Р Е Ш
Е Н И Е
№ 120
гр. Пловдив, 19 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2081 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 73, ал.
4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление /ЗУСЕФСУ/, предишно наименование ЗУСЕСИФ.
Образувано
е по жалбата на „А.А.И.“,
ЕИК ********* срещу решение № 16/311/01274/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/710#2 от 07.04.2022г., на изпълнителния
директор на ДФЗ, с което му е наложена финансова корекция в размер на 389680,62
лв. и втора финансова корекция в размер на 19484,03лв., на основание чл. 20а,
ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за
развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба №
30/11.08.2008 г., наредбата/ и чл. 70, ал. 1, т.7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл.
73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем -
Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 1.07.2022 г. /,
както и в изпълнение на решение № 12164/29.11.2021г., постановено по адм. дело
№ 3198/2021г. на Върховния административен съд. Във връзка с издаден АУПДВ №
16/311/01274/3/01/04/01 за сумата от 182416,68лв. по сключен договор
16/311/01274 от 24.10.2014г., които съставляват и сума по т.I от РФК, то като остатък за възстановяване на средствата
към ДФЗ по т.I с
обжалваното решение е определена в размер на 207263,94 лева.
Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение
на материалния закон с оглед неустановяване на обективната истина по изпълнение
на проекта. Оспорва се доводът на административния орган за неизпълнение на
договорно задължение на жалбоподателя, изразяващо се в неспазване на
количествените показатели при изпълнението на прогнозния бизнес план като
основание за налагане на санкции и трудова заетост. Акцентира се, че проверката
е следвало да обхване и следващ период, а ако все пак е допуснато нарушение, то
не е извършена преценка на неговата степен, тежест и продължителност. Прави
възражение, че започването на производството по налагане на финансова корекция
е след изтичане на законовия срок, в който ДФЗ може да осъществява контролни
функции по спазване на клаузи по договора и е в нарушение на закона и самия
договор. Направено е искане за отмяна на решението и присъждане на разноските
по делото. Допълнителни съображения по същество на спора се излагат в
представени писмени бележки.
Ответникът - Изпълнителен
директор на ДФЗ чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата
като неоснователна по съображения за законосъобразност на оспорения
административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
За процедура по кандидатстване за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР
за периода 2007-2013, подкрепени от Европейския земеделски фонд /ЕЗФ/ за
развитие на селските райони, съгласно условията от страна на жалбоподателя е
изготвен бизнес план /л. 129/, по проект „Три къщи за гости, къща за персонал и
басейн с барбекю". Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която
се предвижда да бъде извършена, е в размер на 584783,66лв.(искана субсидия
389687,71лв. и частно финансиране 195095,95лв.). В плана са описани
предвидените етапи при изпълнение на инвестиционния проект,
финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч. приходи от дейността, като
в табличен вид е представена производствената и търговска програма, включваща
информация за предходната на подаването на проекта отчетна година, както и
предполагаемите приходи от дейността за следващите пет години. В тази връзка са
заложени приходи от продажба на продукция, пряко свързана с дейността на
кандидата, в размер на, 111000лв. за 2016г., 117000лв. за 2017г. и за 2018г.
120000лв. Подробно е описана себестойността на предвидените за влагане
материали, елементи и разходи за външни услуги, както и средна цена за единица
продукция, която ще се продава. Представена е подробна прогноза за нетните
парични потоци на проекта и другите дейности, осъществявани от кандидата. Към
проекта е представена и заявка за авансово плащане, съгласно приложение № 4,
съобразно която е заявен размер от 389680,62 лева. на безвъзмездната финансова
помощ, за която се иска плащане. Ползвателят ЕТ“А.А.И.“ е регистриран с
уникален регистрационен номер /УРН/ 606874 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/.
Между ДФ „Земеделие" и
ЕТ „А.А.И.“ е сключен договор за подпомагане № 16/311/01274 от 21.10.2014г. по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейност" от ПРСР 2007 -
2013г., предмет на който е „Три къщи за гости, къща за персонал и басейн с
барбекю", по който е изплатена субсидия в размер на 389680,62 лв. на
14.12.2015г.
С писмо с изх. № 01-6500/710
от 22.02.2022 г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова
корекция на основание чл. 73. ал. 2 от ЗУСЕСИФ(понастоящем ЗУСЕФСУ) и съдебно
решение № 12164 от 29.11.2021 г.. постановено по адм. дело № 3198/2021 г. на
ВАС. Констатациите на ответния орган са направени въз основа на извършена
проверка на място след плащане в периода 20.06.2019 г. - 28.06.2019 г., както и
след извършени допълнителни административни проверки и установено неспазване на
договорни и нормативни задължения.
