№ 187
гр. П., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20245001000316 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу
Решение №96/26.02.2024 г., постановено по т.д.№169/2022 г. по описа на ОС – П.,
постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД на И. И. С. против ответника „З.а.д. Д.“АД – главен иск, предявен като частичен в
размер на 45 000 лв., от общо 70 000 лв., претендирано застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца като пътник в лек автомобил „О.“ с рег.№.... неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при ПТП на 15.07.2021 г.,
осъществено по вина на С. П. Г., като водач на лек автомобил „Ф., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорен иск за присъждане на
законната лихва върху претендираното обезщетение, за периода от 15.07.2021 г. до
окончателното плащане. С обжалваното решение предявените искове са уважени частично –
главният иск е уважен до размера на сумата от 4000 лв., като над този размер, до
претендирания размер от 45 000 лв., като част от общо 70 000 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен; акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на
обезщетението е уважена за периода с начална дата 08.09.2021 г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция, до окончателното плащане. С диспозитива на съдебния акт
съдът е постановил, че процесното ПТП на 15.07.2021 г., при което са причинени
неимуществените вреди на ищеца, е настъпило по вина на водача на лек автомобил „О.“ с
рег.№.... – П.Д.Т., и по вина на водача на лек автомобил „Ф. - С. П. Г.. Решението е
1
постановено при участието в качеството на трети лица – помагачи на ответника „З.а.д.
Д.“АД – „З.“АД, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „О.“ с рег.№...., в който ищецът е пътувал като пътник, и С. П. Г., в
качеството на водач на застрахования при ответника „Ф.. Недоволни от решението са
останали ищецът И. И. С., и третото лице – помагач на ответника – „З.“АД.
С Въззивна жалба вх.№10308/21.03.2024 г., подадена от ищеца И. И. С., чрез адв. М.
Б., се обжалва решението частично в отхвърлителната му част – за сумата над уважения
размер от 4000 лв., до размера от 30 000 лв., с оплаквания за неправилност, необоснованост
и допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Сочи се нарушение на чл.499, ал.7
от КЗ във вр. с чл.53 от ЗЗД, и чл.122, ал.1 от ЗЗД – съдът е приел, че тъй като вина за
настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи на участващите в него МПС, при
което е пострадал ищецът, като пасажер в едното от тях, то отговорността за обезщетение на
вредите на ищеца следва да бъде поделена между застрахователите поравно, в съответствие
с приетия от съда равен принос на всеки от застрахованите водачи, и е осъдил ответника да
заплати на ищеца 50% от приетото от съда справедливо обезщетение. Неправилно е
кредитирана оспорената от ищеца КСМАТЕ в медицинската й част, тъй като заключението
на вещото лице, че травматичното увреждане на глезена е в резултат на тренировъчна
дейност, а не на процесното ПТП, не се подкрепя от данните по делото – същото
противоречи на СМУ от 15.07.2021 г., амбулаторен лист за преглед от 18.11.2021 г., епикриза
от 16.07.2021 г., на представения снимков материал и на показанията на разпитания
свидетел. В нарушение на процесуалните правила не е допусната поисканата от ищеца
повторна СМЕ, която да се изготви от специалист – ортопед. В нарушение на процесуалните
правила не е допусната и поисканата допълнителна СМЕ, която да отговори на
допълнително поставените въпроси, възникнали в резултат от заключението на оспорената
експертиза, като е прието, че искането е преклудирано. Така ищецът е бил лишен от
възможността да докаже претърпените от него увреждания, настъпили във връзка с
процесното ПТП, и да обоснове претендирания от него размер на обезщетението за
търпените неимуществени вреди. В резултат от допуснатите процесуални нарушения съдът
неправилно е приел, че контузията на глезена не е в причинна връзка с процесното ПТП, и
възстановителният период е бил с продължителност 15-20 дни, при установено по делото
възстановяване от травмата на глезена в продължение на повече от 5 месеца. Възприетият от
съда кратък възстановителен период е довел до определяне на много нисък размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в нарушение на принципа на
справедливост. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е отчел,
че ищецът в продължение на месеци след процесното ПТП е спрял спортната си подготовка,
и впоследствие е преустановил професионалната си дейност като футболист. Неправилно
съдът е приел, че остатъчният белег върху лицето на ищеца не е загрозяващ – видно от
снимковия материал, белегът се разпростира на почти цялата буза на ищеца, месеци наред
лицето на ищеца е било обезобразено от него, а и към настоящия момент белегът
продължава да е видим. Ищецът месеци наред е ограничавал контактите си с приятелите,
именно заради изпитван срам от белега, и това неправилно не е било отчетено от съда. По
2
тези съображения се настоява за частична отмяна на решението на първостепенния съд в
отхвърлителната му част, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над размера от 4000 лв. до размера от 30 000 лв., като се иска в тази
част съдът да постанови ново решение по същество, с което ответникът „З.а.д. Д.“АД да
бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 26 000 лв., за
претърпените от него неимуществени вреди от настъпилото ПТП на 15.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода от 15.07.2021 г. до окончателното плащане.
Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Б., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, с Определение №420/18.04.2022 г. по т.д.№169/2022 г. на ПОС
ищецът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни
такси и разноски по делото, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба на ищеца са изпратени на насрещните страни –
ответника „З.а.д. Д.“АД, третото лице – помагач „З.“АД и третото лице – помагач С. П. Г..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№14420/23.04.2024 г., подаден от ответника „З.а.д. Д.“АД,чрез юрисконсулт Б. М.. Поддържа
се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца и се настоява същата да се
остави без уважение. Описаната от ищеца във въззивната жалба фактическа обстановка не
съответства на събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателят не е
ангажирал незаинтересовани свидетели, нито е оспорил своевременно експертизите по
делото, нито е представил други доказателствени средства в подкрепа на твърденията в
исковата молба, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест. Поддържа се, че
постановеното решение съответства на съдебната практика, като се сочат решения на ВКС
по сходни, според ответника, случаи. В хода на първоинстанционното производство е
събрана информация за здравословното състояние на ищеца, от която се установява, че не е
търпял твърдените в исковата молба вреди. Заявява се искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, в размер на 540 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор вх.№19522/06.06.2024 г., подаден
от „З.“АД, чрез адвокат Д. Х.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната
жалба на ищеца. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението в
обжалваната част, тъй като същото е постановено в унисон със законовите изисквания и
включва анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните, съобразен е с
действителното съдържание на защитата им, на събраните доказателства и тяхното
съдържание. Наведените оплаквания за неправилност на решението в частта, в която е
приета разделна отговорност на застрахователите, са неоснователни – първоинстанционното
решение е неправилно, но не поради изложените от ищеца доводи, а защото съдът приема в
мотивите си, че част от вината за настъпването на ПТП се носи от застрахования при
3
„З.“АД водач. Неоснователни са оплакванията за несправедливо занижен размер на
обезщетението. Не е налице установена презумпция за действително претърпените
неимуществени вреди, а справедливостта се съотнася към установените по делото факти и
обстоятелства. Вредата подлежи на пълно и главно доказване от страната, която претендира
обезщетението. Определения размер на обезщетението съответства на претърпяното, на
принципа на справедливостта, на социално-икономическата обстановка в страната, и
установената съдебна практика. Настоява се въззивната жалба на ищеца да се остави без
уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от
третото лице – помагач С. П. Г..
