РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. С.З., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. И.ова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело
№ 20225501000365 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е.М. ЕООД против
решение № 478/01.06.2022г., постановено по гр.д. № 3541/2021г. по описа на
Районен съд – гр.С.З., с което е отхвърлен предявения от „Е.М.” ЕООД, гр. С.,
*******, ЕИК *****, представлявано от Р.И.М.Т., против З. И. К. от гр.С.З.,
ул.*****, като физическо лице и търговец с фирма ЕТ „А.-З. К.“, гр.С.З.
ул.*****, ЕИК *****, и И. Г. К. от гр.С.З., ул.***** иск за установяване
съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 570/11.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2639/2021 г. по
описа на Старозагорския районен съд за сумата 634,03 лева за главница за
неизплатено задължение по договор за кредитен лимит по международни
кредитни карти M.C.B. №5139 от 17.07.2008 година, сключен с „Р.Б./“ ЕАД и
сключени към него: споразумение №5139- 5345 от 17.07.2008г., рамков
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B.
№5139 от 03.06.2011г. и допълнително споразумение към него №5139-5345
от 03.06.2011г., рамков договор за издаване и ползване на международна
1
кредитна карта M.C.B. №5139 от 10.04.2014 г. и допълнително споразумение
към него №51395345 от 10.04.2014г., със 104,09 лева договорна лихва за
периода от 15.12.2018г. до 10.06.2021г. и законна лихва от 10.06.2021г. до
изплащане на вземането, като неоснователен и са присъдени разноските по
делото.
Във въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност
на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и
да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират
се разноските пред всички инстанции. Прави искане на основание чл.78, ал.5
ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2639/2021 г. по описа на
Старозагорския районенсъд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 570/11.06.2021 г. за сумата 634,03 лева за
главница за неизплатено задължение по договор за кредитен лимит по
международни кредитни карти M.C.B. №5139 от 17.07.2008 година, сключен с
„Р.Б./“ ЕАД и сключени към него: споразумение №5139-5345 от 17.07.2008г.,
рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
M.C.B. №5139 от 03.06.2011г. и допълнително споразумение към него
№5139-5345 от 03.06.2011г., рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта M.C.B. №5139 от 10.04.2014 г. и допълнително
споразумение към него №51395345 от 10.04.2014г., със 104,09 лева договорна
лихва за периода от 15.12.2018г. до 10.06.2021г. и законна лихва от
10.06.2021г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
2
постъпило възражение от длъжниците и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е
подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира вземане по договор за кредитен лимит по
международни кредитни карти M.C.B. № 5139/17.07.2008 г., по силата на
който „Р.Б./“ ЕАД, гр.С. е предоставило на ЕТ „А.-З. К.“, гр.С.З. и И. Г. К.
кредитен лимит по международни кредитни карти M.C.B. в размер на 1000,00
лв. Срокът погасяване по кредитния лимит е 20.06.2011 г. Към посочения
договор е сключено споразумение №5139-5345 от 17.07.2008г. между същите
страни, с което банката е издала и се е задължила да обслужва международна
кредитна карта M.C.B.. На 03.06.2011г. е сключен нов рамков договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B. №5139 от
03.06.2011г., като в този договор изрично е отразено, че З. И. К. участва и в
качеството на физическо лице. Кредитният лимит по този договор е 1000 лв.,
срокът - 31.06.2014 г. Към него е също е сключено допълнително
споразумение №51395345 от 03.06.2011г. за издаване и ползване на
международна кредитна карта M.C.B.. На 10.04.2014 г. е сключен нов рамков
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B.
№5139. Кредитният лимит по този договор е 1000 лв., срокът - 31.03.2017 г.
Към него е също е сключено допълнително споразумение №51395345 от
10.04.2014г. за издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B..
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Р.Б.“ ЕАД, гр.С. по
силата на договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от 20.12.2019 г.
Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1А към
договора е видно, че на ищеца е прехвърлено вземане по договор от
10.04.2014 г. По делото не са представени доказателства за уведомяването на
ответниците за прехвърлянето преди предявяване на иска, но тези документи
са получени от ответниците с преписа от исковата молба, поради което съдът
приема, че те са надлежно уведомени за цесията /в този смисъл е Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С
оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането е породило действие за длъжниците.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че между
ответниците и „Р.Б./“ ЕА ЕАД, гр.С. са възникнали три договорни
правоотношения- по договор за кредитен лимит по международни кредитни
3
карти M.C.B. № 5139/17.07.2008 г., по рамков договор за издаване и ползване
на международна кредитна карта M.C.B. №5139 от 03.06.2011 г. и по рамков
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B. №
5139 от 10.04.2014 г. Както беше посочено, в приложение № 1А към договор
за цесия /прехвърляне на вземания/ от 20.12.2019 г., с което се
индивидуализира предметът на цесията, е отразен само договорът от
10.04.2014 г. По делото няма данни вземанията на „Р.Б./“ ЕАД, гр.С. по
останалите две договорни правоотношения да са били цедирани на ищеца,
поради което и последният не е материалноправно легитимиран на иска
тяхното изпълнение.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /таблица на стр. 7 и 8/ се установява, че по рамков договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B. № 5139 от
10.04.2014 г. са изтеглени на банкомат суми в размер 180 лв. /главница/,
начислени са лихви с общ размер 217,65 лв., обезщетения за забава в размер
на 72,74 лв., такси за теглене от банкомат в размер на 24,10 лв. и справка за
баланс в размер на 1,20 лв. Така определеният общ размер на задълженията
по договора е 495,69 лв. Същевременно по този договор длъжниците са
извършили плащания в размер на 814,26 лв., като последното плащане е
реализирано на 29.01.2016 г.
Падежът на всички задължения по договор за кредитен лимит по
международни кредитни карти M.C.B. № 5139/17.07.2008 г. е 20.06.2011 г.
/чл.42 от договора/. Падежът на всички задължения по рамков договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта M.C.B. № 5139 от
03.06.2011 г. е 30.06.2014 г. /чл.119 от договора/. С оглед на това следва да се
приеме, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 10.06.2021 г. е изтекъл както краткият
тригодишен, така и дългият петгодишен давностен срок.
Налице е константната съдебна практика, обективирана в Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о, Решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о., съобразно която
вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са такива за
периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане,
което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на
4
погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме
изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което
е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че
вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се
погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а с
петгодишната такава. Ето защо, в процесния случай е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането на
кредитора за неизплатена главница по договор за потребителски кредит,
който започва да тече от изтичане на крайния срок за връщане на получената
по договора сума – 30.06.2014 г. Ето защо и доколкото от изтичането на
крайния срок на договора - 30.06.2014 г. до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 10.06.2021 г. е изтекла предвидената с чл. 110 от ЗЗД пет
годишна погасителна давност по отношение на неизплатената главница по
договора за банков кредит.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоиснатнционни съд,
относно приложението на чл.111, б. ”в” ЗЗД по отношение на вземанията за
лихви.
Въззивният състав споделя практиката на ВКС, че " при договора за
заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (в т. см. са решение №
28/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/ 2011 г. ІІІ г. о. и решение №
261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о.). В случая е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
По същия начин стои и въпросът с претендираната по делото от ищеца
договорна лихва, тъй като не покрива критериите за периодичност на
плащанията. Поетото по договора за кредит задължение от
кредитополучателя за заплащане на договорна лихва, по своята същност
представлява възнаграждение на кредитора за ползването на предоставената
му паричната сума, поради което за нейното погасяване важи общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Този срок в процесния случай е
започнал да тече след 30.06. г. - крайния срок на договора и също не е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
5
Падежът по рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта M.C.B. № 5139 от 10.04.2014 г. е 31.03.2017 г., което означава,
че единствено главницата по това правоотношение не е погасена по давност.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по този договор длъжниците са извършили
плащания в размер на 814,26 лв., като последното плащане е реализирано на
29.01.2016 г., поради което иска се явява неоснователен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът дължи на въззиваемия направените пред настоящата
инстанция разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 300 лв., като
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в
размер на 300 лева.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат В. Ц. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на двамата ищци е в размер 300 лева за всеки един от тях
или общо 600 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478/01.06.2022г., постановено по гр.д. №
3541/2021г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, гр. С., *******, ЕИК *****, представлявано
от Р. И. М.-Т., да заплати на адвокат В. К. Ц., с адрес: гр.С.З., ул.“...... сумата
600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7