От представените при проверката на място
документи административният орган е взел предвид, че с представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели за
приходи от продажби на туристически услуги(нощувки) за първите три финансови
години, както следва: за 2016г.- 111000лв, за 2017г.-117000лв. и за 2018г.-
120000лева. Заложени са приходи и от други услуги като организиране на
мероприятия с гид, съответно 22000,00лв. за 2016г., 23000,00лв. за 2017г. и
24200,00лв. за 2018г. При проверката е установено, че за посочените 3 пълни
финансови години средноаритметичното изпълнение на бизнес плана е в размер на
12,94% от заложените приходи. Конкретно по години изпълнението е установено
както следва- за 2016г. приходи от нощувки в размер на 11834,91лв., което е 9%
изпълнение от бизнес плана, за 2017г. са установени приходи от нощувки в размер
на 13855,89лв., което е 10% изпълнение по плана и за 2018г. приходите от
нощувки били в размер на 28280,92лв., което е 20% изпълнение на залегналото в
бизнес плана.
В т.II от обжалваното решение е определена финансова корекция за неизпълнение
на поетия ангажимент за разкриване на 3 (три) работни места- един управленски и
два производствен персонал. При проверка на място и получени данни от НАП е
установено, че за 2016г. има средно списъчен състав на осигурените лица 1,17,
което е прието за изпълнение на бизнес плана по показател устойчива заетост от
38,89%, за 2017г. е установен средно списъчен брой на осигурени лица 2,42,
което е изпълнение на показателя от 80,56% и за 2018г. е установен, че е
достигнат средно списъчен брой на осигурени лица, заложен по бизнес плана.
И двете установявания са
приети като неизпълнение на одобрения бизнес план, задължения, вменени на
ползвателя в т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 16/311/01274 от 21.10.2014 г.
На основание чл. 27, ал. 3,
5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, от ДФЗ-Разплащателна
агенция чрез Изпълнителния директор на фонда е издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПВД/ № 16/311/01274/3/01/04/01 от 21.07.2020г. С
решение № 2334 от 15.12.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено
по адм. д. № 2194/2020г. жалбата срещу този АУПВД е оставена без уважение. Решението
е отменено с решение № 12164/29.11.2021 г. по АД № 3198/2021 г по описа на ВАС,
Осмо отделение и с това е отменен и посоченият АУПДВ.
С писмо изх. №
01-6500/710/22.02.2022 г. на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ)
жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова
корекция като са описани фактически констатации за неизпълнение на заложените в
бизнес плана финансови нива на проверените три пълни финансови години 2016 г.,
2017 г. и 2018 г и правни доводи, идентични на изложените в АУПВД № 16/311/01274/3/01/04/01
от 21.07.2020г. Подадено е Възражение вх. № 01-6500/710 от 09.03.2022г. с
изложени доводи за започване на производство след изтичане на законовия срок, в
който ДФЗ може да осъществява контролни функции по спазване на клаузи по
договора, за наличието на отменен АУПДВ за същото нарушение, за липса на
задължение за спазване на количествените показатели при изпълнението на
прогнозния бизнес план и наличие на обективни причини за неизпълнението.
С оспореното Решение № 16/311/01274/3/01/04/02 с изх. №
01-6500/710#2
от 07.04.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.
20а, ал. 2 и чл. 27. ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители във връзка с т. 4.12. т. 4.18 във връзка с т. 4.4 и т. 8.1 от
договор № 16/311/01274 от 21.10.2014. както и чл. 46. ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 30/11.08.2008 г. и чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка е чл. 72. ал. 1 и чл. 73,
ал. 1 и § 4 ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и в
изпълнение на влязло в законна сила Решение № 12164 от 29.11.2021г. постановено
по адм. дело № 3198/2021г. по описа на Върховния административен съд на
Република България на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на
по т.I
389680,62 лв. и по т. II в размер
на 19484,03лв. във връзка с неизпълнение на финансовите показатели, заложени в
бизнес плана по сключен договор за подпомагане по мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода
2007-2013 г. Поради частично погасяване на публичното задължение по т.I с решението е определена дължима сума в размер на
207263,94лв.
По искане на страните е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която е прието без оспорване от страните. От него се установява процентното
изпълнение на заложените в бизнес плана параметри по количествени показатели
през проверяваните три години- 2016г., 2017г. и 2018 година и размерът на реализираните
приходи за същия период и наети служители при търговеца.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок и от лице с правен интерес, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Оспореното Решение № 16/311/01274/3/01/04/02
с изх. № 01-6500/710 от 07.04.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за
налагане на финансова корекция на жалбоподателя е издадено от материално
компетентен административен орган, съгласно мотивите на решение № 12164/29.11.2021г. по адм. д. № 3198/2021 г. по описа на ВАС за
отмяна на предходно издадения АУПДВ, които са задължителни за административния
орган.
Обжалваният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма при спазване на изискването за посочване
на кореспондиращи си фактически и правни основания. Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, Спазени са изискванията
и на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, като преди издаване на решението за определяне
на финансовата корекция ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно е
описано констатираното нарушение и му е даден и 14 – дневен срок да изрази
становище и да представи доказателства. Решението за определяне на финансова
корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ след получаване на
възражението, като съдържа подробни мотиви, в които са обсъдени възраженията на
ползвателя.
Оспореното решение е
постановено при спазване на материалния закон по неговата т. 1. Материалната
законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се
свързва с проверка налице ли е соченото от органа основание за налагането
ѝ, правилно ли е определен размерът и налице ли са пречки за настъпване
на разпоредените последици.
Между страните липсва спор и
видно от съдържанието на договор № 16/311/01274/21.10.2014 г., клаузата на
неговата т. 4. 12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши
изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с
одобрения проект, като съгласно т. 4. 18, ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.
1. от договор № 16/311/01274/21.10.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта
не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на
каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по
чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. По делото не се спори и относно
вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в
т. 9.1,б.“г“ от него е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на
етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/11.08.2008 г.
документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес
план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с
тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311.
Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за
процесните три финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., както и предвидените
в бизнес плана индикатори за трудова заетост през тези години.
Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове(сега ЗУСЕФСУ), се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7,
като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на
допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са
правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013
г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г. /, в съответствие с които
изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за
възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения
на договора, както и окончателните размери на наложените с атакувания акт
финансови корекции. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел
I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ,
когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания
случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните
години и това е продължило две или повече финансови години. Наред с това, според
чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта
/какъвто несъмнено е и ЕТ „А.А.И.“/ не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно
ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя
размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата,
кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец
за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес
планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2.
С оглед посочената
нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4. 12
и т. 4. 18 от договор № 16/311/01274/21.10.2014г. задължения на жалбоподателя
да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на
договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение
на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели,
изчислено от експерта по назначената по делото ССчЕ като средно аритметично за
трите проверявани финансови години в размер на едва 12,81%, то в пълно
съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от правилата,
както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73
ЗУСЕФСУ, на едноличния търговец-жалбоподател е наложена финансова корекция по
т.I в окончателен размер на 207263,94 лв. поради непостигането на предвидените
в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност. Не намират
основание доводите относно характера на одобрения бизнес план и заложените в
него финансови показатели, като прогнозен документ. Противно на изложените в
жалбата твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели са
индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на
предоставената по договора финансова помощ. Съдът отчита последователно
застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в
бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение,
както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на
хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се
отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от
Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви
в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /решения №
7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г., № 5872/21.05.2020 г. по адм.
дело № 11174/2019 г., № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г. и др. /.
След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като
основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не
са оспорени от ЕТ“А.А.И.“ и се установяват от доказателствата по делото,
включително от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, то
съответни на чл.27, ал.6 и ал.9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба № 30 от 11.08.2022г.
са изводите на административния орган за наличие на материалноправните
предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а
оттам и за законосъобразността на акта, с който на жалбоподателя е наложена
финансова корекция по т.I в окончателен размер на 207263,94 лв. Още повече,
като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с
която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет.
Безспорно установеното по
делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за
финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на
задължението на ЕТ “А.А.И.“ по чл.4.12 и чл. 4. 18 от договор №
16/311/01274/21.10.2014 г. и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 30/11.08.2008 г.,
неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането
на недължимо получената от този търговец финансова помощ. След като не е достигнал
застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три
финансови години, жалбоподателят не е изпълнил задължението, даващо му правото
да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради
което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния
директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6
ЗПЗП.
Доводът в жалбата за липсата
на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в
относимото европейско законодателство, не намира правна опора и се опровергава
от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните
обстоятелство, че изплатената на търговеца финансова помощ в размер на
389680,62 лв. по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР.
Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че
нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към
подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има
или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез
отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже
наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се
изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху
бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 1.10.2020 г. по дело
С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и
др/.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че жалбата в тази ѝ част е неоснователна, а обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно по т.1 следва да бъде оставено в
сила.
По
отношение на следващата констатация, а именно неизпълнение на заложните в
одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от
3 пълни финансови години, следва да се посочи, че бизнес планът се разработва
за период от 10 години. Разбиването на приходите и разходите (сред които и
разходи за заплати и социални осигуровки посочени в таблица 5 от т. IV. Финансово-икономически
статус – приходи и разходи на Приложение № 3 от Наредбата) по години е
направено, тъй като образците на ДФ „Земеделие“ при кандидатстването го
изискват, а също така и за по-лесна счетоводна отчетност, но никъде не е
вменено задължение за всяка година да се изпълнява толкова колкото е заложено
конкретно за една или две години например, като е възможно в някоя от годините
да има неизпълнение, но в следващата година да има преизпълнение, като важен е
крайният резултат - на десетата година да са постигнати сумарни всички
финансови показатели, заложени в бизнес плана, като в случая, с оглед дейността
на жалбоподателя, следва да се отчита динамиката на туристическия поток.
