№ 12134
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110108945 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124
ГПК.
Ищецът Ц. Ф. П., чрез адв. П., твърди, че в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД бил
издаден изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9105/2010 г. по описа на СРС, 61
състав, за следните суми: 862,92 лв., представляваща задължение по сключен договор за
целево финансиране, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на сумата, 122,26 лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2008
г. до 25.10.2010 г., както и разноски по делото в размер на 125 лв. За събиране на
присъдените суми било образувано изпълнително дело № 2482/2012 г. по описа на ЧСИ
Н.М. по което с разпореждания от 24.12.2012 г. бил наложен запор на банковите сметки на
длъжника в почти всички банки на територията на страната, а след тази дата не били
предприети изпълнителни действия. Поддържа, че не дължи вземането по издадения на
27.09.2010 г. изпълнителен лист, тъй като било погасено по давност. Поддържа, че
задължението, претендирано с горецитирания изпълнителен лист, се явявало погасено по
давност към датата на подаване на исковата молба, тъй като считано от 24.12.2012 г. до
24.12.2017 г. е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал.
Твърди, че през 2015 г. вземането било цедирано от взискателя на настоящия ответник с
договор за цесия, като едва на 04.09.2015 г. постъпила молба за конституиране като
взискател на ответника „АПС БЕТА Б.“ ЕООД. Същата, обаче, по никакъв начин не
прекъсвала погасителната давност, тъй като нямало искане за изпълнителни действия.
Следващите изпълнителни действия били предприети от съдебния изпълнител на 03.08.2016
г. чрез запор на движими вещи на длъжника, както и след това на 14.12.2017 г. с
разпореждане за запор на движими вещи. Твърди, че горепосоченото изпълнително дело
било прекратено на 09.05.2019 г. с постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като изпълнителният лист бил предаден на взискателя от страна на съдебния
изпълнител на 28.10.2019 г. Поддържа, че на 29.10.2019 г. ответникът образувал ново
изпълнително дело срещу същия длъжник – Ц. П., със същия изпълнителен лист при същия
1
ЧСИ под № 20198410403932. Твърди, че новият давностен срок започнал да тече от
24.12.2012 г. и до следващото законосъобразно извършено изпълнително действие по
новообразуваното изп. дело № 20198410403932 били изминали повече от 5 години. Ето защо
моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 862,92 лв. - главница по договор за целево финансиране, както и
122,26 лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2008 г. до 25.10.2010 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9105/2010 г. по описа на СРС, ГО,
61 състав, за събирането на които е образувано изп.дело № 20198410403932 по описа на
ЧСИ Н.М. поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Т., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 2482/2012 г. и изп.д. №
20198410403932 били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са
установява, че в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем „Райвъл“ (ЕУ)) -
праводател на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д.
9105/2010 г. по описа на СРС, 61 състав, за следните суми: 862,92 лв., представляваща
задължение по сключен договор за целево финансиране, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 25.02.2010 г. до изплащане на вземането; 122,26 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.11.2008 г. до 25.10.2010 г., както и разноски по делото в размер на
125 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 17.02.2012 г. молба
до частен съдебен изпълнител Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство, като с молбата било поискано да се насочи изпълнението срещу движимите
вещи на длъжника, находящи се по адреса на местоживеенето му, евентуално да се наложи
запор върху трудовото му възнаграждение. Въз основа на подадената молба и с
разпореждане на частния съдебен изпълнител от 17.02.2012 г. е било образувано
изпълнително дело под № 20128410402482, като със съобщение с изх. № 050118 от
24.02.2012 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която била
връчена по реда на чл. 47 ГПК.
На 21.02.2012 г. била подадена молба от взискателя, чрез упълномощен представител,
до ЧСИ Н.М. с която на основание чл. 18 ЗЧСИ било възложено на частния съдебен
изпълнител да определи начин на изпълнение срещу длъжника по образуваното срещу
същия изпълнително дело.
На 24.02.2012 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество
банки, получени на 28.02.2012 г., като със съобщение от 01.03.2012 г. „Райфайзенбанк Б.“
ЕАД (понастоящем „КБС Банк Б.“ ЕАД) уведомила ЧСИ М., че запорът по цитираното
съобщение е бил наложен, като наличността, която длъжникът поддържал по банковата му
сметка в размер на 6,54 лв. била преведена след удържане на банковите разноски по
операцията. Със съобщение от 07.03.2012 г. „Юробанк И Еф Джи Б.“ АД (понастоящем
„Пощенска банка“ АД) уведомила ЧСИ М., че длъжникът има разкрити банкови сметки в
банката, по които е наложен запорът, но към датата на налагането му нямало налични авоари
по сметките на клиента.
На 05.08.2015 г. „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството, подало молба
2
до ЧСИ М. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429
ГПК с оглед сключения между него и „Транзакт Юръп“ ЕАД (с предходно наименование
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД) договор за цесия от 23.02.2015 г., имащ за предмет и процесните
принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата
молба „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез управителя, поискало постъпилите суми да бъдат
превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия,
потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава
цесионера да уведоми длъжника.
С постановление от 04.09.2015 г. ЧСИ Н. М. конституирал на основание чл. 429, ал. 1
ГПК като взискател по изпълнителното дело „АПС БЕТА Б.“ ЕООД срещу Ц. Ф. П..
На 04.09.2015 г. била подадена молба от взискателя „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез
управителя на дружеството, до ЧСИ Н.М. с която на основание чл. 18 ЗЧСИ било възложено
на частния съдебен изпълнител да определи начин на изпълнение срещу длъжника по
образуваното срещу същия изпълнително дело, като било поискано също така да бъде
наложена възбрана на недвижимо имущество, собственост на длъжника, запор на движими
вещи и вземания, включително запор на всички банкови сметки, както и други подходящи
способи (включително публична продажба на движими и недвижими вещи).
Със съобщение от 04.09.2015 г. е била отново изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която няма данни да е била надлежно връчена.
С разпореждане от 03.08.2016 г. на ЧСИ Н. М. бил насрочен опис на движимо
имущество на длъжника Ц. П., който следвало да се състои на 27.09.2016 г. от 11:00ч.
С разпореждане от 14.12.2017 г. на ЧСИ Н. М. бил насрочен опис на движимо
имущество на длъжника Ц. П., който следвало да се състои на 09.02.2018 г. от 11:00ч.
Със съобщение от 14.12.2017 г. е била отново изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която е била надлежно връчена на 29.12.2017 г.
С постановление от 09.05.2019 г. на ЧСИ Н. М. изпълнителното производство по изп.д.
№ 2482/2012 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба вх. № 097177 от 25.09.2019 г., подадена от „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез юрк.
Г., до ЧСИ Н.М. взискателят поискал да му бъде предоставен обратно изпълнителният лист
в оригинал, което било сторено с приемо-предавателен протокол от 28.10.2019 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 29.10.2019 г. молба
до частен съдебен изпълнител Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство, като с молбата било поискано да бъде наложен запор върху банкови сметки
на длъжника. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на частния съдебен
изпълнител от 29.10.2019 г. е било образувано изпълнително дело под № 20198410403932,
като със съобщение с изх. № 187751 от 14.11.2019 г. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
С молба вх. № 007727 от 05.02.2021 г., подадена от „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез юрк.
Л., до ЧСИ Н.М. взискателят поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на
длъжника в следната търговска банка: „Те – Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД, както и да бъде
извършен опис на движимите вещи на длъжника.
С молба вх. № 046101 от 16.07.2021 г., подадена от „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез юрк.
Н., до ЧСИ Н.М. взискателят поискал да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С разпореждане от 31.01.2022 г. на ЧСИ Н. М. бил наложен запор върху вземанията на
длъжника Ц. П., дължими по платежни сметки, открити в „ИЗИПЕЙ“ АД.
С молби от 22.12.2022 г. и 26.05.2023 г., подадени от „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез
3
упълномощени представители, до ЧСИ Н.М. взискателят поискал да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла от 24.12.2012г. – когато според ищеца е било
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, като сочи,
че считано от 24.12.2014г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, а давността е изтекла на 24.12.2017г. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили
факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по
исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. №
5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав,
Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. №
6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.
4
гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от
26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен
състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав и др.).
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Примерно са посочени и
действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ
изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От дадените примери
може да се заключи, че действие, с което взискателят отправя искане да се приложи
изпълнителен способ, е годно да прекъсне давността (както е посочено и в цитираното
тълкувателно решение, молбата за образуване на изпълнителното дело, ако съдържа
изпълнителен способ, прекъсва давността). Че искането за прилагане на изпълнителен
способ прекъсва давността, е посочено и в диспозитива на т. 10 от цитираното ТР -
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето изпълнителното действие. Взискателят има задължение със свои действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
Следва да бъде споделена съдебната практика на ВКС и СГС, обективирана в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др., съгласно която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
5
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
На следващо място, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по
тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС.
Предвид гореизложеното, в разглеждания случай е видно от данните по
изпълнителните дела, че не е налице период на петгодишно бездействие на взискателя
„АПС БЕТА Б.“ ЕООД, респ. неговия праводател. С подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело на 17.02.2012 г. давността е прекъсната и е спряла да тече, съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС.
На следващо място, погасителната давност е била многократно прекъсната в периода
04.09.2015 г. – 16.07.2021 г., като от подробно описаната по – горе фактическа обстановка е
видно, че взискателят не е бездействал и е искал прилагането на изпълнителни способи. Тук
следва още веднъж да се отбележи, че съгласно преобладаващата съдебна практика, когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (в този смисъл са
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о., Решение № 93
от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение №
265138 от 29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 1077/2021 г. и др.). Давността е била прекъсната и с подадената на 22.12.2022 г. молба от
„АПС БЕТА Б.“ ЕООД, чрез упълномощен представител, до ЧСИ Н.М. с която взискателят
поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От
последната посочена дата до момента (до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция) не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните
вземания не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът, който е
поискал единствено да му бъдат присъдени „сторените разноски“. Същият обаче не е
представил своевременно доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл. 56,
6
вх. „А“, ап. 1, срещу „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 81В, ап. 3, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Ц. Ф.
П. не дължи чрез принудително изпълнение на „АПС БЕТА Б.“ ЕООД следните суми:
862,92 лв. - главница по договор за целево финансиране, както и 122,26 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.11.2008 г. до 25.10.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9105/2010 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, за събирането
на които е образувано изп.дело № 20198410403932 по описа на ЧСИ Н. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7