№ 1259
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110109821 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. М. Т., с
адрес с. *, общ. Варна, срещу „*“ ЕАД, със седалище гр. София, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 1130,89лв. /след допуснатото изменение на иска чрез неговото
увеличаване в о.с.з. на 24.03.2023г./, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в нанесени увреждания на лек автомобил „*“ модел „*“ с рег.№ *, в
резултат на ПТП, настъпило на 24.06.2021г. в гр. Варна, виновно причинено
от водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност” в „*“ ЕАД, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба /26.07.2022 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 24.06.2021г. водачът на лек автомобил марка „*“,
модел „*“, с рег. № *, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в
„*“ ЕАД, не спазил предимството на движещия се по път по път с предимство
на кръстовище в гр. Варна на ул. * и ул. * лек автомобил „*“ модел „*“ с рег.
№ * и го блъснал в задната дясна част, от което настъпили имуществени щети
по автомобила. Автомобилите се движели на собствен ход, поради което не
повикали служители на МВР. Водачът на марка „*“, модел „*“, с рег. № *
признал вината си, поради което съставили двустранен констативен протокол.
Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка
1
ГО при ответника към датата на събитието. Излага твърдения, че уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и
изготвено опис-заключение за щетите. Установените вреди се изразявали в
панел заден десен калник при врата, и джанта лята задна дясна, основа заден
десен калник, водач под дясна броня, захвати два броя . Сочи, че
застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на 299,52 лв. на
11.08.2021 г. Излага, че необходима за възстановяване на автомобила
възлизала на 2000лв. Получената сума обаче не покривала щетите на
увредения автомобил, което инвокира интереса му от предявяване на иска.
При тези съображения моли за уважаване на предявения иск, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението и присъждане на сторените
разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „*“ ЕАД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП и че
застрахователят е заплатил обезщетение от 299,52лв. Излага твърдения, че
изплатеното обезщетение покрива изцяло вредите и е правилно изчислено,
съобразявайки всички необходими операции за отстраняване на щетите. С
оглед на това намира, че застрахователят е изпълнил задължението си. В този
смисъл моли за отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от 20.03.2023 г. от процесуалния представител
на ответната страна, с която изразява становище по същество на спора за
отхвърляне на предявения иск и релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на
евентуалност. Претендира сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица, издадена от „*“ ЕАД към датата на настъпилото
застрахователно събитие; настъпило на 24.06.2021 г. ПТП на кръстовище в гр.
Варна на ул. * и ул. * между лек автомобил „*“ одел „*“ с рег.№ * и
застрахования при ответника водач, виновен за настъпване на
застрахователното събитие; че за лек автомобил „*“ одел „*“ с рег.№ * са
2
настъпили увреждания: панел заден десен калник при врата, и джанта лята
задна дясна, основа заден десен калник, водач под дясна броня, захвати два
броя; че застрахователят е заплатил сумата от 299,52лв.
Съобразно допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила по
средни пазари цени за към датата на произшествието, е в размер от 1430,41лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че средната пазарна цена е при
съобразяване със сервизи, които притежават европейски сертификат за
качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за
качество.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
432 от КЗ.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.432 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
на застрахователното събитие, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние /виновно причинено от водача на л.а. „*“, модел „*“, с
рег. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените
размери, вид, характер и обем. В тежест на ответника е да докаже изпълнение
на задължението за репариране на претърпените имуществени вреди или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу
размера на претендираното обезщетение.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая безспорни между страните са наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „*“
ЕАД към датата на настъпилото застрахователно събитие; настъпило на
24.06.2021 г. ПТП на кръстовище в гр. Варна на ул. * и ул. * между лек
автомобил „*“ одел „*“ с рег.№ * и застрахования при ответника водач,
виновен за настъпване на застрахователното събитие; че за лек автомобил „*“
модел „*“ с рег.№ * са настъпили увреждания: панел заден десен калник при
врата, и джанта лята задна дясна, основа заден десен калник, водач под дясна
броня, захвати два броя.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Настъпилата вреда по вид и
характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
3
произшествието не се оспорват.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за
доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината
на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница
по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. В
този случай съдът не е обвързан при кредитирането на заключението на
вещото лице да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 1430,41лв..
Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в
настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между
цената на средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно
изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 1430,41лв. Както се
коментира по-горе меродавна е цената на вещото лице по действителна
пазарна цена, когато не са представени фактури за възстановяване на вещта. В
тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на
вредата само по Наредба , приета по чл. 504 КЗ е неоснователно.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника възлиза на сумата от 299,52лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от
1130,89лв.
По изложените съображения, предявеният иск за изплащане на
4
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
заявения размер от 1130,89 лв. като претендираната сума бъде присъдена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Присъждането
на законна лихва от датата на исковата молба е законна последица от
уважаване на иска и е обвързан от неговата основателност, каквато е налице в
случая.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 650лв., от които 50лв.
заплатена държавна такса, 450лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит
за САТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцовата страна е неоснователно, доколкото възнаграждението
е в близък до предвидения в Наредба № 1 минимален размер в редакцията
към датата на договора, представен в съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
да заплати на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес с. *, общ. Варна, сумата от
1130,89лв. /хиляда сто и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил
„*“ модел „*“ с рег.№ *, в резултат на ПТП, настъпило на 24.06.2021г. в гр.
Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с
рег. № *, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в „*“ ЕАД,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
/26.07.2022 г./ до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
да заплати на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес с. *, общ. Варна, сумата от
650лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща сторени по делото
разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG23СЕСВ97905048464000,
разкрита в ЦКБ АД, с титуляр адвокат И. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5