Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София,13.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 3422/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 458359/26.07.2018
г. по гр. д. № 11564/2017 г. по описа на СРС, 150 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.К.Т.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: *******, сума в общ размер на 5 898, 87 лв., от които сумата от 5 511, 60 лв. - представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., за имот
: ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. *******, сумата от 369, 18 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2015 г. до
30.11.2016 г., сумата от 15, 64 лв. - сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. и 2, 45 лева - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015
г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 12.12.2016 г. – подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед по чл. 410 ГПК от 21.12.1016 г. по ч. гр. д. №
72553/2016 г. на СРС, 150 с-в. Ответницата е осъдена за разноски.
Недоволен от решението е останала ответницата И.К.Т., която го
обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с доводи, че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Основното оплакване в жалбата е, че липсват
достатъчно убедителни писмени доказателства за дължимост
на претендираните суми и за техния размер. Не са
ангажирани доказателства, че е извършвано дялово разпределение на ТЕ в периода,
не е отчетено, че отоплението в имота е спряно още през 1996 г. и радиаторите
са демонтирани. Не се доказват количествата доставена ТЕ, реалното отчитане на
индивидуалните разпределители от ФДР, отказването на достъп от потребителя за
отчитане на уредите. Изводите на СРС се основават на неподписани фактури,
издадени едностранно от ищеца, които са били оспорени в производството. Ищецът
не е доказал как е отчитано количеството доставена ТЕ за отопление и БГВ. Не са
представени доказателства за показанията на общия топломер в АС и за одобрените
в периода цени на ТЕ. Моли да се отмени
решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната
жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 12.02.2020 г. ищецът
оспорва бланкетно жалбата, като моли да се остави без
уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на
насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Д.” ЕООД (с
правоприемник „Т.С.“ ЕООД), също не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната
проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Производството се развива след подадено от ответника в
срок възражение по реда на чл. 414 ГПК.
По
същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред
него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на
ответницата
на собственик на
топлоснабдения имот,
представляващ ап. 36, находящ се в гр. София,
ж. к. *******, което обстоятелство
се установява от приетия пред СРС нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 24.07.1986 г. и нот. акт № 10, т.
ІІІ, рег. № 2333, дело № 459/13.06.2007 г. за учредяване на договорна ипотека. Собствеността на имота не се е оспорвала от ответницата в
рамките на производството.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила
срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните
страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на
ТЕ за битови нужди в процесния период.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е
предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение,
което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на
имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, количеството изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г.
В случая се
установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено на ФДР „В.Е.С." ЕООД, чийто правоприемник е „И.Б."
ЕООД, преименувана на „Д.“ ЕООД, с
правоприемник „Т.С." ЕООД.
Въззивният
съд споделя извода на СРС, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ,
дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени
лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния,
следва да се съобрази заключението на СТЕ приета пред СРС. Вземайки го предвид
и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният
съд споделя изводите на СРС, че делът на ответника за сградна
инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително сумите за битово
горещо водоснабдяване са изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба в периода.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвено след анализ на
приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че
сградата, в която се намира процесния имот, е с
непрекъснато топлоподаване през периода. Ищцовото
дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните
разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. В АС на етажната собственост е
действал общ топломер от търговски тип, преминавал периодично метрологичен
контрол, съгласно изискванията на Наредбата. Според
експертизата делът на ответника за сградна инсталация
и дължимите суми за отопление на имота, включително за БТВ, са изчислени в съответствие
с правилата на действащата нормативна уредба в периода.
Вещото лице е установило, че през периода 2014 г. - 2015
г. за абоната се разпределя топлинна енергия за отопление на имот от три
отоплителни тела, като общите части на сградата не се отопляват. Експертизата е
отчела, че в спалнята на имота радиаторът е с показания „нула“. Другите два
радиатора - в кухня и хол са без топломери. За тях е начислявана топлинна
енергия. ТЕ за сградна
инсталация и БТВ е начислявана също на база три броя потребители.
Вещото лице е установило, че според опис на ФДР от 2014
г. и констативен протокол от м. 05.2016 г. в имота не е осигуряван достъп за
отчитане. За периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г. топлинната енергия за
отопление е изчислена за два радиатора, които са без уреди за дялово
разпределение, по оценка за максимална мощност на ФДР, както и за топла вода - на
база брой потребители.
В
заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия,
начислена за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. е в размер на 3 624,
41 лв., в това число –
сумата от 1 274, 41 лв. за отопление на имот и сумата за 2 350 лв. -
за БГВ.
Като
съобрази заключението на СТЕ и констатациите й, настоящият състав, за разлика
от СРС намира, че при определяне на задълженията за ТЕ
за периода, предмет на делото, не следва да се включват суми от предишни
просрочени неплатени сметки или начислени лихви върху тях, нито изравняванията
за периодите извън процесния.
Поради това въззивният съд приема, че сумите от изравнявания
извън процесния период, посочени от СТЕ в размер на
1 994, 53 лв., не са предмет на настоящото производство и следва да се изключат
от общия размер на задълженията за доставена ТЕ в периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 г. При определяне общия размер на задълженията за ТЕ СРС неоснователна е
включил сумата от изравняванията за период
извън процесния в
размер на 1 994, 53 лв.
Поради изложеното въззивният съд намира, че искът за
главница за ползвана ТЕ за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. е неоснователен
над размер от 3 624, 41 лв. до уважения от СРС размер от 5 511,
60 лв.
