Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
гр.
София, 08.02.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори
януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 531/2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, предявена от „Б.Б.- НЦЗПБ“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, срещу „Д.Ф.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, сграда “В. *****,
за връщане на сумата 297600 лева, представляваща авансово заплатената част от
цената по развален договор № 43 от 02.02.2015 г. за доставка, инсталиране и
въвеждане в експлоатация на съоръжение за лиофилизация, за заплащане на сумата
12813,35 лева - обезщетение за забава върху тази главница за периода от
13.10.2017 г. до 16.03.2018 г., сумата 17856 лева, представляваща компенсаторна
неустойка по т. 8.2 от раздел VIII „Отговорност на страните“ от договора, както
и на сумата 768,80 лева - обезщетение за забава върху неустойката за периода
13.10.2017 г. - 16.03.2018 г..
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор
№ 43 от 02.02.2015 г., с който ответникът се задължил да достави и прехвърли на
ищеца собствеността върху съоръжение за лиофилизация – лиофилизатор DP
50-3 с капацитет 50 кг на
кондензатора, производство на Z.T.GmbH, като инсталира и тества оборудването, обучи
персонал, който да борави с него, и да осигури гаранционното му обслужване за
период от 24 месеца, считано от въвеждането му в експлоатация, срещу цена в
размер на 595200 лева, платима на четири вноски, с размери и падежи, уговорени
в договора.
При подписване на договора, ищецът заплатил на ответника
сума в размер на 59520 лева по проформа фактура № 926 от 30.01.2015 г., а
впоследствие - и сумата 238080 лева по проформа фактура № 979 от 26.06.2015 г.,
които плащания възлизали на половината от цената на оборудването, като било
договорено останалите 40 % от цената, или 238080 лева, да бъдат заплатени при
готовност за експедиция на фабрично тестваното съоръжение, а остатъкът от 10 % в
размер на 59520 лева, следвало да бъде заплатен при инсталирането на
съоръжението в производствената база на ищеца.
До изтичане на уговорения за изпълнение срок - 29.02.2016
г., лиофилизатор DP 50-3 с
капацитет 50 кг на кондензатора не бил доставен на ищеца, затова на 20.04.2017
г. същият отправил запитване до дружеството–производител на съоръжението за
етапа на изработването му, в резултат на което било установено, че тъй като
ответникът „Д.Ф.“ ЕООД, не изпълнило задължението си да заплати до 30.09.2015
г. 40 % от цената по договора за изработка, сключен с производителя, то
производството на съоръжението изобщо не било стартирано. След като получил
тази информация и въпреки уверенията на ответника, че съоръжението е готово и в
процес на техническо тестване, ищецът развалил договора с нотариална покана,
връчена на „Д.Ф.“ ЕООД на 09.10.2017 г., без да му предостави допълнителен срок
за изпълнение, като ответникът бил поканен в тридневен срок от получаване на
поканата да възстанови преведените му в изпълнение на договора суми и да
заплати неустойка в размер на 17856 лева, дължима съгласно т. 8.2. от раздел VIII
на договора. Били направени опити за разрешаване на спора чрез извънсъдебно
споразумение, но с оглед поведението на ответника тези опити останали без
резултат, което обуславяло правния интерес на ищеца от провеждане на
предявените осъдителни искове.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д.Ф.“ ЕООД депозира
отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че ищецът превратно
упражнил процесуалните си права, тъй като не изложил достоверно фактите по
случая. Не оспорва сключването на договора, но твърди, че за изпълнението му
било необходимо съдействието на ищеца, който следвало да предостави
необходимата специфична техническа информация и документация, за да се
произведе, монтира и въведе в експлоатация въпросното съоръжение, което
следвало да функционира като част от система производствени мощности. Тези
технически изисквания били основата за изготвяне на технически паспорт от
производителя Z.T.GmbH. Ищецът следвало да подпише тези документи като израз на
съгласие с техническата документация и това било поставено като условие от
самия производител, но ищецът не изпълнил това задължение в едногодишния срок
за изпълнение на договора, като едва на 13.12.2016 г. на производителя бил
изпратен подписаният от „Б.Б.“ ЕООД технически паспорт.
На следващо място, ищецът следвало да заплати 40 % от
цената по договора в срок до 30.04.2015 г., но плащането било извършено със
забава – в началото на м. юли 2015 г.. Освен това, с оглед спазване на
уговорката в договора за осигуряване на гаранционно обслужване в рамките на 24
месеца, който срок според ответника започвал да тече от деня на изпращане на
апарата от производителя, инсталирането на апарата следвало да стане в
най-кратък срок от доставката, за което ищецът следвало да осигури условия и
годност на площадката за монтирането му, което не било сторено - на 18.12.2015
г. от „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД било получено писмо, че към момента дружеството няма
възможност да оцени и подпише схемата на площадката за лиофилизатора
(техническия паспорт), изпратен му от производителя. Паспортът бил подписан
едва на 13.12.2016 г..
Поради ремонт на производствената площадка на ищеца,
където следвало да бъде монтирано съоръжението и поради нежелание от страна на
ищеца – купувач да заплаща разноски за съхранението му, „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД
отправило искане за изменение на договора, какъвто проект ответникът изпратил,
но в отговор получил нотариална покана за разваляне на договора. След
получаването на поканата предложил на ищеца сключването на извънсъдебно
споразумение, при обсъждане на което било постигнато съгласие за финализиране
изпълнението на сделката. Дружеството–производител изпратило декларация, че
щяло да изпълни договора с „Д.Ф.“ ЕООД при условие, че получи второ плащане от
25000 евро и акредитив за останалата сума, отворен и подписан най-късно до
31-ви януари 2018 г. от банката на производителя и „У.К.Б.“ АД. „Д.Ф.“ ЕООД
превело исканата сума 25000 евро на производителя на 22.12.2017 г., а
акредитивът бил изготвен от „У.К.Б.“ АД и изпратен на „Б.Б.-НЦЗПД“ ЕООД за
подписване на 20.12.2017 г., но такова не последвало. С оглед липсата на
изпълнение от страна на ищеца, ответникът му изпратил нотариална покана на
14.02.2018 г., с която го поканил да изпълни поетото задължение, за да избегне
неблагоприятни промени в цената и срока на изпълнение от страна на
производителя. В отговор на получената покана ищецът отрекъл да се е съгласявал
изпълнението на договора да продължи.
При тези факти, ответникът счита, че ищецът изпаднал в забава, тъй като не платил
цената в договорените срокове, не оказал необходимото съдействие за изготвяне
на техническата документация на оборудването, поради което за него не било
възникнало потестативно право да развали договора - нотариалната покана за
разваляне не произвела твърдяното от ищеца действие, съответно ответникът не
дължал претендираните с исковете суми.
Твърди, че именно ищецът изпаднал в забава за плащане на
цената по договора за доставка, съгласно изискването, установено в чл. 6.2. от същия,
а именно - да заплати до 30.04.2015 г. 40% от стойността на оборудването в
размер на 238080 лева с ДДС. Сумата била заплатена на 09.07.2015 г., поради
което дължал на ответника неустойка по чл. 8.1. от договора в размер на 3 % от
стойността на просроченото задължение или сума в размер на 7142,40 лева. Ищецът
не изпълнил и задължението, предвидено в чл. 3.3 от договора да осигури
необходимите условия за инсталиране и експлоатация на оборудването, съобразно
изискванията на производителя, както не изпълнил и задължението си да окаже
необходимото съдействие на ответника, без което последният бил в невъзможност
да изпълни своите задължения, поради което за него възникнало правото по т.
8.1. от договора да претендира предвидената неустойка за забава в максимален
размер от 17856 лева, като
прави възражение за прихващане с тази сума, в случай, че съдът признае
предявените искове за основателни, което възражение е прието за съвместно
разглеждане в производството.
При условията на евентуалност, ако съдът възприемел
извод, че договорът между страните е развален, предявява възражение за
причинени имуществени вреди от недобросъвестното поведение на ищеца при
изпълнение на договора, изразяващи се в платения на производителя депозит в
размер на 23450 евро и извършеното на 22.12.2017 г. допълнително плащане в
размер на 25000 евро за запазване правото на производство при привилегировани
условия и цени, съгласно уговореното през 2015 г.. Така релевираното възражение
за прихващане, уточнено в първото съдебно заседание, също е прието за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
С депозираната пред съда допълнителна искова молба,
ищецът оспорва да е злоупотребявал с процесуални права, както и да са били
налице договорни изисквания за оформяне на технически паспорт и документация,
като изготвената от ответника оферта и изчерпателното описание на въпросното
оборудване в договора опровергавали тезата за необходимост от допълнителни
спецификации на вещта. Оспорва твърденията на ответника ищцовото дружество да
не е имало готовност да приеме съоръжението, като излага, че същите не са
подкрепени с доказателства. Възразява, че не се е съгласявал да плаща
предварително суми и да разкрива гаранции, както и че не бил възлагал
превеждането на суми към производителя. Ако такива действително били преведени,
то те касаели правоотношението между „Д.Ф." ЕООД и Z.T.GmbH, по което
ищецът не бил страна. Твърди, че плащанията по договора, извършени в полза на
ответника, били обвързани от предварително издадени проформа фактури от страна
на ответното дружество, поради което и с оглед краткия времеви период от
издаването до заплащането им, не била налице забава на ищеца.
С допълнителния
отговор ответникът прави възражения за нередовност на исковата молба, тъй като
в допълнителната такава ищецът обективирал искане да се признае за установено,
че възникналото от договор № 43 от 02.02.2015 г. правоотношение между страните
било прекратено в резултат на разваляне, като по този начин за ответника не
било ясно дали ищецът изменял предявените искове или предявявал инцидентен установителен
иск, поради което бил затруднен в упражняване на правото си на защита.
Възражението е изцяло неоснователно – ищецът поддържа
искане за уважаване на предявените искове при приемане, че правоотношението
между страните е прекратено, без да формулира петитум в този смисъл, затова и
твърденията на ответника в допълнителния отговор за нередовност на исковата
молба са илюстрация на недобросъвестно упражняване на процесуални права, така
както сам ответникът е дефинирал явлението в отговора на исковата молба. Установяването,
че правоотношението, в рамките на което е извършена престация, е прекратено е
част от предмета на спора, тъй като е елемент от фактическия състав, който
поражда вземането за връщане на даденото и по същия елемент съдът дължи
произнасяне в мотивите. Доводите на страната по отношение на този извод,
изложени в допълнителната искова молба не съставляват изменение на исковете или
предявяване на инцидентен установителен иск.
Ответникът „Д.Ф.“ ЕООД счита, че задължението за оформяне
на технически паспорт и техническа документация, е част от общо формулираното
задължение на купувача да осигури необходимите условия за инсталиране и
експлоатация на вещта - лиофилизатор DP 50-3 с капацитет 50 кг. на кондензатора.
Тези изисквания освен от сключения договор произтичали и от съдържанието на
трайните търговски отношения между страните.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 27.07.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване
в отношенията им, е отделен фактът, че на 02.02.2015 г. помежду им е сключен
договор за доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на съоръжение за
лиофилизация срещу заплащане на цена в размер на 595200 лева, част от която „Б.Б.-
НЦЗПБ“ ЕООД заплатило авансово, съответно на 05.02.2015 г. - сумата 59520 лева
и на 09.07.2015 г. - сумата 238080 лева.
Видно от съдържанието на документа, обективиращ договора,
ответникът „Д.Ф.“ ЕООД, в качеството си на продавач, се задължило да достави на
ищеца (купувач по договора) лиофилизатор DP 50-3 с 50 кг. капацитет на кондензатора,
описан в оферта №3897/30.01.2015 г., представляваща приложение № 1 към договора
и съответно индивидуализиран в т. 1.1 от договора. В предмета на задължението
на продавача са включено и инсталирането и тестването на оборудването, монтажът,
обучението на персонала на купувача за работа с него, пускането му в
експлоатация и гаранционно обслужване, включително подмяна на счупени части за
период от 24 месеца след инсталирането му. Срокът за доставка на оборудването
страните уговорили да е до 29.02.2016 г..
Съгласно раздел III от договора задълженията на купувача се свеждали до
заплащане на цената на оборудването, приемането му при доставяне, проверка за
съответствие с договореното и осигуряване на условия за инсталиране и
експлоатация, съгласно изискванията на производителя.
Цената, съгласно т. 6.2 от договора страните постигнали
съгласие да е в размер на 595200 лева, платима на 4 вноски - 10 % при сключване
на договора, 40 % - до 30.04.2015 г., 40 % - при уведомяване за готовност за
експедиция на оборудването от производителя и 10 % - след инсталация.
При забава в изпълнението на някое задължение,
неизправната страна дължала мораторна неустойка от 0,1 % на ден, но не повече
от 3 % от стойността на забавеното задължение. Забава на продавача да достави
оборудването повече от 90 дни, пораждала правото на купувача да прекрати
(развали) договора и да претендира като неустойка 3 % от стойността му (т. 8.2
от договора).
В офертата на ответника, съставляваща неразделна част от
договора е посочен каталожен № на лиофилизатора – DP 50-3 и обстоятелството, че е предназначен за
30000 ампули с размери 11 мм х 92,5 мм.
Проформа фактура № 979 за заплащане на 40 % от цената на
лиофилизатора е издадена от продавача „Д.Ф.“ ЕООД на 26.06.2015 г., като плащането по същата е
извършено от ищеца на 09.07.2015 г., видно от представеното преводно нареждане
за кредитен превод.
В електронно съобщение от 20.04.2017 г., отправено от
ищеца до трето за спора лице (производителя на лиофилизатора - Z.T.GmbH) е изискана информация за статуса на
процесния уред, поръчан чрез „Д.Ф.“ ЕООД, в отговор на което производителят излага,
че за производството на оборудването било извършено плащане от „Д.Ф.“ ЕООД
единствено на 10 % от стойността му, като до 30.09.2015 г. следвало да бъде
извършено плащане на още 30 %, но това задължение не било изпълнено, затова и изобщо
не било пристъпено към производство на лиофилизатора.
С нотариална покана, рег. № 5654/05.10.2017 г. на
нотариус К., връчена на адресата на 09.10.2017 г., ищецът обективирал
едностранно волеизявление за разваляне на договор № 43/02.02.2015 г., поради
неизпълнение на задълженията на „Д.Ф.“ ЕООД, като поканил последното в 3-дневен
срок да върне получените авансово по договора суми, както и да заплати компенсаторна
неустойка за развалянето му в размер на 17856 лева.
Представено е потвърждение на поръчка № 1500319 от
23.07.2015 г., оформено на бланка на Z.T.GmbH, в което е отразено, че цената на
съоръжението е в размер на 185000 евро с доставка до България и следва да бъде
заплатена на 4 части: при извършване на поръчката следвало да бъде заплатена 10
% от цената, 30 % следвало да се платят
авансово до 30.09.2015 г., 50 % след
доставка (тест за приемане в завода) и 10 % при инсталация, като срокът на
изпълнение на поръчката бил приблизително 5-6 месеца, февруари 2016 г..
От представено авизо в потвърждение на извършен
презграничен превод се установява, че на 27.07.2015 г. от „Д.Ф.“ ЕООД в полза
на Z.T.GmbH е
наредена сумата 23540 евро по документ № 1520060, въпреки че в същия документ
посочената като дължима сума е в размер на 18500 евро.
Видно от нареждане за превод на валута, на 22.12.2017 г.
„Д.Ф.“ ЕООД превело в полза на Z.T.GmbH
сума в размер на 25000 евро.
В електронно писмо от 11.09.2015 г. производителят
поискал от ответника неговият съконтрахент „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД да предостави
информация за наличното пространство за инсталиране на устройството. В
изявление на д-р Л.Д. от 18.12.2015 г. е отразено, че не е налице възможност за
оценка и подписване схемата на площадката за лиофилизатора, изпратена от
производителя. Схемата на инсталиране на лиофилизатора, за която се твърди да е
изготвена от производителя Z.T.GmbH,
е съгласувана от купувача (чрез П. Т. и А. М.) на 13.12.2016 г..
В писмо на продавача от 02.06.2017 г. е признат фактът,
че срокът на доставка на оборудването е забавен, но по причина забавянето от
страна на „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД да подпише на технически паспорт, негова временна
невъзможност да приеме оборудването, поради липса на готовност на
производствената площадка и невъзможност за плащане на разходи за съхранението
му.
В производството е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
съответно на събраните по делото доказателства, като оспорването му от
ответника намира за формално и несъответно на същността му. Въз основа на
заключението и отговорите на вещото лице в проведеното на 22.01.2019 г. съдебно
заседание, съдът приема за установено, че лиофилизаторът е оборудване, което е
статично, непроменливо по конструкция след производството му и същият може да
бъде произведен като завършено изделие така, както е индивидуализиран в
сключения между страните договор. Връзките към електричество, вода и т. н. се
определят от производителя и не представляват условие за производството на съоръжението, но предпоставят неговото
функциониране. Конкретизирането на производствената площадка няма отношение към
производството на вещта.
В производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите А.Е.М., Р. В. А., Х.Г.П.и Л.А.Д.,
показанията на които съдът няма основание да не кредитира, но които в основната
си част възпроизвеждат факти, за които са представени писмени доказателства.
Свидетелят М. потвърждава, че ответникът забавил доставката на лиофилизатора,
но и след срока за изпълнение негови представители уверявали ищеца, че
съоръжението е произведено и предстоят тестове, провеждани били разговори за
сключване на тристранно споразумение, в което да участва и производителят. „Б.Б.-
НЦЗПБ“ ЕООД имало възможност да приеме лиофилизаторът и да го съхранява.
Съгласно показанията на свидетеля А. поточната линия, част
от която би бил лиофилизаторът не е непрекъсната, а включвало отделни части,
съответни на етапите от производството на ваксини. Производствената линия се
инсталирала при доставяне на цялото необходимо оборудване за същата, затова практиката
била отделните части след доставката им да се съхраняват от ищеца. В тази част
показанията са съответни на показанията на свидетеля Д., който установява, че
новата лаборатория, в която да бъде инсталиран уредът не била завършена.
Показанията на свидетеля П. не установяват никакви факти
от интерес за настоящото производство, а възпроизвеждат твърденията на
ответника. Ясно от показанията на този свидетел е, че до сключване на някакво
споразумение за уреждане на възникналия спор не се е стигнало, който факт по
принцип не е спорен.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира да са неотносими.
Относно иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения
осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение от сключен
договор за продажба, по който авансово е заплатена част от договорената цена,
разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на продавача да достави
вещта, негов предмет в уговорения срок, което предполага отправено едностранно
волеизявление за прекратяване на правната връзка, достигнало до адресата и неизпълнение
на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления
договор.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за доставяне на вещта, предмет на
договора в уговорения срок, респ. за връщане на заплатената цена, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като липсата
на доказателства за последното, задължава съда да приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т. е. да счете, че е налице неизпълнение на съответното
задължение.
Страните не спорят, че сключили договор за
продажба на съоръжение за
лиофилизация – лиофилизатор DP 50-3 с
капацитет 50 кг на кондензатора, производство на Z.T.GmbH, като неоснователни са твърденията на
ответника, че с оглед поетото от него задължение за монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение на служители на „Б.Б.-
НЦЗПБ“ ЕООД за работа със съоръжението и осигуряване на гаранционното му
обслужване, договорът включва и елементи на договор за изработка.
Естеството
и правната характеристика на всяко правоотношение се определя от неговото
съдържание, т. е. от характера на правата и задълженията, възникнали за
страните. Договорът за изработка включва в съдържанието си две основни
облигаторни задължения за страната, дължаща характерната престация – изпълнителя,
а именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно поръчката
и да предаде овеществения й резултат на възложителя, а за последния - да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. Действително,
при изработването на определена вещ с материали на изработващия и предаването й
на поръчващия, преминава и правото на собственост върху нея, което обаче не превръща
договора в такъв за продажба. При изработката непосредствената цел
(основанието) на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост
върху овеществения работен резултат, а неговото изработване в съответствие с
изискванията на възложителя, по негов проект, но на риск на изпълнителя, който
дължи да престира един трудов резултат. При договора за продажба продавачът
дължи да прехвърли на купувача правото на собственост върху вещта, предмет на
договора, като процесът на създаването й (изработването й) стои изцяло извън
неговия предмет.
В
процесния договор производството на лиофилизатора стои извън изразената обща воля
на страните, която обхваща задължение за продавача да достави индивидуално
определена движима вещ (стока) с посочени характеристики (параметри), срещу
заплащане на парична сума (цена) от купувача. Допълнително поетото от продавача
задължение за инсталиране, тестване, пускане в експлоатация, обучение на
персонала на купувача за работа с оборудването и осигуряване на гаранционното
му обслужване, не променят характеристиката на договора като такъв за продажба.
Няма
съмнение, че сключеният договор за продажба е търговска сделка (чл. 318, ал. 1 ТЗ) и задължението на продавача да осигури сервиз е нормативно установено в чл.
322 ТЗ, като само при противна уговорка това задължение не е елемент от съдържанието
на договора, затова уговореното гаранционно поддържане на лиофилизатора по
никакъв начин не привнася елементи от договора за изработка в правоотношението.
Поетите допълнителни задължения за инсталиране на доставеното оборудване и
обучение на купувача за работа с него също не променят основните права и
задължения на страните, уговорени в договора за доставка на стока срещу
заплащане на цената й, а са свързани с предоставяне на съдействие от страна на
продавача за ефективното ползването на вещта по предназначение. Такива
допълнителни задължения могат да бъдат поети както с договор за продажба, така
и с договор за изработка, което сочи, че същите нямат отношение към определяне
на правната му природа.
По
волята на страните задължението на продавача няма за предмет бъдеща вещ, тъй
като никъде в договора производството й не е третирано като бъдещо събитие,
напротив – съгласието им има за предмет доставката на конкретна стока –
лиофилизатор, описан в т. 1.1 от договора в конкретен срок – до 29.02.2016 г.. Че този лиофилизатор не е овеществен резултат
от някаква възложена от ищеца на ответника работа е вън от всякакво съмнение,
тъй като по волята на страните производителят му е визиран изрично като трето
лице, което определя необходимите условия за инсталирането и експлоатацията му,
с които изисквания продавачът е длъжен да запознае купувача – т. 4.5 от
договора.
Следователно,
самото изработване на вещта не е елемент от предметното съдържание на процесния
договор, при който производственият процес на определената вещ (стока) е без
всякакво значение. Купувачът не се интересува изобщо кога, къде и как ще се произведе
продадената вещ; правата му, породени от сключения договор се свеждат до това
да иска да получи правото на собственост върху закупената вещ и тя да му бъде
доставена в уговорения срок, т. е. интересува го само циркулационния,
транслативния, вещноправния акт, не и предшестващия го производствен процес.
Изложеното
определя сключения на 02.02.2015 г. договор като такъв за продажба с ясно
очертано предметно съдържание – задължението на продавача „Д.Ф.“ ЕООД да
достави описания в т. 1.1 от договора лиофилизатор в срок до 29.02.2016 г. и съответстващото
му задължение, породено за „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД да заплати цената му (595200 лева)
и да приеме оборудването. От договора като правопораждащ правоотношението между
страните факт никакво задължение за предоставяне на допълнителна техническа документация,
респ. одобряване на технически пастор на процесния лиофилизатор не е възникнало
в тежест на „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД, поради което и действията на последното във
връзка с одобряването на подобни документи нямат отношение към изпълнение на основното
задължение на продавача да достави движимата вещ, предмет на договора. Това
означава, че изпълнението на задължението на „Д.Ф.“ ЕООД да достави лиофилизатора не се нуждае от съдействието
на кредитора, изразено в съгласуване на каквато и да било техническа документация,
нито е необходимо купувачът да уточнява размерите на помещнието, в което уредът
да бъд инсталиран.
При договора за продажба правото на
собственост преминава върху купувача от момента на постигане на съгласието,
когато се касае за индивидуално определена движима вещ, а процесният
лиофилизатор е такава, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД, без да е необходимо
предаването й. Ясно е, че ако продавачът не е носител на правото на собственост
към момента на сключване на договора, последният ще породи само облигаторен, но
не и вещно-транслативен ефект, без това да засяга действителността на сделката,
като ще е въпрос на изпълнение/неизпълнение на задължението на продавача да
достави стоката, респ. да прехвърли собствеността върху нея. В рамките на
уговорения срок за доставка продавачът разполага с пълна дискреция в какво
конкретно правоотношение и с кой правен субект да встъпи, за да придобие
продадената вещ и обезпечи точното изпълнение на поетото задължение по
договора, сключен с ищеца, ако при сключването му не е носител на правото на
собственост върху нея, който факт в случая не е спорен.
Отношенията на продавача с трети лица по
повод придобиването на правото на собственост върху вещта лиофилизатор, не
интересуват ищеца. Последният е трето за тези правоотношения лице. „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД е изразило воля да
закупи и да му бъде доставено конкретно съоръжение с ясно определени параметри,
което вещото лице посочва да е стандартно и по дефиниция да е възможно да бъде
произведено без каквито и да е допълнителни спецификации. Дали купувачът
разполага с подходящо помещение за неговото инсталиране и може ли да осигури
захранването му със съответните източници на енергия и други консумативи (вода)
за привеждането му в експлоатация няма никакво отношение към изпълнение на задължението
на продавача да достави лиофилизатора. Тези условия евентуално биха имали
значение за изпълнение на допълнителните задължения на продавача за инсталирането
и пускане в експлоатация на лиофилизатора, за които задължения безспорно е
необходимо съдействието на кредитора. Изпълнението на тези допълнителни
задължения обаче е предпоставено от изпълнението на основното задължение на
продавача да достави вещта, за изпълнението на което същият категорично не се е
нуждаел от никакво съдействие на кредитора.
Това
основно задължение на продавача страните са уговорили като срочно с падеж
29.02.2016 г., съответно на 01.03.2016 г. продавачът изпаднал в забава.
Неизпълнението на това задължение е виновно – не са налице факти, които да освобождават
„Д.Ф.“ ЕООД от отговорност за обективираното неизпълнение – то е резултат на
собственото му поведение като търговец, който не заплатил уговорената част от
цената на лиофилизатора на третото лице, с което встъпил в правоотношение с
оглед придобиването му (Z.T.GmbH).
Няма
съмнение, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал.
1 или ал. 2 ЗЗД, възниква в полза на изправната по договора страна. В случая
ответникът твърди „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД да е било неизправна страна поради
забавеното плащане на 40 % от цената, което е следвало да извърши в срок до
30.04.2015 г., като безспорен е фактът, че плащането е извършено на 09.07.2015
г. – със забава от 69 дни. От момента на извършване на престацията и приемането
й от кредитора, който не се е възползвал от правото да развали договора, „Б.Б.-
НЦЗПБ“ ЕООД не може да се квалифицира като неизправна страна по отношение на
задължението за плащане на цената, като в негова тежест е възникнало задължение
за заплащане на мораторно обезщетение за причинените на кредитора от забавата
вреди (каквото в договора безспорно е уговорено).
Действително,
плащането е извършено в рамките на 12 дни след издаването от страна на
ответника на проформа фактура № 979/26.06.2015 г., но издаването на подобен
документ страните не са уговорили да обуславя изпълнението на задължението на
купувача за плащане на съответната част от цената на вещта. Това задължение е
уговорено с падеж на определен ден (30.04.2015 г.), след настъпването на който
„Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД е изпаднало в забава. Забавата обаче е прекратена на
09.07.2015 г. с изпълнение на задължението, затова и след извършената престация,
която кредиторът приел, ищецът е възстановил качеството си на изправна по
договора страна. Породени задължения с предмет отговорност за забавено
изпълнение, не препятстват упражняване правото на разваляне, включително
съдебната практика допуска правото на разваляне да бъде упражнено и от
неизправна страна, ако и двете страни по двустранен договор са такива – решение
№ 151/09.12.2014 г. по търг. д. №1970/2013 г. на 1-во ТО на ВКС.
Това
означава, че неизпълнението на ответника да достави вещта, продължило над 90
дни, е породило в полза на ищеца потестативно право с едностранно волеизявление
да развали сключения договор, без да предоставя допълнителен срок на продавача
за изпълнение, тъй като в т. 8.2 от договора за продажба страните изрично
предвидили продължителната забава на продавача да поражда право на разваляне
без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение и да влече задължение за
заплащане на компенсаторна неустойка.
В
случая забавата на продавача да достави лиофилизатора е продължила много над
предвидените 90 дни, включително при съобразяване на факта, че срокът за
изпълнение на „Д.Ф.“ ЕООД следва да се счита продължен със срока на забава на
ищеца да заплати втората авансова вноска от цената на вещта (69 дни), като към
05.10.2017 г., когато е упражнено правото на разваляне, забавата на продавача е
около 17 месеца (09.05.2016 г. – 05.10.2017 г.).
Според
създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК
решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС
, I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление
до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение,
свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно
прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и
страните по договора са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят
други условия и начин на разваляне, както в случая. Когато развалянето се
извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждението от длъжника и след изтичане на срока, а ако
такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника. Това означава, че с получаването на нотариалната покана на
09.10.2017 г. в правоотношнието между страните е настъпила правна промяна - облигационната
връзка е прекратена и то с обратно действие, тъй като договорът за продажба по
естеството си не е с продължително/периодично действие.
Необходимо
е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от
закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение
на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно
волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия
адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на
развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на
разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки
може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД
урежда правните последици на развалянето.
С
достигане на едностранното изявление на кредитора до неизправния длъжник „Д.Ф.“
ЕООД настъпва преобразуващият ефект на развалянето, след което кредиторът вече не
може да търси реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, съответно
компесаторно обезщетение (за неизпълнение) при запазване дължимостта на
собствената си престация. С развалянето правната връзка между страните се
прекратява и кредиторът, ако сам не е престирал, се освобождава от собственото
си задължение (при двустранните договори) и има право само на обезщетение за
засегнат (нарушен) негативен интерес. Ако кредиторът е престирал, то получилият
престацията неизправен длъжник дължи връщането й. Когато договорът не е за
продължително или за периодично изпълнение с упражняване на потестативното
право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на
сключване на договора, всички породени от него права и задължения, включително
за страната извършила престация по него, възниква правото на реституирането й.
Така решение № 102 от 23.07.2015 г. по т. д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС.
Няма
спор, че ищецът е заплатил авансово 50 % от цената на лиофилизатора, който
ответникът не му доставил и договорът е развален с връчване на нотариалната
покана на 09.10.2017 г. на „Д.Ф.“ ЕООД, което е породило задължение за
продавача да върне авансово получената цена на лиофилизатора в размер на общо 297600
лева, което задължение ответникът не оспорва, че не е изпълнил. Това обуславя
еднозначен извод предявеният иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да е основателен, затова и следва да бъде уважен.
Акцесорният характер на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 297600 лева в размер на
законната лихва, от предявяване на иска – 16.03.2018 г. до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че не дължи връщане на получената сума, тъй като страните постигнали
съгласие изпълнението на договора да продължи, тъй като договорът е сключен в
писмена форма, съответно изменението му налага постигнато в този смисъл
съгласие да е оформено в писмен акт, а такъв не е ангажиран като доказателство
по делото, включително и не се твърди да съществува. От друга страна
провеждането на преговори след получаването на едностранното изявление на „Б.Б.-
НЦЗПБ“ ЕООД за разваляне, което поражда обратно действие и заличава
възникналото продажбено правоотношение между страните ex tunс не
е от естество да доведе до каквото и да било изменение на вече прекратената
правна връзка. Евентуално би могло да се касае за сключването на нов договор,
но също не са налице доказателства между страните да е постигнато съгласие в
такъв смисъл (свидетелски показания биха били недопустими, съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК).
По
отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата от 297600 лева.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главното вземане, като ответникът не оспорва
факта, че не е погасил същото, т. е. налице е и неизпълнение.
Съгласно
т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, при третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя
не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието, т. е. от разваляне на договора,
което, както се посочи е осъществено с достигане на едностранното изявление на
„Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД до „Д.Ф.“ ЕООД с връчване на 09.10.2017 г. на нотариалната
покана. За да изпадне ответникът в забава обаче е необходима покана от страна
на кредитора (чл. 82, ал. 2 ЗЗД) за връщане на получената престация, каквато се
съдържа в процесната нотариална покана и с която му е предоставен 3-дневен срок
за връщане на авансово получената част от цената на вещта. С изтичане на срока
за доброволно изпълнение, на 13.10.2017 г., „Д.Ф.“ ЕООД, е изпаднало в забава
по отношение на главното задължение.
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху главницата
от 297600 лева, изчислено от 13.10.2017 г. до деня, предхождащ
предявяването на исковата молба – 15.03.2018 г., възлиза на сумата 12730,66 лева, до който размер акцесорният иск следва да бъде уважен, като за разликата
до претендирания размер от 12813,35 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска, с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне това
съдебно предявено вземане е необходимо да са осъществени предпоставките:
наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното (обезпечено)
задължение.
В
Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с
развалянето на договорите, е разяснено, че в хипотезата, в която двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно
развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово
съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите
от цялостното неизпълнение. В този случай дължима е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена. В т. 8.2 от договора страните са
уговорили именно неустойка с предмет обезщетение вредите на купувача от
развалянето на договора, чрез престиране на 3 % от стойността му - 17856 лева.
В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник
в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка
с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл
решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение №
229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за компенсаторна неустойка в размер на 3 % от стойността на договора,
преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не противоречи
на добрите нрави, тъй като тази уговорка между страните не излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на неустойката.
Ето
защо, в тежест на неизправния ответник е възникнало и задължение да престира
компенсаторна неустойка от 3 % от общата стойност на договора – 595200 лева или
17856 лева, което означава, че предявеният осъдителен иск при квалификацията на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателни и следва да бъде уважен.
По
отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху компенсаторната неустойка.
В
конкретния случай, при положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата
на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му
на падежа, определен с оправената от ищеца покана да се търси обезщетение и под
формата на законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели.
Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя
съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато
е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на
неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на
цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и
независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за
неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка – така
решение № 147/16.07.2013 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 1372/2012 г.; решение №
230/13.07.2011 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 1088/2009 г., решение №
73/29.06.2011 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 683/2010 г. и много други.
Задължението
за престиране на неустойка възниква без срок и за изпадане на задълженото лице
в забава, е необходима покана от страна на кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Покана за заплащане на неустойката се съдържа в получената от „Д.Ф.“ ЕООД на
09.10.2017 г. нотариална покана, като със същата е предоставен 3-дневен срок за
доброволно изпълнение, затова от деня, следващ изтичането му - на 13.10.2017 г.
е възникнало задължение за заплащане на законна лихва. Определено в размера по чл. 86, ал. 2 ЗЗД обезщетението за забава върху дължимата
компенсаторна неустойка за периода 13.10.2017 г. – 15.03.2018 г. (деня,
предхождащ предявяването на исковата молба), възлиза на сумата 763,84
лева, до който размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до предявения
размер от 768,80 лева се налага да бъде отхвърлен.
При извод за основателност на предявените искове съдът следва да разгледа релевираното
при условията на евентуалност, възражение на ответника „Д.Ф.“ ЕООД за
прихващане с негови вземания, съответно за мораторна неустойка по т. 8.1 от
договора в размер от 17856 лева и за обезщетение на имуществени вреди в размер
на 48450 евро, представляващи извършени плащания в полза на трето лице с оглед
изпълнението на договора от 02.02.2015 г..
Възраженията
за прихващане са неоснователни, тъй като ответникът „Д.Ф.“ ЕООД не е носител на
субективните материални права на вземания, предмет на процесуалното му
възражение за прихващане.
Мораторна
неустойка по развален договор, който не е за периодично/продължително изпълнение
и при който развалянето има обратно действие, както вече се посочи, не се
дължи. Претендираната от „Д.Ф.“ ЕООД неустойка в максимален размер от 3 % върху
стойността на договора, уговорена в т. 8.1 от същия е предвидена именно за
обезщетяване на вредите от забавено изпълнение, поради което само с оглед този
й характер, неустойката е недължима.
Отделен
е въпросът, че изобщо не е налице твърдяното от ответника неизпълнение от
страна на ищеца на задължението му по т. 3.3 от договора да осигури необходимите
условия за инсталиране и експлоатация на оборудването, съобразно изискванията
на производителя. За да е забавено изпълнението на едно задължение е необходимо
същото да е с настъпила изискуемост, а това задължение е уговорено без срок,
тъй като изпълнението му е обусловено от изпълнението на задължението на
продавача да достави вещта. Немислимо е при липсата на доставка на продадената
стока купувачът да бъде поставен в забава за получаването й. Ответникът „Д.Ф.“
ЕООД изобщо не е предложило изпълнение на основното си задължение да достави
лиофилизатора, за да има някакво значение готовността на купувача да го получи,
евентуално да осигури условия за инсталирането и въвеждането му в експлоатация.
Само при изпълнението на продавача да достави стоката би могло да се обсъжда поведението
по купувача във връзка с приемането й. А такова изпълнение продавачът изобщо не
е предложил, което е и причината за разваляне на сделката, а както вече беше
отбелязано - за изпълнението на това задължение продавачът не се е нуждаел от
никакво кредиторово съдействие.
Вземане
за обезщетение на причинени имуществени вреди от развален договор възниква само
в полза на изправната по договора страна и в никой случай - в полза на
неизправната. В решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., Т. О. на
ВКС е разяснено, че обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
Елементите
на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен
договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението.
При така очертания правопораждащ фактически
състав на договорната отговорност за вреди, е ясно, че не е налице нито един от
кумулативните му елементи. Договорът между страните е развален изцяло и само по
вина на „Д.Ф.“ ЕООД, затова каквито и плащания последното да е направило в
полза на трети лица те не представляват релевантни вреди, които да се възложат
в тежест на ищеца, тъй като ще се стигне до нарушаване на сновния правен принцип,
че никой не може да черпи благоприятни последици от собственото си
противоправно поведение. Преведените от ответника суми биха могли да се
разглеждат като вреди само при доставяне на лиофилизатора и хипотетично разваляне
на договора поради някакво виновно поведение на ищеца-купувач. В допълнение е необходимо
да се посочи, че извършването на паричен превод в размер на 25000 евро на
22.12.2017 г. в полза на трето лице-съконтрахент на ответника няма отношение към
сключения договор за продажба, който още на 09.10.2017 г. е бил развален.
Затова и тази сума не представлява въобще вреда, относима към процесния
договор.
Предвид
изложеното възражението за прихващане, релевирано от „Д.Ф.“ ЕООД е
неоснователно и следва да се отхвърли, за което съдът дължи изричен диспозитив,
с оглед формиране сила на пресъдено нещо за несъществуване на тези вземания,
съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК. Изрично в решение № 99/16.07.2018 г. по гр. дело №
4656/2017 г. на ВКС е разяснено, че при съдебна компенсация в мотивите на
решението съдът е длъжен да установи предпоставките на осъществения в процеса
погасителен способ (чл. 235, ал. 3 ГПК), като тогава в диспозитива на решението
съдът е длъжен да се произнесе по възражението за съдебна компенсация, като
установи или изключи последицата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД. За разлика от
материалното, съдебното възражение за прихващане наслагва допълнителен предмет
на делото, а по съдебното възражение за прихващане решението поражда сила на
пресъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК).
При този изход на спора право на присъждане на
направените по делото разноски, възниква за всяка от страните пропорционално на
уважената, респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът доказва
извършени разноски в общ размер от 21280,77 лева, формиран от внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение, но дължимата за исковете държавна
такса е в размер на 13161,53 лева, поради което релевантните разноски са в
размер на 21261,53 лева, от които в тежест на ответника следва да се възложи
сумата 21255,87 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът доказва извършени разноски в общ размер от
12830 лева, от които има право на присъждане на сумата 3,42 лева в приложение
на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
*** и адрес на управление:***, сграда “В. *****, да заплати на „Б.Б.- НЦЗПБ“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, сумата 297600 лева, представляваща подлежаща
на връщане авансово заплатената част от цената по развален договор № 43 от
02.02.2015 г. за доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на съоръжение
за лиофилизация, заедно със законната лихва върху нея от предявяването на
исковата молба – 16.03.2018 г. до окончателното й погасяване, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 12730,66 лева -
обезщетение за забава върху главницата от 297600 лева за периода от 13.10.2017
г. до 15.03.2018 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 17856 лева,
представляваща неустойка за разваляне, дължима по т. 8.2 от договор № 43 от
02.02.2015 г., заедно със законната лихва върху нея от предявяването на
исковата молба – 16.03.2018 г. до окончателното й погасяване, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 763,84 лева - обезщетение за
забава върху неустойката за периода 13.10.2017 г. - 15.03.2018 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 21255,87
лева – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете при
квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за разликата над сумата 12730,66 лева до предявения размер от 12813,35 лева и за
разликата над сумата 763,84 лева до предявения размер
от 768,80 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, сграда “В. ***** срещу „Б.Б.- НЦЗПБ“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, процесуално
възражение за прихващане със сумата 17856 лева, представляваща неустойка за
забава по т. 8.1. от договор № 43 от 02.02.2015 г., както и със сумите 23450
евро и 25000 евро - обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от
извършени в полза на трето лице плащания с оглед изпълнението на договор № 43
от 02.02.2015 г..
ОСЪЖДА „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:***, да заплати на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
*** и адрес на управление:***, сграда “В. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3,42 лева - разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: