът е, че стойността
на всяка доказано извършена лечебна дейност по договора, следва да бъде
заплатена от възложителя.
В този смисъл е
постановено и обжалваното решение в частта за главното вземане, поради което
същото е правилно и следва да се потвърди в тази обжалвана от Н. част.
Неоснователна е обаче
претенцията на „МБАЛ“ ЕООД за заплащане на сумата от 22 980 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017
год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.
Уговореният в договора
падеж за плащане на извършена болнична помощ по клинични пътеки и за вложени
медицински изделия – 30-то число на месеца, следващ отчетния, е относим само
към стойностите на закупените дейности и медицински изделия в рамките на
лимитите за съответния месец, посочен в Приложение № 2 към договора, за които
предварително е бил осигурен бюджет.
За заявяването и
евентуалното одобрение и заплащане на надвишаващите определените с Приложение №
2 стойности на извършените медицински услуги и вложени медицински изделия, в
чл.39 ал. 2 – 7 и чл.40 от допълнително споразумение № 241859/27.05.2016 г. са предвидени реда и
условията, при които възложителят, след внасяне на мотивирано предложение от
изпълнителя за коригиране на определените с това приложение стойности, може да
извърши такава корекция, съответно да предвиди допълнителни средства за
закупуването и за заплащането на надлимитните дейности. Доколкото в така
уговорена хипотеза ищецът не установява, а и не твърди да е подал писмено
заявление по чл. 39, ал.2 от договора, а освен това в посочените клаузи липсват
предвидени конкретни срокове за евентуалното одобрение и заплащане на тези
дейности и изделия, падежът за заплащане на допълнителните средства не съвпада
с този на плащанията за лимитираните медицински дейности и изделия, затова и
акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва върху тези суми за посочените
периоди е неоснователен.
Постановено в обратния
смисъл обжалвано решение на Пловдивския окръжен съд по акцесорния иск е
неправилно и следва да се отмени, като вместо това се постанови друго в тази
част, с което искът за заплащане на мораторна лихва за неизпълнение на главното
вземане през процесния период, следва да се отхвърли.
В полза на всяка от
страните следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски,
както следва:
В полза на „МБАЛ“ ЕООД следва да се присъди
сумата от общо 3705 лева – разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, от които 3360 лева за първоинстанционното производство и
345 лева – за въззивното производство.
В полза на Н. следва да
се присъди сумата от общо 670 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, от които 105 лева - за
първоинстанционното производство и 565 лева за въззивното производство.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260153 от 18.12.2020 г., постановено
по т. д. № 144 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта с
която НЗК е осъдена да заплати
на „МБАЛ“ ЕООД сумата 75410 лева,
представляваща стойността на извършена през месец февруари 2017г. болнична
помощ по клинични пътеки по Договор №****г. и последващите допълнителни
споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и вложени за
лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на
заплащане извън стойността на КП, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260153 от 18.12.2020 г., постановено
по т. д. № 144 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта с
която НЗК е осъдена да заплати
на „МБАЛ“ ЕООД сумата 22980 лева,
представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от
75 410 лева, за периода от 31.03.2017 год. до датата, предхождаща датата на
подаването на исковата молба, както и сумата 4085,60 лв. - разноски по делото, като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МБАЛ“ ЕООД, ЕИК ******* против НЗК с Булстат *******
иск за заплащане на сумата 22980 лева, представляваща обезщетение по
чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017
год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба, като
неоснователен.
ОСЪЖДА НЗКс Булстат *******
да заплати на „МБАЛ“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от общо
3705 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявените искове,
от които 3360 лева разноски за производството по т.д. № 144 по описа за 2020 г.
на Старозагорския окръжен съд и 345 лева разноски за производството по в.т.д. №
103 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „МБАЛ“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на НЗК с Булстат *******, сумата от общо 670 лева деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, от които 105 лева разноски за производството по т.д. № 144 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд и 565 лева разноски за производството по в.т.д. № 103 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.