Р Е Ш Е Н И Е
№ 986/31.5.2022г.
гр. Пловдив, 31.05.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА - ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя КАНД № 948 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Я.А.Б., ЕГН ***********,***, чрез адв. П., против Решение № 539 от 13.03.2022 г., постановено
по АНД № 189/2022 г.
на Районен съд - Пловдив, XXII н.с., с което е
потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 472172, издаден от ОД на МВР – Пловдив,
с който на Б., на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира
отмяна на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност,
включително и в частта за разноските. Излагат се съображения, че са неправилни
изводите на въззивната инстанция, че е налице валидно
ограничение на скоростта в процесния участък на пътя,
тъй като знакът е поставен формално и проектът не е съгласуван с ОПУ – Пловдив,
което обуславя незаконосъобразност на пътния знак. Твърди се, че неправилно и
необосновано съдът е приел за доказано соченото нарушение за превишение на скоростта, тъй като по никакъв начин не може
да се извлече извод какво е действителното разстояние от техническото средство
до заснетия автомобил и дали това разстояние е повече или по-малко от 26 метра.
Сочи се също така, че липсва обвръзка между протокол
за използване на АТСС и представената по делото снимка на твърдяното нарушение,
водещо до недоказаност на същото. Твърди се и, че не е изпълнено императивното
изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – да е направена
снимка на разположението на уреда. Иска се от съда отмяна на решението на ПРС и
отмяна на оспорения електронен фиш серия К № 4721572, издаден от ОД на МВР –
Пловдив. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на Я. Б. срещу ЕФ серия К № 4721572, издаден от ОД на МВР –
Пловдив. С оспорения ЕФ, Б. е санкционирана за това, че на 10.04.2021 г. в 17:27
ч. на Републикански път II-64, км. 49 + 800,
посока с. Труд, при ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, МПС „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с
рег. № ***, се е движило със скорост 81 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON-М“2 MD 1196.
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на
забранителния знак със скорост, далеч надвишаваща разрешената. Това
обстоятелство се установява по категоричен начин, чрез приложените по делото
доказателства – справка от БИМ, протокол от проверка на БИМ, писмо от ОПУ –
Пловдив и приложена схема за разположението на пътен знак В26.
Въззивният съд е приел
също, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред
достатъчно подробно в електронния фиш. Нарушението безспорно е установено от
приложения по делото снимков материал от техническо средство, като се касае за превишение на скоростта с 21 км/ч спрямо ограничението от
60 км/ч. Същевременно, обстоятелството, че ограничението на скоростта е
въведено с пътен знак В 26 се установява от данните в писмо на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ОПУ – Пловдив, ведно с пътна схема и констативен протокол от
04.10.2019 г. От тези доказателства се установява, че на процесния
участък републикански път II-64, км. 49 + 800
– ляво-действителен има поставени действащи пътни знаци В26 - 60км/ч в комплект
с предупредителен пътен знак А27 – Кръстовище с път без предимство от дясно.
Районният съд е посочил, че правилно е
определен субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно Я. Б., собственик на МПС „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ***,
която не се е възползвала от процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП.
По отношение на размера на наложената
глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен
съобразно размерът посочен в чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като размерът на глобата
е императивно определен, което изключва всякаква възможност за преценка от
наказващия орган.
Решението
е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Относно възражението, че процесният знак В26 е поставен неправомерно от
частно-правен субект, което е в противоречие с разпоредбите на чл.4, чл.12 ал.1
т.3 б.“з“ и чл.17 от Наредба № 1/–17.01.2001 г. за организация на движението по
пътищата, и чл.26 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 б. „в“ от ЗП, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
От писмо изх. № 11-00-77/24.01.2022 г. на
директора на ОПУ – Пловдив, изпратено до РС – Пловдив, се установява, че пътен знак
В26 (60) е поставен във връзка с
крайпътен обект“Фабрика за парфюми и
козметика“ (РЕФАН), като за обекта е проведена процедура по Наредба за
специално ползване на пътищата, като организацията на движение в района на
пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР, а от КП
от 04.10.2019 г. на комисия при АПИ – ОПУ – Пловдив, проектът е изпълнен в
съответствие със съгласувания от ОПУ – Пловдив технически проект по част
„Пътна“. В подкрепа на горното е и представената схема към писмото схема на път
II-64, посока
гр. Пловдив – с. Труд, както и снимка от 04.02.2021 г.
Цитираният знак В26 (по арг.
от чл.47 ал.3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците,
въвеждащи забрана - за движение със
скорост, по-висока от означената, а поставянето или промяната на пътните
принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя,
чрез проект, утвърден от компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.2 и ал.3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните
знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване
изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен
при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по
пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по
пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в
населените места и проекти за организиране на движението извън границите на
населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА
"Пътища", директора на съответното пътно управление и кмета на
съответната община. Следователно, поставянето
на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да
приключат с издаване на окончателен административен акт, какъвто не е
предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, а и не се твърди, че
такъв някога от някого е бил оспорен.
Предвид факта, че знакът безспорно е
поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е
изрично съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. №
1030р-10673/12.04.2021 г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26
и общо ограничение на скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това място
е поставено АТТС, то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден
административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.
На следващо място, от представените по
делото доказателства, се установява, че процесният
участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3
ал.2 от Закона за пътищата (републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и съгласно чл.19
ал.1 т.1 от същия
закон, се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", като в ал.2 е
посочено, че управлението включва: оперативно планиране на изграждането -
проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;
организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя и др. Съгласно чл.3
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на
движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се
поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща
пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Поддържането на пътя,
съгласно чл.47 ал.1 от ППЗП, включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване
на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Освен
разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП съществуват и множество други
нормативно регламентирани дейности за собствениците, които те следва да изпълнява:
съгласно чл.6 ал.1 от ППЗДвП, юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са
длъжни: да поставят или да променят принадлежностите на пътя само по проект,
утвърден от компетентните органи; да поддържат организацията на движението
така, както е определена и съгласувана от компетентните органи; да вземат
своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на
условия за безопасно движение. Съгласно чл.2 от Наредба №
1/17.01.2001 г. за
"Организиране движението по пътищата", организирането на движението
трябва да осигурява бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари;
удобство на участниците в пътното движение; пълна и достоверна информация на
участниците в пътното движение за пътно-транспортната обстановка. За
организиране на движението по пътищата се използват самостоятелно или съчетани
помежду си пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за
сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага
проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и
поддържането й в съответствие с проекта /чл.4/.
Впрочем, въпросът относно редовността на
поставяне на пътния знак, неспазването на който представлява констатираното
нарушение, излиза изцяло извън предмета на настоящото производство.
Неоснователно
се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на
АТСС по чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532/2015 г.,
както и че не е безспорно установено, че засечената скорост е била отчетена в
зоната на действие на пътен знак В26. Въпросната разпоредба изисква
съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка от разположението на
уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда конкретни изисквания към
същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на техническото средство не
може да се определи разстоянието му до заснетия автомобил, не може да бъде
възприето като основателно възражение, доколкото предназначението на временно
разположеното на пътя техническо средство е да засича движещи се автомобили.
Отделно от това, видно е, че е изпълнено изискването на чл.189 ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД МВР
Пловдив по изпращане на преписката в районния съд е посочено разположението на
техническото средство с точни географски координати, които впрочем са видни и
от снимковия материал на заснетия автомобил.
Неоснователно
е възражението и относно липсата на обвръзка между
представената снимка на автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид
липсата на отразени в протокола номера на първо и последно статични изображения.
Действително е налице липса на описан реквизит по протокола, но последното не
съставлява съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението,
защото е видно от съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен
номера на техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с
номера, отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия
диапазон на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това
изображение с осъществяваната с описаното в протокола техническо средство
работа на датата 10.04.2021 г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните,
залегнали в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. и
тези по снимката на автомобила.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв., на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредба за правната
помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 539 от 13.03.2022 г., постановено по АНД № 189 по описа за 2022 г. на Районен
съд - Пловдив, XXII н.с.
ОСЪЖДА Я. А.Б., ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.