РЕШЕНИЕ
№ 4593
гр. София, 15.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110211966 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ,
представлявано от адв. Д. Л. срещу наказателно постановление № 002209/24.07.2023 г.,
издадено от И Г Б – изпълнителен директор на Регионалната дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 7500.00 лв. /седем хиляди и петстотин лева/.
В жалбата е изложено становище за материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Твърди се, че в случая не били налице елементите от
фактическия състав на понятието за заблуждаваща търговска практика, тъй като така
описаната фактическа обстановка напълно изключвала наличието на изпълнителното деяние
„премълчаване на информация“ от страна на търговеца. Потребителят бил информиран, че
при закупуването на съответния продукт ще му бъде начислена и стойността на неговата
опаковка, с което му била предоставена възможност да вземе търговско решение дали да
закупи съответната стока или не. Отказът за поставяне на продукта в плик, вместо в кутия,
бил продиктуван не само от чисто практически съображения, но и от въведените с
вътрешните правила на търговеца нормативни изисквания относно опаковането на храни и
материалите, влагани при производството на такива опаковки. Сочи се още, че с
поведението си дружеството осигурявало на своите потребители право на избор при
опаковането на закупуваните продукти, без да ги принуждава да заплащат допълнителни
суми за това. В условията на алтернативност са наведени мотиви относно
индивидуализацията на наложеното наказание, при което се твърди, че при отсъствие на
отегчаващи отговорността обстоятелства е следвало да бъде определено наказание в
минимален размер. При подробна аргументация на гореизложените доводи е отправена
молба за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, а евентуално на това –
1
за намаляване размера на определената имуществена санкция до законоустановения
минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Румяна Иванова, която подържа депозираната жалба, моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и за присъждане на
разноски по представен списък. По същество на спора споделя, че търговецът бил утвърдил
свои вътрешни правила относно опаковането на продукти, като същите били продиктувани
от изискванията на нормативните актове в тази сфера.
Въззиваемата страна – и.д. на Регионална дирекция за София при КЗП, редовно
призована, се представлява от адв. И А която оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Навежда, че оспореното наказателно постановление било издадено
от компетентен орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, въз
основа на което моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
В единната деловодна информационна система на КЗП била получена жалба с вх. №
С-03-686/30.01.2023 г., в която клиент на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД отправил искане до
контролната институция за задействане на механизъм за принуждаване на търговеца да
преработи софтуера си за продажби. Сигналът бил мотивиран с оплакване за ощетяване на
потребителя, свързано с автоматичното начисляване на цена за еднократна пластмасова
опаковка, в каквато закупеният от него артикул реално не бил поставен.
След обработка на жалбата, на 09.02.2023 г. била извършена проверка по спазване
изискванията на Закона за защита на потребителите в търговски обект – магазин № 107,
находящ се в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 20, стопанисван от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. На място било установено, че на топла и студена витрина се предлага богат
асортимент от хранителни продукти, за всеки от които била обявена цена за килограм или
брой. Осъществена била контролна покупка при произволен избор на изложения продукт
„кюфте на скара“, който бил поставен в хартиен плик. От студената витрина инспекторите
от КЗП поискали от служителя на обекта да бъде опакован в идентичен плик продукт от
типа „пилешко руло с топено сирене-пане“, което им било отказано с обяснението, че
артикулите в студената витрина се продавали само в пластмасова кутия, за която се
маркирала допълнителна такса от 0.20 лв. Отказът бил мотивиран с наличието на вътрешни
правила, които указвали кои от изложените продукти в насипно състояние не можело да
бъдат поставяни в плик.
Служителите от екипа на КЗП установили липсата на поставена на студена и топла
витрина информационна табела или друг знак, индикиращ на забрана за конкретни, обявени
за продажба, артикули, да бъдат поставяни в плик по избор на потребителя. За резултатите
от предприетата проверка, в присъствието на управителя на стопанисващия обекта търговец,
бил съставен констативен протокол № К-2756114 от 09.02.2023 г., в който били
документирания опитът за осъществяване на покупка на подбрания продукт в изискуемата
от клиента опаковка, както и отказът на служителя на дружеството да удовлетвори искането
му.
