Р Е
Ш Е Н И Е
№
………………./………..08.2020
год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
сложи
за разглеждане в. гр. дело № 864 по
описа на съда за 2020 год., докладвано
от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
С решение № 706/12.06.2020 год.,
постановено по в. гр. дело № 864/2020 год. по описа на ОС-Варна е потвърдено Решение № 471/03.02.2020 год., постановено по гр.
дело № 18419/2019 год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която З.Д.З. ЕГН **********
*** е осъден да заплаща на своя пълнолетен учащ син Б.З.З.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.11.2019 г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване.
С молба с вх. № 40125/24.06.2020 год.
по рег. на РС-Варна, подадена чрез пълномощник, ответника по иска по чл. 144 СК
и въззивник във второинстанционното
производство – З.Д.З. е поискал да се поправи допусната във въззивното
решение очевидна фактическа грешка, като в мотивите на решението на стр. 5,
абзац трети вместо сумата от 1392 лева да се впише сумата от 941, 18 лева,
колкото бил действителния размер на получаваната от въззивника
/ответник по иска/ месечна пенсия, както и да се съобрази диспозитива
на решението с тази поправка. Наведени са твърдения, че именно този доход от
пенсия е единственият, който ответникът получава, като това се установява от
представено по делото удостоверение, този размер е установен и от първоинстанционният съд, както и от твърденията в исковата
молба и отговора на въззивната жалба. Твърди, че
сумата от 1392 лева не фигурира никъде по делото.
С цитираната молба З.Д.З. е поискал
и допълване на въззивното решение, като настоява
съдът да се произнесе и по искането му за отхвърляне на иска за издръжка в
частта за месец ноември 2019 год. Твърди, че в мотивите на въззивното
решение съдът е приел, че З.З. е заплатил издръжка и
за месец ноември 2019 год. в размер на 400 лева, но въпреки това в диспозитива въззивният съд е
пропуснал да отхвърли искането на ищеца за издръжка за месец ноември 2019 год.
Насрещната страна не е подала
отговор на молбата.
Съдът съобрази следното:
От съдържанието на молбата с вх. № 40125/24.06.2020
год. по рег. на РС-Варна, е видно, че с нея са направени две отделни искания
относно въззивното решение – искане за поправка на
твърдяна да е допусната в решението очевидна фактическа грешка (чл. 247 ГПК) и
искане за допълване на решението – чл. 250 ГПК.
І. По молбата по чл. 247 ГПК
съдът намира следното:
Очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл. 247 ГПК е всяко несъответствие между формираната истинска воля
на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в диспозитива.
Като се запозна с молбата и с
решението, настоящият състав намира, че липсва допусната очевидна фактическа
грешка във въззивното решение по смисъла на чл. 247 ГПК.
Наведените от молителя доводи, че в мотивите
на решението на стр. 5, абзац трети неправилно била вписана сумата от 1392
лева, вместо сумата от 941, 18 лева, колкото бил действителния размер на
получаваната от въззивника /ответник по иска/ месечна
пенсия, са неоснователни и горното не съставлява очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл. 247 ГПК, не съставлява и грешка при формиране на волята на съда
в мотивите на въззивното решение. Видно е, че при
изчисляване на месечния доход на въззивника от пенсия
е съобразена получената от него обща сума от пенсия за периода февруари 2019
год. – януари 2020 год. вкл. (т. е., за период от 12 месеца) и въз основа на
този общ размер е определен и средния месечен доход на въззивника
(настоящ молител) от пенсия, факт, който е съобразен от въззивния
съд при определяне на материалните му възможности и съответно размерът на
месечната издръжка, която той да заплаща на ищеца – негов пълнолетен учащ
син.
По тези съображения молбата по чл.
247 ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли.
ІІ. По молбата по чл. 250 ГПК,
съдът намира следното:
Видно е от материалите по делото и
от мотивите на въззивното решение, че въззивният съд е обсъдил и оплакванията на ответника,
наведени във въззивната му жалба, че не било
съобразено от първоинстанционния съд, че през месец
април 2019 год. е заплатил издръжка на ищеца до месец ноември 2019 год.
включително. Прието е от въззивната инстанция, че този
факт няма отношение към възможностите на ответника да дава издръжка на
пълнолетния си учащ син. Задължението на ответника за издръжка към ненавършилия
му пълнолетие син Б.З., установено с
решението по гр. дело № 95/2018 год. на РС-Варна е погасено по силата на
закона, считано от 05.11.2019 год. – с навършването на пълнолетие на последния.
Поради това е счетено, че сумата от 400 лева от заплатените на 25.04.2019 год.
2810 лева се явява платена без основание. Изложени са съображения, че плащането
на тази сума би могло да бъде обсъждано и съобразено само при заявена от
ответника по надлежния процесуален ред претенция – под формата на възражение за
прихващане или чрез насрещен иск, което обаче не е сторено в установените в ГПК
срокове и форма. При липсата на надлежно заявена претенция съдът не дължи произнасяне.
От изложеното е видно, че с въззивното решение
втората инстанция се е произнесла в пределите, в които е била сезирана с въззивната жалба.
При това положение настоящият състав
счита, че въззивното решение не е непълно по смисъла
на чл. 250 ГПК.
Допълнително решение се постановява тогава,
когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, а в случай, че
решението не е непълно молбата е недопустима – арг.
от чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради липса на правен интерес от допълване.
Непълнотата на решението,
чието допълване се иска, е специфична процесуална предпоставка от категорията
на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, защото при
липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а
правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена
до съда молба – в този смисъл е съдебната практика (Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011
год., Първо г. о.; Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело №
112/2011 год., Първо г. о. и др.), както и правната доктрина (Ж.
Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р.
Иванова „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр. 518).
От горното се налага извода, че не е
налице непълно решение, молбата за допълването му е недопустима и като такава
следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
с вх. № 40125/24.06.2020
год. по рег. на РС-Варна, подадена от З.Д.З. ***, В ЧАСТТА И́, с която се настоява за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
Решение № 706/12.06.2020 год. по в. гр. дело № 864/2020 год. по описа на
ОС-Варна;
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 40125/24.06.2020 год. по
рег. на РС-Варна, подадена от З.Д.З. ***, В
ЧАСТТА И́, с която се настоява за допълване на Решение №
706/12.06.2020 год. по в. гр. дело № 864/2020 год. по описа на ОС-Варна.
Решението в частта му, с която
молбата на З.Д.З. *** допълване на Решение № 706/12.06.2020 год. по в. гр. дело
№ 864/2020 год. по описа на ОС-Варна е оставена без разглеждане е с характер на
определение и в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от от връчването
му на страните, а в останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.