По отношение на сумите
за дялово разпределение включени в главницата за периода, които според ССчЕ са в размер на 15, 64 лв., въззивният състав приема,
че са дължими от потребителя. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както
сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово
разпределение от избрания от тях търговец
Относно исковете за установяване на задълженията за
лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД:
По отношение на исковете
за лихви за забава в жалбата, както и в решението на СРС не са изложени
конкретни доводи.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи,
че съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му.
За процесния период са
действали Общите условия на ищеца, приети с Решение по т. 1 от Протокол
53/28.03.2013 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г.
на ДКЕВР, влезли в сила през м. 03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия от 2014 г., дължимите суми за ТЕ следва да бъдат заплатени в
тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките на интернет - сайта
на дружеството. Понеже от ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на
която сметките на ответника са били публикувани на интернет - страницата на
дружеството, за разлика от СРС въззивният състав намира, че не е доказано ответницата
да е поставена в забава на изпълнението на процесните задължения за топлинна
енергия. Исковете за установяване задължения за мораторна
лихва върху сумите за ТЕ са изцяло неоснователни.
Относно задълженията за
заплащане на суми за услугата дялово разпределение за процесния
период също не са ангажирани доказателства от ищеца за изпадане в забава на
ответницата, поради което исковете за лихви
върху тези суми също са неоснователни.
Доколкото крайните изводи на
въззивният съд не съвпадат изцяло с изводите на СРС, решението в частите, в които
са уважени исковете за установяване на задължения за ползвана ТЕ над размер от 3 624, 41 лв. до уважения размер от 5 511,
60 лв. за исковия период м.
05.2014 г. – м. 04.2016 г. следва да се отмени и исковете да се отхвърлят над
посочените размери. Решението следва да
се отмени изцяло в частите, в които са уважени исковете за лихви за забава върху
главницата за ТЕ за сумата от 369, 18 лв. за периода
15.09.2015 г. -
30.11.2016 г. и за сумата от 2, 45 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за същия
период. В останалата уважителна част решението следва да се потвърди.
По разноските пред СРС :
Предвид промяна в изводите на съда, решението
следва да се отмени и в частите, в които в полза на ищеца са присъдени
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : за заповедното
производство - над размер от общо 367 лв. до присъдените в размер на 554, 44
лв. и над за исковото производство пред СРС – над размер от общо 564 лв. до
853, 11 лв.
В полза на ответницата следва
да се присъдят разноски пред СРС съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата е представила доказателства за реално
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. пред СРС.
Като съобрази направеното от ищеца възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат на ответницата пред СРС, по чл. 78, ал. 5 ГПК,
размерите на исковете в съответствие с нормата на чл. 7, ал. 2 т. 3 НМРАВ и фактическата
и правна сложност на спора, въззивният състав намира, че адвокатското
възнаграждение на ответницата е прекомерно и следва да бъде намалено на 700 лв.
за СРС. От него, с оглед отхвърлената част от исковете, в нейна полза следва да се присъди възнаграждение в размер
на 237 лв. за адвокат за СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски пред настоящата инстанция има ответницата. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на разноските й за това производство, по чл. 78, ал.
5 ГПК, което въззивният съд намира за основателно. С оглед отхвърлената част от
исковете, фактическата и правна сложност на спора и чл. 7, ал. 2 НМРАВ, в полза
на ответницата следва да се присъдят разноски за адвокат пред СГС в размер на
237 лв. На жалбоподателката следва да се присъдят и 46 лв. от платените за
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Съдът намира, че на ищеца не
следва да се присъждат разноски пред СГС за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото в негова полза не е осъществявано представителство пред
тази инстанция по смисъла на ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 458359/26.07.2018
г. по гр. д. № 11564/2017 г. по описа на СРС, 150 с - в в
частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.К.Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С."
ЕАД, ЕИК: *******, сумата над 3
624, 41 лв. до уважения размер от 5 511, 60 лв. - представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., за имот : ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. *******, сумата от 369, 18 лв.
- лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
30.11.2016 г. и сумата от
2, 45 лева - лихва
за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015
г. до 30.11.2016 г., както и в частта, в която И.К.Т., ЕГН ********** е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ******* разноски над
размер от 367 до 554, 44 лв. за
заповедното производство (по гр. д. № 72553/2016 г. на описа на СРС, 150 с - в
и над размер от 564 лв. до размер от 853,
11 лв. за исковото производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване, че И.К.Т.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД,
ЕИК: *******, сума над
3 624, 41 лв. до уважения размер от 5 511,
60 лв. - представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., за имот : ап. 36, находящ
се в гр. София, ж. к. *******, сумата от 369, 18 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 30.11.2016 г. и сумата от 2, 45 лева - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2015 г. до 30.11.2016 г., за които е издадена заповед по
чл. 410 ГПК от 21.12.1016 г. по ч. гр. д. № 72553/2016 г. на СРС, 150 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 458359/26.07.2018 г. по гр. д. № 11564/2017
г. по описа на СРС, 150 с – в в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415, ГПК, вр. с чл. 124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.К.Т.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД,
ЕИК: *******, сума от 3
624, 41 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., за имот : ап. 36, находящ
се в гр. София, ж. к. ******* и сума от
15, 64 лв. – за дялово разпределение на ТЕ за същия период, ведно
със законната лихва от 12.12.2016 г. - подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Д.“ ЕООД (с правоприемник „Т.С.” ЕООД).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.