№ 7160
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20241100107551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба с вх. № 74225/28.06.2024 г., предявена от Е. П.
М., с ЕГН: **********, родена на ******* г., действаща чрез своите родители и
законни представители: С. Е. В., с ЕГН: ********** и П. З. М., с ЕГН: **********, и
тримата с адрес: гр. София, ул. „******* ап. 4, против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
В исковата молба се твърди, че на 21.01.2022 г., около 11.50 ч., на
кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от гр. Сепарева баня
за гр. Дупница, К. В. Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, в
което Е. П. М. била пътник.
По случая било образувано НАХД № 344/2023 г. по описа на Районен съд -
Дупница, по което дело с решение № 156/04.05.2023 г., К. В. Д. бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. В, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В резултат на описаното ПТП, ищцата претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и тревожност. В исковата молба се твърди, че Е. П. М.
формирала значителни негативни психологически последици - проблеми със съня,
натрапчиви мисли и притеснения. При посещение при психолог били установени
1
много високи нива на ситуативна тревожност и високо ниво на стрес от преживяното.
Ищцата продължавала да преживява инцидента дълго време след като се е случил,
като същият можел да повлияе на по-нататъшното развитие на психиката и.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № *******, включително и на водача К. В. Д., по силата на застрахователна
полица № 89146325 серия GO, валидна за периода от 12.08.2021 г. до 01.03.2022 г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да бъде осъден да му заплати: сумата от
25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от 21.01.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП е
застраховал гражданската отговорност на К. В. Д. при управление на лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. № *******. Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен, като
оспорва факта, че ищцата се е намирала в автомобила по време на
произшествието;
оспорва механизма на ПТП;
оспорва вината на водача К. В. Д. за причиняване на вредоносния резултат;
релевира възражение за съпричиняване с твърдения за извършени от водача П. М.
нарушения на правилата за движение и за пътуване на ищцата без правилно
поставен предпазен колан и в правилно поставено детско столче;
оспорва характера и тежестта на вредите за ищцата и причинната им връзка с
ПТП;
релевира и възражение за прекомерност на претенцията;
На 19.12.2024 г., страните са депозирали по делото писмени защити, в които
излагат подробни съображения, в подкрепа на своите искания, твърдения и
възражения.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието
2
на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 21.01.2022 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 89146325 серия GO,
валидна за периода от от 12.08.2021 г. до 01.03.2022 г., ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, включително и на водача К. В. Д.. Този факт е
отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 15.09.2024 г., л. 36), а и се установява от представената справака (л.
17 от делото).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 21.01.2022 г., около 11.50 ч., в района на гр. Сапарева баня, област
Кюстендил, на кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от гр.
Сепарева баня за гр. Дупница, К. В. Д., с ЕГН: **********, при управление на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата
и реализирал пътно – транспортно произшествие с лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №
*******, управлявано от П. З. М..
Тези факти се установяват от решение № 156/04.05.2023 г., постановено по
НАХД № 344/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, по което К. В. Д. е признат за
виновен в това, че на 21.01.2022 г., около 11.50 ч., в района на гр. Сапарева баня,
област Кюстендил, на кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, в посока на
движение от гр. Сепарева баня за гр. Дупница, К. В. Д., с ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), като се движел с несъобразена с пътните условия скорост, по непочистена от
сняг и частично заледена асфалтова настилка, излизайки на кръстовището с път ІІ-62,
3
поради което не могъл да избегне удара в лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******,
управляван от П. З. М., движещ се в посока гр. Самоков, нарушил чл. 47, ал. 1 ЗДвП,
като не могъл да спре на пътен знак В2 „Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство“, отнел предимството на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, като
не го пропуснал и го ударил, вследствие на което по непредпазливост причинил
телесни повреди на повече от едно лица – на П. З. М. и на С. Е. В. - престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. В, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1
НК.
Видно от извършеното отбелязване, решението по АХД № 344/2023 г. по описа
на Районен съд – Дупница е влязло в сила на 22.05.2023 г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в
сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична
е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на
влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че
разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е
постановеното от Софийски районен съд решение). Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на постановеното от Районен съд – Дупница
решение по НАХД № 344/2023 г., настоящият състав следва да зачете силата на
присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три
от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че К. В. Д. е извършил деянието,
че то е противоправно, както и че деянието е извършено виновно (В мотивите изрично
е отбелязано, че деянието е извършено по непредпазливост, изразяваща се в
небрежност, тъй като обвиняемият, макар и да не е предвиждал общественоопасния
резултат от деянието си, е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните
последици от управлението и действията си и да ръководи постъпките си по начин, по
който да го избегне и предотврати. Възраженията на ответника, в тази връзка, са
неоснователни).
Уврежданията на ищцата, от които е претърпяла неимуществени вреди, чието
обезщетяване се претендира по настоящото дело, не са били елемент от престъпния
състав на престъплението, за което К. В. Д., поради което и силата на присъдено нещо
на постановеното решение не ги обхваща и установява, нито по вид и характер, нито
установява пряката им причинна връзка с извършеното противоправно деяние.
По делото е прието заключение по извършената съдебнопсихологична
експертиза (СПЕ). Видно от СПЕ, към датата на освидетелстването емоционално-
психичното състояние на Е. П. М. е в добър за възрастта и развитието, за
подкрепящата и топла семейна среда емоционален статус. Наблюдават се остатъчни
симптоми на тревожност по отношение на родители - членове на семейството, като
4
същата е изводима от преживяването на стресова реакция в минал период по
отношение на факта, че майката видимо е пострадала при процесното ПТП.
В заключението е посочено, че непосредствено след преживяното ПТП, Е. М. е
преживяла състояние на остра реакция на стрес, чиито симптоми са се проявили в
еднократен акт на енуреза (нощно напикаване) непосредствено в нощта след
инцидента и за кратък период в нощни кошмари и тревожност в ежедневието. Тези
изяви на тревожност са били отговор на стресовата реакция при детето и са отшумели
в срок не достигащ симптомите и критериите на по-усложнена психопатология за
детската психика, не са достигнати симптомите и разгръщането на симптомите на
посттравматични преживявания. На възрастта, на която е била Е. към момента на
инцидента, както и към момента на изследването, не е проявила симптомите на
тревожност в груби прояви в поведението или същите да са претърпели развитие в
степени на клинични изяви. Поради подкрепящата семейна среда изпълнена с
емоционална топлота, емпатия и грижа за детската психика, тя е преодоляла
развитието на груба психотравмена симптоматика и към момента на изследването се
наблюдават остатъчни фрагменти на тревожност свързана със загриженост за
членовете на семейството, която може да се тълкува и ситуационно във връзка с
изследването (връщане към негативните преживявания от процесния инцидент).
Вещото лице не е открило данни за посттравматично стресово разстройство на
съзнанието. Сочи, че на възрастта, на която е Е. това би се проявило в груби
поведенчески промени и в степени на клинични изяви. Такива по време на
изследването такива не са установени. Изследването не установява данни за психични
промени от болестен характер и разстройство в поведението. Изследването не е
установило и данни за възникване и развитие на посттравматично стресово
разстройство.
В открито съдебно заседание на 31.10.2024 г., вещото лице по СПЕ
потвърждава, че се е наблюдавала реакция на стрес при детето, непосредствено след
инцидента, като тези симптоми са отзвучали, компенсирани са и не са преминали в по-
усложнена патология. ВЛ уточнява, че в детското развитие не се установява диагноза
като при възрастните, т.нар. посттравматични или други, просто се нарича
разстройство в поведението или други наименования, но такива не са наблюдавани
при детето. ВЛ уточнява също, че ситуативна тревожност означава тревожност към
момента на ситуацията. В случая, детето е подложено на изследване при непознат
експерт, в непозната обстановка е въведено и това е т.нар. тревожност на настоящата
ситуация. При връщане на детето към спомена за преживяното ПТП, детето показва
спомена за негативни преживявания, но те не носят характеристиките на клинични
изяви и на някакъв настоящ статус на посттравматизъм за детската психика.
Според ВЛ по СПЕ, представеното по делото изследване от психолог, не е така
5
обективно и не дава яснота по какъв начин са провеждани психологичните
интервенции или психотерапевтичните за тогавашното състояние на детето.
Относно твърдените неимуществени вреди, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля С. Е. В., която е майка съм на ищцата. При
настъпване на процесното ПТП, е пътувала в лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №
*******, управляван от П. З. М., като в автомобила била и дъщеря й. Свидетелката
сочи, че вечерта валяло много сняг. Пътувайки, свидетелката видяла, че от дясната й
страна, автомобилът не могъл да спре на знак „Стоп“ и се ударил челно в автомобила
на свидетелката. С. В. сочи, че след това дъщеря й е изпищяла много силно, съпругът
й също. Шофьорът, който ги ударил, свалил ищцата. Тя пищяла страшно, всички
плачели. Хора, които спрели, взели Е. при тях, за да не гледа родителите си, тъй като
имали физически наранявания. Докато чакали Бърза помощ, се обадили на братът на
свидетелката, да вземе ищцата, а след това я оставили при майката на ищцата. След
няколко дни, Е. се прибрала при родителите си, била много разстроена, плачела, като
ги видяла постоянно плачела, не можели да я успокоят. Вечер, когато трябвало да си
ляга, започвала да плаче в истерия, започвала да криви ръчичките си и да пита
свидетелката има ли кръв и болка. Започнала да се напишква. Започнали да я водят на
психолог, тъй като когато видела някой, постоянно започвала да преразказва
абсолютно всичко какво се е случило.
Е. се затворила в себе си, не искала да ходи на градина, постоянно искала да е
с родителите си. От градината се обадили, че въобще не е спокойна там, че постоянно
плаче и иска да е вкъщи при майка си. Психическата травма била много голяма - както
за нея, така и за родителите й. Свидетелката си спомня също, че лечението й било
много дълго, хранела се само със сламка и не вечеряла със съпруга си и с дъщеря си,
за да не я гледа. Един ден тя отказала да се храни. Казала, че не иска вече да яде с
лъжичка, иска да яде със сламка, за да няма тази болка и мъка. Дори когато ядяла
шоколадово яйце и й падало по дрехите, започвала да плаче в истерия, че има кръв, да
си дърпа дрехите.
Свидетелката сочи, че и към датата на разпита й (31.10.2024 г.), като се качат в
колата в колата, тя започвала да пита дали помнят какво се е случило и че тя никога
няма да го забрави. Казвали й, че това е минало и че предстоят само хубави моменти.
След проведената съдебна експертиза, ищцата се прибрала вкъщи много
разстроена. Все още го преживявала и казала, че много гадни неща са я питали.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД
не беше опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
6
„Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Е. П. М. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Неоснователни са възраженията на ответника относно вината на водача К. В.
Д., механизма на ПТП, както и че ищцата се е намирала в автомобила по време на
произшествието, тъй като се опровергаха от събраните доказателства.
Неоснователно е и възражението, че вина за настъпване на процесното ПТП
има и водачът на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, в което Е. П. М. е била
пътник. Видно от заключението по автотехническата експертиза, лек автомобил „Ауди
А6“ е навлязъл в Опасната зона за спиране на лек автомобил „Ауди А4“ и водачът на
лек автомобил „Ауди А4“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с л.а. „Ауди А6“ за момента, когато л.а. „Ауди А6“ е навлязъл в процесното
кръстовище. Той не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, за
момента на навлизането на л.а.„Ауди А6“ в кръстовището.
Следва и да се посочи, че при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от
няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите
до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
неимуществени вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България.
В тази връзка, съдът след като съобрази доказаните по делото неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на процесното ПТП, както са описани по-горе
7
при установяване на фактическата страна на спора, отражението, което е дало
процесното ПТП върху живота на ищцата, възрастта на ищцата, както и
обстоятелството, че симптомите не са преминали в по-усложнена патология намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 10 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г.
на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.),
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина
на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
8
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС,
II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за
съпричиняване.
Ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата е пътувала
без правилно поставен предпазен колан и в правилно поставено детско столче.
Както стана ясно, при настъпване на процесното ПТП, Е. П. М. е бил пътник в
лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *******, в който се е ударил лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № *******, управляван от К. В. Д..
В прието по делото заключение по извършената автотехническа експертиза е
посочено, че според посоката и силата на удара на л.а. „Ауди А4“ с л.а. „Ауди А6“ при
непоставяне на предпазен колан на пътник и липса на обезопасителна система за 4
годишно дете, към момента на настъпването на ПТП, би се получило съприкосновение
на пътника с части от вътрешността на автомобила. По време на настъпилото ПТП,
тялото на пътника - дете, ще се движи хаотично в купето на автомобила и ще понесе
удари от инерционни сили, при съприкосновение с вътрешния интериор на купето на
автомобила. Липсват каквито и да е данни, че при ПТП ищцата е имала
съприкосновение с части от вътрешността на автомобила (респ., че е имала физически
увреждания), което сочи, че детето се е намирало в обезопасително столче (с
9
поставени колани). Това се установява не само косвено, но и пряко от показанията на
свидетеля К. В. Д., който сочи, че непосредствено след ПТП е видял, че детето е
плачело на задната седалка в столчето и бел до баща му, когато го е извадил от
столчето.
От така установеното съдът намира, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е недоказано. С
оглед на това, определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът е основателен и доказан за сумата от 10 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 26.01.2024 г. (л. 20) Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е
обезщетил ищеца. С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби,
обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 26.04.2024 г., а за периода от
21.01.2022 г. до 25.04.2024 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
10
Процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че не претендира
разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 4
680 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и ДДС. В съдебно
заседание на 12.12.2024 г. пълномощникът на ищеца е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и
доказателствени средства, приема, че възнаграждението следва да се намали на 2400
лева, с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 1
891 лева от общо направените разноски в размер на 3100 лева (3100 лв. х 0.61), в т.ч.:
платено адвокатско възнаграждение (2400 лв., л. 163 и сл.), депозит за свидетел (100
лв., л. 145) и депозити за АТЕ (600 лева, л. 154).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 595
лева, които включват: 400 лева – държавна такса, от внасянето на която ищецът е бил
освободен и 195 лева (500 лв. х 0.39) – депозит за АТЕ, от внасянето на които ищцата
е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 21 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на Е. П. М. , с ЕГН:
**********, родена на ******* г., действаща чрез своите родители и законни
представители: С. Е. В., с ЕГН: ********** и П. З. М., с ЕГН: **********, и тримата с
адрес: гр. София, ул. „******* ап. 4, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1
КЗ, сумата от 10 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
11
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 21.01.2022 г., на
кръстовището на път ІІ-62 и път КНЛ 3190, ведно със законната лихва, считано от
26.04.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни: иска по на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 25 500
лева, както и претенция за законна лихва, за периода от 21.01.2022 г. до 25.04.2024 г.
ОСЪЖДА Е. П. М., с ЕГН: **********, родена на ******* г., действаща чрез
своите родители и законни представители: С. Е. В., с ЕГН: ********** и П. З. М., с
ЕГН: **********, и тримата с адрес: гр. София, ул. „******* ап. 4, да заплати на
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 891
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 595 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12