Р Е Ш Е Н И Е
№ 2481
гр. Пловдив, 15 декември 2021
год.
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на девети декември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ,
при секретаря П. П.
и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия
Н. Бекиров административно, касационно дело №3008 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
П.Т.Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, представляван от адвокат И.С.- пълномощник, обжалва
Решение №802 от 14.06.2021г., изтълкувано с Протоколно определение №6694 от 10.11.2021г.,
по Н.А.Х. дело №20215330203450 (3450) по описа на Районен съд- Пловдив за
2021г., ХVI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия К №4498781, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР),
гр. Пловдив, с който на жалбоподателя Т. е наложена глоба в размер от 600,00
лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по
същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на направените
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът в производството- ОД
на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. Като отговор по касационната
жалба чрез Районен съд- Пловдив е представено становище от юрисконсулт Гергана
Костадинова Белова- пълномощник, за неоснователност на жалбата; претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното
възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), при евентуално уважаване на жалбата.
На 09.08.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№14150 от юрисконсулт И.И.П.-
пълномощник, за неоснователност на касационната жалба; претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; възразява за намаляване на присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по
Наредба №1 от 09.07.2004г. Също така, на 30.11.2021г. по делото постъпва
становище с Вх.№21589 от юрисконсулт И.И.П.- пълномощник, чието съдържание е
идентично със съдържанието на становището с Вх.№14150 от 09.08.2021г.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Димитър Молев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 13.02.2021г., около 17:25ч., в гр. Пловдив,
на бул. “Асеновградско шосе“ до №83, бензиностанция “Лукойл“, е прието за установено,
че в посока към гр. Асеновград, се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо
лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ТУРАН“, с Рег.№****КВ, със скорост от 92 км./ч.
(всъщност с 95 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при
въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50,00
км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила
са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС), представляващо преносима (мобилна) система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип “ARH CAM S1“ №11743са, като за целта са
изготвени снимка №0469797, както и снимка №0469801. Прието е за установено, че
автомобилът с Рег.№****КВ е регистриран като собственост на жалбоподателя Т..
Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 92 км./ч. се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
Според разпоредбата на чл.189,
ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми
от закона реквизити.
По делото не са ангажирани
доказателства жалбоподателят Т. да е упражнил правото си да декларира писмено,
че установеното на 13.02.2021г. движение на собствения му автомобил с превишена
скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на
автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно, установената от
закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на
нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Тук е мястото да се посочи, че
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва
законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето
от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява
индивидуализиране (идентифициране) на водача.
На следващо място, видно от
приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-4631 от 15.02.2021г.,
представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.),
съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 13.02.2021г.,
в периода 13:00ч. – 22:00ч., в гр. Пловдив, на бул. “Асеновградско шосе“ до
№83, посоката на движение на контролираните МПС е “от север към юг“.
Пак според посочения протокол, в
рамките на периода 13:00ч. – 22:00ч. на 13.02.2021г. са установени общо 150 броя
нарушения, като времето за извършване на вмененото на Т. нарушение (17:25:24ч.)
попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна) система за
контрол.
Вярно е, че в процесния протокол
не са попълнени номерата на първото и последното статично изображение на общо 150-те
броя установено нарушения, но това обстоятелство, макар и да представлява
нарушение на процесуалните правила, не е от категорията на съществените
нарушения и не предпоставя извод за незаконосъобразност на процесния ЕФ.
По преписката (по делото) е
налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с
№17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология
(БИМ), според което удостоверение преносима (мобилна) система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип “ARH CAM
S1“, с производител ARH ZRT (ARH INC.) HUNGARY, е вписана в Регистъра за
одобрените типове средства за измерване, с валидност до 07.09.2027г.
По преписката (по делото) е
налично и заверено копие на Протокол от проверка №65-С-ИСИС от 28.09.2020г., издаден
от БИМ, удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “ARH CAM S1“, с
фабричен №11743СА, е преминала успешно проверка за съответствие с одобрения тип
и грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за
измерване. Респективно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период
от една година, считано от 28.09.2020г.
По преписката (по делото) е
налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната
АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира процесният ЕФ за законосъобразен и правилен.
От своя страна, като го потвърждава, районният съд постановява решението си при
правилно прилагане на закона и решението на районния съд е правилно. Освен
това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Предвид очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно
и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР- Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №802 от
14.06.2021г., изтълкувано с Протоколно определение №6694 от 10.11.2021г., по
Н.А.Х. дело №20215330203450 (3450) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г.,
ХVI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №4498781, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на П.Т.Т., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 600,00 лева.
ОСЪЖДА П.Т.Т., ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………