Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………

 

гр.Русе, 30.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Й.

 

при секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 658 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1085-000800 / 20.03.2020 год. на началника група към Сектор “ПП” при ОД МВР - гр.Русе, с което на П.Й.Г. на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. С депозираната жалба се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено, поради неговата незаконосъобразност, тъй като извода на наказващия орган за настъпили материални щети в резултат на пътно-транспортното произшествие е неправилен и необоснован.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата си и пледира тя да бъде уважена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо към изпратената до съда административнонаказателна преписка по същество се излага становище, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по случая.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на оспореното наказателно постановление, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима, но е неоснователна.

На 14.02.2020 г. около 11:50 часа в гр.Русе, жалб.Г. *** лек автомобил “Дачия” с рег.№ Р 35-28 ВТ. Непосредствено преди кръговото кръстовище с бул.“Съединение“, движещият се пред него лек автомобил спрял пред пешеходната пътека, за да даде предимство на пресичащи пешеходци. От своя страна жалбоподателят не успял да преустанови движението на автомобила си, поради което ударил с предната му част задната част на спрялото пред него превозно средство. В резултат на удара последвали имуществени вреди. За случая били уведомени органите на МВР и на произшествието се явил свид. Н.К. – мл.автоконтрольор от Сектор ПП при ОДМВР - Русе, който след като се запознал с обстановката съставил срещу П.Г. АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на съставения АУАН било постановено и обжалваното наказателно постановление.

Релевантната за делото фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство гласни и писмени доказателства.

От тях по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.179, ал.2, пр.2 във връзка с чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Това е така, защото управлявал МПС, при което не спазил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. По този начин нарушил правилата за дистанция и причинил пътнотранспортно произшествие с материални щети.

Видно от показанията на свидетеля М. – другият участник в произшествието, в резултат на удара между двете превозни средства, били причинени материални щети по лявата част на задната броня и на багажника на управлявания от него автомобил. Тези щети впоследствие му били възстановени от застрахователното дружество към което жалбоподателя имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Посочените щети са описани и в Протокола за ПТП съставен във връзка с настъпилото произшествие и подписан без възражения от двамата участници в него. Твърденията на този свидетел се подкрепят пряко от показанията на свид. Н.К. и косвено от свид.С. Д., който сочи, че по автомобила е имало увреждания, но не може да потвърди дали са от процесния удар. Затова съдът приема, че вследствие на извършеното от жалбоподателя деяние са настъпили съставомерни материални щети, поради което са налице обективните признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна е извършил нарушението виновно при небрежна непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от поведението си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

По отношение размера на наложеното административно наказание, съдът счита, че същото е правилно определено по вид и размер, който е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.

При осъществяване на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната на наказателното постановление.

С оглед изложеното санкционният акт на наказващия орган се явява законосъобразен и следва да се потвърди.

 

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-000800 / 20.03.2020 год. на началника група към Сектор “ПП” при ОД МВР - гр.Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                               

Районен съдия: