Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16373 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на О.Й.Д. срещу П. на РБ за осъждането й да му
заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпления, като наказателното
производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
твърди, че от 2007 г. бил съдружник и управител на „А.“ ООД, с основен предмет
на дейност дърводобив и дървообработване.
През
2010 г. било образувано ДП № 230/2010 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч. На 30.03.2010
г. Д. бил задържан като заподозрян в извършване на престъпление от общ
характер. С постановление на прокурор при ОП – гр. Ловеч от 30.03.2010 г.
ищецът бил задържан под стража за 72 часа. На 31.03.2010 г. РС – гр. Ловеч
определил на О.Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърденос
определение от 07.04.2010 г. на ОС – гр. Ловеч.
Д. подал
няколко молби за изменение на мярката за неотклонение, които не били уважени от
съда. Междувременно, на 20.10.2010 г. на ищеца били предявени три обвинения –
за престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК; по чл.
235, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
Едва на
12.11.2010 г. мярката за неотклонение „задържане под стража“ била заменена с
по-лека – домашен арест, а на 06.04.2011 г. – от домашен арест – в парична
гаранция в размер в 8 000 лева.
По
внесен от РП – гр. Ловеч обвинителен акт било образувано НОХД № 52/2011 г., по
което се провели три съдебни заседания, след което съдът прекратил делото и го
върнал на РП – гр. Ловеч за изправяне на допуснати процесуални нарушения.
П.
отново внесла обвинителен акт. По НОХД № 1274/2011 г. по описа на РС – гр.
Ловеч се провели 29 съдебни заседания и с присъда от 16.05.2013 г. съдът
постановил оправдателна присъда.
П.
подала протест, а ОС – гр. Плевен върнал делото на първоиностанционния съд за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
Втора
оправдателна присъда била постановена на 03.02.2015 г., но представител на П.
подал протест и срещу нея.
Плевенски
окръжен съд отменил присъдата и върнал делото за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
На
29.10.2015 г. прокурор при РП – гр. Ловеч отново внесъл обвинителен акт. След
шест съдебни заседания, на 16.06.2016 г. НОХД № 2770/2015 г. приключило с
постановяване на оправдателна присъда.
С
решение от 21.10.2016 г. състав на ОС – гр. Плевен потвърдил присъдата и като
окончателна, на тази дата тя влязла в законна сила.
В
периода на висящност на наказателното дело Д. бил задържан под стража за период
от 7 месеца и 13 дни, а в продължение на
4 месеца и 25 дни – под домашен арест.
Към
30.03.2010 г., когато бил задържан, ищецът бил съдружник и управител на „А.“
ООД, с основен предмет на дейност дърводобив, преработване и търговия с
дървесина. Д. получавал месечно възнаграждение в размер на 2 200 лева.
След задържането под стража ищецът бил лишен от тази възможност и за периода от
30.03.2010 г. до 06.04.2011 г. не реализирал доход на обща стойност
26 863.16 лева.
За
защита в наказателното производство ищецът сторил разходи за адвокатски
възнаграждения на стойност 10 560 лева.
Особена
тежко се отразило на ищеца задържането му под стража. Изпаднал в психически
стрес от лошите условия в арестните помещения. Влошило се здравословното му
състояние. Отделно от това, към 30.03.2010 г. Д. имал нужда от извънболнично
лечение след претърпяна оперативна интервенция, което лечение не успял да
довърши. В този период малкият син на Д. преживял остра психо-травма, затворил
се в себе си и променил поведението си, което наложило да му бъде оказана
специализирана психологическа помощ.
Ищецът
изпитал и притеснения от възникналите за семейството му финансови затруднения. В
личен план търпял морални и психически страдания, които го направили мнителен,
угрижен и затворен.
Наказателното
производство продължило повече от шест години, през които били проведени
многобройни съдебни заседания. Търпените неимуществени вреди ищецът оценява на
200 000 лева.
Моли
съдът да осъди П. на РБ да му заплати исковите суми, ведно със законните лихви
от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който излага твърдения за неоснователност
на исковите претенции, евентуално възразява срещу размера на обезщетенията за
имуществени вреди, които счита за недоказани, а разходите за адвокатски
възнаграждения – за завишени.
Според
ответника прекомерно е и претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
През процесния период средният годишен доход на лице бил 5 167 лева.
Що се
отнася до интензитета на търпените морални страдания, П. възразява за получени
от ищеца обезщетения за същите вреди от водени други наказателни дела срещу
него. Поради това съдът следвало да определи глобално обезщетение от незаконно
обвинение в повече от едно престъпление.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане и поддържане на обвинение за
извършване на престъпление, за което О.Й.Д. е оправдан, като доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
В
доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от ищеца вреди и
причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие от страна на
представители на ответника.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото НОХД № 2770/2015 г. по описа на
РС – гр. Плевен се установява, че на 30.03.2010 г. О.Й.Д. е бил задържан за
срок от 24 часа, а с постановление от 30.03.2010 г. на РП – гр. Ловеч – за срок
от 72 часа.
С
определение от 31.03.2010 г. на съдия при РС – гр. Ловеч е определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от ОС – гр. Ловеч с определение
от 07.04.2010 г.
Последвали
са молби от Д. за промяна на мярката за неотклонение, които не са били уважени
до 12.11.2010 г., когато ОС – гр. Ловеч е променил мярката от „задържане под
стража“ в „домашен арест“.
Към
03.11.2015 г., когато в РС – гр. Плевен е внесен обвинителен акт за извършени
от Д. престъпления по чл. 235, ал. 5 вр. ал. 1, пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 316, пр. 1 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е била определена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева.
За
времето от 30.03.2010 г. до 06.04.2011 г. Д. е бил лишен както от възможността
да води обичайния си начин на живот, да реализира социални и професионални
контакти, така и да полага труд, от който да получава доходи за издръжка на
семейството си. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява по безспорен начин, че към 30.03.2010 г. О.Й.Д. е
заемал длъжността „управител горско стопанство“ с месечно възнаграждение в
размер на 2 200 лева. Именно поради задържането си под стража, а от
12.11.2010 г. – под домашен арест до 06.04.2011 г., Д. не е могъл да полага
труд, а пропуснатият от него доход е на обща стойност 26 863.16 лева.
Пропуснатата полза обхваща брутното трудово възнаграждение, без приспадане на
данъци и вноски за социално и здравно осигуряване, тъй като те са в тежест на
получателя на дохода. В този смисъл е определение № 816/26.06.2013 г. по гр.д.
№ 1748/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.)
Безспорно
се установява и че по воденото наказателно производство О.Д. е заплатил
адвокатски възнаграждения на обща стойност 10 560 лева, за което са
представени фактури към исковата молба, неоспорени от ответника. Сумата от
10 560 лева представлява сбор от хонорарите, заплатени от ищеца на адв. В.
К., както следва: на 09.01.2012 г. за защита по НОХД № 1274/2011 г. на РС – гр.
Ловеч – 120 лева; на 28.05.2013 г. за представителство пред ОД на МВР Ловеч и
за освобождаване на гаранция по НОХД № 1275/2011 г. – 120 лева; на 16.12.2013
г. за защита по ВНОХД № 783/2013 г. на ОС – гр. Ловеч – 1 680 лева; на
01.12.2014 г. за защита по НОХД № 862/2014 г. на РС – гр. Плевен – 2 160
лева; на 21.04.2015 г. за защита по ВНОХД № 208/2015 г. на ОС – гр. Плевен –
1 800 лева; на 31.07.2015 г. за защита по ЗМ 230/2009 г. на ОД МВР Ловеч –
480 лева; на 15.06.2016 г. за защита по НОХД № 2770/2015 г. на РС – гр. Плевен
– 2 400 лева и на 27.09.2016 г. за защита по ВНОХД № 590/2016 г. –
1 800 лева.
Неоснователно
е възражението на представителя на П., че хонорарите са прекомерни. На първо
място, те не представляват едно адвокатско възнаграждение, а сбор от хонорари,
чието основание за заплащане е различно. При положение, че се е налагала правна
помощ и защита на Д. в досъдебното производство; за отмяна на незаконосъобразно
взетите мерки за неотклонение (с оглед окончателна оправдателна присъда по
обвинение във връзка с което е била определена и най-тежката мярка „задържане
под стража“); за представителство по наказателни производства в тяхната съдебна
фаза по внесени от П. обвинителни актове и протести, все срещу оправдателни
присъди – една от 2013 г. и две от 2015 г., възнаграждение на обща стойност
10 560 лева не се явява прекомерно. Всяко от тях е в рамките на
минималните размери по чл. 13 от Наредба № 1/2004 г. Защитата е оказана по
обвинения в две престъпления, едното от които за квалифициран състав на
престъпление (чл. 235, ал. 5 от НК), за което се е предвиждало наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до
петстотин хиляди лева. Не без значение е и броят на проведените съдебни
заседания и извършените процесуално-следствени действия, изразяващи се в разпити
на множество свидетели.
Този иск
съдът намира за доказан по основание и размер, и поради това – за основателен.
С влязла
в сила на 21.10.2016 г. по НОХД № 2770/2015 г. О.Й.Д. е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 5 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че за времето от 02.02.2007 г. до
16.03.2007 г., при условията на продължавано престъпление, с редовни писмени
позволителни за транспортиране, но извън указаните в тях места и количества,
извозил от горския фонд до временен склад на отдел 1058 Б – площта ДЗС,
местността „Бранил“, землището на с. Угърчин, обл. Ловеч, дървета от различен
дървесен вид, с обща кубатура 1616 пространствени кубични метра, на стойност 58
176 лева, като предметът на престъплението е в особено големи размери, случаят
е особено тежък и деянието е осъществено при условията на посредствено
извършителство, чрез неустановени лица.
Оправдан
е по обвинението в извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК – за това, че за времето от 02.02.2007 г. до 16.03.2007 г., в гр. Троян, обл. Ловеч и в гр.
Свищов, обл. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, пред „Л.”
АД - гр. Троян, обл. Ловеч и пред „Е.” ЕООД - гр. Свищов, обл. Велико Търново,
съзнателно се ползвал от официални документи, съставени от длъжностни лица -
горски стражари, в кръга на службата им - 35 на брой превозни билети, представляващи
официални документи, в които са удостоверени неверни обстоятелства: че описаната в
тях дървесина е с произход от отдел 1058 Б – площта ДЗС, местността „Бранил“, землището на с.
Угърчин, обл. Ловеч (част от държавен горски фонд), като за самото им
съставяне не може да му се търси наказателна отговорност и деянието е
осъществено в условията на посредствено извършителство, чрез водачите на
отразените по превозните билети товарни автомобили.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка
презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу О.Д. наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на
обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените
спрямо него наказателно-процесуални действия.
До
окончателната присъда се е стигнало след като по образувани предходни
наказателни производства Д. е бил оправдаван, но поради подадени от П.
протести, въззивните съдилища са отменяли оправдателните присъди и са връщали
делата на първоинстанционните съдилища.
Въпреки
това, ответникът е продължил да внася обвинителни актове, като е поддържал
обвиненията в извършени от Д. престъпления, а срещу всички оправдателни присъди
е подавал протести.
Безспорно
е, че многократното внасяне на обвинителни актове срещу Д. е усилило
изпитваното от него напрежение и страх от неоснователно осъждане.
Събраните
по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена
промяна в начина на живот на ищеца.
Свидетелите
Б.Д.и Ю. Д. разказват за начина, по който воденото наказателно производство се
е отразило на живота на ищеца и отношенията в семейството му. Преди задържането
му под стража О.Д. бил весел, контактен и дружелюбен. Ползвал се с авторитет в
очите на синовете си и за тях бил модел за поведение. Затова и задържането,
извършено в присъствието на членовете на семейството му, се отразило особено
тежко на малкия му син, който получил посттравматичен стрес, наложил
специализирана психиатрична помощ.
Семейството
на Д. е било финансово затруднено поради обективната невъзможност ищецът да
полага труд и да реализира доходи. Изпитваните притеснения и това се отразило
на поведението му, което варирало от надежда, че неоснователно воденото
наказателно производство срещу него окончателно ще приключи, особено след
оправдателната присъда през 2013 г. до отчаяние, че се цели обезателното му
осъждане. За период от шест години подсъдимият многократно е губил вяра в
благоприятен за него изход от наказателното производство – окончателно отпадане
на неоснователните обвинения в продължавани престъпления.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид тежестта на обвиненията. Престъплението по чл. 235, ал. 5 от НК е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се е предвиждало
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Наказателното
производство се е развило неколкократно в съдебна фаза, като ищецът се е
явявал, а това е било свързано с допълнително напрежение и неудобство. Вестите
за насрочване на делото в съдебна фаза са предизвиквали особено притеснение и
отчаяние у Д.. Непрекъснато е изпитвал чувство на безсилие и страх.
За
повече от една година е търпял ограничения, довели и до последваща невъзможност
да упражнява търговска дейност.
Наказателното
производство по обвиненията в престъпления по чл. 235, ал. 5 и чл. 311 от НК е
продължило около шест години, в този период са били проведени множество съдебни
заседания и са постановявани присъди, което е увеличило интензитета на търпените
от ищеца страдания.
Следва
да се съобрази и че във времето от 2010 г. до 2016 г. на Д. са били повдигнати
и други обвинения, също приключили с оправдателни присъди. За негативните
преживявания от тях на Д. са присъдени обезщетения в размер съответно на
8 000 лева и 7 000 лева. Поради частично съвпадане във времето на
различни наказателни производства срещу ищеца, съдът счита, че следва да се съобразят
размерите на присъдените вече обезщетения за неимуществени вреди. Въпреки това,
процесният случай се отличава с взетата най-тежка мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Тя е в значителна част първопричината за страдания и
ограничения, каквито Д. е търпял в рамките на това наказателно производство. Обезщетението
не включва търпени от Д. негативни преживявания от условията в местата за
задържане под стража. П. не е легитимирана да отговаря за това, а знанието й за
неблагоприятните битови неудобства в арестите е ирелевантно в настоящото
производство обстоятелство.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Справедливият
размер на обезщетението съдът определя на 15 000 лева. До този размер ще
бъдат репарирани в относително пълен размер търпените от О.Д. неудобства и
притеснения от воденото срещу него наказателно производство. За горницата до
пълния предявен размер от 200 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Законната
лихва върху определените от съда обезщетения се дължи от датата на влизане в
сила на присъдата – 21.10.2016 г. до окончателното им изплащане. (т. 4 от ТР №
3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 28.12.2017 г.)
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и възстановяване
на заплатената държавна такса. Следва
да се разгледа направеното от представителя на ответника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар от 7 130 лева. Възнаграждението не е
прекомерно, определено по правилата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., За процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Определен по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, адвокатският хонорар възлиза на сума на обща стойност 7 712.69
лева. Заплатеното от О.Д. възнаграждение от 7 130 лева не е прекомерно.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца
се дължат разноски за адвокатски хонорар в размер на 4 931.59 лева и 240
лева за държавна такса и депозит за експертиза.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „*******да заплати на О.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 26 863.16
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от
30.03.2010 г. до 06.04.2011 г. и сумата от 10 560 лева, разходи за
процесуална защита в наказателното производство, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда № 144/16.06.2016 г. по НОХД № 2770/2015 г. по описа на РС
– гр. Плевен, ведно със законните лихви от 21.10.2016 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „*******да заплати на О.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в
престъпления по чл. 235, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 316 вр.
чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което била постановена оправдателна
присъда № 144/16.06.2016 г. по НОХД № 2770/2015 г. по описа на РС – гр. Плевен,
ведно със законната лихва от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на Р.Б., с адрес
гр. София, бул. „*******да заплати на О.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 5 171.59 лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: