№ 224
гр. Перник, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500467 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А1 България ЕАД чрез пълномощника М. К.
против решение № 456/13.05.2025 г. по гр.д. № 871/2025 г. по описа на Районен съд–
Перник. Решението се обжалва в отхвърлителната му по отношение на жалбоподателя част
и присъдените съответни разноски. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е преценил, че за отхвърлената част от иска е изтекла
погасителна давност. От една страна, съдът правилно е приел, че задължението по договора
е едно, разсрочено на части и че отделните вноски не са периодично дължими плащания. От
друга страна, съдът неправилно е приел, че погасителната давност тече за всяка отделна
вноска. Този извод на съда е продиктуван и от факта, че неправилно е приел като падежна
дата на всяка една вноска 2-ро число на месеца. Никъде в договора не е посочена такава
дата, като падежна дата на вноските на изплащане. Действително, в подаденото становище е
посочено, че като падежна дата на последната вноска следва да се приеме 02.03.2020 г., но
това съвсем не означава, че падежната дата на всяка вноска е 2-ро число на месеца.
02.03.2020 г. е датата на която е изтекъл процесният договор за продажба на изплащане. В
самият договор е уговорено, че „месечните вноски, дължими по настоящия договор се
отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани от продавача по договора за услуги.
1
Никъде не е посочено 2-ро число на месеца като падежна дата на вноските. Въз основа на
това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново такова с
което иска да се уважи изцяло.
Претендират се и разноски.
От ответника е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по
същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено в тази обжалвана част,
като правилно и законосъобразно.
Постъпила е въззивна жалба и от ответницата Т. в частта на решението с което иска е
уважен по отношение на нея. Изложени са съображения за това, че с оглед на разпоредбата
на чл.111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Т.е. за последните три вноски по процесния договор, които съда прие, че не са погасени по
давност, не е съобразил, че същите са съвкупност от главница и лихва, в размери посочени в
погасителния план към процесния договор и лихвите претендирани като дължими по трите
последни вноски всъщност са погасени по давност изтекла много преди депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Поради гореизложените съображения този жалбоподател иска въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение в
обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите по делото не са спорни, поради което не се налага преповтаряне на
изложената от първия съд фактическа обстановка. Настоящия въззивен състав препраща към
нея в хипотезата на чл.272 ГПК.
Жалбата на ищеца „А1 България“ ЕАД е неоснователна.
Районният съд е развил подробни и убедителни правни доводи с които настоящият
състав е напълно съгласен и не се налага тяхното детайлно преповтаряне. Контролния съд ги
приема като свои. В същност решението на районния съд е до такава степен подробно и
2
аргументирано, че към него няма какво да се добави. На изложените във въззивната жалба
доводи е отговорено още в атакуваното решение.
Районния съд правилно е взел за база задължителните указания дадени с цитираните
от него ТР на ВКС. Така, много е ясно разяснението в Тълкувателно решение № 8/2017 гр.
по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС, че предсрочната изискуемост
трябва да бъде обявена на длъжника преди подаване на заявление за заповед за изпълнение
основана на документ и съответно на това разбиране клауза в договора, предвиждаща, че
при неплащане на определен брой вноски договора става автоматично предсрочно
изискуем, е нищожна. Така, правилно първата инстанция е приела, че уговорката в този
смисъл в раздел IV от договорите за продажба на изплащане няма правно действие.
Правилно по- нататък е изложено, че трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно/ плащане
на цена, връщане на заем/, респективно при уговорката плащането да се извършва на вноски
с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 от ЗЗД.
Отговорено е на довода на ищеца по отношение началния срок на течене на
давността. Съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. по т. д. № 3823 г на ОСГТК на ВКС при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните
лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга
за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от
главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл
неоснователни са възраженията на ищеца, че давността за всички вноски започва да тече от
настъпване падежа на последната. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е подадено 16.12.2024 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен -
арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната
- арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
На тази принципна и законосъобразна основа правилно са изчислени вноските за
които погасителната давност е изтекла.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че не е уговорен падеж на
отделните вноски. Ако това не беше така, то ищеца кредитор не би могъл да разбере кога са
налице две просрочени месечни вноски. Просрочие би могло да тече единствено от
уговорения момент на изпълнение.
Наведените и от ответницата с въззивната жалба възражения са неоснователни.
Изложените от районния съд подробни доводи за правилни и законосъобразни и
настоящата инстанция препраща изцяло към тях по реда на чл.272 ГПК.
3
Ищцата не е възразила по поставените от нея въпроси във въззивната жалба в срока
за отговор на исковата молба.
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция разноските остават за страните
така, както са направени.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 456/13.05.2025 г. по гр.д. № 871/2025 г. по
описа на Районен съд– Перник.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4