Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/11.05.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 431/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.204, ал.
4 от АПК и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С.Д.С.,
ЕГН **********,***, с която срещу община Добрич са предявени при условията на кумулативно
обективно съединяване два иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (уточнени в съдебно
заседание на 30.11.2020 г.) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 24 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000
лева за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., претърпени в резултат от незаконосъобразното
бездействие на общинската администрация да изпълни задължението си да предаде
на ищцата отстъпения й като обезщетение апартамент за отчужден недвижим имот по
ЗТСУ (отм.), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
завеждане на исковете до окончателното им изплащане, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
24 000 лева за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53
лева.
В исковата си молба ищцата твърди, че през
1985 г. имотът на родителите й в центъра на град Добрич е отчужден, като тя и
семейството й (баща й, майка й и сестра й Д.Д. М.) са настанени в двустайно
оборотно жилище в покрайнините на града. Отчужденият имот е незабавно завладян,
като първоначално родителите й са обезщетени с апартамент в жилищен комплекс
“Димитър Благоев”, а след това в ж.к. “Добруджа”. През 1993 г. тя встъпва в
правата им, като със заповед на кмета на общината от 03.11.2009 г. й е
определен като обезщетение жилищен имот в блок “Добрич”, който и до настоящия
момент не е изграден и не й е реално предаден. Ищцата сочи, че когато имотът на
родителите й е отчужден, била на 12 години, докато сега е на 47 години,
семейна, със съответни на семейното й положение допълнителни жилищни нужди,
които продължава да задоволява в оборотното жилище в отдалечения от центъра на
града квартал “Балик”. Продължителното бездействие на общината й е причинило
имуществени вреди в резултат от невъзможността да ползва отредения й като
обезщетение недвижим имот, определени на базата на средно месечния пазарен наем
на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика, както и
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени продължителни тревоги,
притеснения, унижения и негативни емоции от незачитащото и игнориращо отношение
на общинските власти спрямо нея и нейните нужди. Твърди, че с неизпълнението на
задължението си да я обезщети съгласно чл.98 и сл. от ЗТСУ (отм.) ответникът е
нарушил правото й, гарантирано от чл.17, ал.5 от КРБ и чл.1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧ, като се позовава на практиката на ЕСПЧ, според която необичайно дългото
закъснение при предоставяне на имотното обезщетение води до увеличаване на
финансови загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в
положение на несигурност, като нарушава справедливия баланс, изискуем съгласно
чл.1 от Протокол № 1. Излага обстоятелства, че в защита на накърненото си право
е отправяла писмени и устни сигнали до различни органи, институции, медии,
както и искания до кмета на общината и до общинския съвет, целящи ефективно
довършване на отчуждителната процедура спрямо нея. Участвала е в колективни
петиции и искания за предприемане на мерки, включително и за гласуване на
кредит за продължаване и довършване на строителството на жилищен блок “Добрич”
и намиращия се в него процесен имот, но досега никое от обсъжданията по
подадените от нея и другите потърпевши собственици заявления не е завършило с
позитивно за тях решение, поради което и до настоящия момент не може да се
ползва от законно придобитото си притежание за задоволяване на жилищните си
нужди. Сочи, че с надхвърлянето на всякакви разумни граници относно срока на
дължимото изпълнение на задължението за предоставяне на определеното й имотно
обезщетение ответната община е погазила по недопустим, неморален и нехуманен
начин правото й на собственост и достойнството й, поради което иска тя да бъде
осъдена да й заплати обезщетение за нанесените й имуществени и неимуществени
вреди, ведно с лихвите за забава. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски
по делото.
Ответникът – община – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по основание и размер и иска те да бъдат отхвърлени. Прави
възражение за погасяване по давност на част от главния иск за обезщетение за
имуществени вреди, без да излага конкретни съображения за това. Прави
възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на акцесорния иск за
лихва за забава за периода, който надвишава три години от датата на подаване на
исковата молба, като се позовава на разпоредбата на чл.111, б. “в” от ЗЗД. Твърди,
че ищцата се легитимира като правоимащо лице едва от 03.11.2009 г., когато е
встъпила в обезщетителното правоотношение на родителите си, поради което от
този момент насетне следва да се преценява дали общината е бездействала. Не
оспорва, че ищцата не е получила полагащото й се имотно обезщетение, но твърди,
че за времето след 03.11.2009 г. общината изпълнява чрез активни действия
своето задължение да изгради и предаде процесния имот, поради което не е налице
неправомерно бездействие от нейна страна, което да е основание за ангажиране на
отговорността й по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че не е доказано кога е следвало
да бъде довършен жилищният блок, в който е предвиден съответният апартамент, за
да може да се прецени, има ли или няма забава спрямо този момент. Твърди, че
ищцата не е претърпяла имуществени вреди, тъй като общината й е предоставила
безвъзмездно оборотно жилище за задоволяване на жилищните й нужди, което тя
обитава и до момента според признанията й в исковата молба. Не е понесла вреди и
от пропуснати ползи, тъй като не е доказала, че е смятала да извлича някаква
стопанска изгода от имота, като го отдава под наем или го продаде. Счита, че
ако искът за обезщетение за имуществени вреди бъде уважен, следва да се вземе
предвид комплексната съдебно – оценъчна и икономическа експертиза, защото тя е
най-пълна и отговаря в най-максимална степен на всички зададени от съда
въпроси. Твърди, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан по
основание и размер, тъй като разпитаните по делото свидетели са пристрастни и
имат интерес от изхода на делото поради близостта им с ищцата, с оглед на което
показанията им не следва да бъдат кредитирани. Претендира присъждане на разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Добричка окръжна прокуратура дава заключение, че исковете за имуществени вреди
и изтекли лихви за забава са доказани по основание, като размерът им следва да
бъде определен съобразно заключението на вещите лица по втората експертиза, а
искът за неимуществени вреди е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна
:
Съгласно удостоверение за раждане на л.391 от делото
ищцата С.Д. М. е с произход от майка Марийка С. М. и баща Д.К.М..
С оценителен протокол от 05.04.1985 г. на комисията по
чл.265 от ППЗТСУ (отм.) са оценени подлежащите на отчуждаване имоти за
построяването на ж.к. “Димитър Благоев”, сред които и собственият на родителите
й недвижим имот, съставляващ дворно място на площ от 84 кв.м., ведно с
построените в него масивно жилище със ЗП от 36, 85 кв.м. и масивна пристройка
със ЗП от 24, 74 кв.м., находящ се в гр.Толбухин, ул.“Народна република“ № 27е.
Със заповед № 538/08.05.1985 г. на председателя на ИК на
ОбНС – Толбухин, издадена на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ (отм.), имотът е
отчужден срещу отстъпване на апартамент в предвидения за построяване жилищен
комплекс и е завзет незабавно, за което е съставен акт за завземане на отчужден
недвижим имот от 08.05.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС.
Със заповед № 51 от 30.05.1985 г. на директора на СД
“Изграждане на населени места” при ОбНС – Толбухин, издадена на основание чл.22
и чл.23 от ЗНО, Д. и М.М.и двете им дъщери Д.и С.са настанени в двустайно
оборотно жилище в гр.Толбухин, ж.к. “Балик”, бл. 1, вх. А, ап. 16 срещу
заплащане на наем в размер на данъка върху сградите за отчуждения недвижим
имот.
Със заповед № 236/04.02.1993 г. на председателя на ИК на
ОбНС -Толбухин на родителите на ищцата е предоставен друг имот за обезщетение -
апартамент от три стаи и кухня в ж.к. “Добруджа”, като с допълнителна заповед
по чл.100 от ЗТСУ (отм.) № 237/04.02.1993 г. на председателя на ИК на ОбНС е
определен конкретният обект и неговата стойност.
С молба от 06.10.2009 г., подадена на основание чл.102 от
ЗТСУ (отм.), Д. и М.М.са поискали промяна на имотното обезщетение с жилище от
три стаи и кухня в жилищен блок “Добрич”, секция “А”, ап.12 по ул. “Иван
Пенаков”, който да бъде даден на дъщеря им С.Д.С..
С т.8 от заповед № 1347/03.11.2009 г. на кмета на община
Добрич, издадена на основание §9, ал.1 от ПР на ЗУТ, във вр. чл.99, чл.100 и
чл.102 от ЗТСУ (отм.), е видоизменена обезщетителна заповед № 237/04.02.1993 г.,
като ищцата е определена за правоимащо лице и е обезщетена с конкретен жилищен
имот, съставляващ апартамент № 12, бл. “А” на шести етаж (четвърти жилищен) на
жилищен блок “Добрич” по ул. “Иван Пенаков”, състоящ се от три стаи и кухня на
площ от 88, 67 кв.м., ведно с изба № 12 на площ от 10, 38 кв.м. и припадащите
се идеални части от правото на строеж върху общинска земя, с обща стойност от 23
444, 00 лева по НЦНИ от 1979 г. В заповедта е посочено, че допълнително към
тази стойност за подобренията по чл.22 от НЦНИ от 1979 г., касаещи разлики във
външна фасада, външна дограма и слаботокови инсталации, собственичката следва
да заплати по действителни цени приблизителна стойност при завършване на блока
– 2161, 00 лева.
Не се спори, а това се установява и от приложените от
двете страни договори за строителство, акт обр. 10 от 20.10.2014 г. за спиране
на строителството, документация от открита процедура за възлагане на обществена
поръчка, справка за обезщетените собственици, издадена от “Жилфонд – инвест”
ЕООД град Добрич, копие на информационна табела, протоколи от заседания на ОбС
– Добрич от 2016 г., 2018 г. и 2019 г., бюджетни прогнози за постъпленията от
местни приходи и предложения за бюджет на община Добрич за периода от 2015 г.
до 2021 г., че строителството на жилищен блок “Добрич” е започнало през 2010 г.
въз основа на договор за строителство с изпълнител “Възход - Валентино” ООД. През
2014 г. е спряно поради приключване на срока на договора и липса на финансови
средства. През 2019 г. е сключен нов договор за строителство с друг изпълнител
“НСК София” ЕООД, като до настоящия момент отреденият за обезщетение имот не е
завършен и не е предаден на ищцата.