В
случая проверката на ДФ „Земеделие“ е отчела постигнатите показатели за брой
работни места само за три години – 2016г., 2017г. и 2018г., като е определена
санкцията на жалбоподателя, позовавайки се на т.18 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правилата, съгласно която, когато ползвателят по мярка 311
или 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение
на устойчива заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите
работни места и когато размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се отнася за случаите, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50%
спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива
заетост и неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на
проекта, като нарушението не засяга подпомаганата дейност в цялост и
времетраенето на нарушението е до
две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ
е 5 % от предоставената финансова помощ по договора, а проектът се включва в
извадката за последващ (екс-пост) контрол за следващата година. Следователно,
органът в случая е приел, че неизпълнението е по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост. Видно от приложената на лист 156 и л.157 по делото
таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки, която както вече се посочи
и по-горе, е за 10 години, в бизнес плана на жалбоподателя е заложено
разкриване на 3
работни места. 50 % от 3
работни места са 1,5
работни места, т.е., за да е налице основание за частично възстановяване на финансовата
помощ в размер на 5
%, съобразно т.18 от Правилата, то предмет на разглеждане по делото е дали
ползвателят на помощта е разкрил по-малко от 1,5 работни места във всяка от посочените години.
От доказатествата по делото
не е спорно, че през трите проверявани години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
бенефициентът е поддържал средно списъчна бройка от 2,19 лица, т.е.
повече от 1,5.
Или, не е налице твърдяното нарушение. Все в тази насока и следва да се посочи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период
жалбоподателят
е осигурил и
създал възможност за заетост и повишаване на доходите в селските райони,
каквато именно е и целта на мярката. При така установеното, а именно, при липса
на неизпълнение на до 50% на заложените показатели за разкриване на работни
места, неправилно административният орган е наложил санкция в размер на 19484,03 лв.,
представляваща 5
% от предоставената финансова помощ по договора.
Изложените
до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на оспореното Решение
№ 16/311/01274/3/01/04/02
с изх. № 01-6500/710
от 07.04.2022г. за
налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие“ в
неговата т. 2, с която
на ЕТ “А.А.И.“,
е определена окончателна финансова корекция в размер на 19484,03 лв. за неизпълнение на основна цел на
мярката и проекта по отношение на устойчива заетост.
Неоснователно е оплакването
за постановяване на процесния акт по налагане на финансова корекция след
изтичане на срока за образуване на административно производство по издаването
му. Съгласно чл. 3 пар. 1 от Регламент 2988, срокът за давност на процедурите е
4 години от момента, в който нередността по см. на чл. 1 пар. 1 от Регламента е
извършена. В случай на продължаваща нередност срокът започва да тече от момента
на прекратяване на нередността. В конкретния случай нередността е извършена за
годините 2016, 2017 и 2018г. Откриването на производство по издаване на решение
за финансова корекция е на 22.02.2022 г., но следва да се има предвид
прекъсването на давността при провеждане на предходното производство по
издаване на АУПДВ, започнало на 30.10.2019г., т. е. давността е била прекъсната
преди изтичане на 4 години. Не е изтекъл двукратният размер на срока в случаите
на прекъсване на давностния срок. Същевременно в настоящия случай не е изтекъл
и 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, считано от 01. 01. на
годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното
задължение. Несподелимо е възражението, че прекратяването на договора поради
изтичане на срока му е обстоятелство, препятстващо упражняване на контрол върху
спазването му. В клаузата на т. 4. 1 от договора е предвидено, че ДФЗ има право
да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целево използване на
инвестицията.
С оглед изхода от спора, основателно
се явява своевременно предявените от страните искания за присъждане на разноски.
На жалбоподателя следва да се присъдят такива по приложения списък, които се
установиха в размер на 155,50 лв. съответно на уважената част от жалбата. На
ответника следва да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение и заплатен депозит за ССчЕ в размер на 273лв. съответно на
отхвърлената част от жалбата.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „А.А.И.“, ЕИК *********, решение №
16/311/01274/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/710#2 от 07.04.2022г., на Изпълнителния
директор на ДФЗ по т. II, с която е наложена финансова корекция
в размер на 19484,03лв. във връзка с неизпълнение на проекта по отношение на
устойчива заетост, заложени в бизнес плана по сключен договор за подпомагане по
мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за
периода 2007-2013г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА „А.А.И.“, ЕИК ********* да заплати
на Държавен фонд „Земеделие” сумата в размер от 273 (двеста седемдесет и три)
лева разноски по водене на делото, съответни на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „А.А.И.“, ЕИК ********* сумата
от 155,50(сто петдесет и пет лв. и петдесет ст.) разноски по делото, съответно
на уважената част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/