Решение по дело №311/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на В. Ц. П. от гр. Видин, ж.к.”Христо Ботев” № 12, вх.В, ап.1, против Решение № 2153-05-3/21.05.2024 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата, като неоснователна и е потвърдено разпореждане № **********/04.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин, за възобновяване производството по спиране на личната му пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и прекратяването ѝ.

Жалбоподателят сочи, че e атакувал само прекратяването на личната му пенсия, но не и възобновяването на производството. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че неправилно в обжалвания акт не е прието, че е нарушен и закона, а именно прекратяване на пенсията, поради отпадане на основанието за получаването ѝ, тъй като не са налице предпоставките за това, не е установено по обвързващ административния орган или съда начин неистинското съдебно решение, както и че няма присъда или съдебно решение за установяване на истинността му.

Иска се от съда да се отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът по жалбата - директор на ТП на НОИ-Видин, в писмено становище оспорва същата, като твърди, че решението е законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните и процесуалните правила и моли същото да бъде оставено в сила.

Административен съд Видин, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: В. Ц. П. е подала заявление вх.№ 2112-05-365/18.11.2019 г. за отпускане на пенсия и добавка (л.89), към което е приложил ЕР № 3550/25.10.2012 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" АД гр.Видин (л.83-84), с което, поради силно намалено зрение на двете очи, спондилоза и радикулопатия, й била определена пожизнено 96% намалена работоспособност без чужда помощ. С Разпореждане № ********** от 28.11.2019 г. (л.71) на ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Видин, считано от 10.10.2019 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 252,34 лева. Към преписката е приложено и разпореждане от 18.03.2020 г., с което пенсията е определена в същия размер и начална дата (л.60-61).

С писмо от 03.11.2021 г. Районна прокуратура-Видин уведомили ТП на НОИ-Видин, че ЕР № 3550/25.10.2019 г. е издадено въз основа на неистински и подправени документи.

Във връзка с полученото, с разпореждане от 16.11.2021 г., личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е спряна, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, считано от 03.11.2021 г. (л.54).

С жалба вх.№ 1023-05-50/29.11.2021 г. (л.52), П. поискала да бъде „преразгледано” разпореждането за спиране на пенсията, която била отхвърлена с Решение № 2153-05-15/23.12.2021 г. на директор на ТП на НОИ-Видин.

Със заявление вх.№ 2107-05-31 от 11.05.2022 г. и молба вх.№ 1023-05-54 от 29.08.2022 г. е поискано от заявителя възобновяване на личната пенсия за инвалидност. Искането е отказано с разпореждане № **********/09.09.2022 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Видин, потвърдено с решение № 1040-05-30/28.10.2022 г. на директор на ТП на НОИ-Видин. Последното решение е оспорено и окончателно отменено с решение № 2957/12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11126/2023 г. по описа на ВАС.

Видно от писмо № 03045/2020 г. от 14.05.2024 г. на РП-Видин (л.16-17), досъдебно производство № 368 ЗМ 290/2020 г. по описа на ОДМВР-Видин е спряно, тъй като не е открит извършителят на деянието, съставил неистински частни документи, в това число и Амбулаторен лист № 1328 от 14.10.2019 г. и ЕР № 3550/25.10.2019 г., издадени на жалбоподателя В. Ц. П..

В резултат на описаното било постановено разпореждане № **********/04.04.2024 г., с което ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Видин възобновил производството по спиране на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.55 от АПК и прекратил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.10.2019 г. (дата на отпускане на пенсията с ЕР № 3550/25.10.2019 г. по чл.74 от КСО), на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО.

Като причините за прекратяването се сочи обстоятелството, че съгласно Протокол № Г-41/26.08.2021 г. за извършена графическа експертиза, съдържаща се по ДП № 368 ЗМ-290/2020 г., подписът на д-р Е. Д. не е изпълнен от нея в ЕР № 3550/25.10.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД-Видин. Последният се явява неистински диспозитивен документ, поради това, че не е издаден от всички лица, посочени за негови автори, следователно не е годно основание за изплащане пенсията на жалбоподателя.

Директорът на ТП на НОИ-Видин се произнесъл с обжалваното решение, с което потвърдил разпореждането. Посочил е, че ЕР е неистински диспозитивен документ, който не е автентичен, с оглед подписа на единия от издателите му. Като индивидуален административен акт неистинското ЕР налага прекратяване на изплащаната пенсия, поради отпаднало основание за изплащането ѝ.

По делото е приложен цитирания Протокол № Г-41/26.08.2021 г. за извършена графическа експертиза по ДП № 290/2021 г. на ОДМВР-Видин.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащ на оспорване административен акт – решение на директор на ТП на НОИ, постановено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Безспорно решението е издадено от компетентен орган: директор на ТП на НОИ-Видин, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено също от компетентен орган: ръководител на отдел „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ-Видин, с оглед правомощието му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Същото обаче е постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

С влязло в сила разпореждане личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е спряна на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, до приключване на наказателното производство по воденото разследване по ДП № 290/2021 г. по описа на ОДМВР-Видин. Съобразно посочената разпоредба след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й.

Според чл.97, ал.1, т.4 от КСО изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл.95, ал.1, т.6 и т.7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.

От данните по преписката се установява, че нито в административното, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за отпадане на основанието за спиране по смисъла на посочената разпоредба, а именно приключване на наказателното производство, заради което е спряна пенсията на жалбоподателя, още по-малко основание за прекратяване на пенсията с оглед изхода от него. Изготвената по досъдебното производство експертиза, на която се е позовал административният орган, за да прекрати пенсията, може и следва да бъде използвана единствено за целите на разследването по досъдебното производство. Абсолютно недопустимо е дори в съдебното производство използването на експертизи, изготвени за нуждите на други дела, още по-малко е допустимо такива да бъдат ползвани от административните органи. Както съдът, така и администрацията следва да проведат самостоятелно установяване на обстоятелствата, необходими за издаването на съответния съдебен, респективно административен акт. В административното производство доказателствените средства са разписани в чл.39 и сл. от АПК. Заключението по назначена експертиза не е писмено доказателство по смисъла на посочените разпоредби, за да може да бъде приобщена като такова в административното производство. Същата обективира специални знания на специалист в определена област, чието заключение следва да бъде ценено с оглед на всички други доказателства, събрани в конкретното производство, в което е назначена, включително само в същото може да бъде оспорена, допълнена или повторена. В този смисъл е и разпоредбата на чл.49 от АПК, която изрично предвижда възможност административният орган да назначи експертиза, когато са му необходими специални знания. Позоваването на доказателство, което не е изготвено и събрано от административния орган, е абсолютно недопустимо и е в нарушение на основни правни принципи, в т.ч. чл.4, чл.7, ал.3 и чл.8, ал.1 от АПК.

Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за прекратяване на пенсията поради неистинност на експертното решение на ТЕЛК, установено с експертиза по образуваното досъдебно производство, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Потвърденото разпореждане следва да бъде отменено изцяло, независимо, че жалбоподателят е посочил до горестоящия орган, че обжалва разпореждането единствено в частта на прекратяването, тъй като възобновяването в случая няма самостоятелен характер.

Предвид гореизложените съображения решението на директора на ТД на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждането, с което ръководител „ПО“ е възобновил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя и е прекратил изплащането на пенсията, както и самото разпореждане, следва да бъдат отменени на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от оспорващия, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-05-3/21.05.2024 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата на В. Ц. П. против Разпореждане № **********/04.04.2024 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане № **********/04.04.2024 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Видин, с което е възобновено производството по спиране на личната пенсия за инвалидност на В. Ц. П. и е прекратена пенсията.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.