Решение по дело №12543/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261684
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20191100512543
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 07.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12543 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 112538 от 13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 853/2019 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.С.П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание  чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и е установено съществуването на парични задължения, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. дело № 22943/2017 г. по описа на СРС, 153 състав, за сумата от 2 268,62 лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ж.к. **********ап.**за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за сумата 46,28 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до плащането, като са отхвърлени исковете за цената на доставена топлинна енергия над уважения размер от 2 268,62 лв. до пълния предявен размер 2 271,69 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 225,18 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.09.2015 г. до 25.07.2017 г. и 7,97 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 91,67 лв. - разноски в заповедното производството, както и сумата 363,89 лв. - разноски в исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на С.С.П. сумата от 46,30 лв., представляваща разноски в исковото производство .

Срещу така постановеното решение, в частта, с която обективно кумулативно съединените установителни искове са били частично уважени е постъпила въззивна жалба ответника С.С.П. с оплаквания за неговата  неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Сочи, че методиката, касаеща дяловото разпределение е била отменена с окончателно решение на ВАС от 16.05.2019 г., което разколебавало изводите на изслушаната СТЕ. Изтъква, че ищецът не е представил оригиналите на Отчетен картон за показанията на общия топломер в АС, свидетелства за метрологична проверка и протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Неправилно били начислени и суми за дялово разпределение, а и СРС се бил отклонил от принципа на диспозитивното начало, тъй като уважил иска на различно от соченото от ищеца основание. 

 

Моли съда да уважи жалбата и отмени  решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове.

Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба.

С молба от 23.09.2019 г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си представител е подал молба, с която взема становище по същество на спора, като моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което наведените в жалбата оплаквания в тази насока са неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В тази връзка по делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31 от 18.12.2006 г., неоспорен от ответника и ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, от който се установява, че именно жалбоподателката – ответник по делото - е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********ап. 81 преди процесния период. Следователно, противно на поддържаното във въззивната жалба, по делото е установено, че през процесния период, че именно между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Ето защо и изводите на СРС в тази насока са обосновани.

По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване, че методиката, касаеща дяловото разпределение е била отменена с окончателно решение на ВАС от 16.05.2019 г., следва да се отбележи, че съгласно чл. 195 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. занапред и няма обратно действие, поради което постановеното решение не рефлектира върху методиката за разпределение на топлинната енергия, касаеща предходен период  /в случая от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г./.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача  стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. По делото е представен договор между ЕС и „Т.с.“ ЕООД, в който е уговорено възнаграждение в размер на 4,20 лв. за измервателен уред. Въз основа на събраните писмени доказателства по делото, представени с молба от 17.04.2019 г. документи за главен отчет и изготвените протоколи за осигурен достъп, касаещ  индивидуалните справки за отопление и топла вода, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена при същите условия с оглед продължаване на Договора от 28.01.2002 г., сключен между ЕС и Т.с. ЕООД.

По изложените съображения е законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че потребителите дължат стойността на извършната услуга „дялово разпределение“, като доколкото в жалбата не са изложени оплаквания по отношение размера на същата, СГС не дължи проверка на решението в тази му част – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.

Неоснователно е оплакването, че по делото ищецът не е установил, че абонатната станция е въведена в експлоатация, тъй като този въпрос да е ирелевантен за спора, доколкото иска касае цената на доставената топлинна енергия. Няма отношение към правилносттта на решение и оплакването за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 190 ГПК, тъй като от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява доставената топлинна енергия за процесния период

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно предявените акцесорени искове, включително и относно техния размер, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част  и същото следва да се потвърди.

По изложените съображения правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

При този изход на спора на въззиваемият макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като не се представени доказателства за реално направени такива, а и същият не е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112538 от 13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 853/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 153 състав, в обжалваната част, с която е прието за установено, че С.С.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 2 268,62 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ж.к. **********ап. 81 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата 46,28 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до плащането.

РЕШЕНИЕ № 112538 от 13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 853/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 153 състав, в необжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК**********срещу С.С.П., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание  чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата над 2 268,62 лв. до пълния предявен размер 2 271,69 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 225,18 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.09.2015 г. до 25.07.2017 г. и 7,97 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАДТ.с.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: