№ 126
гр. П., 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.
№4152/24.02.2022г. подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Определение
№350/11.02.2022г., с което е прекратено делото по гр.д.№149/2022г. по описа
на РС- П. и е върната исковата молба на дружеството.
Твърди се в същата, че поради констатирани нередовности от страна на
съда в подадена искова молба са дадени указания на ищецът „П.К.Б.“ ЕООД
да внесе по сметка на РС- П., дължима се държавна такса в размер на
105,40лв., както и да изложи твърдения в исковата молба, касаещи начина на
формиране, начален и краен момент на претендираната лихва за забава в
размер на 809,68лв., както и върху каква сума е начислена; да посочи в
петитума на ИМ, периодите за които се претендират договорно
възнаграждение, законна лихва и лихва за забава; да се уточни дали с
предявените осъдителни осъдителни искове се иска от съда да осъди двама
или повече длъжници да заплатят процесните суми, тъй като е записано, че
„да осъдите солидарните длъжници по ДПК“, като е посочено само името на
Н.М., без да е посочен друг длъжник. Да представи препис от уточнителната
молба, искане за отпускане на потребителски кредит, извлечение по сметка,
удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски за
насрещната страна.
1
Визира се, че в изпълнение на указанията, „П.К.Б.“ ЕООД е внесло по
сметката на РС- П., дължимата се държавна такса, като поради допусната
техническа грешка не е изпълнила останалата част от дадените указания.
Приема се, че поради частичното изпълнение на дадените указания, не е
налице хипотезата за цялостно неизпълнение, което води до прекратяване н
производството. Още повече, предвид частичното изпълнение и явно активно
поведение на ищеца в производството е следвало, съдът да остави повторно
без движение с указания.
Искането е да се отмени обжалваното определение, с което
производството по делото е прекратено и исковата молба, ведно с
приложенията е върната на дружеството.
Моли се делото да се върне на РС- П. за продължаване на
производството.
Моли се за присъждане на разноски в размер на 15лв. за заплатена
държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд, вземайки предвид изложените доводи в частната
жалба и като извърши проверка за законосъобразност на обжалваното
определение, намери за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, делото е
образувано по депозирана искова молба от страна на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.” №49, бл.53Е,
вх.В, чрез пълномощник- юриск.Т.К., срещу Н. Г. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул.„Х.Д.“ №5, ет.2, с искане да се постанови решение, с което да
бъде установено съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу
длъжника Н. Г. М., представляващо главница в размер на 2984,12лв.,
договорно възнаграждение в размер на 703,48лв., лихва за забава в размер на
809,68лв. и законна лихва в размер на 99,64лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит №30039560093, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №2245 от 31.11.2021г.
С исковата молба са предявени и осъдителни искове, с които се иска от
съда да постанови решение, с което да осъди солидарните длъжници по ДПК
2
№30039560093, Н. Г. М., да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 741,89лв. и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1549,96лв.
Видно от Разпореждане №627 от 27.01.2022г. съдът е констатирал, че
исковата молба е нередовна и e указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването да отстрани констатираните нередовности, като представи по
делото доказателства за внасяне по сметка на РС- П. на дължимата държавна
такса в размер на 105,40лв., да изложи твърдения в исковата молба касаещи
начина на формиране, начален и краен момент на претендираната лихва за
забава в размер на 809,68лв., както и върху каква сума е начислена; да посочи
в петитума на ИМ периодите, за които се претендират договорно
възнаграждение, законна лихва и лихва за забава; да уточни дали с
предявените осъдителни искове се иска от съда да осъди двама или повече
длъжници да заплатят процесните суми, тъй като е записано, че „да осъдите
солидарните длъжници по ДПК“, като е посочено само името на Н.М., без да е
посочен друг длъжник. Да представи препис от уточнителната молба, искане
за отпускане на потребителски кредит извлечение по сметка, удостоверяващо
извършените от длъжника погасителни вноски за насрещната страна.
От Съобщението до ищцовата страна за отстраняване на нередовността
в исковата молба се установява, че то е получено, ведно с разпореждането от
27.01.2022г. със съответните указания на 31.01.2022г.
Видно от Молба с вх.№2962/09.02.2022 /п.к. 07.02.2022г./ депозирана от
ищцовото дружество се установява, че нея е приложена само вносна бележка
за внесена ДТ, но не са налице данни от които да се установява да са
отстранени другите констатирани нередовности на ИМ.
Видно от Определение №350/11.02.2022г., РС- П. е прекратил
производството по гр.д.№149/2022г., по описа на същия съд и е върнал
исковата молба, ведно с приложенията на ищцовата страна, на основание
чл.129, ал.3 ГПК.
Обезсилил е, на основание чл.415, ал.5 от ГПК, издадената по ч.гр.д.
№4122/2021г. на РС- П., Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2245 от 31.11.2021г. в полза на заявителя „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.” 49, бл.53Е,
вх.В, срещу Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„Х.Д.“ №5, ет.2.
3
За да се произнесе в този смисъл, първата инстанция е приела, че е
внесена само ДТ, но не са отстранени другите констатирани нередовности на
ИМ.
В конкретният казус, подадената частна жалба се явява процесуално
допустима, а по съществото си неоснователна.
Съгласно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, исковата молба трябва да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, както и в
какво се състои искането.
Съгласно чл.128, т.2 от ГПК, към исковата молба се представя документ
за внесена държавна така, когато такава се дължи.
По реда на чл.129 от ГПК, съдът извършва проверка на редовността на
исковата молба и ако същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в
едноседмичен срок. Исковата молба се връща по реда на чл.129, ал.3 от ГПК,
когато нередовностите не бъдат отстранени в срок.
В случая въпросната исковата молба на „П.К.Б.“ ЕООД е оставена без
движение, като на последния са дадени ясни и конкретни указания относно
нередовностите, които следва да отстраняват в указан срок.
Същите в подадената молба, на практика са частично отстранени.
Реално едната нередовност е отстранена, касаеща внасянето на дължимата се
държавна такса, но останалите нередовности относно да се изложат
конкретни обстоятелства не са отстранени. В тази насока следва да се
посочи, че по делото не са налице действия от страна на ищеца да отстрани
същите. От страна на последният в жалбата се визира довод, че е допусната
техническа грешка във връзка с неизпълнение на дадените указания, но на
практика липсват каквито и да е било доказателства в тази връзка.
На практика дадените указания на първоинстанционният съд не са
изпълнени в цялост. Последният е указал неблагоприятните последици на
ищцовата страна визирани в разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба ведно
с приложенията към нея върнати.
Срокът по чл.129 от ГПК е преклузивен и с изтичането му се
преклудират правата на ищеца по предявените от него искове да отстрани
4
недостатъците на исковата си молба.
Ето защо правилно от районният съд е приложена разпоредбата на
чл.129, ал.3 от ГПК.
Правилно е преценено от последния, че по смисъла на Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
т.13, с прекратяване на исковото производство се заличават с обратна сила
последиците, които законът свързва с предявяването на иска по чл.422 от
ГПК, т.е. последиците от прекратяването на исковото производство следва да
са аналогични на предвидените в чл.415, ал.5 от ГПК, ако искът не е предявен
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, или в конкретния случай- обезсилване на
издадената заповед за изпълнение по отношение на вземането, за
установяване на което е оттеглена исковата претенция, респ. прекратено
исковото производство. В този смисъл и съгласно цитираното Тълкувателно
решение, правилно е приел районния съд, като съд в исковото производство,
че е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от
ГПК, който е постановил и определението за прекратяване.
Предвид изложеното, окръжен съд намира, че определението на
районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната
исковата молба е законосъобразно и следва да се потвърди, а подадената
частна жалба срещу него да се остави без уважение.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №350/11.02.2022г., РС- П. е прекратил
производството по гр.д.№149/2022г., по описа на същия съд и е върнал
исковата молба, ведно с приложенията на ищцовата страна, на основание
чл.129, ал.3 ГПК, както е и обезсилил, на основание чл.415, ал.5 от ГПК,
издадената по ч.гр.д.№4122/2021г. на РС- П., Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №2245 от 31.11.2021г. в полза на
заявителя „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Б.” 49, бл.53Е, вх.В, срещу Н. Г. М., ЕГН **********,
с адрес: гр.П., ул.„Х.Д.“ №5, ет.2.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6