Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 30.10.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На пети октомври Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.гражданско дело № 3518 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на
ищцовото дружество адв. К. К. заявява, че на 30.03.2018 г. работници на
ответното дружество "М." ЕООД, гр. К., като изпълнител по договор за
обществена поръчка за репатриране на автомобили с община К., извършили
репатриране на МПС – В. ***, с рег. № ***, собственост на Н.И.А.,***, източно
от поликлиниката, пред кофите за смет. За извършеното репатриране и връщането
на автомобила на собственика бил съставен приемо-предавателен протокол №.
Твърди, че по време на репатрирането
били нанесени щети по описаното МПС - спукано предно стъкло. Това обстоятелство
било констатирано в решение № г. на заместник-кмета на Община К., по повод
жалба на Н.И.А. срещу неправомерното репатриране на автомобила.
Сочи, че собственикът на увредения
автомобил В. ***, с рег. № *** - Н.И.А. имал сключен договор за застраховка
"Пълно каско" със З. "Б.В.И.Г."***, за което била издадена
полица № ***, валидна за периода 16.06.2017 г. - 16.06.2018 г. Във връзка със
сключената застраховка "Пълно каско" за увредения автомобил, от
страна на собственика Н.И.А., било постъпило заявление от 02.04.2018 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от заявлението било, че
застрахованият е избрал да бъде обезщетен чрез ремонт в автосервиз. Във връзка
със заявлението, от страна на З. "Б.В.И.Г."*** бил изготвен опис на
претенция № от 02.04.2018 г., според който били повредени челно стъкло и
ремонтен комплект, които бли за подмяна. Ремонтът на автомобила бил извършен от
автосервиз „М. - 90" ООД, за което била издадена фактура № г. на стойност
330 лв., а автомобилът бил предаден на собственика с приемо-предавателен
протокол от 15.02.2019 г. Съгласно изготвеният от застрахователя доклад по щета
№ *** от 22.03.2019 г., било определено застрахователно обезщетение в размер на
330,00 лв. Същото било платено на отстранилия повредите автосервиз „М. -
90" ООД с преводно нареждане от 26.03.2019 г. и при тези обстоятелства за З.
"Б.В.И.Г.“*** възникнало регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането срещу ответното дружество, чиито работници при
репатриране на автомобила причинили вредата. С цел доброволно уреждане на отношенията,
от страна на застрахователя била изпратена регресна покана изх. № г., за
плащане на горепосочената сума. В отговор, постъпило писмо-становище вх. № г.,
с което ответникът "М." ЕООД, гр. К. представил застрахователна
полица № с дата 14.09.2016 г. и валидност 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. и
насочил ищеца към своя застраховател ЗАД "О." АД. От страна на ЗАД
"О." АД бил изготвен доклад по щета № г. и признато обезщетение в
размер на 130,00 лв., а разликата в размер на 200,00 лв. до пълния размер на
щетата - 330,00 лв., представлявала самоучастие на застрахования ответник,
съгласно клаузите на неговата застраховка. При тези обстоятелства, сумата
200,00 лв. останало дължима от ответника към ищеца и той изпратил втора покана
изх. № г. само за тази сума, тъй като разликата му била платена от
застрахователя на ответника. В отговор било получено уведомление вх. № г., с
което ответното дружество отказвало плащане.
Моли съда постанови решение, с което
да осъди "М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.Г.М., да заплати на Застрахователно акционерно
дружество "Б." АД, гр. С. сумата 200,00 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *** за нанесени от ответника имуществени
вреди на трето лице - Н.И.А. при репатриране на собствения му В., с рег. № ***
на 30.03.2018 г. в гр. К., заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ
изплащане. Моли съда да осъди ответника да заплати всички разноски, направени
от ищеца, във връзка със съдебното производство. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва, че плащането може да бъде извършено по следната банковата сметка
на З. "Б.В.И.Г." АД в банка „Ю." АД /Пощенска банка/: IBAN: ***; ВIС:
ВРВIВGSF. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат К. К., който моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Претендира за направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „М.“ ЕООД, чрез адвокат Г. Д., с който заявява, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва и моли съда да го отхвърли
изцяло.
Твърди, че в срок са уведомили техния
застраховател „ОЗК" за получена Регресна покана към представляваното от
нея дружество от З. „Б.В.И.Г.“ за събитие от 30.03.2018 г., към който период „М."
ЕООД имало валидно сключена Застрахователна полица, действаща към момента на
събитието - 30.03.2018г. със ЗАД „О."АД.
Сочи, че видно от приложените към
исковата молба доказателства ОЗК са изплатили без основание от свое име и за
своя сметка сумата от 155 лв.
Твърди,
че случилото се събитие изобщо не било застрахователно събитие, подлежащо на
обезвреда поради причинени вреди следствие репатриране на л.а. В., с рег. № ***
на 30.03.2018 г. Заявява, че видно от Приемо-предавателен протокол № 009 от
30.03.2018 г. водачът на този автомобил Н.А. си е получил автомобила невредим
от наказателния паркинг, за което се е и подписал и очевидно щетата, която З. „Б.В.И.Г.“
са изплатили по „Каско" е причинена по друг повод. Претендира присъждането
на разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответното дружество адвокат Д.
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица № ***/16.06.2017г.
за имуществена застраховка "Б." за лек автомобил марка „В.“ ***,
с peг. № ***, собственост на Н.И.А., валидна за периода 16.06.2017г. – 16.06.2018г.
Представена е и
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско
Стандарт" от 02.04.2018. В същата застрахованият е декларирал, че при
репатриране на автомобила му от „паяк“ в
наказателен паркинг установил, че предния прозорец е спукан. Застрахованото
лице е избрало да бъде обезщетено чрез ремонт в автосервиз.
От представения по
делото опис на претенция № от 02.04.2018г. е видно, че са повредени челно
стъкло и ремонтен комплект, които са за подмяна.
Представена е фактура.
на стойност 300 лева. От същата се установява, че ремонта на автомобила е
извършен в автосервиз „М. - 90“ ООД. Автомобилът е предаден на собственика с
приемо – предавателен протокол на 15.02.2019г.
Съгласно изготвения
от застрахователя доклад по щета №. определеното застрахователно обезщетение е
в размер на 330 лева.
По делото е
представено платежно нареждане от 26.03.2019г. с получател „М. - 90“ ООД на
стойност 330 лева.
Представен е и приемо-предавателен
протокол №. От същия се установява, че
лек автомобил, с peг. № *** е предаден
от наказателния паркинг на Н. А.. Към
протокола е приложен фискален бон са сумата от 51 лева от 30.03.2018г.
Представена е и регресна
покана от ищцовото дружество изх.. до ответното дружество. В отговор на
поканата ответното дружество е представило застрахователна полица към ЗАД „О.“,
който от своя страна е признал и изплатил обезщетение в размер на 130 лева.
По делото е
представено решение №. на заместник кмета на Община К. по повод на жалба от 02.04.2018г. от Н.И.А.. В решението е посочено, че репатрирането на
лек автомобил с peг. № ***, собственост на Н.И.А. следва да бъде отменено, а
платената от лицето сума в размер на 51 лева следва да му бъде възстановена в
пълен размер. В решението е посочено, че по повод твърденията в жалбата, че по
време на репатрирането са нанесени щети на лекия автомобил /спукано предно
стъкло/ собственика на автомобила следва да се обърне към фирма „М." ЕООД,
с която общината има сключен договор за обществена поръчка за репатриране на
автомобили.
За изясняване на
обстоятелството по делото са разпитани свидетелите Н.И.А. и Д.А.Д.
Свидетелят А. твърди,
че през март 2018г. бил паркирал пред
поликлиниката лекия си автомобил В., с peг. № ***, тъй като бил процедури. Когато излязъл разбрал, че автомобила му бил
репатриран. Отишъл с такси до наказателния паркинг, където заплатил глоба в размер
на 50 лева, за да вземе автомобила и след като се качил :в колата се видял, „че
предното стъкло е спукано от край до край“. Извикал момчета от паркинга, но те
му казали „ако имам жалба – в общината, и аз го направих“. Повредата на
автомобила била отстранена от застрахователя в оторизиран сервиз. Същия месец
представил на застрахователя копие от жалбата си подадена до общината. Твърди,
че „малко преди това бях на технически
преглед.
Свидетелят Д.
