О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 71
гр. Пловдив, 12.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 57/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII във връзка с чл. 446, ал. 2 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Н.М., защитник
на осъдения Д.С.П., против определението от 30.01.2020 г.,
постановено по ЧНД № 133/2020 г. по описа на ПОС, с което
е извършена
замяна на определения от съда „общ“ режим на изтърпяване на наказанието му по
НОХД № 813/18 г. на РС-Карлово със следващия по-тежък, а именно „строг“.
В жалбата се съдържа претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което да се отхвърли искането на началника на Затвора
– * за замяна на режима. Аргументирано е виждане, че на осъдения не е осигурена
възможност за защита във връзка с издаване заповедите за твърдените
дисциплинарни нарушения, а освен това е бил поставен в неравноправно положение
спрямо останалите лишени от свобода, които не били санкционирани за аналогични
нарушения. В заключение се излага мнение, че претендираната замяна не би
оказала възпитателно въздействие.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е достигнал до няколко междинни извода, нито
един от които не търпи критика: (1) Видно от материалите по делото, лишеният от
свобода П. действително е сторил серия дисциплинарни нарушения, включително от
категорията на най-тежките: държане на забранени вещества, употреба на
наркотици, физически и психически тормоз над друг лишен от свобода, умишлено поглъщане
на неустановен предмет с цел привличане на вниманието, както и неколкократни
неявявания на проверка; (2) Анализът на плана за изпълнение на присъдата
действително сочи негативна промяна в риска от рецидив (увеличение от 49 т. на
55 т.) и в зоните „злоупотреба с наркотици“ (увеличение от 4 т. на 6 т.) и
„умения за мислене“ (увеличение от 6 т. на 10 т.), а също липса на промяна в
зоните „отношение към правонарушението“ и „начин на живот и обкръжение“; (3)
Изготвените доклади на пенитенциарните инспектори сочат, че до момента
осъденият П. няма позитивни прояви, нито е склонен да преосмисли своите
поведенчески негативи.
И в последна сметка се явява споделим крайният извод на решаващата
инстанция, че със своето поведение, разгледано в цялост, жалбоподателят влияе
отрицателно върху останалите лишени от свобода. Правилно в тази връзка е
наблегнато на обстоятелството, че лишеният от свобода пребивава в затвор,
считано от 13.12.18 г., което означава, че е имало достатъчно време за
наблюдение, а и за многоаспектна преценка на поведението му в пенитенциарни
условия.
Гореизложеното обосновава предпоставките
по чл. 67, ал. 1 ЗИНЗС за замяна на определения общ първоначален режим на
изпълнение на наказанието лишаване от свобода по посоченото наказателно дело със
следващия по-тежък. Окръжният съд е прав в становището си, че единствено промяната
на режима би могла да допринесе за постигане целите на наказанието. Това е
така, доколкото въпросните цели биха били постижими само при промяна в
поведението на П. относно спазване на реда, за което ресурсът на „общия“ режим
е вече изчерпан.
Следва да се добави само това, че при регистриране на нужната положителна
промяна в поведението и нагласите на жалбоподателя няма пречка строгият режим
да бъде заменен отново с общ.
*
Не се споделя идеята за
неравноправно третиране спрямо другите лишени от свобода, доколкото жалбоподателят
я извежда единствено от нарушенията, изразяващи се в неявяване на проверки. ПАС
изразява съмнение, че затворническата администрация би неглижирала извършени от
страна на други лишени от свобода нарушения, свързани с притежаване на
забранени предмети, употреба на наркотици и физическо стълкновение, които
именно са в основата на преценката на оптималния режим. Впрочем по делото няма и никаква
доказателствена информация в претендирания смисъл.
Що се отнася до възражението за неспазване на процедурата по налагане на
дисциплинарните наказания, жалбоподателят не е конкретен, като не сочи кои
разпоредби от ЗИНЗС са били нарушени. ПАС констатира, че г-н П. е положил
подпис под всяка от заповедите, респ. под текста, съдържащ разяснения за
обжалваемост. Не е основателно и възражението, че осъденият не е бил канен да
изложи позицията си преди издаване на заповедите. Законът не установява някаква
писмена форма за това, поради което не може да се приеме за невалидно
неформалното устно изслушване (арг. от чл. 105 ЗИНЗС).
По тези съображения ПАС счете, че
атакуваният съдебен акт е законосъобразен и подлежи на потвърждаване. Ето
защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението № 113/30.01.2020 г., постановено по ЧНД № 133/2020 г. по описа на ОС – *, с което е извършена замяна на
определения „общ“ режим на изтърпяване на наложеното на осъдения Д.С.П.
наказание лишаване от свобода със „строг“ режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: