РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Русе, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100729 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, с правно
основание чл.440, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата М. В. Т. твърди, че първият ответник е взискател, а вторият - нейн
брат и длъжник по изп.дело № 20208330400452 по описа на ЧСИ Венцислав
Маринов, рег.№ 833 с район на действие Окръжен съд-Русе. За
удовлетворяване парично вземане на взискателя по посоченото изпълнително
дело, частният съдебен изпълнител насочил принудителното изпълнение
срещу 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.2208.10.8, с площ 38.67 кв.м., находящ се в гр.Р, ул."Ш.С." 33, вх.4,
ет.3, ап.И, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с
идентификатор 63427.2.2208.10, с предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2208,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.2208.10.9,
63427.2.2208.10.7, под обекта 63427.2.2208.10.5, над обекта
63427.2.2208.10.11, ведно с изба № 10 и таван № 8, както и 1.297 % ид.ч. от
общите части на сградата, която идеална част ЧСИ приел, че е собственост на
1
брат й Г. В. Т., като придобита по наследство от сестра им А.В. Т.. Ищцата
твърди, че брат й не е собственик на 1/2 ид.ч. от подробно описания по-горе
недвижим имот, като излага следните съображения: На 22.08.1978 г. баща им
В.Г. Т. сключил със сестра им А.В. Т. писмен договор под формата на нот.акт
№ 2, том.V, дело № 2329/1978 г. по описа на нотариус при Районен съд-Русе,
по силата на който й прехвърлил собствеността върху процесния апартамент
срещу задължение на купувача при поискване от продавача да гледа него и
съпругата му до края на живота им. На 20.10.2002 г. А.В. Т. починала, като
оставила за свои наследници по закон ищцата и вторият ответник. Брат й Г.В.
Т. живял в град Рдо 1998 г., когато се преместил да живее и работи в град
Варна, а след 2009 г. се установил в П, където останал до 2015 г., след което
заминал за чужбина. В гр.Р ответникът пребивавал последно на два пъти в
началото и през пролетта на 2003 г. След смъртта на cecтрa им, ищцата
няколко пъти разговаряла с брат си за наследствения апартамент. Брат й
нямал намерение да се връща да живее в града и поради тази причина се
уговорили ищцата да му плати сумата от 9000 лв. за неговата наследствена
част и целият имот да остане за нея. На 22.01.2003 г. Георги Т. дошъл в гр.Р и
М.Т. му предала в брой сума от 2000 лв. като първа вноска от уговорената
цена. Същият ден по своя инициатива брат й отишъл в кантората на нотариус
Георги Георгиев и нотариално заверил подписа си под собственоръчно
съставен от него документ - разписка, в който удостоверил основанието за
предаването и получаването от него на сумата от 2000 лв. Приживе, на
10.03.1996 г. ceстрa им Анастасия Т. получила паричен заем от Н.И.М., който
към момента на смъртта си не била върнала изцяло. По тази причина
кредиторът Мошоев поискал от ищцата и брат й като нейни наследници да
погасят остатъка от дълга на починалия му длъжник. В изпълнение на това
задължение, както и в изпълнение на договореното между ищцата и
ответника, на 13.05.2003 г. покойният й съпруг Г.Р.С. предал в брой на
Н.И.М. сумата от 4432 щатски долара и по този начин М.Т. погасила изцяло
остатъка от наследеното както от нея, така и от брат й задължение на А Т. по
договора за заем от 10.03.1996 г., за което била съставена разписка с
нотариална заверка на подписите на предалото и получилото сумата лица. На
същата дата - 13.05.2003 г. ищцата предала на брат си в брой и сумата от 3000
лв., като по този начин изпълнила изцяло задължението си по постигнатата
между тях уговорка неговата наследствена част от апартамента по ул. "ш.с."
2
33 да стане нейна собственост. От смъртта на сестра й до настоящия момент
единствено М. Т. упражнявала фактическа власт върху целия имот, като
владяла и наследената от брат си идеална част спокойно, явно, непрекъснато,
необезпокоявано, с негово знание и без противопоставяне, поради което с
изтичане на законоустановения давностен срок ищцата твърди, че е
придобила на основание чл.79, вр.чл.77 от ЗС собствеността върху тази 1/2
идеална част от процесния недвижим имот. Това станало преди ЧСИ
Венцислав Маринов да насочи принудителното изпълнение срещу
апартамента.
Предвид горните съображения, моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че Г.
В. Т. не е собственик на 1/2 ид.част от описания недвижим имот. Претендира
заплащане на направените в производството разноски само от първия
ответник.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Д Макс 2002“ ЕООД, гр.Варна,
представлявано от управителя Огнян Николов Георгиев, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва нейната допустимост и основателност.
Счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.440 ГПК за
предявяване на отрицателен установителен иск от страна на ищцата, тъй като
същата твърди, че владее процесния имот повече от 18 години и защитата й
срещу изпълнението може да се реализира по реда на чл.435, ал.4 ГПК.
Оспорва ищцата да е едноличен собственик на изнесения на публична продан
апартамент, както и заплащането от нейна страна в полза на Г.Т. на
уговорените 9 000 лв.
Ответникът Г.В. Т. не взема становище по иска. С оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира
правно предявения иск по чл.440 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата и вторият ответник са брат и сестра. Същите са наследници по
закон на своята сестра А.В. Т., б.ж. на гр.Русе, починала на 20.10.2002 г.
Последната, видно от приложения нот.акт № 2, т.V, д.№ 2329/1978 г. по описа
на нотариус при РРС, на 22.08.1978 г. е закупила от своя баща апартамент
„И“, находящ се на четвъртия етаж на жил.блок 202, вх.“Г“ в гр.Р, построен
3
по ул.“ш.с.“ 33 и изграден върху 38.67 кв.м., състоящ се от стая и кухня, с
избено помещение № 10 със застроена площ 8.28 кв.м., с таванско помещение
№ 8 със застроена площ 11,41 кв.м., заедно с 1,297 % ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж на дворното място в
кв.202 по плана на гр.Р.
Представена е разписка с нот.заверка на подписа от 22.01.2003 г., с
която ответникът Г.Т., живущ в гр.Варна, удостоверява, че е получил от
сестра си М.Т. сумата от 2000 лв. като първа вноска по обезщетение от
получено наследство апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.“Никола
Обретенов“ 33, вх.Г, ет.3.
С разписка с нот.заверка на подписа от 14.05.2003 г. Н.И.М. декларира,
че е получил от Г.Р.С. сумата от 4432 щатски долара, която е равностойността
на задължението към него на М.Т. и Г.Т., съгласно сключения договор за заем
от 10.03.1996 г. с А Т. – починала, наследодателка на М.Т. и Г.Т..
Съгласно представената схема на самостоятелен обект в сграда от
31.12.2019 г., издадена от СГКК-Русе, процесният имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2208.10.8, с площ
38.67 кв.м., находящ се в гр.Русе, ул."Шести септември" 33, вх.4, ет.3, ап.И,
който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
63427.2.2208.10, с предназначение жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2208, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 63427.2.2208.10.9, 63427.2.2208.10.7, под
обекта 63427.2.2208.10.5, над обекта 63427.2.2208.10.11, ведно с изба № 10 и
таван № 8, както и 1.297 % ид.ч. от общите части на сградата. ½ ид.част от
имота е обект на принудително изпълнение по изп.дело № 20208330400452 за
парични задължения на Г.Т. спрямо взискателя „Д Макс 2002“ ЕООД.
Съгласно удостоверение, изпратено по делото от Община Русе, с
приложеното решение № 321 на Общинския съвет от 14.09.1995 г. ул.“Н.О.“
се преименува на ул.“ш.с.“.
В качеството на свидетели по делото са разпитани С.М., О.Б. и В Т..
Първата от тях е наемател на процесния жилищен имот от 2013 г. до момента.
Апартаментът й бил отдаден под наем от М.Т., която издавала и бележки при
получаване на наема. През годините никой друг не е предявявал претенции за
4
наема или за апартамента. През 2017, 2018, 2019 и 2021 г. свидетелката
получавала известия от съдия изпълнител за брата на ищцата – Г.Т. и за тях тя
съобщавала веднага на хазяйката.
Свид.Б. е била на квартира до жилището на ищцата и двете поддържали
постоянно контакти. От М.Т. свидетелката знае, че след смъртта на сестра им
А , тя и брат й имали някакви имотни проблеми. М. плащала задължения на
брат си Г и на А. Двамата имали уговорка когато М. изплати всичко имотът
да остане за нея. Около година след смъртта на А свидетелката видяла ищцата
и ответникът да вадят някакви документи. Повече Г не го е виждала, тъй като
той не живеел в Р. Доколкото разбрала свидетелката от разговора им, М.
наплатила на Г частта му от апартамента. Всички данъци за него поемала М.,
която го давала под наем, а Г бил в чужбина.
Свид.В.П. заявява, че с Г.Т. били съученици в Корабния техникум в гр.Р
и израснал покрай него и сестра му М.. Допреди десетина години свидетелят
идвал в Р всеки месец и всеки път се виждал с ищцата. В края на 90-те години
Г заминал за В , после бил и в П и пак се върнал във В. Преди около пет
години заминал за чужбина. Свидетелят е познавал и А и нейният апартамент
след смъртта й останал за Г и М.. Г продал дела си на М.. По него време имал
постоянно нужда от финанси. За жилището имало заем на А , който М.
уредила и разликата изплатила на брат си. Последните 2-3 години, когато си
идвал в България и са се виждали, ответникът заявил на свидетеля, че в Р вече
нямал нито жилище, нито бизнес. В наследственото жилище Г не е живял,
жилището му било на друго място, на когато загубил бизнеса си, загубил и
него. Информацията на свидетеля е и от двамата. Г бил вече във Варна,
когато казал, че трябва да дойде и със сестра си да отидат при нотариус във
връзка с апартамента на А. Съпругът на М.-Г С погасил дълга на А.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е отрицателен установителен иск, с
правно основание чл.440 ГПК. Претендираното от М.Т. право, че процесният
имот е изцяло нейна собственост, легитимира същата като ищец в това
производство. Предвид характера на иска, за неговата допустимост е
необходимо наличието на правен интерес от завеждане на настоящото дело.
От приложеното обявление за публична продан е видно, че процесната 1/2
5
ид.ч. от имота в гр.Р , по ул.“ш.с.“ 33, бл.202, вх.Г, ет.3, е предмет на
изпълнителни действия, което обстоятелство обосновава интереса на ищцата
от воденето на настоящото дело.
М.Т. твърди, че е собственик и на наследената от ответника-неин брат
Г.Т. ½ ид.част от процесния жилищен имот, на основание чл.79 от ЗС, с
изтичане на законоустановения давностен срок.
За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на
един отчасти чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ без противопоставяне и да е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик,
т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира, че в
конкретния случай се установява наличието на фактически обстоятелства,
чрез които ищцата е демонстрирала установяване на владение за себе си
върху идеалната част от имота, принадлежаща на нейния брат, в
десетгодишния период от 14.05.2003 г. до 14.05.2013 г., както и до момента.
Относно уговорките на двамата наследници, че сестрата ще наплати
дела на брат си, за да стане собственик на целия наследствен апартамент,
оставен им след смъртта на сестра им А Т., са налице гласни и писмени
доказателства. Твърденията на ищцата, че в изпълнение на тези договорки е
заплатила на брат си сумата 2000 лв., а малко по-късно е погасила
наследеното от тях задължение на сестра им от 4432 щатски долара, се
потвърждава от представените разписки с нотариална заверка на подписите,
съответно от 22.01 и 14.05.2003 г. В първата разписка Г.Т. собственоръчно
декларира, че сумата от 2000 лв. е получил „като първа вноска по
обезщетение от получен в наследство апартамент“. Тълкувайки съдържанието
на този частен документ, съобразявайки и втората разписка, както и
ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че получената от
ответника сума в действителност е била първа вноска от стойността на
припадащата му се ½ ид.част от имота, оставен му от покойната му сестра. Не
може да бъде споделено твърдението на първия ответник в писмената му
защита, че разписката е съставена за получени пари като обезщетение за
6
използване на общата вещ от единия съсобственик. А Т. е починала на
20.10.2002 г. и до подписването на разписката са изминали точно три месеца,
през което време няма как ищцата да е използвала целия имот от 38.67 кв.м.
така, че да е получила доходи в размер на 4000 лв., половината от които да
предаде на брат си.
За твърденията на ищцата, че на датата на подписване на втората
разписка е предала на брат си и 3000 лв. в брой липсват писмени
доказателства, но от ангажираните свидетелски показания установяват
следните обстоятелства: Още преди да почине наследодателката на страните –
А Т., ответникът е заминал да живее в гр.В, по-късно се преместил в гр.П и
пак се върнал във В. Имал много дългове и нужда от пари. Около година след
смъртта на сестра им, т.е. през 2003 г. той идвал в гр.Р, за да си уредят
наследствените отношения с ищцата. Двамата се разбрали М.Т. да му изплати
наследствения дял от апартамента, оставен им от А Т.. В тази връзка ищцата
изплатила паричен заем на покойната им сестра, като заплатила на брат си и
пари в брой. Г.Т. преди около 5 години заминал да живее в чужбина и когато
се връща в страната отсяда у приятели. Същият е заявявал, че в гр.Р вече няма
нищо – нито бизнес, нито имот. От смъртта на А Т. за апартамента се грижи
само ищцата, само тя упражнява фактическата власт върху него, като го
отдава под наем на трети лица.
Следователно, налице са безспорни доказателства за упражняване на
владение от страна на М.Т. и върху идеалната част от имота на своя брат
непрекъснато, явно и необезпокоявано от 2003 г., откогато, заплащайки дела
на брат си, същата е променили и намерението си спрямо вещта да я свои като
своя и е демонстрирала това си поведение спрямо ответника и спрямо всички
останали, отдавайки го под наем на трети лица.
Съдът намира за неоснователно и възражението на пълномощника на „Д
Макс 2002“ ЕООД във връзка с поведението на ищцата по изпълнителното
производство, упълномощавайки адв.В. да я представлява като съсобственик
на имота, предмет на насрочената публична продан. По изпълнителното дело
М.Т. е трето лице-съсобственик на имота, заедно с длъжника и тя няма в
какво друго качество да упълномощи адвокат, който да се запознае с делото и
да защитава правата й по него, освен в това, в което е конституирана по
изпълне нието. Само от факта, че за имота не са плащани данъци и такса
7
битови отпадъци не може да се направи обратния извод, че ищцата не е
владяла явно и необезпокоявано спорния апартамент в продължение на
повече от 17 години.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че елементите от
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са били налице още към 14.05.2013 г.
Следователно, предявеният отрицателен установителен иск за собственост се
явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК отговорността за направените от ищцата
деловодни разноски е в тежест на ответниците, като такива се претендират
само срещу „Д Макс 2002“ ЕООД. Съгласно представения списък по чл.80
ГПК претендираната сума възлиза общо на 1609.97 лв. за разноски, но
доказателства има представени само за част от тях, а именно: за държавна
такса 154.97 лв., 5 лв. за 1 бр. удостоверение, 40 лв. депозит за свидетели и
1000 лв. адвокатско възнаграждение. Ето защо в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в общ размер 1199.97 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Д МАКС 2002“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Приморски, ул.“Невен“ 6, представлявано от управителя Огнян Николов
Георгиев и Г. В. Т., с ЕГН **********, на основание чл.440 от ГПК, че Г. В.
Т., с ЕГН **********, не е собственик на ½ идеална част от Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.2208.10.8, с площ 38.67 кв.м.,
находящ се в гр.Р , ул."Ш.С." 33, вх.4, ет.3, ап.И, който самостоятелен обект
се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 63427.2.2208.10, с
предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.2208, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 63427.2.2208.10.9, 63427.2.2208.10.7, под обекта
63427.2.2208.10.5, над обекта 63427.2.2208.10.11, ведно с изба № 10 и таван
№ 8, както и 1.297 % ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА „Д МАКС 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.“Невен“ 6,
представлявано от управителя Огнян Николов Георгиев, да заплати на М. В.
Т., ЕГН **********, 1199.97 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9