РЕШЕНИЕ
гр.
***, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публично съдебно заседание на 09 октомври през Две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН Й.
при секретаря Силвия Железарска, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N 4338 по описа за 2019
г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е ревандикационен иск от М.Г.Л. ***, чрез адв.К. против В.Й.Д. ***
за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на 1/6
ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.***,
общ.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота: гр.***,
***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент № 221,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: едно,
с площ по документ 39,33 кв.м., заедно с прилежащите части: избено помещение
/мазе №12/ с полезна площ 2.76 кв.м., както и 0.28% ид.части от общите части на
сградата и съответни ид.части от правото на строеж върху мястото и осъждане на
ответника да предаде владението върху 1/6 ид.част от имота. Ищцата твърди, че
нейният баща е бил собственик на ½ ид.част от имота, придобит на
08.04.1987г. по време на брака му с неговата съпруга ***. Поддържа, че от
втория брак на баща й се е родил нейн еднокръвен брат, който е починал и е
оставил законни наследници две дъщери – *** които наследили 5/6 ид.части от
имота. Сочи, че след смъртта на майка си *** Ангелова двете дъщери се сдобили с
нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство на
17.08.2018г. и били признати за собственици на целия имот, а с нот.акт № 73,
том 8, рег.№ 6624, дело № 932/2018г. на нотариус В.Василев с рег.№ 338 го
продали на ответника В.Д.. Счита, че ответникът не е могъл да придобие нейната
1/6 ид.част, тъй като продавачите не са нейни собственици, поради което я
владее без правно основание.
Искът е с правно основание чл.108 ЗС и е процесуално допустим.
В представения писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва иска
и обстоятелствата, на които се основава и моли за отхвърлянето му. В условията
на евентуалност, в случай на уважаване на иска по чл.108 ЗС се позовава на
разпоредбите на чл.72, ал.3 вр. ал.1 ЗС с изрично заявено възражение за право
на задържане на имота до заплащане на извършени от него като добросъвестен
владелец с негови средства, труд и материали подобрения на обща стойност 7000
лева, конкретизирани поотделно по вид и стойност в допълнителна молба от
06.07.2020г. Поддържа, че владее имота на правно основание – сключена сделка за
покупко-продажба, оформена в нот.акт и е установил фактическа власт върху
имота, като е започнал подобряването му. Моли при евентуално уважаване на иска
за ревандикация да бъде осъдена ищцовата страна да му заплати сумата на
направените в имота подобрения равняващи се на 1/6 ид.част от същите в размер
на 1166 лева от общо 7000 лева.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана
е СТЕ. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е законен наследник на б.ж. ***, поч. на 28.04.1998г., в качеството
си на негова дъщеря от първия му брак.
Страните не спорят, че приживе същият е придобил ½ ид.част от недвижими
имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ
се в гр.***, общ.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на
имота: гр.***, ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент № 221, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, брой
нива на обекта: едно, с площ по документ 39,33 кв.м., заедно с прилежащите
части: избено помещение /мазе №12/ с полезна площ 2.76 кв.м., както и 0.28%
ид.части от общите части на сградата и съответни ид.части от правото на строеж
върху мястото. Това е станало чрез договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ, сключен на 08.04.1987гг., с купувач втората му съпруга ***
***** и предвид презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.1 от СК от 1985г.
/отм./ в обикновената дялова съсобственост след прекратяване на брака, поради
настъпила смърт на единия от съпрузите, двамата притежават равни права от по
½ ид.част.
От този втори брак б.ж. *** има роден син б.ж. ***** чийто дъщери ******,
след смъртта на майка си *** **** се снабдили с нот.акт № *****, н.дело №
851/2018г. на нотариус в.в. за собственост върху процесния недвижим имот по
наследство и давностно владение, като били признати за собственици на целия
имот.
С нот.акт за покупко-продажба № 73, том 8, **** прехвърлили имота на
ответника В.Д..
Представена е схема №15-1064762/22.11.2019г. на самостоятелен обект с
идентификатор ***, находящ се в гр.***, общ.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на
Изпълнителния директор на АК с адрес на имота: гр.***, ****. В скицата за
собственик на основание цитирания по-горе нотариален акт е посочен ответника В.Д..
Представено е копие от нот.дело № 851/2018 на нотариус в.в..
По отношение на спорния по делото въпрос – упражнявано ли
е спокойно, трайно, несъмнено и несмущавано владение от праводателите на
ответника върху процесния имот и изтекла ли е в тяхна полза като прехвърлители на
ответника придобивна давност, която да изключва собствеността на ищцата се
събраха гласни доказателства.
В показанията си свидетелите на ищцата и.г. и Е. А.
установяват, че ищцата е ходила в процесното жилище както приживе на баща си,
така и след неговата смърт, до смъртта на втората му съпруга *** през 2018г.
Твърдят, че ищцата М. е работела в ****, а когато се е прибирала в ****е
посещавала втората си майка ***, носела й е продукти, оставяла й е пари. За
тези обстоятелства свидетелства е.а., разказвайки споделено от самата *** при
последващи техни срещи. Тази свидетелка говори и за конфликт на погребението на
баба ***, станал между ищцата и дъщерите на починалата – *****, по повод делба
на жилището, когато ищцата е настоявала, че има дял в това жилище, който те й
оспорвали.
Свидетелят на ответника А. А. в качеството си на брокер
на недвижими имоти установява състоянието на имота при огледа му от ответника,
преди закупуването му, което е във връзка с претенцията за извършени подобрения.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа и
оценителна експертиза за определяне средната пазарна цена на претендираните от
ответника подобрения. Извършен е от експерта оглед на имота, измервания на
място и са дадени пазарни стойности на претендираните подобрения. Съгласно
изчисленията на вещото лице пазарната стойност
на заявените от ответника и
изпълнени подобрения в имота са на стойност 6721.60 лева. Заключението не е оспорено от страните и е прието от
съда, като обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Ревандикационният иск е собственически и е предоставен на
разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание
несобственик. При него ищецът следва да установи, че той е собственик на вещта,
че ответникът владее същата и упражнява това владение без правно основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че
спорния по делото имот е признат по реда на обстоятелствена проверка с
пр.основание чл.587, ал.2 от ГПК за собственост на праводателите на ответника,
които са внучки на общия им с ищцата наследодател б.ж. ***. В тяхна полза е
издаден констативен нот.акт № 165, том 7, рег.№ 6066, н.дело № 851/2018г. на
нотариус ****, легитимиращ ги за собственици на посоченото основание.
Ищцата твърди, че притежаваната от нея по наследство ид.част от правото на собственост от
посочения наследодател, изключва признатото такова на внучките му, което нейно
право не са могли валидно да прехвърлят на ответника.
Съдът споделя доводите за притежавано от ищцата по реда
на наследствено правоприемство 1/6 ид.част от право на собственост на соченото
от нея основание. Този извод следва от определящия изхода на делото правен
въпрос за придобиване на съсобствен имот по давност от един или два в случая съсобственик/ци
и за доказателственото значение на констативните нотариални актове, по който
има формирана богата и константна съдебна практика. Според нея във всеки
конкретен случай следва да бъде установено завладяване на частите на другите
съсобственици чрез отблъскване на тяхното владение. Действията, чрез които се
изразява това завладяване следва да бъдат категорични по своето съдържание и да
са достигнали до знанието на останалите съсобственици. Следва да се отбележи,
че снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
ако не е установено друго, сочи по отношение на останалите съсобственици
промяна на държането във владение, т.е. установяване на давностно владение и
едва след изтичане на десет години от този момент може да се приеме, че имотът
е придобит по давност. В процесния случай тези условия не са налице – нито е
осъществено владение, с намерение да се свои цялата вещ, нито е налице промяна
на намерението от държане на своята идеална част във владение на цялата вещ за
себе си, изводимо от показанията на свидетелите, които категорично установяват,
че в годините до смъртта на баба *** през 2018г. ищцата е посещавала имота,
плащала е данъци и дори на погребението й е станал конфликт по повод
претенциите й за притежаване на дял от собствеността. Липсват на ангажирани от
страна на ответника доказателства за доказване на правопораждащия придобивното
основание на праводателите му факт – изтегла в тяхна полза придобивна давност.
С оглед на това съдът приема, че последните не са придобили собствеността на
целия процесен наследствен имот чрез упражнявано тяхно и/или присъединено от майка
им б.ж. *** давностно владение. С оглед на това установителния иск за
признаване, че 1/6 ид.ч. от процесния имот е собственост на ищцата, като наследник
на б.ж. *** е основателен и следва да се уважи.
При иска по чл.108 от ЗС в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че е собственик на вещта, и то при пълно и главно
доказване, каквото с оглед извършения анализ на доказателствата е проведено. Доказани
са и другите две предпоставки на иска – собствената на ищцата ид.част от имота
се владее от ответника без правно основание, тъй като праводателите му не са
могли валидно да я прехвърлят, без съгласие на действителния собственик. Същият
не я е придобил по давност, тъй като от сключване на продажбената сделка до
предявяване на иска за ревандикация не е изтекла дори кратката 5 годишна
придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС.
С оглед уважаването на главния иск, съдът дължи
произнасяне по направеното в условията на евентуалност възражение на ответника
за признаване на извършени от него подобрения и право на задържане на имота до
заплащане на стойността им.
Разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗС предвижда право на
добросъвестния владелец, какъвто безспорно е ответникът, който отговаря на
изискванията на чл.70, ал.1 от ЗС, да иска за подобренията, които е направил
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие тези подобрения.
Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение,
т.е. увеличената стойност не представлява аритметичен сбор от цената на
отделните подобрения, а разлика между цената на имота като цяло към момента на
постановяване на решението и цената, която същият би имал към същия момент, ако
подобренията не бяха направени. За подобрения се считат тези нововъведения,
които увеличават полезните й качества, не и други, които остават за сметка на
направилия ги владелец. В конкретния случай доказателства за това увеличена ли
е с каква стойност цената на имота вследствие извършените от ответника
подобрения не са събирани /към допуснатата СТЕ няма такава поставена от
ответника задача/, поради което възражението за право на задържане на имота до
заплащане на извършените подобрения следва да се отхвърли, доколкото ищцата не
дължи стойност на подобренията, а увеличената стойност на имота, вследствие
тяхното извършване.
При този изход на делото в полза на ищцата следва да се
присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В.Й.Д.,
ЕГН ********** ***, че М.Г.Л., ЕГН ********** *** е собственик на 1/6 ид.част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.***, общ.***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота: гр.***,
**** ***, ет.3, ап.221, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент № 221, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, брой
нива на обекта: едно, с площ по документ 39,33 кв.м., заедно с прилежащите части:
избено помещение /мазе №12/ с полезна площ 2.76 кв.м., както и 0.28% ид.части
от общите части на сградата и съответни ид.части от правото на строеж върху
мястото и ОСЪЖДА ответника да й предаде владението върху 1/6 ид.част от имота.
ОТХВЪРЛЯ възражението с правно основание чл.72, ал.3 вр.
ал.1 ЗС на В.Й.Д. за право на задържане на имота до заплащане на извършени от
него като добросъвестен владелец подобрения.
ОСЪЖДА В.Й.Д., ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.Л., ЕГН ********** *** сумата 660.00 лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….