заявява, към 30 март 2019г. работил към общината, общински служител в звеното
за репатриране – пазач невъоръжена охрана и освобождавал автомобилите от
наказателния паркинг. Имало е възражения, но същите се отнасяли за джанти и
гуми „не сме имали сигнали за стъкло“. Извършената от него дейност се състояла
в „аз излизам наблюдавам как свалят
колата и когато дойде собственика даваме протокол, той го чете, получава го,
плаща си сумата, даваме бележка“. Сочи,
че ако имало възражения имало снимки от няколко ъгъла, които се изпращали в
общината. Не можел да си спомни за лек автомобил В., с peг. № ***. Заявява, че
всички нарушения се пращали към общината, но можело да се пусне жалба и към
съда и към полицията.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която е депозирала заключение,
което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено. От същото се установява, че в резултата на нискоенергиен контакт на
твърд предмет с направление отвън навътре е спукан външен слой на предното
панорамно стъкло на лек автомобил марка
„В.“, модел „***“, с peг. № ***,
собственост на Н.И.А. в долен десен ъгъл, както и в хоризонтално направление.
Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка може да се приеме, че
настъпилите увреждания могат да бъдат получени при товарно – разтоварните
операции при депонирането на автомобила, вследствие на контакт с клони на крайпътни
дървета, при контакт с елементите на повдигателния механизъм, изпускане на
твърд предмет върху стъклото и др. От експертизата се установява още, че за
възстановяването на процесния лек автомобил марка „В.“, модел „***“,
с peг. № *** е необходимо стъкло предно панорамно, както и да се положи
труд общо на стойност 333 лева.
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: наличието на валидно сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, както
и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования. Ищецът
следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да
са причинени от лице/лица, на които ответното дружество е възложила някаква
работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа. Вината на
съответния служител се презумира до доказване на противното, което е в тежест
на ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения.
По делото не е
спорно, че между Община К. и „М." ЕООД е сключен договор за обществена
поръчка за репатрирне на автомобили. След подаване на регресна покана от
ищцовото дружество изх.. до ответното дружество застрахователя при който същия
имал застрахователна полица ЗАД „ОЗК Застраховане“ е признал обезщетение в размер на 130 лева.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между ищцовото
дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „В.“, модел „***“, с
peг. № *** е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица „Булстрад Каско“ Стандарт № ***, сключена
на16.06.2017г., с период на застрахователно покритие от 16.06.2017 г. до 16.06.2019
г., в периода на действие на който е настъпило застрахователното събитие
30.03.2018г.
Страните
по делото не спорят, че на 30.03.2018г. ответната фирма е репатрирала лек
автомобил марка „В.“, модел „***“,
с peг. № *** собственост на Н.И.А., като
автомобила бил откаран на наказателен паркинг. От приемо-предавателен протокол
№ същия се установява, че лек автомобил, с peг. № *** е предаден от наказателния паркинг
на собственика Н. А. на 30.03.2018г.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същите са логични, непосредствени
и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника
за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора. Свидетелските показания
следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е незаинтересовано лице от изхода на спора лице, т.к. не е лице
по чл. 172 ГПК и предвид обстоятелството,че
свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът намира, че
показанията му са с възможно най – висока степен на непосредственост. Показанията
на свидетеля А. се подкрепят от заключението на съдебно – автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните.
Неоснователно
е възражението, че в представения по делото приемо-предавателен протокол № от
30.09.2020г. собственика на процесния лек автомобил не е направил възражение за
нанесени щети върху същия. От показанията на свидетеля Д.Д. се установи, че „подаването на сигнали става в общината“.
От представеното по делото решение №. на заместник кмета на Община К. се установява,
че собственика на лекия автомобил Н.И.А. е подал жалба на 02.04.2018 г. за неправомерното
репатриране на лекия автомобил и нанесени щети върху същия. Следва да се отбележи, че едновременно с подаването на заявление до застрахователя ЗАД
„Б.“ за настъпване на застрахователното събитие Н.И.А. *** за нанесените при
репатрирането на автомобила щети. Съдът намира, че следва да отбележи, че от
представения по делото удостоверение за техническа изправност на ППС от
12.03.2018г. се установява, че прегледът на лек автомобил марка „В.“, модел „***“, с
peг. № *** е извършен на 12.03.2018г. като е посочено техническа
изправност на ППС. Допуска да движи по
пътищата отворени за обществено ползване. В протокола не са посочени увреждания по процесния лек автомобил
По изложените съображения Съдът намира за доказан вследствие
на съвкупния доказателствен материал, твърдения в исковата молба механизъм за
причинените на процесния лек автомобил щети при преместването и откарването на автомобила
на наказателен паркинг 30.03.2018г. - спукан външен слой на предното панорамно
стъкло.
Доказването
на посочения механизъм на причиняване на щетите се установяват от приетото по
делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-автотехническа
експертиза, приобщените към доказателствения материал, писмените доказателства,
както и от показанията на разпитания по делото свидетел, от които се
установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС.
Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да
опровергават гласните такива, съдът приема за доказано по безпротиворечив
начин, че уврежданията - спукан външен
слой на предното панорамно стъкло са били причинени при репатрирането на
автомобила на 30.03.2018г. и откарването му на наказателен паркинг.
По
отношение на настъпването на вредите в причинна връзка с настъпилите вреди показанията на свидетеля А. си кореспондират
с ангажираните по делото специални знания. Досежно наличието на причинна връзка
от заключението на съдено техническата експертиза се установява, от техническа
гледна точка може да се приеме, че настъпилите увреждания могат да бъдат
получени при товарно – разтоварните операции при депонирането на автомобила,
вследствие на контакт с клони на крайпътни дървета, при контакт с елементите на
повдигателния механизъм, изпускане на твърд предмет върху стъклото и др.
Следващата
предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е застрахователното
събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз
основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния
случай вредите да са причинени действие или бездействие на работници или
служители, на които ответната страна „М." ЕООД е възложила дейността по
репатриране на автомобили на територията на град К., съгласно сключения договор
за обществена поръчка с Община К.. Именно по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана
отговорността на „М." ЕООД. Този
извод на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС №
4/1975 г., т. 3, задължителни указания на съдилищата досежно разграничаване на
отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че за разлика от
хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в
резултат на виновно поведение на дееца, включително и бездействие,
отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите
са настъпили поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата
молба обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото
дружество спрямо причинителя на вредите - „М." ЕООД,, настоящият състав намира,
че се субсумират в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Налице е неизпълнение на задължение
да се опазва моторното превозно средство при преместването му съгласно
сключения договор за обществена поръчка между ответника и Община К. за репатриране
на автомобили. В случая „М." ЕООД,
отговаря за действията на работниците и служителите, на които е
възложена дейността по безопасно репатриране на автомобили и откарването им на
наказателен паркинг.
Не
е спорно между страните, че по сключена застрахователна полица от 14.09.2016г. между „М." ЕООД и ЗАД „О.“
АД последният е изплатил обезщетение в размер на 130 лева, а разликата в размер на 200 лева до пълния размер на
щетите от 330 лева представлява самоучастие
на застрахования ответник.
При
това положение и на основание чл. 410 от КЗ с плащането на обезщетението
застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на щетата
до размера на платеното обезщетение.
Ето
защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя по
реда на чл. 410, ал.1 от КЗ, поради което и предявеният иск се
явява доказан по основание. Доказан е и размерът на същия – 200 лева съобразно
заключението по допуснатата съдебна - автотехническа експертиза. Досежно
действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото
лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, поради което съдът
намира,че исковата претенция се явява доказана по размер.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че са налице законноустановените предпоставки за
встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника -
причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл. 410, ал.1 от КЗ за
изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е
основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 200 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 16.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено е
възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, в редакцията си към
датата на сключване на договора за правно
защита и съдействие при защита по дела с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е настоящото, размерът
на минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева. Договореното и заплатено
от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева с
ДДС. По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 500 лева, представляващи държавна такса, възнаграждения
за вещо лице възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя
няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
само ищецът е представил списък.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „М." ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Г.М. да заплати Застрахователно акционерно
дружество „Б.” АД, , ЕИК ***, представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р., съдебен адрес ***,
чрез адвокат К. К., сумата от 200 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №***
за причинени имуществени вреди на Н.И.А. настъпили от репатриране на лек автомобил марка „В.“,
модел „***“, с peг. № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М." ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Г.М. да заплати Застрахователно акционерно
дружество „Б.” АД, , ЕИК ***, представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р., съдебен адрес ***,
чрез адвокат К. К., сумата от 500 лева, представляваща
направени по делото разноски.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „М."
ЕООД, ЕИК *** по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Ю.“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :