Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 6506/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, депозирана от ищеца в първоинстанционното производство М.К.В.,
чрез адв. Н. Л., срещу решение № 523448 от 01.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 21308/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, с което е отхвърлен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване на право на собственост и предаване на
владението на имот с идентификатор 68134.509.1160 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София с адрес на имота: район „Сердика“, кв.
„Орландовци“, с площ от 869 кв. м., стар идентификатор – няма, номер по предходен
план 1160, кв. 7, при съседи: от четири страни поземлен имот с идентификатор
68134.509.1660, който имот съгласно документ за собственост съставлява имот пл.
№ 1160, кв. 7 по плана на гр. София, местността „НПЗ – Хаджи Димитър“ с площ от
875 кв.м.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на постановеното решение. Жалбоподателят поддържа, че приетите по делото
доказателства установяват правото му на собственост. Счита, че твърдяната от
ответника легитимация касае имот, намиращ се в друг квартал /5/, от който
процесният имот не е част, тъй като не се намира там. Оспорва заключението на
приетата по делото СТЕ, тъй като имот № 24 се намирал в квартал 5, а процесният имот е в квартал 7,
дори и като стар № 4 се намирал в квартал 6, но никога в кв. 5. Поддържа, че
правото му на собственост върху процесния имот му е възстановено по силата на
закона с влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г., а откриването на процедурата по
приватизация е през 1994 г. Счита за неприложима разпоредбата на § 6 от ЗППДОП.
Неоснователно СРС кредитирал показанията на свидетелите, посочени от ответника,
както и възражението за изтекла в полза на последния
придобивна
давност. Счита, че давност не е текла, доколкото не е могъл да защити правата
си. Искането до съда е да отмени постановеното решение и да уважи предявения
иск, като присъди на ищеца разноските за двете инстанции. С отговора на
въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство „М.“ АД заявява
становище за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Счита, че е собственик не само по силата на властнически акт и чл. 17А
ЗППДОП, а също и по силата на упражнено в съответния срок давностно владение.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
С отговора на въззивната жалба
ответникът в първоинстанционното производство „М.“ АД заявява становище за
неоснователност на същата и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Посочва, че вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента
на възникване на това търговско дружество. Излага аргументи, че от заключенията
на изготвените по делото експертизи се установява, че процесният имот е част от
по-големия имот с пл. № 24, кв. 5 на местността НПЗ „Хаджи Димитър“ и е включен
в активите на ответното дружество, като необособена част от посочения по-голям
поземлен имот. Счита, че е собственик не само по силата на властнически акт и
чл. 17а ЗППДОП, а също и по силата на упражнено в съответния срок давностно
владение. Претендира разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата
законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по
делото фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата,
относими към въззивното оспорване.
Неоснователни
са направените с въззивната жалба оспорвания, че твърдяната от ответника
легитимация касае имот, намиращ се в друг квартал, от който процесният имот не
е част, тъй като не се намира там. От заключението на изготвената във
въззивното производство тройна съдебно-техническа експертиза, уточнено от
вещите лица при разпита им, проведен в хода на откритото съдебно заседание по
делото, се установява, че процесният имот се намира в рамките на големия имот
пл. № 24. Заключението на тричленната СТЕ с направеното уточнение в съдебното
заседание е прието от съда и не е оспорено от страните, като настоящият състав
намира, че същото следва да бъде кредитирано като пълно и обосновано.
Въз
основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил правилна
констатация, че наследодателката на ищеца е била собственик на основание делба
на процесния имот, същият е отчужден по ЗОЕГПНС
и за него не е получено обезщетение. Не е спорно по делото, че имотът
съществува до размерите, в които е отчужден. Видно от доказателствата по делото
към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ – февруари 1992 г., имотът е
собственост на фирма с държавно имущество.
Въз
основа на правилно установена по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е извършил законосъобразни правни изводи, които изцяло
се споделят от настоящия съдебен състав.
Със
Заповед № РД-17-118/28.06.1991 г. дъщерните фирми и поделения на „Климатична
техника“ са преобразувани в акционерни фирми, включително „Мраз“ АФ, като
активите и пасивите по балансите се поемат
от новообразуваната фирма. Съгласно чл. 17А от ЗППДОП при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с
акта на преобразуването, се предоставя на тези дружества, освен ако в него не е
предвидено друго.
От
представения по делото АДС № 11488/1987 г. за терен от 43 322 кв. м. - им. Пл.
№ 24, кв. 5, местност „НПЗ-Хаджи Димитър“ с построените върху него
административни сгради, се установява, че този терен е държавна собственост и е
бил предоставен за стопанисване на Хладилен завод „Антон Иванов“. Съгласно
Решение от 27.03.1991 г. е регистрирана дъщерна фирма „Мраз“ на държавна фирма
„Климатична техника“, която дъщерна фирма се образува на основата на
поделенията Хладилен завод „Антон Иванов“ и предприятие „Климат-технология“ на
ДФ „Климатична техника“. В съответствие с чл. 17А от ЗЗППДОП с преобразуване на
държавното предприятие в еднолично търговско дружество предоставеното за
стопанисване имущество става собственост на това дружество.
Първоинстанционният
съд е достигнал до правилна констатация, че съгласно чл. 1 от ПМС 201/1993 г.
при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими
имоти,които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление,
се внася в капитала на тези дружества, от което се обуславя извод, че терен от
43 322 кв. м. - им. Пл. **** местност „НПЗ-Хаджи Димитър“, предоставен за
стопанисване на ХЗ „Антон Иванов“,е внесен в активите на „М.“ АД и е негова
собственост.
Настоящият състав споделя становището на
първоинстанционния съд, че заключението на ССЕ, според което им. пл. № 24 е заприходен
в активите на ответното дружество, следва да бъде кредитирано като пълно и
обосновано. Кредитирайки заключението на СТЕ първоинстанционния съд е направил
правилен извод, че имот пл. № 1160, с идентификационен № 68134.509.1160,
отчужден от С.К., е част от ПИ 24 към 1992 г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/ и към
2004 г.
С
оглед на изложеното първоинстанционния съд е достигнал до правилна констатация
за наличие на предпоставките по чл. 1 от ЗВСОНИ, поради което собствеността е
възстановена на наследодателя на ищеца по силата на закона. По силата на
договор за дарение от 2014 г. процесният имот е прехвърлен от К.Б.В. на М.В., с
оглед на което ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на
основание реституция и дарение.
Същевременно
съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП лицата, чиято собственост е възстановена
по ЗВСОНИ, могат да заявят своето вещно право пред органа по чл. 3 най-късно в
двуседмичен срок след обнародване на решението за приватизация на
предприятието, в което е включен съответния имот. Лицата, незаявили правото си
по предходното изречение, имат право само на обезщетение.
Първоинстанционният съд е направил
правилен правен извод, че веднъж
възникнало правото на собственост в полза на ищеца на основание чл. 2 ЗВСОНИ,
при наличието на изследваните и установени кумулативни предпоставки, няма да
може да бъде упражнено по причина, че това вещно право не е заявено съгласно
правилата на чл. § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП.
Процесите на възстановяване на собствеността върху
земеделските земи и на преобразуване и приватизация на държавните и общински
предприятия протичат успоредно. Материалноправната уредба на двата процеса е
съответно в ЗСПЗЗ и ЗППДОБП (отм.), сега Закон за приватизация и
следприватизационен контрол (ЗПСК). Обективно съществуват хипотези, при които
земи, подлежащи на възстановяване, са били предоставени за стопанисване и
управление на държавни предприятия, впоследствие са включени в капитала на
образуваните от тях търговски дружества с държавно имущество и по този начин са
станали собственост на дружеството – ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17 А от
ЗППДОБП (отм.) и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК. Посредством приватизационна
сделка, собствеността върху капитала на едноличното търговско дружество или
части от него преминава в трети лица. В първоначалната редакция на ЗППДОБП
(отм.) няма разпоредба, уреждаща колизията на двете групи права – тези на
правоимащите по ЗВСОНИ. Тази колизия е разрешена § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП.
Тези разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че при открита процедура по
приватизация, че при липса на заявено искане от правоимащите лица по смисъла на
§ 6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ до органа по чл. 3 /отм./ или до приватизиращото се
предприятие в установения от закона срок, предишните собственици имат право
само на обезщетяване. Разпоредбата дава предимство на процеса по приватизация,
който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са
били заявени в указания срок.
С
оглед изложеното наведените с въззивната жалба
възражения за неприложимост на §
6 от ПЗР на ЗППДОП са неоснователни. По делото липсват доказателства за заявено
искане от правоимащите лица по смисъла на § 6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ до органа
по чл. 3 /отм./ или до приватизиращото се предприятие в установения от закона
срок. С оглед изложеното се обуславя извод, че праводателят на ищеца е изгубил
правото си на собственост върху процесния имот, тъй като в сроковете по § 6,
ал. 1 и 2от ПЗР на ЗППДОП /отм./ не е заявил вещното си право пред органа по
чл. 3.
В
случая вещното право е следвало да бъде заявено до 15.10.1994 г. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства това да е било сторено в рамките на предвидения от закона срок,
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че правото на ищеца да
иска реално връщане на имота е преклудирано.
С
оглед изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че
искът с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че дори да се приеме,
че не е преклудирано правото на ищеца да иска реално връщане на имота и че е
придобил правото на собственост по реституция към датата на влизане в сила на
ЗВСОНИ по силата на закона, впоследствие имотът е придобит по давност от
ответника.
За
придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя
страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент –
упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която
по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради
което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи,
че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. Съгласно
задължителната съдебна практика, а именно ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС е допустимо
придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на
ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС след влизане
в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е бил
петгодишен.
Първоинстанционният съд е направил правилна
констатация, че имотът е във владение на ответника от учредяването му, а преди
това е владян от хладилния завод, като от показанията на св. Р. се установява,
че процесният имот се намира на територията на завода и се владее от него от
1968г., а от показанията на св. Р. и св.К.се установява, че достъпът до
хладилния завод е ограничен, че целият имот, в рамките на който се намира и
процесният, е заграден и има охрана. Въз основа на показанията на св. В. се
установява, че в средата на 90-те години е ходил до имота и е казал, че е собственик, но достъп до имота не им е
осигурен, а и не е искан от него и брат му. С оглед на изложеното
първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че ответникът е демонстрирал
намерение да свои имота за себе си, което е узнато от ищеца, както и че в
периода 1997г.-2007г. владението на ответника е било постоянно, непрекъснато,
явно и спокойно.
Доколкото
заличената на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ давност е започнала да тече при
наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик и той е
добросъвестен, то първоинстанционният съд е направил правилен извод, че след
22.11.1997 г. новата давност, която започва да тече, е кратката петгодишна
давност, от което се обуславя извод, че същата е изтекла към 22.11.2002г. Дори
да се приеме, че давността е десетгодишна, тя е изтекла на 22.11.2007 г. С оглед
изложеното наведениете във въззивната жалба доводи, че давност не е текла,
доколкото ищецът не е могъл да защити правата си, са неоснователни.
С оглед изложените съображения настоящият
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че процесният имот е придобит
от ответника и по давност. Искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен.
Тъй като мотивите на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, решението е
законосъобразно постановено в правилно приложение на материалния и процесуален
закон и събраните по делото доказателства и следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски има ответника, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед направеното от ответника искане за присъждането на
такива и представените по делото доказателства, а именно договор за правна
помощ, от който се установява заплащането в брой на сумата от 1750 лв. за
адвокатски хонорар от ответника, то в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски в размер на тази сума на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 523448 от 01.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 21308/2016 г. по описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „М.“АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1750
лв. - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.