Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049
гр.Бяла, 11.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря Мариета Й., като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1068 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК *********, против С.Й.Ж., ЕГН **********. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 299.14 лв. (двеста деветдесет и девет лева и
14 стотинки) за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: **********,
представляваща начислена главница за ел.енергия по неплатени фактури, издадени за периода
15.04.2019г.-25.06.2019г., в размер на 290.13 лв. (двеста и деветдесет лева и
13 стотинки), както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 9.01 лв. (девет лева и 01 стотинки), представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.09.2019 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към
същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно
с направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
В
указания срок ответникът, чрез назначеният му особен представител е подал отговор, с който не оспорва обстоятелството, че ответницата е
била ползвател на недвижимия имот, находящ се във гр. Велико Търново, ул.“Димитър
Найденов“ №127, Б, сутерен, и като такава е сключила с ищеца договор за
продажба на електрическа енергия, но оспорва дължимостта на сумата начислена по
фактури ФП0281241047 /13.06.2019г. и по фактура ФП0282072497/25.06.2019г., общо
на стойност 48.49 /четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, заедно
с начислената мораторна лихва за тях. Възражението си обосновава с довода, че всяка
фактура издавана от ищеца Енерго-про продажби“ АД, съдържала данни за
консумираната ел.енергия, нейната цена, срока за плащане, но също така съдържала
и данни за съобщение/уведомяване/ за всеки клиент, че 10 дни след изтичане на
срока за плащане, електрозахранването ще бъде преустановено. Счита, че по този начин клиента бил запознат за действията
на ищеца и последиците от това действие, но в нито една фактура издадена от ищеца не се съдържали
данни, че електрозахранването няма да
бъде преустановено, но ще бъдат начислени дължими от абоната парични суми за
такса възстановяване. Позовава се на чл.14, ал.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Енерго-про продажби“ АД, съгласно който ищеца
имал право да прекъсне снабдяването с електрическа енергия в случай, че битовия
потребител в срок до 10 дни не изпълни което и да е свое задължение, включително
при забава. Това свое право ищецът не упражнил, а продължил да доставя ел. енергия на ответника
и поради това свое бездействие, носел
вина за натрупване на дължими вземания от клиента относно последните две
издадени фактури на стойност 32.77 лева за фактура от 13.06.2019г. и 15.72
лева. за фактура от 25.06.2019г.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. дело № 845/2019г. на РС Бяла, по заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №344/26.09.2019г., с
която е разпоредено ответникът да му заплати: сумата 309.13 лв. главница, представляваща
изискуемо задължение за консумирана и незаплатена ел. енергия, съгласно
издадени фактури за периода от 15.04.2019г. до 25.06.2019г. г. за обект с
абонатен номер **********, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Димитър Найденов” №
127Б, сутерен, кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 20.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 9.01 лв. мораторна лихва за периода от 02.05.2019г.
до 13.09.2019г.; направените в заповедното производство разноски в общ размер
на 75 лева, от които 25, 00 лв. – заплатена д. т. и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съда е
указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е
съобщено на заявителя на 07.11.2019г, а ИМ е подадена на 06.12.2019г., видно от
приложения екземпляр от доставена пощ.пратка.
От
страна на ищеца по делото са представени неоспорени от ответната страна копие
на извлечение от сметка към 13.09.2019г. за абонатен № **********; справка за
потребление през последните 12/24/36 месеца към дата 08.11.2019г.; фактура №
**********/15.04.2019г.; фактура № **********/14.05.2019г.; фактура №
**********/13.06.2019г.; фактура № **********/25.06.2019г.; извлечение за
фактури и плащания към дата 08.11.2019г. за кл.№ **********; заявление №
4931237/05.09.2018г.; съгласие № 4931237/05.09.2018г.; договор за наем на
недвижим имот от 01.09.2018г.; заявление № 4931241/05.09.2018г.; съгласие от
05.09.2018г.; договор за наем на недвижим имот от 01.09.2018г.; общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Енерго-Про Продажби“ АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007г.; общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на 4ЕОН България Продажби“
АД; публикация на общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи.
От
приетото по делото заключение на вещото лице, изготвила допуснатата по искане
на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задълженията по
издадените процесни фактури са на обща стойност 290.13 лева, а размера на
мораторната лихва към 13.09.2019г е 9.09 лв.
Заключението на вещото лице не се оспорва от
страните и съдът го приема за обосновано и правилно, тъй като съответства на
останалите доказателства по делото.
С
оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а
предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Тъй като
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
исковете за установяване на същите. С оглед на това предявените искове са
допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Периодът,
в който са възникнали претендираните от ищеца задължения на ответника за
потребена електроенергия, обхваща времето от 15.04.2019г. до 25.06.2019г. В
този период са били в сила ОУДПЕЕ на ответника, влезли в сила на 07.09.2014 г.,
одобрени с решение №ОУ-06/21.07.2014 г.
на ДКЕВР /отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/, или
действащи за процесния период са ОУ, одобрени с Решение №ОУ-061/07.11.2007г. на
ДКЕВР, понастоящем с наименование КЕВР.
Съгласно
чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към процесният
период „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на
същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали
е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При
това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Съгласно
чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Безспорно
е, че партидата при ищеца се води на името на ответника за процесния период. От
представената от ищеца справка за потребление и заключението на експертизата
безспорно се установи, че с изключение на начислената такса възстановяване в
размер на 19 лева, която сума с настоящата ИМ не се претендира, останалите
претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба суми по фактури
са начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника и съобразно
утвърдените от ДКЕВР цени.
По
отношение на вземането начислена по фактури ФП0281241047 /13.06.2019г. и по
фактура ФП0282072497/ 25.06.2019г. общо
на стойност 48.49 /четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, заедно
с начислената мораторна лихва за тях, оспорено като недължимо от особения
представител на ответника:
Съдът
преценява така направеното възражение за неоснователно:Действително съгласно
разпоредбата на чл.14, т.2 от ОУ ищцовото
дружество има право да поиска от „Енерго –Про Мрежи“АД прекъсване или
ограничаване снабдяването с ел.енергия в случай, че битов потребител в срок от
10 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ, включително
пи забава на плащането на дължимите суми за ел.енергия, но в случая това е
регламентирано в ОУ право, а не задължение, като неупражняването на това право
не може и не следва да бъде приравнено на недобросъвестност, в каквато насока
са въведените от особения представител на ответницата възражения.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и иска за заплащане на
мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по
правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл. 38 от ОУПЕЕ, съгласно който в случай на
забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до
пълното погасяване на задължението. Размерът на мораторните лихви е определен
от заключението на вещото лице на 9.01 лева, който съответства на ищцовата
претенция.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по делото, както
следва: 75, 00 лв. – внесена държавна такса; 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 300, 00 лв. – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител и 100, 00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице, или
всичко 575 лева.
Съобразно
приетото в т. 12 от ТР№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските направени в заповедното производство, като съобразно
изхода от спора. Ето защо, при този изход на процеса и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 75, 00 лв., от които: 25,00 лв. –
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено, че С.Й.Ж., ЕГН **********, дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул.
”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 290.13 лв. /двеста и
деветдесет лева и 13 стотинки/, представляваща
главница за консумирана в периода 15.04.2019г. – 25.06.2019г. електрическа
енергия по фактури № **********/15.04.2019г.; фактура №
**********/14.05.2019г.; фактура № **********/13.06.2019г.; фактура №
**********/ 25.06.2019г., за обект на потребление с абонатен номер № **********,
кл. №**********, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Димитър Найденов“№127 Б, сутерен,
ведно със законната лихва за забава, считано от 20.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 9.01 лв./ девет лева и нула една
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.05.2019г.
до 13.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №344/26.09.2019г. по ч.гр.д. № 845/2019 г. на РС Бяла.
ОСЪЖДА
С.Й.Ж., ЕГН **********, да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс-Г, сумата в размер на 650, 00 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща направени разноски в исковото и заповедно производство .
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/