От представените по делото колективни петиции с рег. №
94-00-40 от 24.01.2019 г. и рег. № 94-00-65/12.02.2019 г. до кмета на община
Добрич и ОбС – Добрич е видно, че С. заедно с други отчуждени собственици са
отправяли искания за осигуряване на финансови средства за довършване на
строителството на жилищен блок “Добрич”. И в двете петиции е посочено, че до
настоящия момент жилищният блок не е построен, поради което повече от 30 години
потърпевшите собственици се намират в изключително незавидно положение да не
могат да се ползват от собствеността си както пряко, така и косвено – чрез
плодоползване. Условията, в които са принудени да живеят през целия този
огромен житейски период, са крайно незадоволителни, тъй като оборотните жилища,
които обитават, се намират в покрайнините на града, докато отчуждените им имоти
са били все в центъра на града. Това положение е крайно нежелано и увреждащо
законните им права и интереси, като от страна на общината е налице едно
непоносимо дълго продължаващо бездействие и престъпно пренебрегване на
наболялата им нужда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К.М.(баща
на ищцата) и В.К.Г.(близка на ищцата) се установява, че имотът на родителите на
С. се намирал в центъра на града, в непосредствена близост до входа на
градската градина. През 1985 г. бил отчужден и завзет за построяването на
жилищен комплекс, като семейството на ищцата било принудено да освободи имота
за по-малко от един ден. Къщата на Маркови била съборена, като понастоящем
мястото там било превърнато в сметище на живущите в съседния блок. До построяването
на отстъпения в обезщетение имот ищцата, родителите й и сестра й били настанени
в оборотно жилище в крайния жилищен квартал “Балик”, в близост до обръщалото на
тролеите. Апартаментът бил в ужасно състояние, преди това в него са живели
други хора, които са си взели всичко и нямало дори бойлер в банята. Ищцата
живяла в това жилище, докато се омъжи. Когато семейството й се настанило в ж.к.
“Балик”, тя била 3-4 клас, поради което се наложило да се премести да учи в
друго училище. И двамата свидетели сочат единодушно, че дългото чакане да
получи реално обезщетение се е отразило неблагоприятно на ищцата. С.все ходела
до общината да пита кога ще приключи процедурата, дори веднъж я снимали по
телевизията. Общинските органи все обещавали да приключат строителството до
година – две, след което всичко спирало. Св. М.сочи, че през годините
непрекъснато са ги лъгали, събирали, обещавали, че ще започнат строителството
на блока. Минавали няколко години, след което пак ги събирали и обещавали, а
собствениците продължавали да чакат. Свидетелката Георгиева сочи, че се вижда
често с ищцата и тя постоянно й споделяла, че й е омръзнало, че й тежало това
положение. Оплаквала се, че не може да продължава така, все питала защо не им
дават обезщетение. Свидетелката споделя, че ищцата е имала много стресови
преживявания назад във времето. Тя искала първо да получи обезщетението в имот,
поради което изчаквала да има дете. От това доизчакване първият мъж на С.си
заминал. Вторият й мъж не изтърпял това положение и двамата се преместили да
живеят при негови близки. Сега С.имала дете, но била на 35-36 – годишна
възраст, когато го родила.
Показанията и на двамата свидетели са логични, последователни,
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Роднинските връзки на първия свидетел и
близките приятелски взаимоотношения на втората свидетелка с ищцата не пораждат
съмнение в обективността им и не дискредитират по никакъв начин показанията им,
които са добросъвестно дадени. Свидетелите са изнесли лично възприети от тях
факти и не са проявили пристрастие при възпроизвеждането им пред съда, което да
изключва тяхната надеждност. Показанията им са резултат от преките им
наблюдения и впечатления от поведението и емоционалното състояние на ищцата
през годините и съответстват на останалите писмени доказателства по делото,
поради което и с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като
обективни и достоверни.
В съответствие с показанията на свидетелите са и обясненията на ищцата в
съдебно заседание, съгласно които тя е живяла в оборотното жилище съвместно с
родителите си от 11 - годишната си възраст до 2008 г., когато се е омъжила и се
е преместила да живее при мъжа си, като жилището продължавало да се обитава от
майка й и баща й. С. сочи, че за пореден път е ходила в общината и е
присъствала на последното заседание на ОбС – Добрич, на което отново не било
взето решение за разрешаване на проблема с финансирането на строителството на
жилищен блок “Добрич”. Твърди, че животът й е пропилян по чужди домове, често
казвали, че била баба на детето си, а детето все я питало защо я наричат
така.
По делото е изслушана една единична съдебно – икономическа експертиза,
която е дала заключение, че средният месечен пазарен наем за отстъпения като
обезщетение тристаен апартамент в жилищен блок “Добрич” за процесния период от
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. се равнява общо на сумата от 17 563, 52 лева, а
лихвата за забава върху него за същия период възлиза на 3 993, 08 лева. Определен
е и размерът на лихвата за забава върху претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 24 000 лева, който според изчисленията на вещото лице
възлиза на сумата от 5 900, 17 лева.
Ищцата е оспорила тази експертиза с основния мотив, че специалността на
вещото лице е икономическа, а не оценителска, поради което съдът е допуснал
извършването на допълнителна комплексна съдебно – оценъчна и икономическа
експертиза, първото вещо лице по която е дало заключение за размера на средния
месечен пазарен наем за определения като обезщетение жилищен имот за исковия
период, а второто вещо лице – за размера на мораторната лихва върху този наем
за същия период. Според тази експертиза общият размер на справедливата пазарна
наемна стойност за имота за периода 01.09.2015 г. – 01.09.2020 г. възлиза на
сумата от 14 440, 00 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума за
същия период е 3 391, 26 лева. При определяне на тази стойност вещото лице
оценител е взело за база състоянието, в което един апартамент се предава от строителя
на новите собственици съгласно утвърдения в търговската практика БДС (имоти
ново строителство) – шпакловани стени, поставена входна врата и дограми на
прозорците, подове на циментова замазка, бани без плочки, аксесоари и
санитария, изградена канализация и течаща вода, но с ВиК до тапа, изградена ел.
инсталация, но без поставени контакти или електрически ключове. Извършило е
проучване на пазара съобразно зададените критерии за вид, местонахождение и
функционална характеристика на имота, като е ползвало за сравнение данните на
две водещи имотни агенции в района (Адрес и Форос), както и източници от
собствената си оценителска практика. В заключението си вещото лице – оценител е
посочило, че установената средна пазарна наемна цена за отделните години е
намалена с 30 % с оглед на обстоятелството, че намерените аналози са за напълно
завършени и обзаведени жилища, като в обясненията си в съдебно заседание е
уточнило, че избраният от него коефициент е съобразен с минималните разходи,
необходими за привеждане на получения като обезщетение недвижим имот в годно за
експлоатация и отдаване под наем жилище. При изготвяне на експертизата са
приложени подходите на приходната стойност и на сравнителната стойност
(респективно метод на пазарните аналози), като при оценката по сравнителния
подход е обработена първичната информация от сравнимите данни, представени в
приложение 5, 6 и 7 към заключението, и са дадени среднопретеглени цени за наем
по години, описани в приложение 8 към заключението. След получаване на
осреднените стойности вещото лице е определило относителната тежест на
отделните подходи в оценката (30 % за приходния подход и 70 % за сравнителния
подход), въз основа на което е установило и пазарния наем за жилищния
имот.
Ищцата е оспорила и тази експертиза главно в частта, в която средните пазарни
наемни цени за аналогични по вид и характеристики имоти са намалени, възразявайки,
че вещото лице е ползвало неприложими и неясни критерии и коефициенти за
коригиране на оценката, както и че не се е съобразило с относимите данни за
наемни цени от националния сайт за недвижими имоти www.imot.bg.
След съпоставка на двете експертизи съдът намира, че следва да кредитира като
обективна и безпристрастна втората комплексна експертиза, тъй като тя е
изготвена от компетентни вещи лица с необходимите специални знания и дава
най-достоверна и надеждна оценка според нейните цели, обхват и съдържание.
Вещото лице – оценител е избрало правилно базата за стойността с оглед на
характера на задължението на ответника (предаване на новопостроен имот) и
съдържанието на допълнителната заповед по чл.100 и чл.102 от ЗТСУ (отм.) от
03.11.2009 г., приложило е подходящи подходи и методи за оценка, извършило е необходимите
справки и сравнителни анализи, използвайки информация за реално сключени сделки
от действащи агенции за недвижими имоти на национално ниво, а не офертни цени
от интернет платформи, какъвто е националният сайт за недвижими имоти www.imot.bg., посочило е ясно и точно конкретните отклонения, които оказват съществено
влияние върху естеството на заданието и използваните изходни данни и
допускания, определило е съответната тежест, т.е. степен на достоверност, която
се придава на отделните индикации за стойност при формиране на мнението за
стойност, след което е дало най-адекватните средни пазарни стойности за месечен
наем за процесния недвижим имот съобразно неговия вид, местонахождение и
функционална характеристика, свеждайки до минимум относителната грешка и
субективните фактори в процеса на оценяване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Предявените искове за обезщетение за вреди и акцесорният иск за
обезщетение за забава са допустими с оглед на установената надлежна процесуална
легитимация на всяка от страните по делото, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Исковете за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно тази норма държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
гаранционно обезпечителна и не изисква наличие на вина. В нейния фактически състав се включват следните елементи – незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината
при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая ищцата обосновава твърдението си за причинени й имуществени и
неимуществени вреди с продължителното противоправно бездействие на общината да
й предостави определения й като обезщетение жилищен имот за отчужден недвижим
имот по реда на ЗТСУ (отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетение. В този случай съдът по обезщетението инцидентно следва да се
произнесе, налице ли е незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и
органи на ответната община в отчуждителната процедура.
Безспорно отчуждаването на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации и обезщетяването на
собствениците им по реда на чл.95 и сл. от ЗТСУ (отм.) е административна по
своя характер дейност, основана на власт и подчинение, която се осъществява от
органите при общините по местонахождението на имотите. Длъжностните лица, овластени
от закона да провеждат отчуждителното производство, изпълняват публичноправи
функции, поради което и всички техни актове, действия и бездействия в
изпълнение на тези функции попадат в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
аргумент за което са и измененията на закона в ДВ, бр.30/2006 г. (в тази насока
е и решение № 1934/16.02.2021 г. по адм. д. № 6181/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ
отделение).
По силата на чл.204, ал.4 от АПК, във вр. чл.203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1
от ЗОДОВ правнорелевантно е това бездействие, на което противостои задължение
да се извърши нещо. За да се определи бездействието като противоправно, е
необходимо преди всичко да се установи какво е дължимото активно
поведение.
Безспорно е по делото, че със заповед на председателя на ИК на ОбНС –
Толбухин от 08.05.1985 г., издадена на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ (отм.), е
започнало отчуждително производство по отношение на собствен на родителите на
ищцата недвижим имот, който е зает преди 30.10.1998 г. Крайният акт на това
производство е реалното обезщетяване на отчуждения собственик с предаване на
определения в обезщетение имот. До предаването на този имот на правоимащото
лице отчуждителното производство се счита за неприключило по аргумент от чл.109,
ал.1 и ал.2 от ЗТСУ (отм.), чл.270, ал.7 от ППЗТСУ (отм.) и чл.102, ал.9 и
ал.10 от ЗС (отм.).
При това положение е приложима хипотезата на §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ,
съобразно която за отчуждителните производства, започнали при действието на
отменените разпоредби на глава пета, раздел І от ЗТСУ, по които е издадена
заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се
прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл.102 от ЗС, като съгласно ал. 3 на същия текст
по държавния и общинските бюджети ежегодно се предвиждат средства за
осигуряване обезщетяването на собствениците по ал. 1.
Собствениците на отчуждения имот Д.
и М.М.са се възползвали от възможността по чл. 102 от ЗТСУ (отм.) да прехвърлят
правата си в отчуждителното производство на своята дъщеря С.Д.С., която с
последваща заповед на кмета на община Добрич от 03.11.2009 г. е определена
като правоимаща и на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) е получила като
обезщетение конкретен жилищен имот в новостроящия се жилищен блок “Добрич” по
ул. “Иван Пенаков”. С това за ответника е възникнало задължение да предостави
на ищцата определения като обезщетение недвижим имот.
От доказателствата по делото е видно, че община Добрич не е изпълнила това
свое задължение, като и досега не е изградила и не е предала отредения в полза
на ищцата апартамент. С поведението си длъжностните лица на общината са нарушили нормативните
разпоредби, регулиращи отчуждителното производство, свързани с реалното
предоставяне на определения имот, като по този начин производството е останало
незавършено. Неизпълнението на задължението за изграждане и предоставяне на определения жилищен обект в
продължение на повече от единадесет години след издаването на заповедта по
чл.100 и чл.102 от ЗТСУ (отм.), когато С. е придобила качеството на правоимащо
лице, следва да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие при
извършване на административна дейност, за вредите от което ответникът следва да
отговаря на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението на общината, че не е налице
неправомерно бездействие от нейна страна, тъй като по делото не е доказано докога
на практика е следвало да бъде довършен жилищният блок, в който е предвиден
отреденият като обезщетение апартамент.
Действително в отменените ЗТСУ и ППЗТСУ липсва категорично законодателно
уреждане на срока, в който компетентните административни органи е следвало да
изпълнят задължението си да предоставят дължимото имотно обезщетение, поради
което той следва да се изведе по тълкувателен път от разпоредбите на чл.109 от
ЗТСУ (отм.) и заменилите ги разпоредби на чл.102 от ЗС (отм.), приложими по
аргумент от чл.75 от ЗТСУ (отм.). По силата на тези норми ако първоначално в
тригодишен срок (по чл.109 от ЗТСУ), а след това в едногодишен срок (по чл.102
от ЗС) от влизане в сила на заповедта/решението за отчуждаване на имота
правоимащият не бъде обезщетен, той може да поиска да се отмени акта за
отчуждаване на имота или да се извърши нова оценка. Когато собственикът е
обезщетен с жилище в сграда, която предстои да бъде построена, този срок
започва да тече от завземането на отчуждения имот. Именно тези срокове
определят разумните граници, в които общината е дължала предоставяне на
признатото имотно обезщетение, поради което неспазването им съставлява незаконосъобразно
фактическо бездействие по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК.
Неоснователно е възражението на
ответника, че за времето от 03.11.2009 г. досега не е бездействал, тъй като е
полагал активни усилия за довършването на блок “Добрич”. Без правно значение са
обстоятелствата дали община Добрич е извършвала действия по осигуряване на
финансови средства, провеждане на обществени поръчки и сключване на договори с
различни изпълнители за строителството на блока, защото това не променя извода,
че е налице неизпълнение на задължението за предаване на имотното обезщетение
на ищцата, в каквото всъщност се изразява и противоправното бездействие на
общината. Общинските органи са имали и все още имат задължение да обезщетят
правоимащото лице с имот в жилищен блок “Добрич”, който и понастоящем не е
изграден. До реалното получаване на дължимото имотно обезщетение отчуждителното
производство не е завършило и ищцата безспорно търпи вреди от това.
Без правно значение е дали С. е
имала други правни възможности за приключване на отчуждителната процедура
(отмяна на отчуждаването или нова оценка), а и от данните по делото е видно, че имотът на родителите й е завзет веднага и отчуждената сграда е
премахната, което прави недопустима отмяната на отчуждаването по аргумент от
чл.109, ал.4 от ЗТСУ (отм.) и чл.102, ал.11 от ЗС (отм.), защото това би я лишило
изобщо от жилище. При наличието на влязла в сила заповед по чл.100 от ЗТСУ
(отм.) ищцата е следвало да бъде имотно обезщетена и непредаването на конкретно
определения жилищен обект в рамките на сроковете по чл.102 от ЗС (отм.) безспорно
съставлява вредоносно деяние, последиците от което следва да бъдат понесени от
общината (така – решение № 1298 от 16.01.2001 г. по гр.д. № 2325/2000 г. по
описа на ВКС, ІV г.о. (цитирано и в
доклад „Производства за обезщетения по ЗОДОВ – основни моменти и спорни въпроси
от съдебната практика“, изготвен от ВАС по проект, финансиран със средства от
Европейския социален фонд), решение № 181 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 5979/2007 г. по описа на ВКС,
І г.о., решение № 1374/14.07.2016 г. по
адм. д. № 2154/2015 г. по описа на АдмС – Бургас, оставено в сила с решение №
15392 от 14.12.2017 г. по адм. д. № 2631/2017 г. на ВАС, ІІІ отделение).
В
исковата си молба ищцата сочи, че имуществените й вреди произтичат от
невъзможността да използва обекта си на собственост, като размерът им е
определяем на базата на средно месечния пазарен наем на имоти със същото
местоположение, вид и функционална характеристика. От така изложените фактически
обстоятелства следва изводът, че заявеният иск за обезщетение не е за
пропуснати ползи, а за претърпени загуби, съставляващи паричния еквивалент на
ползата, от която собственикът е лишен за времето на неизпълнение на
задълженията на общината, произтичащи от разпоредбите на чл.98 и сл. от ЗТСУ
(отм.) и §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Несъмнено лицата, чийто имот е
отчужден, имат право да получат имотно обезщетение във вида, определен със
заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.). По силата на действащите законови
разпоредби към момента на отчуждаването – ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм), във вр.
§9, ал.1 от ДР на ЗУТ, при обезщетяване с имоти, които ще се построят, се
прехвърля правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, макар
и той все още да не съществува.
В
случая е безспорно, че с бездействието си ответникът е лишил С. от възможността
да използва жилището, което й е отредено като обезщетение. Налице е специфична
хипотеза на увреждане, при която собственикът на недвижим имот по силата на
заповед по чл.100 от ЗТСУ (отм.) търпи вреди за това, че не му е предоставен фактически
имота и той не може да упражнява правото си на владение и ползване върху него.
Претърпяната вреда не е пропусната полза, вредата му на първо място е ползата,
от която е лишен като собственик. Не се касае до предполагаема вреда от
реализиране на други облаги или ползи (например от отдаване под наем или
продажба), които биха довели до увеличаване на имуществото на собственика, а до
реална вреда, която е резултат от невъзможността да упражни правото си на
собственик в пълен обем за времето, през което не е получил полагащото му се
имотно обезщетение. Отговорността на ответника е основана на принципите за
реализиране на деликтната безвиновна отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която
обхваща обезщетяване на всички причинени вреди по чл.4, ал.1 от същия закон (аргумент
за това са и мотивите към решение № 32 от 11.07.2017 г. по т.д. № 60028/2016 г.
на ВКС, ІІ г.о., в което е разгледан деликтен иск на друго правно основание по
чл.45, във вр. чл.309 от ЗЗД и чл.282, ал.2, т.2 от ГПК, но почиващ на същите
принципи за обективната деликтна отговорност). Тези вреди са преки, защото няма
по-типична, нормално настъпваща и логична негативна последица от вредоносното
бездействие на общината от това, че практически ищцата не е в състояние да
ползва собствеността си в пълен обем поради непредаването на имота в нейната
фактическа власт. Освен преки тези вреди са и непосредствени, защото са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат, поради което е
налице и причинно – следствена връзка между тях съгласно изискването на чл.4,
ал.1 от ЗОДОВ.
Неоснователно
е възражението на ответника, че ищцата не е претърпяла имуществени вреди, тъй
като жилищните й нужди са удовлетворени чрез безвъзмездно предоставяне на оборотно
жилище. Първо, настаняването на семейството на ищцата в оборотно жилище през
1985 година не е безвъзмездно, а срещу заплащане на наем в размер на данъка
върху сградите за отчуждения имот съгласно чл.92, изр. първо ЗТСУ (отм.), което
е видно и от заповедта на ръководителя на службата по жилищно строителство при
народния съвет по чл.23 от ЗНО (отм.). Второ, това е направено в изпълнение на императивното
задължение на общината по чл.22, б. “а” от ЗНО (отм.), съгласно който в
жилищата от държавния оборотен жилищен фонд се настаняват временно собственици
на жилища, отчуждени за мероприятия по планово изграждане на населени места,
които се обезщетяват с отстъпване на жилище в новострояща се сграда до
предаване на строежа. Следователно касае за възникнало по силата на закона наемно
правоотношение, което е висящо понастоящем поради неприключване на
отчуждителната процедура на основание §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Наличието на това
правоотношение обаче не отменя възможността на ищцата да търси обезщетение за
вреди по ЗОДОВ. Ползването на оборотно жилище или не е ирелевантно за настъпилото
увреждане, което се претендира от непредаването на отстъпения в обезщетение жилищен
имот във вида, в който е определен със заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.). От
момента на издаването на заповедта от 03.11.2009 г. до настоящия момент ищцата
е лишена от възможността пълноценно да упражнява правото си на собственост
върху този имот, поради което търпи реални имуществени вреди, които съществуват
самостоятелно и независимо от наемното правоотношение по отменения ЗНО и имат свой
собствен режим на обезщетяване.
Съгласно
чл.103, ал.1 от ЗТСУ (отм.) правоимащото лице придобива собствеността върху
отстъпения като обезщетение имот с влизане в сила на заповедта за неговото
конкретизиране, поради което значителната забава на имотното обезщетение
съставлява посегателство върху правото на ищцата да ползва притежанието си
съгласно чл.17, ал.5 от КРБ и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. В тази насока са и
разсъжденията, изложени в мотивите към решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по
делото “Кирилова и други срещу България”, в т.105 от което е посочено, че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността
си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на
определеното им обезщетение. В т.123 от същото решение се казва следното:
„Вярно е, на последно място, че някои от жалбоподателите са били настанени в
общински апартаменти до изграждане на обещаните като обезщетение обекти.
Въпреки това, остава фактът, че в продължение на много години, те са живели в
несигурност. Тази несигурност, съчетана с липсата на ефективни вътрешноправни
средства за защита, и нежеланието – дори противодействието – на компетентните
органи да намерят решение на проблема на жалбоподателите в толкова дълъг период
от време, налагат извода на съда, че жалбоподателите вече са понесли особена и
прекомерна тежест, нарушила необходимия справедлив баланс между обществените
интереси и закрилата на правото за мирно ползване на собствеността.“ В това
решение, както и в редица други решения по аналогични случаи (дела Басменкова
срещу България, Лазаров срещу България, Антонови срещу България и др.) ЕСПЧ
посочва изрично, че необичайно продължителната забава на обезщетението при
отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято
собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено
когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване. В същия
смисъл е и съдебната практика на ВАС по сходни случаи - решение №
15392/14.12.2017 г. по адм. д. № 2631/2017 г. на ВАС, ІІІ отделение,
определение № 9234/14.08.2015 г. по адм. д. № 12128/2014 г. на ВАС, І отделение
и цитираното в него особеното мнение, изразено в решение № 3992/08.04.2015 г.
по адм. дело № 2875/2014 г. на ВАС, ІІІ отделение.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване по давност на
част от иска за обезщетение за имуществени вреди, тъй като съгласно т.4 от ТР №
3 / 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за обезщетение за вреди от незаконни действия и бездействия
е от момента на преустановяването им. Това в случая не е така, поради което и искът
или част от него не е погасен по давност.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че безспорно е налице
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищцата, което следва
закономерно от бездействието на общината в лицето на нейните органи и длъжностни
лица да й предостави реално имотно обезщетение и подлежи на репариране по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно установената съдебна практика при липсата на конкретно посочен в
закона измерител на претърпяната имуществена вреда от лишаването на собственика
от възможността да ползва собствената си вещ и съобразно с разпоредбата на
чл.162 от ГПК следва да се вземе предвид средният пазарен наем за аналогични по
вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти за същия
период от време, установен с помощта на вещо лице. С оглед на това и въз основа
на заключението по втората комплексна експертиза съдът намира, че следва да
присъди в полза на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди за
периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 14 440 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 24 000 лева искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът
намира иска за присъждането му по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за напълно основателен.
Неимуществените вреди са вреди,
които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги
търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
От убедителните и непротиворечиви
показания на свидетелите и от обясненията на ищцата се установява безспорно, че
тя е понесла продължителни негативни емоционални преживявания, породени от дългото
бездействие на общината да й осигури отстъпения в обезщетение апартамент и
невъзможността да ползва собствения си имот за задоволяване на жилищните си
нужди. Напразните очаквания и излъганите надежди да получи свое жилище са
предизвикали силно напрежение и неудовлетвореност у нея и са повлияли
отрицателно на психическото й състояние, както и на социалния и семейния й
статус. В това продължително време на несигурност и неизвестност тя предпочела
да изчака да има деца, в резултат на което се разделила с първия си съпруг, а
детето от втория си съпруг родила едва на 35 – 36 годишна възраст.
Неизпълнението на задължението на ответника в този необичайно
дълъг период е довело до загуба на доверие в институциите като цяло и до
прекомерно засягане на чувството на ищцата, че е пълноценен член на обществото.
От събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания се
установява, че С. безуспешно е опитвала множество способи, за да принуди
общинските органи да й предоставят дължимия апартамент, участвала е в редица
петиции до кмета на общината, присъствала е неведнъж на заседанията на общинския
съвет, непрестанно е ходила до общината, за да разбере кога ще получи
полагащото й се обезщетение. Безплодните усилия и опити несъмнено са провокирали
трайни притеснения, тревоги, неудобства и унижение у ищцата, които продължават
и досега. Неприятните емоции и усещания са се задълбочили във времето в
резултат от продължителното очакване и безрезултатната комуникация с общинската
администрация да получи благоприятно за нея развитие на ситуацията. Поведението
на ответника е причинило на ищцата значителен социален и битов дискомфорт не
само за претендирания период, но и в много дълъг период от време, продължил в младата
и в зрялата й възраст. От данните по делото е видно, че в замяна на отчужденото
жилище, разположено в централен и удобен район на град Добрич, тя и семейството
й са били принудени да обитават оборотно жилище в покрайнините на града, в
което и понастоящем живеят родителите й. Всички тези обстоятелства са засегнали достойнството
на ищцата и са породили силно чувство на обида и незачитане у нея, красноречив
пример за което са и думите й в съдебно заседание, че животът й е пропилян по
чужди домове. Неприключването на отчуждителното производство в недопустимо
продължителен период надхвърля всякакви разумни и морални граници, поради което
е въздействало неблагоприятно върху личността на ищцата и е в пряка причинна
връзка с изпитаните от нея отрицателни емоции, които подлежат на обезвреда по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението
за морални вреди. С оглед на това и в съответствие с препращащата норма на §1
от ЗОДОВ следва да се приложи разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Изискването за справедливо определяне на обезщетението за морални вреди е
свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства,
включително и периода, през който те са търпени. При
извършване на тази преценка следва да се вземат предвид личните чувства на
увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като
предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната
лична болка и страдание. Като се има предвид естеството, трайността и интензитета
на претърпените от ищцата душевни терзания и неудобства, които продължават и
досега с оглед на съществуващото бездействие на ответника, отражението им върху
нейното емоционално и психическо равновесие, както и възрастта й, съдът приема,
че обезщетение в размер на 5000 лева отговаря на обществения критерий за справедливост
и искът за това следва да бъде уважен изцяло.
Ищцата е предявила и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 24 000 лева за
периода 01.09.2015 г. – 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53 лева, който
съдът намира за неоснователен.
Според мотивите към т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК
на ВКС, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал.
2 ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ). В тези случаи вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо с влизане в сила на решението, установяващо незаконосъобразността на
действието или бездействието, което е и началният момент на забавата, съответно
на дължимостта на законната лихва. Не е основателна претенцията за лихви за
забава преди признаване на действието или бездействието за незаконно.
В случая се твърди, че имуществените вреди произтичат от
бездействие на общинската администрация, което продължава и към датата на
предявяване на иска. Следователно обезщетението за тях може да се иска след признаване
на бездействието за незаконосъобразно, което става с влизане в сила на
настоящото решение. От този момент ответната община изпада в забава и дължи
лихва върху размера на присъденото обезщетение, поради което и искът за изтекли
мораторни лихви преди този момент е неоснователен и подлежи изцяло на
отхвърляне, без да е необходимо произнасяне по възражението на ответника за
частичното му погасяване по давност.
По същите съображения върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди следва да се присъди законната лихва от датата на влизане в сила на
решението, с което се установява незаконосъобразността на бездействието, а не
от претендираната в исковата молба дата на завеждане на иска - 31.08.2020 г.
(според датата на пощенското клеймо).
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ на ищцата следва да се присъдят разноски за производството в размер на общо
695 лева, от които платени държавни такси за исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
размер на общо 20 лева и платени депозити за вещи лица в размер на общо 675
лева. Платената държавна такса в размер на 10 лева за иска по чл.86 от ЗЗД
остава в тежест на ищцата по аргумент от чл.10, ал.2 от ЗОДОВ. С. е
претендирала и разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представила
доказателства за заплащането им, поради което и такива не й се присъждат. Ответникът
също е направил искане за разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и
на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ следва да му бъдат
присъдени такива в размер на 1203, 92 лева с ДДС съобразно отхвърлената част от
исковете и представените по делото доказателства за платен адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА община Добрич да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,***, сумата от
14 440 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността
на ищцата да използва обекта си на собственост за периода от 01.09.2015 г. до
01.09.2020 г. в резултат от незаконосъобразното бездействие на общинската
администрация да изпълни задължението си да й предаде отстъпения като
обезщетение недвижим имот, съставляващ апартамент № 12, секция “А”, на шести
етаж (четвърти жилищен) в жилищен блок “Добрич”, находящ се в град Добрич, ул.
“Иван Пенаков”, състоящ се от три стаи и кухня с площ от 88, 67 кв.м., ведно с
изба № 12 с площ от 10, 38 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер
от 24 000 лева, както и иска за заплащане на лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди от 24 000 лева за периода от 01.09.2015 г.
до 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53 лева.
ОСЪЖДА община Добрич да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,***, сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
на ищцата тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции за периода от
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в резултат от незаконосъобразното бездействие на
общинската администрация да изпълни задължението си да й предаде отстъпения
като обезщетение недвижим имот, съставляващ апартамент № 12, секция “А”, на
шести етаж (четвърти жилищен) в жилищен блок “Добрич”, находящ се в град
Добрич, ул. “Иван Пенаков”, състоящ се от три стаи и кухня с площ от 88, 67
кв.м., ведно с изба № 12 с площ от 10, 38 кв.м., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА община Добрич да заплати на С.Д.С.,
ЕГН **********,***, разноски за първата инстанция в размер на 695 лева.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,***,
да заплати на община Добрич сумата от 1203, 92 лева, съставляващи разноски за
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна
жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: