Р Е Ш Е Н И Е
№…........../22.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17479 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР-Варна с адрес: гр. Варна, ул***обективно
кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1594,26 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229
часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200,64 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като младши
инспектор в Сектор „Пътна полиция“, което е структурно подчинено на ОД на МВР –
Варна, като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е
работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е
положил общо 1576 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза
на 1801,37 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от 225,36 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително
заплатен от ответника в размер на сумата от 1879,57 лв. Аргументира дължимостта
на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба,
регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която
намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ
и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че
му се дължи и мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение в размер на
284 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1879,57 лв. като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната
лихва, както и сумата от 284 лв. като мораторна лихва, начислена за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Претендира и сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща
представител. Предварително депозира молба, с която предприема изменение на исковете
чрез намаляване на техния размер до сумата от 1594,26 лв. за главница и 200,64
лв. за мораторна лихва. Представя и списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че в процесния
период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение
в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното
правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба
коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е
също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че
размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба,
предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен
труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото
е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме
за основателен предявения главен иск, оспорва направените в исковата молба
изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не
съответстват на представените доказателства. С оглед становището за
неоснователност на главния иск, намира за неоснователна и акцесорната претенция
за мораторна лихва.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е
заемал длъжността “младши автоконтрольор в група
“Охранителна полиция” към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР - Варна. Същото
се потвърждава и от приложената кадрова справка от 28.11.2019 г. (л. 15).
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от
ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и
размера на дължимото възнаграждение, а именно: протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положен
труд по време на официални празници в Пето РУ – Варна и отчетни месечни графици
на служителите от Пето РУ при ОД на МВР – Варна за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. (л. 44-140), платежни
бележки за периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2019 г. (л. 21-43), справка за
въведени болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност в
периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. (л. 16-17) и справки за използван платен
годишен отпуск за 2016-2019 г. (л. 18-20).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 154 и сл.), се установява, че положените от
ищеца за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. часове нощен труд,
преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 229
часа извънреден труд, който не е заплатен от ответника. Дължимото
възнаграждение за същия вещото лице определя общо в размер на 1594,26 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е заемал длъжността “младши автоконтрольор
в група “Охранителна полиция” към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР - Варна
и като такъв е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се
спори още, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. същият е работил
на смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е приложимо превръщането
на часовете положен нощен в дневен, респ. върху дължимостта на възнаграждението
за извънреден труд, получен в резултат от така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и
действаща в процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.
31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен
акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл
са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са
изложени по друг въпрос и да нямат задължителен характер, изразяват принципно
разбиране, базирано на основния гражданскоправен
принцип на справедливостта, който следва да бъде съобразен и в настоящия
случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. положеният от ищеца извънреден труд след
преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 229 ч., като дължимото
възнаграждение съобразно експертното заключение възлиза в размер на
претендираната сума от 1594,26 лв. Следователно предявеният главен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР е основателен и следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2019 г., до
окончателното изплащане на възнаграждението.
С оглед забавата на ответника при изпълнение на паричното му задължение за
заплащане на полагащото се на ищеца възнаграждение за извънреден труд, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава. Съгласно чл. 187, ал. 3,
изр. второ ЗМВР, в ред. изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила
от 14.10.2016 г., работното
време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени,
се изчислява сумирано за тримесечен период. Следователно
изискуемостта на дължимите възнаграждения за извънреден труд, положен в периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е настъпила на първо число на месеца, следващ
всеки тримесечен отчетен период, и тогава ответникът е изпаднал в забава – арг. от чл. 84, ла. 1, изр. първо ЗЗД. Така лихвата е
дължима, считано от 01.01.2017 г., когато е началният
момент на забавата в плащането за главницата за отчетния период от 01.10.2016
г. до 31.12.2016 г.
Съобразявайки дължимите
главници за съответните тримесечия, посочени в таблицата към експертното
заключение (л. 158 от делото), настоящият съдебен състав, използвайки калкулатор
за законна лихва, достъпен на официалната страница на НАП, изчислява дължимата законна лихва за периода
от 01.01.2017 г. (началото на забавата) до 30.09.2019
г. (края на периода, за който се претендира лихвата) в общ размер на сумата от 216,82 лв., формирана като сбор от лихвите
върху всяка от главниците за съответния тримесечен период в рамките на исковия
такъв от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., изчислени за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, до 30.09.2019 г., както следва: 33,49 лв. – лихва за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 120,18 лв.,
дължима за четвъртото тримесечие на 2016 г., 35,61 лв. - лихва за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2019 г.
върху главницата от 140,42 лв., дължима за първото тримесечие на 2017 г., 26,49 лв. - лихва за периода от
01.07.2017 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 116 лв., дължима за второто
тримесечие на 2017 г., 21,05 лв. -
лихва за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 103,79
лв., дължима за третото тримесечие на 2017 г., 17,31 лв. - лихва за периода от 01.01.2018
г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 97,68 лв., дължима за четвъртото
тримесечие на 2017 г., 28,93 лв. -
лихва за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 190,06
лв., дължима за първото тримесечие на 2018 г., 15,78 лв. - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г.
върху главницата от 124,27 лв., дължима за второто тримесечие на 2018 г., 14,08 лв. - лихва за периода от
01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 138,89 лв., дължима за
третото тримесечие на 2018 г., 12,20 лв.
- лихва за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г.
върху главницата от 160,82 лв., дължима за четвъртото тримесечие на 2018 г., 8,59 лв. - лихва за периода от
01.04.2019 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 168,90 лв., дължима за
първото тримесечие на 2019 г., 3,29 лв.
- лихва за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от 128,69
лв., дължима за второто тримесечие на 2019 г.
Ответникът е изпаднал в забава
в плащането на възнаграждението за положения през третото тримесечие на 2019 г.
извънреден труд на 01.10.2019 г., която дата следва крайния момент, до който се
претендира обезщетението за забава (30.09.2019 г.), поради което и лихва върху
главницата от 104,56 лв. не следва да бъде присъждана. Съдът не кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта, определяща дължимата
мораторна лихва в размер на 200.64 лв. (по задача № 6), тъй като не е съобразен
началният момент, от който се дължи лихвата, и същата е изчислена до дата
23.10.2019 г., следваща края на исковия период по акцесорния
иск.
С оглед на изложеното, искът с
правно основание чл. 86, ла. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера на претендираната
сума от 200,64 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите
възнаграждения за извънреден труд, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., и да бъде отхвърлен за периода
от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение от 300 лв., доказателства
за заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и
съдействие от 29.05.2020 г. (приложен между л. 166 и 167 от делото), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат, релевирано в отговора на исковата молба, доколкото
размерът на претендираното възнаграждение е по-малък от нормативно установения минимум,
до който може да бъде редуцирано възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
който в случая възлиза на 335,66 лв., формиран като сбор от дължимите на
основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални възнаграждения
по всеки иск, определени по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр.
ал. 2, т. 1 и т. 2 от същата Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г., действаща към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие).
Предвид изхода на
делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 283,77 лв., от които 63,77 лв. за държава
такса по уважения главен иск, 50 лв. за държавна такса по уважения акцесорен иск, дължими на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 170 лв. за разноски
за възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1594,26 лв. (хиляда
петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229
часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР, както и сумата от 200,64 лв.
(двеста лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
отхвърля иска за лихва за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г.;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна
с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да
заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв. (триста лева) за сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Присъдените суми могат
да бъдат преведени по посочената от ищеца банкова сметка *** ***, открита в „Банка
ДСК“ ЕАД с титуляр Ц.Н.Б.;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 283,77 лв. (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и
седем стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: