№ 1229
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110213269 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Б. Б. чрез процесуален представител против
наказателно постановление № Р-10-197/21.09.2022 г., издадено от заместник-
председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисия за
финансов надзор (КФН), с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 177,
ал. 2, т 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с § 1, ал. 2, т.
3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО и на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 от
КСО, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Счита се, че наказващият орган не е квалифицирал
правилно деянието, което съставлява нарушение, и се излагат твърдения, че
жалбоподателят не е субект на извършеното нарушение. Жалбоподателят
излага доводи, че е извършена неправилна преценка относно приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН. Моли се наказателното постановление да бъде отменено
изцяло, както и да бъде отменена наложената глоба.
Административно-наказаното лице, инициирало настоящето
производство, в което има качеството въззивник, редовно призовано в
съдебно заседание, не се явява. Представлява се от процесуален
представител, която пледира за отмяна на наказателното постановление по
изложените в жалбата аргументи. Излага доводи, че актосъставителят
незаконосъобразно е извършил проверка по чл. 19, ал. 1 от Закон за
1
комисията за финансов надзор (ЗКФН), тъй като не е налице заповед.
Представят се подробни писмени бележки.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – заместник-председател на КФН, редовно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител. В
съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представят се подробни
писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
При осъществен от КФН ежедневен дистанционен надзор за спазване на
нормативните изисквания при инвестиране средствата на фондовете за
допълнително пенсионно осигуряване, било установено, че през месец
декември 2021 г. на извънборсов пазар (ОТС) са били сключени множество
сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми по чл. 176,
ал. 1, т. 11 от КСО от името и за сметка на управлявания от ПОАД „Ц.“ АД,
универсален пенсионен фонд. Посочените сделки били сключени чрез
посредничеството на инвестиционните посредници „А.“ ЕООД и „Р.“ АД.
С цел извършване на дистанционна проверка за спазване на
изискванията на чл. 177, ал. 2 от КСО във връзка с направените констатации,
касаещи финансовите инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11 от КСО, са били
изпратени: писмо с изх. № РГ-03-176-1 от 31.01.2022 г. до „Р.“ АД и писмо с
изх. № РГ-03-190-6 от 31.01.2022 г. до „А.“ ЕООД за сделките, сключени на
извънборсов пазар през месец декември 2021 г., с цел установяване на
насрещните страни по тях.
С оглед на това с писмо с вх. № РГ-03-190-6 от 08.02.2022 г.
инвестиционния посредник „А.“ ЕООД е предоставил Нареждане №
36170042256 от 23.12.2021 г. за продажба, от името и за сметка на
управлявания от ПОАД „Ц.“ АД УПФ „Ц.“ на извънборсов пазар на дялове на
договорен фонд „Т.“, управляван от УД „Т.“ ЕАД, с ISIN код на емисията:
BG******** за 580 броя дялове при единична цена 57.8747 лв. и обща
стойност на сделката 33 567.33 лв. Сделката е била сключена на 23.12.2021 г.
в 18:30 ч., с дата на сетълмент 30.12.2021 г. Като насрещна страна по сделката
е бил посочен инвестиционният посредник „Р.“ АД. Във връзка с тази сделка
с писмо № РГ-03-171-1 от 11.03.2022г. „Р.“ АД е предоставил Нареждане за
покупка № 35309023263 от 23.12.2021г., с което „К.“ ЕАД е подало на
извънборсов пазар нареждане за покупка на дялове на договорен фонд „Т.“,
управляван от УД „Т.“ ЕАД, с ISIN код на емисията BG******** за 580 броя
дялове при единична цена 57.8747 лв. и обща стойност на сделката 33 567.33
лв. Сделката е била сключена на 23.12.2021 г. в 18:30 ч. с дата на сетълмент
30.12.2021 г. Документите са били подписани от изпълнителния директор на
„К.“ ЕАД В. Б., заедно с другия представляващ дружеството – М. v И..
Следователно с оглед предоставената от двата инвестиционни посредника
информация купувач на дяловете на посочения пенсионен фонд е бил „К.“
2
ЕАД.
Същевременно е била извършена и проверка относно свързаност между
ПОАД „Ц.“ АД, управляващо пенсионния фонд, и купувача „К.“ ЕАД. От
справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) при Агенция по вписванията (АВ) по партида
на „К.“ ЕАД се е установило, че едноличен собственик на капитала е „И.“ АД.
С оглед проверка на актуалното състояние на акционерните участия на
всички пенсионноосигурителни дружества „Ц.“ АД с писмо с вх. № 09-6-
11/28.01.2022 г. е предоставил изисканата информация вкл. и извлечения от
акционерната книга на ПОАД „Ц.“ АД. Бил е представен Акт за актуално
състояние към 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г., от който е видно, че към
посочените дати акционери в ПОАД „Ц.“ АД с над 5% от капитала са били
„Ц.“ ЕАД с 50,04 %, „И.“ АД с 24,82 %, „П.“ АД с 9,71 % и ЗАД „А.“ АД с
7,68 %.
Изискана е била и информация за акционерната структура на ЗАД „А.“
АД към 23.12.2021 г., към 29.12.2021 г. и към 30.12.2021 г. С писмо с вх. №
09-6-24/01.03.2022 г. „Ц.“ АД е предоставил извлечения от акционерната
книга на ЗАД „А.“ АД към посочените дати, от която се е установило, че
акционер с най-голямо участие в капитала на ЗАД „А.“ АД е „Ц.“ ЕАД.
Извършена е била справка в ТРРЮЛНЦ при АВ по партида на „Ц.“
ЕАД, от която се е установило, че едноличен собственик на капитала е „Х.“
АД.
С писмо с вх. № 09-6-36/14.03.2022 г. „Ц.“ АД е предоставил извлечения
от акционерните книги на „И.“ АД, „Х.“ АД, „З.“ АД и „П.“ АД към
23.12.2021 г., към 29.12.2021 г. и към 30.12.2021 г. Към посочените три дати
се е установило, че акционери с най-голямо участие в капитала на „П.“ АД са
„З.“ АД с 51,10% и „Х.“ АД с 13,84 %. Наред с това се е установило, че
акционер, който упражнява контрол в „З.“ АД е „Х.“ АД с 63,65%, а акционер,
който упражнява контрол в „Х.“ АД с 72,39% е „И.“ АД.
От извършена справка в ТРРЮЛНЦ при АВ по партида на „Ц.“ ЕАД се
е установило, че „Х.“ АД като едноличен собственик на „Ц.“ ЕАД непряко
контролира 50,04% от гласовете на общо събрание на ПОАД „Ц.“ АД.
Административно-наказателното производство е образувано на
30.03.2022 г. със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-91 от В. Д. С. на длъжност „Главен експерт“ в
дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ на
КФН. Актът е бил съставен срещу В. Б. Б.. В него свидетелят В. Д. С. описала
фактическите си констатации, посочила, че нарушението е извършено на
30.12.2021 г. в гр. София и дала правна квалификация на същото по чл. 177,
ал. 2, т. 2 от КСО във връзка с § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на
КСО. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата на
нарушителя В. Б. Б. в присъствието на двама свидетели. Нарушителят Б. след
като се е запознал със съдържанието на акта го е подписал без възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в КФН е постъпило писмено възражение срещу
така съставения акт.
3
Горното послужило като основание, на 21.09.2022 г. заместник-
председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, да
издаде обжалваното НП № Р-10-197/21.09.2022 г., с което е ангажирала
административно-наказателна отговорност на В. Б. Б.. НП е издадено при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО на нарушителя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Видно от разписка наказателното постановление било връчено на 28.09.2022
г. на надлежно упълномощен процесуален представител.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетеля В. Д. С., справки от регистъра
на „Ц.“ АД, писмени възражения, писма и справки, справки от ТРРЮЛНЦ,
както и от останалите материали по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които потвърждават
констатациите по АУАН, като логични, последователни и непротиворечиви и
са съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал. Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебния
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок. Видно от
приложената по делото разписка, наказателното постановление е връчено на
надлежно упълномощен процесуален представител на жалбоподателя на
28.09.2022 г. Жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган до
СРС на 12.10.2022 г. Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по
закон реквизити. Следователно жалбата се определя като редовна и
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество, в производство по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районния съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП са съставени от оправномощени лица, предвид
нормата на чл. 354, ал. 1 и ал. 2 от КСО. На основание чл. 354, ал. 1 от КСО и
т. 14 от приложената към материалите на делото Заповед на заместник-
председателя на КФН № З-48/03.02.2022 г. свидетеля В. С. – „Главен експерт“
4
в дирекция „Осигурителен надзор“ при КФН, е разполагала с компетентност
да състави АУАН. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 354, ал. 2 от КСО. АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване на установения ред и в давностните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на изпълнителния
директор и представляващ „К.“ ЕАД – В. Б. Б.. Наказателното постановление
също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствен към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че не е налице
заповед по чл. 19, ал. 1 от ЗКФН, настоящия съдебен състав намира, че не е
налице съществено процесуално нарушение. Административно-
наказателното производство започва със съставяне на АУАН и от този момент
възниква фигурата на привлечено към отговорност лице, респ. възниква и
правото на защита. Поради което се приема, че липсата на заповед по чл. 19,
ал. 1 от ЗКФН не нарушава правото на защита на
административнонаказателно отговорното лице.
В жалбата се излагат твърдения и относно невярно посочване на датата
и мястото на нарушението. Настоящия съдебен състав не подкрепя тезата на
жалбоподателя, че административното нарушение е осъществено към
момента на сключване на сделката т.е. 23.12.2021 г., тъй като сделката е
сключена на 23.12.2021 г., но е с дата на сетълмент 30.12.2021 г. , от която
дата се приема, че състава на нарушението е довършен, въпреки че на
въпросната дата нарушителят не е подписвал никакви документи. За място на
извършване на административното нарушение се приема гр. София, тъй като
това е мястото, където нарушението е довършено.
Предвид изложеното, настоящитя съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Категорично се установява от направена справка в ТРРЮЛНЦ при АВ,
че В. Б. Б. е изпълнителен директор и представляващ „К.“ ЕАД.
Представителството на съответното дружество се осъществява съвместно с
М. v П. И..
В случая е ангажирана отговорността на В. Б. Б., затова, че в качеството
му на изпълнителен директор, заедно с другия представляващ дружеството –
М. v П. И., на 23.12.2021 г. с дата на сетълмент 30.12.2021 г., е сключил от
името и за сметка на „К.“ ЕАД сделка за покупка на извънборсов пазар на 580
броя дялове на договорен фонд „Т.“, управляван от УД „Т.“ ЕАД, с ISIN код
на емисията BG******** на стойност 33 567.33 лв., с насрещна страна по
сделката УПФ „Ц.“, управлявано от ПОАД „Ц.“ АД. По този начин е
5
инвестирало средства на „К.“ ЕАД в дялове на алтернативен инвестиционен
фонд, който е управляван от лице, което се намира в тесни връзки с нея.
Информация за покупката е получена от КФН при осъществяване на
ежедневния дистанционен надзор за спазване на нормативните изисквания
при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно
осигуряване. По този начин са инвестирани средства на „К.“ ЕАД в дялове на
алтернативен инвестиционен фонд, който е управляван от лице, което е
„свързано лице“ по смисъла на дефиницията в § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква
„аа“ от ДР на КСО. Установено е, че едноличен собственик на капитала на
„К.“ ЕАД е „И.“ АД. Установено е, че към 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г.
„И.“ АД притежава 72,39% в капитала на „Х.“ АД и следователно чрез „Х.“
АД упражнява непряко 44,53% от гласовете в ПОАД „Ц.“ АД. От друга
страна, „И.“ АД притежава пряко 24,82% от капитала на ПОАД „Ц.“ АД.
Следователно „И.“ АД пряко и непряко упражнява контрол върху 69,35% от
капитала на ПОАД „Ц.“АД.
Съгласно §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО „свързани
лица“ са юридически лица, когато те са предприятие майка и/или дъщерни
дружества от една и съща група (т.е. всяко предприятие майка, дъщерно
дружество и друго дъщерно дружество е свързано с останалите). Съгласно §1,
ал. 2, т. 4а от ДР на КСО "Предприятие майка" е юридическо лице, което
упражнява контрол спрямо едно или повече дружества (дъщерни дружества).
Съгласно §1, ал. 2, т. 4б от ДР на КСО "Дъщерно дружество" е юридическо
лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка);
юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също се
смятат за дъщерни дружества на предприятието майка. Съгласно §1, ал. 2, т.
4, б. „а“ „Контрол“ е налице, когато определено физическо или юридическо
лице (контролиращият) може да упражнява пряко и/или непряко повече от
половината от гласовете в общото събрание на юридическо лице.
От материалите по делото се установява, че към 30.12.2021 г. „И.“ АД
осъществява контрол върху „К.“ ЕАД и ПОАД „Ц.“ АД. Поради факта, че
„И.“ АД упражнява пряко и непряко повече от половината от гласовете в
общите събрания на двете дружества следва, че „К.“ ЕАД и ПОАД „Ц.“ АД са
дъщерни дружества на „И.“ АД по смисъла на §1, ал. 2, т. 4б от ДР на КСО.
Следователно посочените дружества се явяват свързани лица по смисъла на
§1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО.
В жалбата е изтъкнат довод, че жалбоподателят не е субект на
извършеното нарушение, поради обстоятелството, че съставът на нарушената
разпоредба на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО изисква субект на нарушението да
бъде свързан с пенсионноосигурителното дружество лице, какъвто той не е и
не е бил. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е
налице годен субект на административно-наказателна отговорност, тъй като
юридическите лица не могат да формират воля и това налага техните
действия да се осъществяват от представителите им. В конкретния случай
това са В. Б. Б. и М. v П. И., които представляват „К.“ ЕАД. Съответната
сделка е осъществена на извънборсов пазар, който се характеризира и се
разграничава от регулирания пазар с това, че имената на участниците по
6
сключваните сделки са отнапред известни. Това е основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, който в качеството му на изпълнителен
директор и представляващ „К.“ ЕАД, заедно с другия представляващ
дружеството, е подписал съответните документи. Настоящия съдебен състав
не подкрепя доводът в жалбата, че сделката е сключена в условията на
анонимност по отношение на насрещната страна. Реализиран е състав на
вменено нарушение, което е осъществено в твърдяната от наказващия орган
форма – допустителство, доколкото действията във връзка с реализиране на
сделката са осъществени чрез инвестиционен посредник, а именно „Р.“ АД.
Нарушението на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО не може да бъде определено
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От материалите по делото е
установено, че насрещна страна /продавач/ по сделката е УПФ „Ц.“,
управлявано от ПОАД „Ц.“ АД. Средствата на фондовете по допълнително
задължително пенсионно осигуряване се акумулират от вноските на
осигуряващите се лица, поради което и държавата предвижда специални
механизми при управление на тези средства като гаранция, че интересите на
осигуряващите се ще бъдат защитени в максимална степен. В конкретния
случай нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, каквато
воля е изразил и законодателят, предвиждайки в чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО, че
административното наказание за нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО е
„глоба“ в размер от 3000 до 40 000 лева.
Наложеното наказание „глоба“ в размер на 3000 лева е минималното,
предвидено в чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО, с оглед на което размерът не подлежи
на обсъждане.
С оглед на изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чиито орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правна помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е о 80 до 150 лв. В
настоящето производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Делото е разгледано в едно публично съдебно заседание, в което са
приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел. Същото не
представлява фактическа и правна сложност. При това положение
справедливия размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100
лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в
полза на това юридическо лице, от което е част административно-наказващия
орган – в случая това е КФН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
издадено.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Наказателно постановление № Р-10-197/21.09.2022 г., издадено от заместник-
председателя, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за
финансов надзор, с което на В. Б. Б., ЕГН **********, за нарушение на чл.
177, ал. 2, т. 2 от КСО и на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА В. Б. Б. да заплати на Комисията за финансов надзор сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8