С Въззивна жалба вх.№10535/25.03.2024 г., подадена от „З.“АД, чрез адв.Д. Х., се
обжалва постановеното Решение №96/26.02.2024 г. по т.д.№169/2022 г. по описа на ОС – П.,
в частта му, в която се приема, че застрахованият при „З.“АД водач носи част от вината за
настъпване на процесното събитие, като приема равен принос на двамата водачи. В тази част
решението на първостепенния съд е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, избирателно анализиране на
събраните доказателства и неправилното им интерпретиране. В производството по делото
не са събрани доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод за
твърдяното от ответника съизвършителство от страна на застрахования при жалбоподателя
водач, а се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача,
застрахован при ответника. Съдът превратно тълкува приетата по делото КСМАТЕ, от която
се установява, че л.а.“О.“ се е движел със скорост от 84 км/ч., а водачът му би имал
техническа възможност да спре в рамките на 30 м., ако се е движел със скорост 46,26 км/ч.
или по-малка. Така даденото заключение обосновава извод, че водачът на л.а.“О.“ би бил в
обективна невъзможност да предотврати настъпването на ПТП дори и при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч. Обсъждането на хипотези, в които процесното ПТП би
било предотвратимо от водача на л.а“О.“ чрез отклоняването му в една или друга посока, е
неправилно и незаконосъобразно, а и следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в
случая не е сторено. В противоречие с тези обстоятелства съдът е приел за основателно
възражението за принос на водача, застрахован при „З.“АД, за настъпване на процесното
ПТП. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, с която е прието за
основателно възражението на ответното дружество за принос на застрахования при
жалбоподателя водач. Заявява претенция за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и да бъде коригирано решението в частта
за разноските на насрещната страна.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, предвид разпоредбата на чл.223,
ал.1 и ал.2 от ГПК, подадена е чрез надлежно упълномощен процесуален представител с
4
приложено към жалбата пълномощно, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба на третото лице – помагач са връчени на ищеца, на
ответника, и на третото лице-помагач С. П. Г..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.60, ал.6 от ГПК, е постъпил Отговор на
въззивна жалба вх.№15625/02.05.2024 г., подаден от И. И. С., чрез адв. М. Б., надлежно
упълномощена. Поддържа се становище за основателност на въззивната жалба на третото
лице – помагач, доколкото съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване от 50% от
водача на л.а.“О.“. Дори да се приеме, че е налице принос на водача на л.а.“О.“ за настъпване
на произшествието, застрахователите на двамата виновни водачи отговарят солидарно
спрямо увреденото лице, съгласно разпоредбата на чл.499, ал.7 от КЗ, и неправилно съдът е
присъдил само половината от обезщетението в тежест на ответника. Основателно е
оплакването за неправилно интерпретиране на заключението на КСМАТЕ – същото
установява, че дори водачът на л.а.“О.“ да не е управлявал автомобила с превишена скорост,
той не би могъл да спре преди мястото на удара, поради рязкото навлизане в опасната му
зона на автомобила, застрахован при ответника. Предвид така установеното от експертизата,
изводите на съда за доказано съпричиняване, при това в равна степен, са неправилни. Дори
да се приеме наличие на съпричиняване на вредите, претърпени от ищеца от процесното
ПТП, приносът на водача на л.а. „О.“ следва да е по-малко от 50%. Настоява се за отмяна на
решението в обжалваната част, като в полза на ищеца се присъди 100% от определеното
обезщетение, а не само 50%.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба на
„З.“АД от ответника и от третото лице-помагач С. П. Г..
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Искът е предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което предявеният иск е
допустим, и обжалваният съдебен акт е постановен в допустимо производство.
По допустимостта на постановения съдебен акт, съдът намира следното:
Производството е образувано по пряк иск с правно основание чл.432 от КЗ, предявен от И.
И. С., против ответника „З. а. д. Д.“АД, за осъждане на ответника да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от
ПТП на 15.07.2021 г., настъпило по вина на С. П. Г., като водач на л.а.“Ф., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. В срока по чл.367 от ГПК
с отговора на исковата молба ответникът „З. а. д. Д.“АД е релевирал възражение за
причиняване на процесното ПТП както от водача на застрахования л.а.“Ф., така и на водача
на другото участващо в същото ПТП превозно средство – л.а. „О.“ с рег.№..... Във връзка с
5
това, ответникът е обосновал правен интерес от конституиране на „З.“АД като трето лице –
помагач на страната на ответника. С мотивите на съдебния акт съдът е приел, че съобразно
установения по делото механизъм на настъпване, процесното ПТП е настъпило в условията
на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ответника
л.а.“Ф., и от водача на лекия автомобил „О.“ с рег.№...., в който ищецът е пътувал като
пътник. Този фактически извод на съда недопустимо е отразен в диспозитива на съдебния
акт, тъй като предмет на предявения пряк иск срещу ответника „З. а. д. Д.“АД е единствено
ангажирането на отговорността на този ответник за обезщетяване на вредите от
причиненото ПТП по вина на водача на застрахования при този ответник лек автомобил.
При липса на предявен иск срещу водача на лекия автомобил „О.“ с рег.№...., или срещу
неговия застраховател, съдът недопустимо се е произнесъл с диспозитива на съдебния акт
по въпроса за настъпването на процесното ПТП в причинна връзка с виновно поведение и
на водача на лекия автомобил „О.“ с рег.№..... В тази част решението на съда е постановено
„свръх петитум“, поради което следва да се обезсили. В останалата си обжалвана част
решението на първостепенния съд е допустимо.
По правилността на решението съдът се произнася в границите на релевираните с
въззивните жалби оплаквания.
Решението на първостепенния съд не е обжалвано в осъдителната му част, с която
ответникът „З. а. д. Д.“АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 15.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 08.09.2021 г. до окончателното плащане, поради което
решението в осъдителната му част е влязло в сила. С влязлата в сила част на
първоинстанционното решение е формирана между страните сила на пресъдено нещо по
факта на настъпването на ПТП на 15.07.2021 г., наличието на вина за това на водача на
застрахования при ответника лек автомобил “Ф. С. П. Г., че ищецът има качеството на
пострадало лице от същото ПТП, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
автомобил “Ф. е била застрахована при ответника „З. а. д. Д.“АД с валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към
датата на ПТП. Спорни между страните във въззивното производство са част от
уврежданията, които се твърди да са настъпили при ищеца като резултат от процесното
ПТП, и във връзка с този въпрос се спори относно вида, интензивността и
продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили във връзка с
процесното ПТП, както и за размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди, дължимо на ищеца. Макар да не се спори по отношение на механизма на настъпване
на процесното ПТП, между страните се спори относно наличието на причинна връзка между
настъпването на процесното ПТП и реализирано противоправно поведение на водача на л.а.
„О.“ с рег.№...., в който пострадалият е пътувал като пътник на задната лява седалка.
Решението не е обжалвано в частта, с която са приети за неоснователни релевираните от
ответника възражения с правно основание чл.51, ал.2 от КЗ, за принос на пострадалия за
настъпване на процесното ПТП, като по време на движението е разсейвал водача с
6
разговори, както и за принос на ищеца за настъпване на уврежданията, чрез непоставяне на
обезопасителен колан, поради което тези възражения са извън обхвата на въззивната
проверка.
Във връзка с очертаните спорни въпроси – предмет на въззивната проверка, и въз
основа на събраните по делото доказателства, на осн. Чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, съдът
намира следното:
От приетата по делото КСМАТЕ с вх.№37104/04.12.2023 г. /на л.491, т.3 от делото на
ПОС/ се установява, че процесното произшествие от 15.07.2020 г. е настъпило в гр. П., на
хоризонтален, равен и сух участък от пътя, в зоната на кръстовището между ул.“М.“, при
движение през нощта – около 23:24 часа, при намалена видимост на изкуствена светлина –
автомобилни фарове и улично осветление. Движението по ул.“М.“ се извършва двупосочно в
две пътни ленти, като преди кръстовището има поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“.
Движението по платното на ул.“Г.К.“ се извършва двупосочно в две пътни ленти, като преди
навлизане на платното за движение на ул.“М.“ има поставен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. По време на настъпване на произшествието
светофарната уредба е подавала мигащ жълт светлинен сигнал. Не се установява между
двата автомобила непосредствено преди произшествието да са били налични обекти,
ограничаващи видимостта им един към друг. Непосредствено преди удара водачът на
л.а.“О.“ е управлявал автомобила със скорост от около 84 км/ч. по западната пътна лента на
платното за движение на ул.“М.“ в посока от север на юг. По същото време водачът на
л.а.“Ф.Г.“ е управлявал автомобила по платното за движение на ул.“Г.К.“ (ул.“С.“) в посока
от запад на изток. При достигане на кръстовището с ул.“М.“, л.а. „Ф.Г.“ е спрял. Когато
л.а.“О.“ е бил на около 51-52 м. от мястото на удара, водачът на л.а. „Ф.Г.“ е потеглил, при
което е попаднал в опасната зона за спиране на л.а.“О.“. В резултат от пресичане на
траекториите на двата автомобила, след около 2,16-2,17 секунди е настъпил удар между
предната лява част на л.а.“О.“ и задната лява страна на л.а.“Ф.Г.“, като в момента на удара
скоростта на л.а.“Ф.Г.“ е била 24 км./ч. След удара л.а.“О.“ е напуснал платното за движение
отдясно, след което се е ударил с предната си част последователно в стълб на светофарна
уредба, в стълб на пътен знак и в дърво, след което се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от приложения фотоалбум на
местопроизшествието. След удара л.а.“Ф.Г.“ е спрял за кратко, и веднага след това е
напуснал местопроизшествието. Експертизата приема за установено, че при установената
скорост на л.а.“О.“ в момента на удара 84 км/ч., пълният спирачен път на автомобила е бил
71,96 м., и за пълното спиране на автомобила са били необходими 4,79 секунди, от което се
обосновава извод, че при установената скорост на движение на л.а.“О.“, водачът му не е
имал техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране на
автомобила. Така е обоснован извод, че причина за настъпване на произшествието е
предприетата маневра „завой наляво“ от водача на л.а.“Ф.Г.“, в резултат на която
управляваният от него автомобил е навлязъл в платното за движение на ул.“М.“ в зоната
пред л.а.“О.“ по начин и в момент когато това не е било безопасно, тъй като по този начин
7
автомобилът “Ф.Г.“ е попаднал в опасната зона за спиране на движещият се по пътя с
предимство л.а.“О.“. Ако водачът на л.а.“Ф.Г.“, е бил изпълнил задължението си да осигури
предимство на движещият се по пътя с предимство автомобил, и да го пропусне,
произшествието не би настъпило, независимо от скоростта на движение на л.а.“О.“.
Експертизата установява също, че водачът на л.а. „О.“ би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране преди мястото на удара, ако се е движел със
скорост от 66 км/ч или по-ниска. Ако л.а.“О.“ се е движел със скорост от 50 км/ч. или по-
малка, за времето на придвижването му до точката на удара лекият автомобил „Ф.Г.“ е щял
да завърши маневрата и би се намирал на 13,90 м. след мястото на удара. Така експертизата
обосновава извод, че произшествието е настъпило и поради обстоятелството, че водачът на
л.а.“О.“ е управлявал автомобила със скорост от 84 км/ч., при която не е имал техническа
възможност да избегне удара, но ако се е движел със скорост в рамките на разрешената в
населено място, произшествието не би настъпило, независимо от поведението на водача на
л.а. „Ф.Г.“.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ в автотехническата й част, като го намира
за компетентно изготвено, подробно технически обосновано, и кореспондиращо на
събраните по делото доказателства във връзка с механизма на процесното ПТП –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №352/15.07.2021 г. с план – схема /на
л.349-350/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2021 г. /на л.207/, Албум за
посетено местопроизшествие от 17.07.2021 г. /на л.213-220/, АУАН бл.
№АА/849755/16.07.2021 г. /на л.348/, показанията на св. Томов /в о.с.з. на 06.02.2023 г. на
л.139-140/. Заключението кореспондира и на по-голямата част от показанията на св. Теллиев
/в о.с.з. на 06.02.2023 г. на л.137/ - с изключение на въпросите с каква скорост се е движел
л.а. „О.“ непосредствено преди произшествието, и на какво разстояние от мястото на удара
водачът на л.а. „О.“ е забелязал автомобила „Ф.Г.“ да спира на знака „Стоп“. В тези части
съдът не кредитира показанията на св. Теллиев, като на основание чл.172 от ГПК приема, че
този свидетел има пряк интерес да оневини поведението си, като водач на автомобила „О.“,
предвид възможността да бъде ангажирана неговата наказателна или административна
отговорност за настъпване на произшествието, както и гражданската му отговорност за
настъпване на вредите от него. В тази част съдът не кредитира показанията на св. Теллиев,
тъй като по технически път експертизата установява чрез обективни методи действителната
скорост на автомобила непосредствено преди произшествието, както и разстоянието, на
което е бил л.а. „О.“ от мястото на удара, когато л.а.„Ф.Г.“ е потеглил след спирането си на
знака „Стоп“.
Заключението на КСМАТЕ с вх.№37104/04.12.2023 г. в медицинската й част приема, че
ищецът И. И. С., на 19 години към датата на ПТП (15.07.2020 г.), в пряка причинна връзка с
процесното произшествие е получил травматични увреждания, изразяващи се в: травма на
други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; разкъсно-контузна рана по
горния клепач на дясното око в областта на ръба на орбитата; разкъсно-контузна рана по
гръбната повърхност на дясното ходило; охлузване в окосмената част на главата в
8
теменната област; охлузвания по дясната подбедрица; контузия на гръдния кош; контузия
на коремната стена. Тези травматични увреждания експертизата приема, че напълно
отговарят да са получени по механизма, описан в исковата молба, а именно при ПТП, като
пътник на задната седалка в ляво на лек автомобил, блъснал се в друг лек автомобил и
настъпил след това удар в стълб на светофарна уреда, стълб на пътен знак и дърво. Тези
травматични увреждания са били лекувани консервативно – извършена е обработка на
раните и е приложено медикаментозно лечение. Обичайният възстановителен процес при
този вид травматични увреждания е с продължителност от 15-20 дни, при благоприятен ход
на същия и липса на усложнения, за каквито няма данни по делото. Експертизата приема, че
във връзка с тези увреждания ищецът е търпял леки до умерени по сила и интензитет болки
и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали, до пълното им
изчезване в края на оздравителния период. Приема се, че в резултат от процесното ПТП
пострадалият не е имал травматични увреждания, които да затрудняват неговото
придвижване и обслужване. Получените увреждания са леки, и след приключване на
възстановителния процес не биха дали никакви отражения, като към момента на депозиране
на заключението ищецът е напълно възстановен от посочените травматични увреждания.
Експертизата приема, че белегът на гръбната повърхност на дясното ходило не е загрозяващ,
тъй като е разположен на място, което обичайно не се вижда, и е с дължина 1,5 см. Другият
белег, който е останал от разкъсно-контузната рана на горния клепач, е тънък, Г-образен, с
дължина на лъчите 1 см. и 0,7 см., като лъчите на раната следват проекцията на ръба на
дясната очница. С посочените размери, форма и разположение, белегът не е загрозяващ
лицето на пострадалия.
Експертизата е приела също, че установените при ЕМГ-изследване на 08.02.2022 г. данни за
начална демиелинизация на двигателните влакна на н.тибиалис и н. фибуларис декстра за
участъка глезен-коляно, както и гранични скорости на провеждане по същите нерви в ляво;
увреда на сетивните влакна на н.суралис двустранно и данни за вторична двустранна
предно-коренчева увреда на ПДН по L5-S1 не са в пряка причинна връзка с процесното
ПТП, а се дължат на предно-коренчева увреда на ниво L5-S1 в поясния отдел. При престоя в
УМБАЛ „С.“ непосредствено след произшествието, на ищеца не е правено такова
изследване ЕМГ, тъй като пострадлият не е имал оплаквания, и не се е нуждаел от такова
изследване.
Относно контузията на глезена, установена при преглед от ортопед-травматолог на
18.11.2021 г., експертизата е приела, че също не е в причинна връзка с процесното ПТП, а се
дължи на активната тренировъчна дейност, която ищецът е извършвал като футболист,
при която най-вероятно се е контузил. Този извод на експертизата е обоснован с
обстоятелството, че при първоначалния преглед в УМАЛ „С.“ не са установени травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на глезена и оток на глезена. При изслушването на
експертизата в открито съдебно заседание на 29.01.2024 г. /на л.558 от делото на ПОС/
вещото лице д-р Б. – лекар със специалност „съдебна медицина“, е пояснил, че в
амбулаторният лист от преглед при ортопед ищецът е посочил, че е активен спортист,
9
футболист, като с оплакванията за болки в глезена той е ходил впоследствие на преглед. Не
са предоставени документи дали преди ПТП е имал такива крампи. На приложените снимки
на л.20 от делото се вижда, че има оток на стъпалото, но няма оток на глезена, тъй като
неговия контур се очертава. При оток на глезена костта на глезена не би се очертала.
Визуализираното на снимката състояние на крака позволява да се стъпва на него, не
ограничава двигателната функция и няма нужда от помощни средства – има само лек оток и
болезненост, които отзвучават след 10-15 дни. Вещото лице пояснява, че по медицинските
критерии белегът на лицето не се определя като загрозяващ, тъй като не е груб, отблъскващ,
недобре зараснал, не засяга цялото лице и при поглеждане на лицето не се натрапва на
вниманието – в случая белегът е малък, и на пръв поглед е незабележим, поради което не се
приема за загрозяващ.
Заключението на КСМЕ в медицинската й част е оспорено от ищеца и пред въззивната
инстанция е допусната и приета Съдебно-медицинска експертиза вх.№9338/19.11.2024 г. /на
л.131/ изготвена от вещото лице д-р Д. М., със специалност „ортопедия и травматология“.
От същата се установява, че при извършен личен преглед на ищеца за нуждите на
експертизата на 11.11.2024 г. е констатирано, че ищецът се придвижва със самостоятелна
походка, без накуцване. Оплаква се от болки в десен глезен при движение и натоварване на
десен крак, поява на крампи в мускулатурата на дясна подбедрица и чувство на парене от
дясното коляно до пръстите. Оплаква се и от пробождащи болки в кръста. Обективно се
установява наличие на блед цикатрикс от вторично зараснала рана по гърба на дясно ходило
с големината на монета от 10 ст. и избледнял, едва забелязващ се белег под дясната вежда.
Тази експертиза установява, че при процесното ПТП на 15.07.2021 г. ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в: контузии в областта на дясна подбедрица,
глезен и ходило с рана по гърба на дясно ходило и екскориации в областта на подбедрицата,
охлузване в областта на десния лакът, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на
горния клепач на дясното око, контузия на гръдния кош и корема. Механизма на получаване
на травматичните увреждания отговаря напълно на описания в исковата молба. Наред с тези
увреждания, експертизата установява, че при извършено на 08.02.2022 г. изследване ЕМГ се
описва вторично увреждане на периферните двигателни нерви в дясно с предно-коренчева
увреда. Поради това, че оплакванията от десен долен крайник от „парестезии“ започват след
травмата на 15.07.2021 г., вещото лице приема, че са в причинна връзка с травматичните
увреждания, получени при процесното ПТП. Оплакванията, по повод на които на ищеца е
правен преглед от травматолог на 18.11.2021 г., описани в Амбулаторен лист №339 като
„болка и леко ограничени движения в дясна глезенна става, болка по предно-латералната
повърхност на дясна подбедрица…интермитентни парестезии с болка при натоварване“, за
който е поставена диагноза „контузия на глезена“, също се приемат от експертизата като
възникнали в причинна връзка с процесното ПТП. Тези изводи вещото лице обосновава с
обстоятелството, че от медицинската документация от досието на ищеца, налична в НЗОК,
не се установява той да е имал крампи и изтръпване на крака или предшестваща травма на
глезена преди процесното ПТП. За лечение на получените травматични увреждания ищецът
е провел оперативно– първична обработка с шев на раната на десния клепач, както и
10
консервативно лечение. Необходим е бил покой и ненатоварване на десния крак, ползване на
две помощни средства /патерици/ за повече от 30 дни. Раната на гърба на дясното ходило е
зараснала трудно, поради наличния при ищеца Ювенилен диабет и лечението с инсулин от
10-годишната му възраст. Нормалният възстановителен период за този тип увреди е с
продължителност около 25-30 дни, като при ищеца той е бил удължен, поради наличното
при ищеца придружаващото заболяване Захарна болест тип 1, от която ищецът страда от
дете. Ищецът е търпял болки със силно изразен характер, които бавно са намалявали, както и
страдания, произтичащи от затрудненото придвижване с помощни средства, затруднено
самообслужване и затруднен хигиенен режим. При ищеца възстановителният период е
приключил. Остатъчните оплаквания биха могли да се повлияят положително от провеждане
на ежегодни физиотерапевтични, балнеолечебни и рехабилитационни мероприятия, при
които следва да се отчита и реакцията към тези процедури, предизвикана от
придружаващото заболяване. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание
на 29.11.2024 г. същото пояснява, че преди процесното ПТП, при преглед на 08.07.2020 г. –
една година преди травмата, при ищеца са регистрани оплаквания от парастезии,
мравучкане, които се дължат на диабета – ищецът получава полиневропатия, която
представлява заболяване на периферните нерви. Направеното изследване ЕМГ доказва не
диабетна полиневропатия, а наличие на преднокоренчева увреда, което означава увреда в
гръбначния стълб. Преднокоренчевата увреда е различна от полиневропатията, и не е в
следствие от диабета. Тази увреда предполага някаква травма в поясния отдел на
гръбначния стълб, която не е била установена, нито се визуализира при образно изследване.
Направената ЕМГ не дава индикация, че увреждането е в резултат от диабета, тъй като се
сочи, че увредата е вторична, тоест – след някакво събитие. В медицинската документация,
както и в свидетелските показания, не се съдържат данни за друго травматично събитие, или
друго увреждане, освен за процесното ПТП, което според експерта обосновава извод, че
именно то е причинило вторичната преднокоренчева увреда.
Приетата пред въззивната инстанция СМЕ е оспорена от ответника, досежно изводите за
наличие на причинна връзка между констатираното на 08.02.2022 г. от проведено образно
изследване ЕМГ вторично увреждане на периферните двигателни нерви в дясно с предно-
коренчева увреда, и процесното ПТП. Заключението на експертизата в тази част се оспорва
по съображения, че медицинския стандарт за упражняване на медицинска дейност по
специалността „ортопедия и травматология“ не включва компетентност за извършване и
разчитане на образно изследване ЕМГ /електромиография/, поради което се поддържа, че
вещото лице няма необходимата квалификация да разчита и обсъжда представените по
делото резултати от ЕМГ, въз основа на които обосновава изводите си относно произходи на
вторичното увреждане на периферните двигателни нерви на ищеца. Счита, че такава
компетентност има лекар със специалност „неврология“. Въпреки направеното възражение,
не е направено доказателствено искане за допускане на експертиза с тази задача, която да се
изготви от лекар с тази специалност. Съдът намира така релевираното възражение за
неоснователно. Съгласно Медицинския стандарт „ортопедия и травматология“, утвърден с
11
Наредба №1/28.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ
бр.15/19.02.2021 г., част от изискванията за осъществяване на дейността в специализираната
извънболнична ортопедично-травматологична помощ /по т.3 от утвърдения медицински
стандарт/ е провеждането на диагностични дейности въз основа на тълкуване на различни
видове относими образни изследвания, като изброяването им не е изчерпателно. С оглед
посочената разпоредба и заявеното от вещото лице при изслушването му, съдът приема, че
експертът със специалност „ортопедия и травматология“ притежава необходимата
квалификация за тълкуване на образното изследване ЕМГ. Ето защо, съдът намира, че
кредитирането на експертизата следва да бъде преценено с оглед на останалите събрани по
делото доказателства, въз основа на които е изготвено заключението.
При анализа на двете експертизи съдът констатира, че двете експертизи са достигнали до
едни и същи изводи по отношение на част от травматичните увреждания, които и двете
експертизи приемат, че несъмнено са свързани с процесното ПТП, а именно: травма на
други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; разкъсно-контузна рана по
горния клепач на дясното око в областта на ръба на орбитата; разкъсно-контузна рана по
гръбната повърхност на дясното ходило; охлузване в окосмената част на главата в
теменната област; охлузвания по дясната подбедрица; контузия на гръдния кош; контузия
на коремната стена. И двете експертизи установяват, че травматичните увреждания са били
лекувани консервативно, като е извършена и хирургическа обработка на раните и е
приложено медикаментозно лечение. Поради съвпадане на изводите на двете експертизи в
тази част, съдът кредитира и двете експертизи, като установява, че в тази част заключенията
на експертизите кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства – Епикриза
от И.З.№44173/2021 за хоспитализация на ищеца в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ
„С.“ – П. в периода от 16.07.2021 г. до 19.07.2021 г. /на л.7-8/; Съдебномедицинско
удостоверение от 02.08.2021 г. №823/2021 г. /на л.9/; снимки на л.20, както и на събраните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ч..
Двете експертизи стигат до различни изводи относно наличието на причинна връзка с
процесното ПТП на две от уврежданията, а именно:
- констатираните на 08.02.2022 г. при ЕМГ-изследване начална демиелинизация на
двигателните влакна на н.тибиалис и н. фибуларис декстра за участъка глезен-коляно, както
и гранични скорости на провеждане по същите нерви в ляво; увреда на сетивните влакна на
н.суралис двустранно и данни за вторична двустранна предно-коренчева увреда на ПДН по
L5-S1, и
- контузията на глезена, установена при преглед от ортопед-травматолог на 18.11.2021 г.
Първоначалната КСМЕ обосновава извод, че тези увреждания не са в причинна връзка с
процесното ПТП, като констатираните на 08.02.2022 г. при ЕМГ-изследване неврологични
увреждания, а са в резултат от страданието на ищеца от придружаващото заболяване
Захарна болест тип 1, от което ищецът страда от дете, и във връзка с което е на инсулинова
терапия. Травматичното увреждане на глезена, установено при преглед от ортопед-
травматолог на 18.11.2021 г. експертизата обосновава извод, че не е настъпило в резултат от
12
процесното ПТП, а по-късно, в резултат от спортната дейност на ищеца като футболист. За
разлика от нея, приетата СМЕ във въззивното производство обосновава извод, че и двете
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП и полученото тогава травматично
увреждане на десния крак.
За преценката на двете експертизи, с оглед кредитирането на една от тях, съдът взема
предвид следните обстоятелства:
От приетата по делото Епикриза от И.З.№44173/2021 за хоспитализация на ищеца в Първа
клиника по хирургия на УМБАЛ „С.“ – П. в периода от 16.07.2021 г. до 19.07.2021 г. /на л.7-
8/ се установява, че при снемане на анамнезата болният не е съобщил да е ударил глезена си.
В раздел „Обективно състояние“ е отразено обективно състояние на опорно-двигателния
апарат „без отоци“. Отразено е, че ищецът е бил консултиран с ортопед-травматолог - д-р
Л.П., при което е отразено заключение „б.о.“/без особености/. По време на хоспитализацията
е правено образно изследване /рентгенография/ на цялото тяло на ищеца, при което не са
установени данни за травматични увреждания на десния глезен. В епикризата няма данни
при изписването да е препоръчан щадящ режим по отношение на десния крак – режим на
покой, или да са предписани или препоръчани помощни средства /патерици/. В приложеното
СМУ №823/2021 г. от 02.08.2021 г. /на л.9/, въз основа на данните от ЕИС на УМБАЛ“Св.Г.“
за приема в СО, в Лист за преглед на пациент в СО №058054 е отразено, че състоянието на
опорно-двигателния апарат на ищеца е без двигателен и сетивен дефицит в крайниците.
Констатирано е, че по предната повърхност в средна и долна трета на подбедрицата са
налични група пръснати розови участъци от кожата /охлузвания с напълно отпаднали
корички/ като на места за запазени част от коричките. Размерите им са от 0,3/0,3 см. за най-
малкото до 2,5/1 см. за най-голямото, и са разположени на обща площ от около 16/8 см. По
предната повърхност на десния глезен е налично кръговато охлузване с почти напълно
отпаднала коричка с размери 2/1 см. По гръбната повърхност на дясното ходило е налична
рана, зарастваща по вторичен начин със зеещи, неравни ръбове и дължина около 1,5 см. В
заключителната част относно травматичните увреждания в областта на десния крак е
прието, че са налице разкъсно-контузна рана на дясното ходило и охлузвания в областта на
дясната подбедрица, но не е прието да е налице травма на глезена. В амбулаторния лист за
платен преглед № 339/18.11.2021 г. /на л.13/ четири месеца след процесното ПТП е
констатирана „контузия на глезена“. В анамнезата е посочено: „Пациентът тренира
професионално футбол и все още след и по време на тренировки усеща крампи, изтръпвания
и болезненост в дясна подбедрицца и ходило. Има диабет тип 1 и се лекува с инсулин“. В
обективно състояние е отразен локален статус: „болка и леко ограничени движения в дясна
глезенна става, болка по предно-латералната повърхност на дясна подбедрица…
интермитентни парестезии с болка при натоварване“. В заключението на СМЕ, изготвена
пред въззивната инстанция, в т.5 вещото лице посочва, че в резултат на травматичните
увреждания на ищеца са били причинени болки със силно изразен характер, затруднено
придвижване и самообслужване, и необходимост от помощни средства, като при нормални
обстоятелства тези оплаквания са в рамките на 25-30 дни.
13
При така събраните по делото доказателства, съдът констатира, че е налице вътрешно
противоречие в заключението на СМЕ, прието пред въззивната инстанция – от една страна,
вещото лице в т.5 приема, че оплакванията, свързани с всички травматични увреждания,
включително травмата на глезена, биха отшумяли в рамките на 30 дни. Въпреки това, в т.3
от заключението вещото лице приема, че контузията на глезена, констатирана на 18.11.2021
г., е в причинна връзка с процесното ПТП. Този извод на експерта се извежда от
обстоятелството, че в периода до датата на прегледа на 18.11.2021 г. в медицинската
документация не е регистрирано друго травматично събитие, от което да произтича
констатираната травма на глезена. Съдът намира така направеният от вещото лице извод за
неубедителен – същото вещо лице сочи, че увреждането на глезена би предизвикало
интензивна болка непосредствено след настъпването му, бавно намаляваща с времето, и
причиняваща затруднено придвижване с нужда от помощни средства за период повече от 30
дни. При така описаните от експерта обичайни интензивни страдания при наличие на
контузия на глезена, не намира обяснение липсата на оплаквания от страна на ищеца от
травма в областта на глезена непосредствено след процесното ПТП при снемане на
анамнезата при приема на ищеца в СО, при консултирането му от ортопед по време на
хоспитализацията му в УМБАЛ“Св. Г.“ в периода от 16.07.2021 г. до 19.07.2021 г., при
освидетелстването му на 02.08.2021 г. от лекар в отделението по съдебна медицина и
издаването на СМУ №823/2021, липсата на оток на меките тъкани около глезена на снимката
на л.20 /контура на костта на глезена се очертава /, но ясно визуализираният оток на меките
тъкани под глезена - в гръбната област на стъпалото около разкъсно-контузната рана.
Същевременно, от отразените обяснения на пациента при прегледа му от ортопед на
18.11.2021 г. „Пациентът тренира професионално футбол и все още след и по време на
тренировки усеща крампи, изтръпвания и болезненост в дясна подбедрицца и ходило“ се
обосновава извод, че преди прегледа ищецът вече се е бил възстановил в достатъчна степен,
за да възобнови тренировките си по футбол. От медицинската документация /на л.106 от
въззивното дело/ се установява, че ищецът е преминал медицински преглед за постъпване на
работа на 01.10.2021 г. При наличието на възстановена трудоспособност към 01.10.2021 г.,
започната работа, свързана с физическо натоварване /от показанията на св.Ч./, възобновена
спортна дейност от ищеца преди прегледа му от ортопед на 18.11.2021 г., и липсата на
оплаквания на ищеца от болка и ограничени движения в областта на глезена, документирани
в медицинската документация преди възобновяването на тренировъчната дейност, се
разколебава извода за наличие на причинна връзка между травмата на глезена, констатирана
на 18.11.2021 г. и процесното ПТП на 15.07.2021 г.
По отношение на установената на 08.02.2022 г. при ЕМГ-изследване данни за вторична
двустранна предно-коренчева увреда на ПДН по L5-S1 съдът приема заключението на
вещото лице д-р М., че същата представлява увреда на гръбначния стълб с травматичен
произход, която няма връзка с полиневропатията, диагностицирана при ищеца една година
преди процесното ПТП 08.07.2020 г. /което се установява от медицинското досие на ищеца/.
Съдът намира обаче, че не се установява по несъмнен начин това травматично увреждане на
гръбначния стълб да е настъпило именно в резултат от процесното ПТП на 15.07.2021 г. От
14
амбулаторният лист от преглед при ортопед на 18.11.2021 г. се установява, че ищецът към м.
ноември, 2021 г. е възобновил тренировъчната си дейност като футболист, като преди това
не са отразени оплаквания от неврологична симптоматика в медицинската документация от
хоспитализацията му, въпреки проведените образни изследвания и косултативен преглед от
неврохирург, и при освидетелстването на ищеца на 02.08.2021 г. Данни за неврологична
симтоматика са отразени едва в амбулаторния лист от преглед при ортопед на 18.11.2021 г.
/“болка по преднолатералната повърхност на дясна подбедрица … интермитентни
парестезии с болка при натоварване“/. Ето защо, съдът намира да не се установява по
несъмнен начин констатираната на 08.02.2022 г. вторична двустранна предно-коренчева
увреда на ПДН по L5-S1 в резултат на травматично събитие, идентично с процесното ПТП.
Отсъствието на подобни оплаквания непосредствено след процесното ПТП /в приложената
медицинска документация/, и възобновената спортна дейност /видно от амбулаторния лист
от 18.11.2021 г./, разколебават извода за наличие на причинна връзка на това увреждане с
процесното ПТП, като обосновават голяма вероятност травматичното събитие, причинило
вторичната двустранна предно-коренчева увреда да е настъпило по-късно, след
възстановяването на ищеца от травмите, причинени от ПТП, във връзка със започнатата от
него трудова му дейност или възобновените тренировки по футбол.
По отношение на останалите неврологични изменения, констатирани при ЕМГ от 08.02.2022
г. – „начална демиелинизация на двигателните влакна на н.тибиалис и н. фибуларис декстра
за участъка глезен-коляно, както и гранични скорости на провеждане по същите нерви в
ляво; увреда на сетивните влакна на н.суралис двустранно“ съдът намира, че същите не са в
причинна връзка с процесното ПТП, а в причинна връзка с диагностицираните при ищеца на
02.07.2020 г. неврологични изменения в резултат от наличното заболяване захарен диабет.
Данни за наличие на усложнение „диабетна полиневропатия“ са налични в медицинската
документация още от 10.10.2017 г. /на л.112 от въззивното дело/, а след 08.07.2020 г. на
ищеца е поставена диагноза по МКБ със сигнатура Е10.4 – „Захарен диабет с неврологични
изменения“ /на л.94 от въззивното дело/. От заключението на СМЕ на д-р М. се установява,
че полиневропатията се характеризира с двустранни, симетрични изменения в сетивните
нерви, водещи до оплакванията от парестезии и мравучкания, които се дължат на диабета.
Този извод се подкрепя и от медицинската част на заключението на КСМАТЕ, приета пред
първостепенния съд.
Във връзка с търпените от ищеца болки и страдания след процесното ПТП на 15.07.2021 г.
по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св.Е. Ч., от чиито показания се
установява, че вечерта в деня след катастрофата кракът на ищеца бил бинтован и черен,
ищецът имал сцепване на веждата, охлузни рани по крака, окото му било синьо, лежал, бил
неадекватен, охкал и пъшкал, целият бил бинтован и му сменяли превръзките. Десният му
крак бил засегнат. След като го изписали, майка му се грижела за него, баща му от време -
на време, а понякога и свидетелят ходел, когато баща му отсъствал, да помогне на майка му
да го вдигне. Ползвал патерици, не можел да се обслужва сам, налагало се майка му да го
обслужва. Това продължило около месец, и му повлияло негативно на психиката – изпаднал
15
в депресия, страхувал се, че може да не проходи. Когато махнал патериците, ходел
самостоятелно, но накуцвал. Приятелката му, с която пътувал в колата по време на
катастрофата, го изоставила по същото време, и това още повече влошило емоционалното
му състояние – не искал да излиза, изолирал се от приятелите си. С течение на времето
физическото му състояние се подобрявало, той ходел на физиотерапия, но психически си
останал по-затворен и по-мълчалив от преди катастрофата. Преди катастрофата ищецът бил
активен спортист, занимавал се любителски с футбол, надявал се да започне да се занимава
професионално – тренирал от детска възраст, ежедневно тренирал на игрището на
„Спартак“, живеел за спорта, играел футбол и участвал в мачове. След катастрофата нямал
физическа възможност да тренира, тъй като бил с патерици и лечението на крака му
продължило дълго – имал дупка на ходилото, която му пречела да ходи, и раната била
тежка. Психическото му състояние се влошило, и вече спортът не го интересувал. Имало
огромна разлика между жизненото момче преди катастрофата, което обичало да спортува, да
се весели и да излиза с приятели, и настоящото психическо и емоционално състояние на
ищеца. На свидетелят не е известно ищецът да е търсил професионална помощ за
депресията. Сега ищецът работи при баща си физическа работа, която е свързана със стоене
прав.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за подробни, основани на
личните непосредствени възприятия на свидетеля от обективираното състояние и поведение
на ищеца, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства и експертизи.
Въз основа на така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 15.07.2021 г. ищецът е претърпял
травматични увреждания, изразяващи се в травма на други интраабдоминални органи, без
открита рана в корема; разкъсно-контузна рана по горния клепач на дясното око в
областта на ръба на орбитата; разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на
дясното ходило; охлузване в окосмената част на главата в теменната област; охлузвания
по дясната подбедрица; контузия на гръдния кош; контузия на коремната стена. Съдът
приема да не се установява по несъмнен начин увреждането на ищеца, констатирано на
18.11.2021 г., изразяващо се в „травма на глезена“, както и уврежданията, констатирани на
08.02.2022 г. при ЕМГ, изразяващи се в: начална демиелинизация на двигателните влакна на
н.тибиалис и н. фибуларис декстра за участъка глезен-коляно, както и гранични скорости на
провеждане по същите нерви в ляво; увреда на сетивните влакна на н.суралис двустранно и
данни за вторична двустранна предно-коренчева увреда на ПДН по L5-S1, да са настъпили в
причинна връзка с процесното ПТП на 15.07.2021 г. За лечение на травматичните
увреждания от процесното ПТП ищецът е хоспитализиран по спешност, и е проведено
болнично лечение за 4 дни, по време на което е проведена хирургическа обработка на
получената разкъсно-контузна рана на дясното стъпало и разкъсно-контузната рана на
горния клепач на дясното око, както и консервативно лечение. След дехоспитализацията
ищецът се е лекувал амбулаторно, в домашни условия, като е имал нужда от чужда помощ за
ставане и придвижване, и лични грижи за хигиена и самообслужване, ползвал е помощни
16
средства /две патерици/ за период от повече от 30 дни. Непосредствено след увреждането
ищецът е търпял интензивни болки, с намаляващ интензитет, в рамките на около 30 дни.
Възстановяването на ищеца от травматичните увреждания е настъпило за период от около 30
дни, без усложнения, като възстановителният процес за разкъсно-контузните рани е бил
затруднен и забавен спрямо обичайния, поради наличието на придружаващо заболяване от
захарен диабет с неврологични изменения, диагностицирано при ищеца преди процесното
ПТП. Ищецът напълно се е възстановил от получените травматични увреждания при
процесното ПТП, като няма данни от уврежданията да са останали трайни неблагоприятни
последици, възстановена е нормалната походка. Налице са остатъчни белези от разкъсно-
контузните рани в областта на дясното ходило и в областта на горния клепач на дясното око,
които белези нямат загрозяващ характер. Ищецът е преживял силен стрес в момента на
настъпване на процесното ПТП, тревожност и притеснение от възможни усложнения и
загуба на десния крак, психологически дискомфорт от загубата на възможност за свободно
придвижване и нуждата от чужда помощ при самообслужване, снижаване на
психологическия и емоционален тонус. Установява се трайна неблагоприятна промяна в
личността на ищеца – преди произшествието той е бил жизнерадостен, енергичен, имал е
амбиции да се занимава професионално с футбол, а след произшествието станал затворен,
мълчалив, ограничил социалните си контакти, престанал да спортува. Съдът взема предвид,
че към момента на увреждането ищецът е бил в много млада възраст – на 19 години, активно
спортуващ, водещ интензивен социален живот, с амбиции да се развива в областта на
спорта. Преживяното ПТП на 15.07.2021 г. за продължителен период от време е променило
негативно неговия начин на живот, наложило е да търпи ограничения, които предвид етапа
от живота му, са преживяни по-тежко в емоционален и психологически план,
продължителното затрудняване на движенията му е рефлектирало върху загуба на
амбициите му за развитие в областта на спорта. От друга страна, младата му възраст е
способствала за настъпването на пълно възстановяване от получените увреждания.
Причинените телесни увреждания не са довели до загуба на трудоспособност за
продължителен период от време /към 01.10.2021 г. ищецът е бил вече трудоспособен/, като
няма данни да е загубил възможност да реализира трудови доходи или да продължи
образованието си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 от ЗЗД и съобразно
критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., правилно е определено от
първостепенния съд в размер на 8000 лв. /осем хиляди лева/, който размер съответства на
получените от ищеца лекостепенни телесни увреждания, краткия възстановителен период /в
рамките на 30 дни/, липсата на усложнения и остатъчни негативни последици.
В срока по чл.367 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът „З. а. д. Д.“АД е
релевирал възражение за причиняване на процесното ПТП както от водача на застрахования
л.а.“Ф., така и на водача на другото участващо в същото ПТП превозно средство – л.а. „О.“ с
рег.№...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при „З.“АД. С мотивите на
17
постановения съдебен акт съдът е приел, че е налице принос на водача на л.а. „О.“ с рег.№....
за настъпване на процесното ПТП в размер на 50%, поради което иска срещу ответника е
приет за основателен до размера на сумата от 4000 лв., представляваща 50% от
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С диспозитива
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 15.07.2021 г. по вина на водача на
л.а. „О.“ с рег.№...., и по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил, като
за сумата над 4000 лв. до пълния предявен размер искът е отхвърлен, като неоснователен.
С новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) изрично е уредена хипотезата за отговорността на
застрахователя на солидарния делинквент, като чл.499, ал.7 от КЗ е рагламентирана
солидарност на застрахователите, аналогична на солидарността на делинквентите. По
въпроса за обема на отговорността на деликвента, респ. неговия застраховател, спрямо
увредения от деликт, извършен при условията съпричиняване, ВКС е установила постоянна
и непротиворечива практика, според която при регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна
отговорност на причинителите на вредата всеки от тях отговаря към увреденото лице за
всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на един от делинквентите не
отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните
застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на
увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент – за всички вреди
за целия им размер. Отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от
застрахователната сума по договора за застраховка. Разяснено е още, че макар и да не са
солидарно отговорни пред пострадалия, то последният може да иска обезщетяване на
понесените от него вреди в действителния им, нелимитиран размер или от застрахователя на
виновния за непозволеното увреждане водач на МПС, респ. от Гаранционния фонд, или от
делинквента, като насочи исковата си претенция срещу някои от тях, според своя избор –
така решение № 121 от 18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №
37/01.09.2015 г. по т. д. № 1070/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 52 от 28.05.2019 г. по т. д.
№ 1497/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 192 от 02.11.2017 г. по т. д. № 416/2017 г. на ВКС, I
т. о., която настоящият състав изцяло споделя. В същата е изяснено, че степента на принос
на всеки от водачите - причинители на вредоносния резултат е ирелевантна, т. е.
разпределянето на отговорността на двамата водачи, респ. на техния застраховател по риска
ГО спрямо пострадалия е извън предмета на спора. Размерът на вредата, обусловен от
действията на всеки съизвършител е от значение само във вътрешните отношения между тях,
респ. от значение в отношенията между самите дружества – ответници по исковете, но не
спрямо пострадалите. Ето защо, по отношение на пострадалия, за който не е установен
личен обективен принос за настъпване на пътното произшествие, отговорност в пълен обем
за репариране на вредите носи застрахователят на водача по задължителната застраховка
„гражданска отговорност”, срещу който искът е предявен, до размер на застрахователната
сума, независимо от приноса на застрахования при него делинквент.
18
По тези съображения съдът намира, че първостепенният съд неправилно е редуцирал
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди с 50%, на основание приетото за
установено независимо съпричиняване на процесното ПТП и от водача на автомобила, в
който ищецът е пътувал като пътник. Ето защо, решението на първостепенния съд следва да
се отмени частично в отхвърлителната му част, за сумата над размера от 4000 лв. до размера
от 8000 лв., и в тази част да се постанови ново решение по съществото на спора, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение от още 4000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.09.2021 г. до окончателното
плащане. В останалата обжалвана отхвърлителна част - за размера над сумата от 8000 лв. до
размера от 30 000 лв., решението на първостепенния съд се явява правилно, и следва да се
потвърди.
При този изход от спора, на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност –
съобразно уважения и отхвърления обжалваем интерес. Обжалваемият интерес пред
въззивната инстанция е в размер на 26 000 лв. Уваженият обжалваем интерес на ищеца е
4/26 части. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът-въззивник е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2
от ЗАдв., в минималния размер, предвиден с Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.204 г.,
според обжалваемия интерес, адвокатското възнаграждение се изчислява в размер на 2730
лв. Въззиваемата страна е релевирала възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението
за неоснователно – пред въззивната инстанция са проведени 4 открити съдебни заседания,
събирани са допълнителни писмени доказателства и е приета СМЕ. Процесуалният
представител на ищеца е извършвал активни процесуални действия за защита интересите на
ищеца, като е релевирал относими, допустими и необходими доказателствени искания,
явявал се е лично в откритите съдебни заседания, и е извършвал ефективно действия по
процесуално представителство. Събраните пред въззивната инстанция доказателства,
релевираните възражения и броя на проведените открити съдебни заседания обуславят
фактическа и правна сложност на делото. Конституираната подпомагаща страна – „З.“АД е
представлявана в производството от адвокатска кантора, която за процесуалното
представителство във въззивното производство е претендирала възнаграждение в същия
размер, което показва, че претендираното адвокатско възнаграждение отговаря на пазарните
условия и на конкретната фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения
съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Ето защо, от
така претендирания размер, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъдят 4/26 части, съобразно уваженият обжалваем интерес по жалбата на ищеца, или
сумата от 420 лв., която сума въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба на ищеца ответникът „З. а. д. Д.“АД е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. С последваща молба вх.
19
№8144/10.10.2024 г. е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. Съдът намира, че последната заявена воля на въззиваемата страна „З. а. д.
Д.“АД е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., поради
което, съобразно резултата от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 254 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, поради частичното уважаване на въззивната жалба,
въззиваемата страна „З. а. д. Д.“АД следва да бъде осъдена да заплати направените разноски
от бюджета на съда за експертиза в размер на 750 лв., както и допълнителна държавна такса
за двете съдебни инстанции в размер на 6% от допълнително присъденото обезщетение – т.е.
сумата от 240 лв., в полза на бюджета на съда.
С въззивната жалба, както и със Становище вх.№8143/10.10.2024 г., третото лице – помагач
„З.“АД, е претендирала присъждане на направените по делото разноски за държавни такси в
размер на 84 лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции. На основание чл.78, ал.10 от ГПК, разноски на третото лице – помагач не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №96 от 26.02.2024 г., постановено по т.д.№169 по описа за 2022 г. на
Окръжен съд – П., В ЧАСТТА МУ, с която е постановено, че пътно-транспортното
произшествие, настъпило на 15.07.2021 г. в гр. П., на кръстовището на улица „С.“ и булевард
„М.“, е настъпило и по вина на водача на лек автомобил „О.“, с рег.№.... – П.Д.Т..
ОТМЕНЯ Решение №96 от 26.02.2024 г., постановено по т.д.№169 по описа за 2022 г. на
Окръжен съд – П., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от И. И. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул.“С.С.“ №85, ет.5, ап.30, против „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Г.М.Д.“ №1, иск с правно основание чл.432 от
КЗ, за сумата над размера от 4000 лв. /четири хиляди лева/ до размера от 8000 лв. /осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени физически
и психически болки и страдания в резултат на травма на други интраабдоминални органи;
разкъсно-контузна рана по горния клепач на дясното око в областта на ръба на орбитата;
разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на дясното ходило; охлузване в
окосмената част на главата в теменната област; охлузвания по дясната подбедрица;
контузия на гръдния кош; контузия на коремната стена, получени в резултат на ПТП,
настъпило на 15.07.2021 г. в гр. П., на кръстовището на улица „С.“ и булевард „М.“, по вина
на водача на лек автомобил „Ф. – С. П. Г., с ЕГН **********, застрахован в същото
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
полица № ......, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Г.М.Д.“
20
№1, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на И. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул.“С.С.“ №85, ет.5, ап.30, допълнително застрахователно обезщетение в размер на 4000
лв. /четири хиляди лева/ - разлика над присъдените 4000 лв. /четири хиляди лева/ до размера
от 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – причинени физически и психически болки и страдания в резултат
на травма на други интраабдоминални органи; разкъсно-контузна рана по горния клепач на
дясното око в областта на ръба на орбитата; разкъсно-контузна рана по гръбната
повърхност на дясното ходило; охлузване в окосмената част на главата в теменната
област; охлузвания по дясната подбедрица; контузия на гръдния кош; контузия на
коремната стена, получени в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2021 г. в гр. П., на
кръстовището на улица „С.“ и булевард „М.“, по вина на водача на лек автомобил „Ф. – С. П.
Г., с ЕГН **********, застрахован в същото дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № ......, ВЕДНО със законната лихва
върху сумата от 4000 лв., за периода от 08.09.2021 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №96 от 26.02.2024 г., постановено по т.д.№169 по описа за 2022
г. на Окръжен съд – П., В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от И. И. С., с ЕГН **********, против „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК ...., иск с правно
основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера от 8000 лв. /осем хиляди лева/ до размера от
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
причинени физически и психически болки и страдания от травматични увреждания,
получени в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2021 г. в гр. П., на кръстовището на улица
„С.“ и булевард „М.“, по вина на водача на лек автомобил „Ф. – С. П. Г., с ЕГН **********,
застрахован в същото дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с полица № .......
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Г.М.Д.“
№1, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат М.
Б., със служебен адрес: гр. П., ул.“Д-р Г. В.“ №2, ет.1, офис 7, сумата от 420 лв.
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, за процесуалното представителство на И. И. С., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Г.М.Д.“
№1, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на
П.ския апелативен съд, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща
допълнителна държавна такса за двете съдебни инстанции върху допълнително уважената
част от иска, КАКТО И сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски от бюджета на съда за експертиза.
ОСЪЖДА И. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.“С.С.“ №85, ет.5, ап.30, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул.“Г.М.Д.“ №1, сумата от 254 лв. /двеста петдесет и четири лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
21
Решението е постановено при участието на „З.“АД, с ЕИК *********, и С. П. Г., с ЕГН
**********, в качеството на трети лица – помагачи на ответника „З. а. д. Д.“АД, с ЕИК .....
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22