Въз основа на това инспекторите от КЗП приели, че липсва предварителна
информация, чрез която, още преди да направи своя избор, потребителят да се информира,
че задължително ще заплати един или няколко броя кутии, в които без да има право на
избор, ще му бъдат поставени избраните от него хранителни продукти. Затова на 16.03.2023
г., за установеното нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл.
68в от ЗЗП, свидетелката Ж. Садразанова на длъжност „старши инспектор“ в РД – София на
КЗП съставила акт за установяване на административно нарушение № 002209/16.03.2023 г.,
който бил връчен на упълномощен представител на дружеството-нарушител. Впоследствие,
2
на 24.07.2023 г. въз основа на така съставеният АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление № 002209, с което изпълнителният директор на РД – София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите за
нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП наложил
на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 7500.00 лв. /седем хиляди и
петстотин лева/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства - АУАН, констативен протокол, жалба до КЗП, заповеди
на председателя на КЗП, инструкция за опаковане, фотоснимките на касов бон и опакован
хранителен продукт и показанията на разпитаната свидетелка Ж. С /актосъставител/, които
по мнение на съдебния състав способстват за изясняване на относимите към предмета на
доказване факти и поради това следва да бъдат кредитирани.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата
е депозирана в предвидения в закона преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима.
След извършена служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на наказателното постановление. Както АУАН, така и НП изхождат от длъжностни
лица, разполагащи с материалната и териториална компетентност, нужна за тяхното
издаване.
Както в акта, така и в наказателното постановление изрично е посочена
разпоредбата, която е била нарушена от жалбоподателя, като по този начин е изпълнено
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание,
поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Ето защо следва да се
приеме, че не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочаващо напълно административнонаказателното производство и обуславящо отмяна
на наказателното постановление по процесуални съображения.
Съдът счита, че, както в АУАН, така и в НП, съответните органи са посочили всички
елементи от състава на нарушението по чл. 68е, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр.
чл. 68в от ЗЗП, като същото е описано достатъчно ясно и подробно. Това е дало възможност
на жалбоподателя да се запознае с вменените му факти, които са дали повод за неговото
наказване, и въз основа на това адекватно да организира защитата си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата, чието несъобразяване е довело до ангажиране на
отговорността му.
В нормата на чл. 68в от Закона за защита на потребителите е поместена абсолютна
забрана за предприемане на нелоялни търговски практики. Чл. 68г от ЗЗП очертава
дефинитивно хипотезите на упражнявани от страна на търговец спрямо потребител
нелоялни практики, като съгласно буквата на закона такива са противоречащите на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, както и променящите или
създаващите възможност за съществена промяна в икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата
потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Нещо повече, в кръга от нелоялни практики законодателят е включил още и
заблуждаващите, както и агресивните такива (арг. от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП).
Търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация, която я
3
прави подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител,
дори и ако представената информация е фактически точна относно съществените за стоката
обстоятелства, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Според чл. 68е, ал.
2 от ЗЗП за търговска практика се приема и заблуждаващата такава, при която чрез
премълчаване, имайки предвид елементите и характеристиките на съответната стока,
търговецът прикрива съществена информация, необходима на средния потребител в
зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, или я предоставя по неясен,
неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която
търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и
има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от
средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
Видно от доказателствата по делото, дружеството-жалбоподател е извършвало
нелоялна търговска практика, като е използвало заблуждаващи търговски методи,
изразяващи се в непредоставянето на потребителите на съществена информация, която при
всяко положение би била необходима на средния потребител за това дали да закупи
съответната стока и за начините и условията за нейното закупуване. В случая с
премълчаването на информация за опаковъчните продукти, касаещи презентацията и
съхранението на изложените за продажба хранителни стоки, търговецът е спестил на своите
клиенти данни от съществено значение за вземането на търговско решение от тяхна страна.
Като не е поставил информационна табела или друго уведомително средство, посредством
което да бъдат осведомени потребителите за алтернативите за опаковане и видовете
опаковки, както и за техните цени, жалбоподателят е привел в действие нелоялна
(заблуждаваща) търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП, изразяваща се в непредоставяне и премълчаване на съществена информация,
необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско
решение, което същият не бил взел, ако беше предварително осведомен за оскъпяването в
крайната цена на продуктите.
Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя за разписване на
конкретни правила за опаковане на продукти в приетите вътрешни инструкции (вж. л. 16-18
от делото), които били приети по повод актуализирането на нормативната база, свързана с
ограничаването на пластмасовите и други материали, влагани при производството на
опаковъчни продукти за храни. Дори и да се приеме, че така съставеният правилник е приет
с цел реципиране на новите законодателни постановки и привеждане на търговските
практики на дружеството в съответствие с тях, все пак е недопустимо на същия да се
придава неоправдана удостоверителна стойност, доколкото се касае за акт с единствено
вътрешно-дружествено значение, който по никакъв начин не е станал достояние на средния
потребител, а е въвел единствено методически указания за служителите на дружеството във
връзка с обслужването на клиенти. При това положение за средния потребител на
търговските обекти на жалбоподателя остава загадка кои от предлаганите хранителни
продукти подлежат на опаковане в пластмасова кутия и кои биха могли да бъдат поставени
и в хартиен „грил“ плик. За липсата на подобно разграничение се съди и от свидетелските
показания на актосъставителката, която пред съда сподели, че никъде в рамките на
търговския обект не е била поставена табела, която да внесе яснота в обстоятелствата по
опаковането, които неизменно са част от вземането на търговско решение от страна на
клиента.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството си на търговец, стопанисващ
проверения търговски обект за продажба на хранително продукти, е извършвало нелоялна
търговска практика, с което е допуснало нарушение на чл. чл. 68е, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП.
Съдът смята, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
4
Въпросната разпоредба изисква да е осъществен състав на административно нарушение, но
неговите незаконосъобразни последици да са така незначителни, че да не оправдават
прилагането на държавна принуда и санкционирането на нарушителя. В случая обаче се
касае за дружество, стопанисващо голям брой търговски обекти в цялата страна, и
следователно обслужващо голям брой потребители, които могат да бъдат засегнати от
нелоялната търговска практика.
По отношение преценката на размера на наложената санкция – административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 7500.00 лв. /седем хиляди и петстотин лева/,
наложена на основание чл. 210а от ЗЗП, според която за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл.
68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в размер от
1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция
в размер от 2000 до 50 000 лв. В случая, посредством неправилната си преценка на
наличните материали, обуславящи отегчаващите и смекчаващите отговорността на
дружеството обстоятелства, административнонаказващият орган е достигнал до
индивидуализацията на необосновано висока по своя размер санкция, несъответна на целите
на наказанието и тежестта на нарушението. Не са налице данни за други извършени
нарушения от същия субект и от същия характер, както и за негово трайно неправомерно
поведение. Напротив – както актосъставителката сподели в хода на своя разпит пред
настоящия състав на съда, след констатиране на нарушението в търговския обект са били
поставени табели, които показвали кои артикули следвало да бъдат продавани в кутии и кои
– в пликове. При това положение съдът счита, че така определеният размер на санкцията е
прекомерно завишен и следва да бъде намален до законовия минимум, а именно - 2000 лв.
/две хиляди лева/.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, но в частта си относно размера на
наказанието следва да бъде изменено чрез редуциране.
При този изход на делото като основателна се отличава претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, като същото следва да е определено в посочения в чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ размер от 80.00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 002209/24.07.2023 г., издадено от
изпълнителния директор на Регионалната дирекция - София към Главната дирекция
„Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.
68е, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на
потребителите, на жалбоподателя „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК е наложена
имуществена санкция в размер на 7500.00 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, като
ВМЕСТО ТОВА определя имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК да заплати на Комисията за защита
на потребителите направените по делото съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева) за оказаната
процесуална защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6