Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  26.11.2019 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К. районен съд                                    II  граждански състав

На осемнадесети ноември                              Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1873 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146 ал. 2 СК.

 

Ищците С.Н.К., с ЕГН ********** и З.Н.К., с ЕГН ********** чрез своята майка С.М.А. твърдят, че Н.А.К. е техен баща. От началото на лятото на 2018 г. ответникът започнал да се дължи конфликтно ида проявява обидното и пренебрежително отношение към с тяхната майка, която в края на м. август 2018 г. се почувствала принудена от това му отношение да напусне общинското жилище, в което живеели заедно в гр. К.,. Заедно с майка си децата С. и З., заживели при родителите на своята майка на адрес: гр. К.,. От тогава до настоящия момент всички грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката им са поети от тяхната майка, с помощта на родителите й, докато ответникът не се интересувал от тях, не ги търсил дори и по телефона.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.А.К., да заплаща на С.Н.К. с ЕГН ********** и З.Н.К. с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител С.М.А. месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лв. за С.К. и 160 /сто и шестдесет/ лв. за З.К., считано от датата на завеждане на исковата молба -05.07.2019год. Претендират съдът да осъди ответника Н.А.К. да заплати за минало време месечна издръжка за минало време - считано от 01.09.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, издръжка за С.Н.К. с ЕГН ********** в размер на 180 /сто и осемдесет/ лв. и за З.Н.К., с ЕГН ********** в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Х. М., който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК  ответникът не е депозирал писмен отговор, за съдебно заседание редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по предявените  искове.

 

Д. „С.п.“ – К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на децата С.Н.К. и З.Н.К..

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представените удостоверения за раждане,  издадени въз основа акт за раждане № г. и акт за раждане  № г. на община С. ответникът е баща на децата С.Н.К. и З.Н.К. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.

 

От представения по делото социален доклад се установява, че основните грижи за децата С. и З. полага майката, която съумява да се грижи за тях от раждането им. Децата са на възраст, в която са зависими изцяло от грижите на възрастен и майката е тази, която адекватно откликва и задоволява качествено всичките им потребности. Посочено е, че майката живее в  апартамент собственост на нейните родители. Жилището се състои от три стаи, като майката с децата ползва едната стая. Обзаведено е с всичко необходимо  за домакинството, като за децата е осигурено  достатъчно жизнено пространство и безопасно среда за развитието им. Към момента майката на децата С.А. работи в баничарски цех в град К. и получава около 700 лева месечно. Детето З. е ученичка в трети клас в– К.. Детето е много контактно и осъществява ежедневен контакт с връстниците си. Детето С. е ученик в осми клас в град К. със специалност „автотранспортна техника“. Посочено е, че С. заявява, че след като баща му заминал за чужбина не му се  е обаждал дори по телефона. Между майката и децата съществува силна емоционална привързаност. При отглеждането на децата майката може да разчита на своите родители. Установено е, че бащата на децата не търси контакти с тях и не ги подпомага чрез заплащане на издръжка. Посочено е още, че към момента на извършване на социалното проучване  Н.К. е в чужбина и няма данни  за месторабота и доходите му. Майката е родителя, който полага необходимите родителски грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и тя е родителят, който осигурява средствата за издръжката на С. и З.. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че в интерес на децата е да бъде определена издръжка, в съответствие с възрастта и потребностите им.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г.Й. А. /майка на ищцата/. От нейните показания се установява, че дъщеря й заедно с двете деца живеели с нея. Заявява, че децата ходят на училище „малката в ти клас, голямото ходи на ми клас е“. Сочи, че бащата никога не е търсил децата, нито за рожден ден, нито за празници. Не  давал пари на дъщеря й „Н. викал оставете ме да си живея живота“. Дъщеря й живеела с Н. до месец септември миналата година, когато се разделили и С. заедно с децата отишла да живее при нея.

 

Показанията на свидетелката А. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената й връзка с ищцата. След тази преценка съдът кредитира изцяло показанията й, тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс /СК/ всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната  разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от  размера на минималната работна заплата за страната определена с Постановление  № 320 на МС 20.12.2018 г., чийто  размер е 560 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е  140.00 лева.

 

Към момента на приключване на съдебното дирене детето З. е на 9 години, т.е. малолетна по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛС, а детето С.  е на 14 години -  непълнолетен. Следователно баща им  Н.А.К. е сред кръга на лицата  дължащи издръжка. Техните  нужди се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

 

По отношение размера на издръжките, съдът съобрази следното:

 

Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на децата  З. и С. се полагат изцяло от тяхната майка С.А.. По делото се установи, че децата имат нужда от обичайните средства за разходи, за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки, учебни пособия и др.).

 

По делото няма обаче данни за  доходите на ответника, материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника Н.А.К. от задължението му да дава издръжка на децата З. и С., съобразена с възрастта и нуждите им. Още повече, че ответника К. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 560 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 140 лева.

 

При определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Претендираната издръжка от 180 лева месечно за детето С. и 160 лева за детето З. не  надхвърля средствата, които са необходими за съществуването им и нормалното им развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

  Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на децата от издръжка, с оглед възрастта им и правилното им развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 180 лева за детето С. и 160 лева за детето З. а останалата част от сумата, следва да се поеме от тяхната майка, ведно с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на децата, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на децата, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, за минал период считано от 01.09.2018г. до  предявяването на иска, а именно от 05.07.2019г., тъй като грижите за децата, след като родителите им са се разделили, са били полагани единствено от тяхната майка. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска  ответника да е давал издръжка на децата си си.

 

Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати на законната представителка на ищците сумата от 150 лева., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд - К. върху присъдените размери на издръжките в размер общо на 489.60 лева.

 

Предвид вида на присъжданото вземане съобразно чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 02.12.2019г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на непълнолетното си дете С.Н.К., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка С.М.А., ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 01.09.2018г.  до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете З.Н.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.М.А., ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 01.09.2018г.  до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.М.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150.00 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., държавна такса в размер на 489.60 лева  върху присъдените размери на издръжките.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от 02.12.2019 г.

 

           

                                                                  Районен съдия :