Р Е Ш Е
Н И Е
№ 335
гр.
Велико Търново, 01.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на десети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 290/2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.Й.К. ***,
подадена чрез ***М.Е. от ВТАК, против Ревизионен акт №Р-04000419004057-091-001/31.01.2020
г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА №П-04000420024139-003-001/12.02.2020
г., потвърден с Решение №64/27.04.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Велико
Търново при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2012 г., 2013, г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на
31 969,63 лева и лихви в размер на 12 737,05 лева, както и
декларирани, но невнесени вноски за ЗО за същите периоди общо в размер на
2 371,08 лева и лихви върху тях в размер на 1 193,51 лева.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на РА като издаден в нарушение на материалния закон и на
процесуалните данъчни норми. Твърди се неправилно прилагане на закона и
неправилен анализ на събрания доказателствен материал. Жалбоподателят изцяло оспорва
констатациите в РА и в потвърдителното решение, като твърди, че органите по
приходите неправилно са установили публичните задължения. Счита, че публичните
задължения в общ размер на 48 271,27 лева са определени без правно основание и
в нарушение на действащото законодателство. В хода на ревизията били нарушени
основни принципи на ДОПК, визирани в чл. 2, чл. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 114, чл. 117,
ал. 1 и ал. 4 и чл. 29 от този кодекс. Непълнотата на доказателствения материал
не подкрепяла констатациите за извършване на ревизията по особения ред на чл.
122 от ДОПК. Моли да се отмени РА като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание от 10.11.2020г. процесуалният
представител на жалбоподателя оттегля жалбата срещу РА в частта, с която са
установени декларирани, но невнесени вноски за здравно осигуряване за периода
от 2012 г. до 2017 г. включително в общ размер на 2 371,08 лева и лихви
върху тях в размер на 1 193,51 лева. В станалата част поддържа оспорването.
Позовавайки се на заключението на приетата по делото експертиза и с оглед
съдебната практика относно служебното определяне на началното салдо в ревизионните
актове, счита, че констатациите на приходните органи са оборени и моли крайният
акт на ревизията да бъде отменен като незаконосъобразен. Подробни съображения излага
в Писмена защита № 4433/17.11.2020 г. Представя списък на разноските и
претендира тяхното присъждане.
Ответникът по жалбата,
директорът на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***И.Р., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Поддържа,
че органите по приходите са извършили анализ на всички събрани документи, въз
основа на който са стигнали до извод за наличие на основание за прилагане на
особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизията е установено,
че от страна на жалбоподателя не са представени годни доказателства във връзка
с първоначално салдо, като за формирането му се позовава на мотивите, изложени
в решението, с което е потвърден РА. Аргументи в подкрепа на
законосъобразността на РА развива в писмени бележки вх. № 4389/13.11.2020 г. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 978,00 лв., изчислени съобразно материалния
интерес по делото, за което представя списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Настоящата ревизия е повторна, доколкото с Решение
№79/24.06.2019 г. на и.д. директор на Дирекция „ОДОП“ поради непълнота на доказателствата
и съществени нарушения на процесуалните правила – обстоятелства по чл. 155, ал.
4, т. 1 и т. 2 от ДОПК, е отменен РА №Р-04000418005657-091-001/03.04.2019 г.,
поправен с РАПРА №П-04000419060991-003-001/08.04.2019 г., и преписката е върната
на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания
за издаване на нов ревизионен акт.
Така със ЗВР №Р-04000419004057-020-001/28.06.2019 г.
на Недялка Иванова – началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново е възложена
повторната ревизия за установяване на Т.Й.К. на данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., ДОО, ЗО
и УПФ – за самоосигуряващи се за същия период. С тази ЗВР е определен
ревизиращият екип, чийто ръководител е Валентин Вълков – главен инспектор по
приходите. ЗВР е връчена електронно на 28.06.2019 г. видно от удостоверение в
ИС „Контрол“ и от тази дата тече тримесечен срок за приключване на
производството. Със ЗИЗВР №Р-04000419004057-020-002/26.09.2019 г. на същият
орган по приходите срокът е удължен с два месеца – до 28.11.2019 година.
Правомощието на Недялка Иванова по чл. 112, ал. 2,
т. от ДОПК да издава ЗВР се установява
от Заповед №6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
За установяване на значими за облагането факти и
обстоятелства в хода на ревизията са предприети редица процесуални действия. С
Протокол №Р-04000419004057-ППД-001/03.07.2019 г. са приобщени относими трайни
факти, обективирани в доказателствата, събрани по предходната ревизия на К., в
това число протоколи за извършени насрещни проверки на „Гео мап“ ЕООД, А.М.А., П.В.В.и
Р.И.И.; документи, сведения и писмени обяснения, събрани от трети лица – „БТК“
ЕАД, „А1 България“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД, Община Елена, „ЧЕЗ електро
България“ АД, „Енерго-про Продажби“ АД, „ВиК Йовковци“ ООД, ОД на МВР – Велико
Търново, ОД „Земеделие“ – Велико Търново, Районен съд – Омуртаг, ДФ
„Земеделие“, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, от всички банки и
застрахователни институции в страната. С Протокол № 1331099/21.08.2019 г. са
приобщени доказателства от данъчно-осигурителното досие на „Гео мап“ ЕООД –
счетоводни документи, ордери, строителни книжа и нотариални актове. С Протокол
№1331105/28.11.2019 г. са приобщени сведения от досието на Д.Д.К. – писмени
обяснения.
Извършени са насрещни проверки на дружеството, чийто
управител и собственик на капитала е К. – „Гео мап“ ЕООД /предвид плащания от К.
към дружеството/, клубове и сдружения, за които се твърди, че са ангажирали К.
за изработка на карти и маршрути за състезания: Сдружение „Клуб по ориентиране
Хемус“, Сдружение „Спортен клуб по ориентиране Трапезица“, Сдружение „Туристическо
дружество „Бачо Киро“, Българска федерация по оирентиране, както и на лица,
които са превеждали пари по сметката на К. за наем на къщи за гости и на лица,
за които е посочено, че са купували различни стоки от него: Р.Л.Г.-В., В.К.А., Р.О.М.,
К.Г.Ц., И.П.Т., Д.С.К., Н.К.Н., С.Д.Й., Р.И.С., И.Ш.Ф., Е.А.Я., С.М.С., Д.В.А.,
С.Д.Х.и на В.Л.К.. Всички са документирани с нарочни протоколи по чл. 45 от ДОПК.
С протоколи №1331100/27.08.2019 г. и
№1331104/04.11.2019 г. са документирани две срещи с Т.К. и са събрани
счетоводни документи от „Гео мап“ ЕООД.
Искане за извършване на действия от други контролни
органи №Р-04000419004057-032-001/01.11.2019 г. е адресирано до Районно
управление – Е.за представяне на доказателства за основанието на извършен
паричен превод от Виктор Ангелов по сметката на К. в размер на 900 лева на
01.03.2013 г.
За представяне на документи и писмени обяснения
относно разполагаеми и налични парични средства, договорни отношения, извършени
разходи, направени преводи, предоставени заеми и други на задълженото лице са
връчени искания №Р-04000419004057-040-001/08.07.2019 г.,
№Р-04000419004057-040-002/23.08.2019 г., №Р-04000419004057-040-003/25.09.2019
г. и №Р-04000419004057-040-004/25.11.2019 г.
Получена е Декларация №15053/03.12.2019 г. от Д.К..
Въз основа на така събраните доказателства е
установено, че Т.Й.К. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ с
постоянно местожителство ***. Женен е за Д.К.. Няма непълнолетни деца. Считано
от 23.09.2008 г. е пенсионер с 73 % инвалидност съгласно експертни решения на
ТЕЛК от 2009 г., 2012 г., 2013 г. и 2016 г. Едноличен собственик на капитала,
представляващ и управляващ е на „Гео мап“ ЕООД, ЕИК *********. По данни от
информационната система на НАП К. е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ само за 2013
г., в която е декларирал доходи от дейност като вещо лице в размер на 150 лева.
Притежава земя и сгради в гр. Елена, с. Костел, с. Яковци и в с. Ребревци,
сграда в гр. Елена, ул. „Пролет“ № 4 и земя в с. Мийковци. Установено е, че лицето отдава стаи под наем в къщи за
гости, извършва услуги по организация и ръководене на строежи и практикува като
вещо лице. Във връзка с тези дейности освен от пенсии е реализирал доходи и от други
различни източници – от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и наем. В
рамките на ревизирания период е оперирал с банкови сметки в „Уникредит Булбанк“
АД, „ЦКБ“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по които са извършени преводи от и
към различни физически и юридически лица.
Органите по приходите са извършили анализ на имущественото състояние на Т.К..
За целите на съпоставката са съобразени установените налични парични средства
/в брой и по банкови сметки/ в началото и в края на всеки от ревизираните
периоди, получените доходи и извършените разходи. Недоказано е останало пред
ревизията твърдението, че началното салдо към 01.01.2012 г. наброява
250 000,00 лева – спестявания. Разгледани са всички претендирани източници
на финансиране за формиране на началния капитал /продажба на животни, на
материали от съборени стопански постройки и инвентар, суми от изработени карти
и състезания, суми от дейност като техническо лице на състезания, продажба на
ТКЗС в с. Чакали/ и мотивирано са отхвърлени със съображения, че въпреки
обясненията и декларациите на купувачите и лицата, изплащали сумите, че К. ги е
получил, нито една от операциите не е документално обоснована. Повечето от
проверяваните лица при насрещните проверки не цитират конкретни суми, а други
сочат такива в малки размери. Освен това е изтъкнато, че посочените периоди, в
които са получавани доходите са стари /някои датират още от 1995 година/. Има
данни, че част от сумите са инвестирани в имоти. Отчетени са икономическият
фактор – инфлация, и обстоятелството, че К. не е декларирал нищо от посоченото.
Въпреки тези мотиви и липсата на доказателства, ревизията приема за начално
салдо от разполагаеми в брой парични средства сумата от 11 500,00 лева –
спестявания от хонорари, изплатени от Румен Иванов. По банкови сметки е
доказана наличност от 928,69 лева, или общо 12 428,69 лева. Като
постъпления са взети предвид всички установени банкови преводи и доказано
получени суми в брой. В разходната част са включени фактурираните комунални
разходи, платени суми по задължения към трети лица, предоставени заеми, разходи
за данъци, такси, осигуровки и застраховки. Като разходи за издръжка и живот са
приети декларираните в хода на ревизията суми, от които са приспаднати
комуналните разходи, за които има фактури от доставчици. Като резултат от
изготвения баланс е установено несъответствие /превишение на разходите над
доходите/ на годишна база за ревизираните периоди, както следва: недостигът на
парични средства за 2012 г. е в размер на 40 257,89 лева, за 2013 г. –
57 158,66 лева, за 2014 г. – 35 334,71 лева , за 2015 г. –
36 494,70 лева, за 2016 г. 94 022,84 лева и за 2017 г. 62 179,91
лева. Тези факти са квалифицирани като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 – данни
за укрити доходи. Горното е послужило като мотив за преминаване към облагане по
особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, за което задълженият субект е
информиран с Уведомление по чл. 124 от ДОПК №Р-04000419004057-113-001/25.09.2019
г. и Уведомление №Р-04000419004057-139-001/25.09.2019 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2
от ДОПК, а с ИПДПОЗЛ №Р-04000419004057-040-003/25.09.2019 г. са изискани
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществено и финансово състояние. В
указания срок освен декларациите е представено и становище, с което К. оспорва
преминаването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.
След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122,
ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 8, т. 15 и т. 16 от ДОПК ревизиращият екип е
съставил Ревизионен доклад №Р-04000419004057-092-001/11.12.2019 г., с
превишенията на разходите над приходите за ревизираните данъчни периоди са приети за облагаем доход от други източници
по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като ревизираното лице не е
представило годни доказателства за техния произход. За формиране на общите
годишни данъчни основи са взети предвид и установените, но недекларирани доходи
от наем на недвижимо имущество, доходите от друга стопанска дейност и други
облагаеми доходи по периоди при съобразяване на нормативно признатите разходи
за всеки източник, както и данъчните облекчения по чл. 18, ал. 1 от ЗДФЛ за
лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, и приспадане на ЗОВ. След
формиране на общите годишни данъчни основи е начислен данък в размер на 10% и са
предложени данък и ЗОВ за установяване.
За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад
№Р-04000419004057-020-001/28.06.2019 г., връчен електронно на 11.12.2019 г. видно
от удостоверението от ИС „Контрол“.
Срещу РД в удължения от приходната администрация срок е
подадено Възражение вх. №1153/24.01.2020 г. по описа на ТД на НАП – Велико
Търново. Ревизираното лице не е съгласно с определеното начално салдо и отново
оспорва преминаването към ревизия по особения ред. Възражението е прието за
неоснователно и мотивирано е отхвърлено.
Ревизионното производство е приключило с издадения РА
№Р-04000419004057-091-001/31.01.2020 г., с който, след извършено прихващане на
суми за възстановяване в размер на 178,92 лева, са определени допълнителни
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 31 790,71 лв. и лихви в размер
на 12 7373,05 лева, както и вноски за ЗО за същите периоди общо в размер на
2 371,08 лева и лихви в размер на 1 193,51 лева, или общо всичко
48 092,35 лева. РА е връчен електронно на 03.02.2020 г.
След извършена проверка за наличие на очевидна фактическа грешка в РА е
изготвен РАПРА №П-04000420024139-003-001/12.02.2020 г., като нанесените
корекции в таблица №1 не водят до промяна на установените задължения.
РА е оспорен по административен ред с жалба от 18.02.2020 г. до ДОДОП –
Велико Търново и е изцяло потвърден с Решение №64/27.04.2020 г. на директора на
ДОДОП – Велико Търново. Решаващият орган е коментирал детайлно всяко от
възраженията на К. и е изложил подробни мотиви за законосъобразността на РА.
Намерил е за правилно приложен особения ред за облагане на лицето по чл. 122 от ДОПК, тъй като е констатирано и доказано от ревизията несъответствие на
разходите и доходите, което представлява укриване на доходи. Включително
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са допълнени и с това по т. 7 от същата
норма – декларираните и/или получените доходи на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
тъй като ревизията е установила явно съществено несъответствие. В тази връзка
решаващият орган се е позовал на нормата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, въвеждаща
презумпция за установяване и облагане на недекларирани доходи, когато разходите
и/или имуществото на лицето явно и съществено превишават получените от него
средства. С решението на директора на ДОДОП – Велико Търново РА е оценен като изцяло
законосъобразен. Потвърдителното решение е съобщено на ревизираното лице електронно
на 28.04.2020 г. видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път.
По съдебен ред е оспорен
РА в неговата цялост, като жалбата до АСВТ е подадена чрез решаващия орган на 12.05.2020
г. видно от дадения в приходната администрация входящ номер. В последното
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е оттеглил
оспорването срещу РА в частта за установените декларирани, но невнесени здравни
осигуровки, възлизащи на 2 371,08 лева за периода от 2012 г. до 2017 г.
включително, както и лихвите върху тях в размер на1 193,51 лева. С
протоколно определение от 10.11.2020 г. жалбата в тази част е оставена без
разглеждане, а производството – прекратено.
Още с разпореждането за насрочване на
делото в открито съдебно заседание е разпредЕ.доказателствената тежест и са
дадени указания на страните.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, постъпили от Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново с
административна преписка изх. №742/18.05.2020 г., съдържаща 7 бр. папки, общо 1
147 листа. Като веществено доказателствено средство е приет 1 бр. CD-R диск, именуван „Т.К. 15.05.2020 г.“
От страна на жалбоподателя също са
представени писмени доказателства: Експертно решение №2790/15.08.2016 г.,
№2600/23.09.200 8г., №2285/10.08.2012 г., Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.04.2005 г., НА №94, там ІV, рег. №2518/30.06.2005 г., НА
№105, там VІ, рег. №3918/11.10.2005 г., НА №17, там ІІІ, рег. №2122/29.12.2010 г.,
4 бр. скици, пазарна оценка, доклад за пазарна оценка, експертно заключение по
извършена оценка на недвижим имот, сертификат за квалификация на С.С.Г.,
декларация от Р.О.М.от 22.11.2018 г., декларация от С.Д.Й.от 22.11.2018 г.,
декларация от Р.И.С.от 22.11.2018 г., декларация от И.П.Т.от 23.11.2018 г.,
обяснения от И.П.Т., декларация от К.Г.Ц.от 22.11.2018 г., декларация от Д.С.К.от
26.11.2018 г., писмени обяснения от Р.И.И.от 04.01.2019 г., декларация от Р.И.И.от
26.06.2018 г., декларация от Е.Г. А.и А.М.А., обяснение от Н.К.Н., декларация
от Н.К.Н., декларация от Българската федерация по ориентиране от 11.10.2019 г.,
декларация от М.Г.И. от 09.10.2019 г., декларация от Сдружение СКО „Трапезица –
1954“ гр. Велико Търново, клуб по ориентиране „Хемус“, гр. Троян, 18 бр. карти
и фактура №**********/17.03.2008 г. Удостоверение от СКО „Трите хълма“ за
изработване на карти по ориентиране и обичайно изплащан хонорар , РД №
Р-04000418005658-092-001/06.03.2019 година на ТД на НАП Велико Търново и РД №
Р04000418005658-091-001/03.04.2019 година
По искане на жалбоподателя по делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи приоритетно касаят
установяването на началното салдо, наличието на доходи от наем и от управление
на места за настаняване през ревизирания период, ако има – в какъв размер са и
подлежат ли на облагане. На ***е възложено въз основа на горните изводи да даде
становище дали се променят констатациите на ревизията за допълнителни
задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
След проверка на доказателствата по делото
***дава становище, че до 2008 г. жалбоподателят е разполагал с краварник,
свинарник и сушилня в с. Костел, общ. Елена. В периода 2008 г. – 2011 г. К. е
разрушил сградите и е продал материалите /метални кострукции, цигли, тухли,
дървен материал /, от което е получил 173 739,34 лева.
Въз основа на приложените по делото 23
броя топографски карти, изработени от Т.К., и удостоверението от СКО „Трите хълма“, гр. Велико Търново /че обичайното
заплащане за изработка на топографски карти е от порядъка на 1 000 – 1 500 лева/
е дадено заключение, че хонорарите, получени от К. за тази дейност в периода 2005
г. – 2011 г., възлизат на 23 000,00
лева.
От материалите по делото експертизата
констатира, че за периода 2000 г. – 2007 г. Т.К. е отглеждал в фермата си около
100 броя крави и 100 броя свине годишно. Позовавайки се на пазарни анализи
относно теглото и цената на едрия рогат добитък и прасетата за 2007 г., публикувани
в интернет сайта на МЗХ, ***дава мнение, че при ликвидеране на стопанството
през 2007 г. от продажбата на крави и прасета жалбоподателят е получил 111 599,60
лева.
След преглед на РД №04000418005658-020-001/06.03.2019 г., съставен в хода
на ревизия на Д.Д.К., експертизата констатира, че наличните парични средства на
съпругата, признати от органа по приходите към 01.01.2012 г., са в размер на 5 000,00
лева, а спестяванията за 2012 г. са 9 229,93 лева, за 2014 г. – 1 175,81
лева и за 2017 г. – 6 900,42 лева.
Въз основа на горните констатации,
експертизата дава заключение, че размерът на спестяванията в брой на Т.К. към
01.01.2012 г. е 298 518,94 лева. Те са
формирани от сбора на получени парични средства в периода 200 г. – 2011 г. /от продажбата на
строителни материали от разрушените постройки – 173 739,34 лева; от заплатени
хонорари за изработка на топографски карти – 23 000,00 лева; от продажбата
на крави и прасета 111 599,60 лева и от заплатени хонорари от Румен Иванов
– 59 500,00 лева/. От полученото са извадени разходи за издръжка и живот
за периода 2000 г. – 2011 г., посочени в общ размер на 69 320,00 лева.
В обобщение ССЕ изчислява спестявания в
режим на СИО към 01.01.2012 г. 303 518,94 лева.
Експертизата не установява доходи от наем
или друго възмездно предоставяне на права или имущество от къщи за гости „Кузманови“
в с. Игнатовци, както и от къща за гости в с. Костел за периода 2012 г. – 2017 г.
В периода 2012 г. – 2017 г. Т.К. има
реализирани доходи от управление на „Места за настаняване с не повече от 20
стаи, категоризирани с една или две звезди“ от къщи за гости „Кузманови“ в с.
Игнатовци, както и от къща за гости намираща се в с. Костел, тъй като е получавал
преводи за капариране и настаняване на гости в тези къщи, като заплащането е на
нощ. Получените парични средства са подробно изброени в експертното заключение,
но не са сумирани. Експертизата счита, че за тази
дейност Т.К. подлежи на облагане по реда на чл. 61з от ЗМДТ, за което е
следвало жалбоподателят да декларира тези доходи в приложение №7 на ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ.
На база на предходните изводи и след
съпоставка на имуществото, доходите и разходите на К. ***счита, че за
ревизирания период превишение на разходите над доходите има единствено за 2017
г. и същото е посочено в размер на 36 083,54 лева. След приспадане на данъчните облекчения и ЗО експертизата изчислява дължим данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 3 304,69 лева и лихви –
575,61 лева. Алтернативно /извън заданието/ са направени същите изчисления, но
в режим на СИО, включвайки спестяванията на съпругата към паричните потоци на
жалбоподателя, при което превишението на разходите за 2017 г. е определено на 20 677,80
лева, а дължимият данък – 2 279,28 лева и лихви – 397,01 лева.
Заключението е прието по делото с оспорване от
страна на ответника, който след задаване на въпроси за изясняване изразява
становище, че ***не е отговорило нито обективно, нито безпристрастно на
поставените задачи. Напротив – при липса на всякакви доказателства по делото,
изцяло хипотетично, е възприело твърденията на жалбоподателя. Подробни
съображения в този смисъл развива в представената писмена защита. Съдът ще цени
заключението заедно с другите доказателства по делото, като мотиви за неговата
оценка ще бъдат изложени по съществото на спора.
При така установената фактическа
обстановка съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР
на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след
изчерпване на процедурата по административно оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване
на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 120 от ДОПК.
Противно на твърденията в жалбата и предвид анализа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ревизионното производство правилно е проведено
по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Посочените основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са обосновани в
резултат на анализа и съвкупната преценка на констатациите от проверката,
извършена в базата данни на НАП и събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Обосновано органът по приходите е приел, че са налице процесните
предпоставки за провеждане на ревизията по аналог на тези основания. Налице са
приетите за установени обстоятелства по т. 2 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а
именно данни за укрити доходи. Самостоятелно и достатъчно основание да се
направи този извод е безспорният факт, че доходите от наем/нощувки не са
декларирани, както не са декларирани получените хонорари и възнаграждения от
Румен Иванов, Атанас Атанасов, различни институции, където е бил вещо лице. При
стриктното граматическо тълкуване на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията се
провежда по посочения ред и при наличието само на данни в тази насока, което е
достатъчно основание. Адекватно тези основания са допълнени от решаващия орган
с обстоятелствата по т. 7 от същата норма, тъй като доказано задълженото лице
не е декларирало доходи, а получените такива от пенсии не съответстват на имущественото
и финансовото му състояние за ревизирания период.
Наличието само на една от предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК
дава възможност на приходния орган да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към опредЕ.от него по реда на ал. 2 основа. Несъгласието с
изводите на приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на
ревизията, като в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно
доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след
преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и
правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се
определените с РА данъци и ако се дължат – дали в посочения от органите по
приходите размер. Следователно, доколко направените изводи, от тези иначе
събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на спора и следва да
се обсъди при преценка на материалната законосъобразност на РА.
По изложените съображения съдът не установява пороци, касаещи формалната и
процесуална законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му.
Предмет на делото по същество е РА в частта му относно допълнително установените
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013, г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо
в размер на 31 969,63 лева и лихви в размер на 12 737,05 лева. Предвид
поддържаните възражения и направените доказателствени искания жалбоподателят
оспорва размера на приетите като разполагаеми парични средства /началното
салдо/ към 01.01.2012 г., за които без всякаква конкретност твърди, че са в
много големи размери, а не както е прието с РА – 11 500,00 лева, като по
този начин се стреми да докаже повече разполагаеми средства в началото на
ревизирания период, които да компенсират установения недостиг в следващите
периоди. При проверка в хронологичен ред е видно, че в хода на първоначалната
ревизия задълженият субект не е представил доказателства за разполагаеми пари
към 01.01.2012 г. В дадено на 23.10.2018 г. писмено обяснение твърди, че му е
невъзможно да посочи точно салдо, защото не е водил счетоводство и не е
съхранявал документи. Тоест, по спомен сочи такъв размер, който да покрие разходите
му в следващите периоди. Без да ги датира, изброява различни видове доходи, за
които твърди, че формират разполагаемите му към началото на ревизията средства:
от продажба на материали от съборени стари сгради – около 21 000 лева; от
стопански инвентар от ферма и свинеферма – над 50 000 лева; от продажба на
крави – 100 000 лева; на свине – 20 000 лева; от карти и състезания –
общо 36 500 лева; хонорари за техническо лице на състезания – 30 000
лева; продажба на ТКЗС в с. Чакали – не сочи сума. След сумиране на изброените
пера се получава 257 500 лева. От ревизираното лице са приложени
декларации, подписани от седем физически лица, че са купували животни и
строителни материали и са работили във фермата му преди 01.01.2012 г. В нито една
от декларациите не е посочена конкретна сума и дата на покупката. Въпреки
липсата на годни доказателства с РД са признати налични парични средства в
размер на 5 000 лева. С възражение срещу РД размерът на така определения
капитал е оспорен, но доказателства отново не са представени. Преповторени са
вече дадените аргументи за формиране на салдото, което отново не е посочено в
конкретен размер. Възражението за налични парични средства в големи размери е
отхвърлено с РА, тъй като писмените обяснения са частен документ и нямат
материална доказателствена сила за изброените в тях обстоятелства. По същите
съображения са игнорирани и декларациите, подписани от трети лица. Подчертано
е, че нито един от твърдените доходи не е деклариран и за него не са внесени данъци.
Нито една от търговските банки не е посочила, че К. ползва банкова касета,
където реално би могъл да съхранява подобни крупни спестявания. Житейски
нелогично е сума от четвърт милион лева да е съхранявана в домашни условия, а и
няма декларации за подобни суми.
Оплакванията против
началното салдо се поддържат и пред решаващия орган с разлика, че в жалбата по
административен ред се твърдят доходи като техническо лице в размер на
25 000 лева, а в писмените обяснения – 30 000 лева. Отново не представя
доказателства, но твърди, че при ревизията е бил обсъждан размер на
спестяванията над 70 000 лева. Първоначалният РА е отменен по
административен ред и преписката е върната за нова ревизия, като относно
началното салдо са дадени указания изрично да се изискат доказателства,
обосноваващи произхода на наличните парични средства към 01.01.2012 г., както и
доказателства, че лицето е разполагала с опредЕ.наличност към началото на
периода. Указано е още, че не е използван еднакъв подход относно третирането на
хонорарите, плащани от Румен Иванов – кредитирани са обясненията на Иванов, че
ежегодно е плащал на К. по 6 000 лева годишно в периода от 2012 г. до 2016
г. Същевременно безмотивно са отхвърлени обясненията за изплащани суми в
периода 2008 г. – 2011 г., което би рефлектирало върху салдото.
В хода на настоящата
ревизия са предприети редица процесуални действия за коректно установяване на
началното салдо – изрично са изискани обяснения и доказателства от К. за точен
размер на наличните спестявания към 01.01.2012 г. Представени са единствено
писмени обяснения, с които се поддържат първоначално заявените видове доходи,
формиращи салдото. За проверка на тези твърдения ревизията е предприела
насрещни проверки на лицата, посочени като купувачи на селскостопански
инвентар, крави и свине. Всички открити пет лица декларират, че са купували
стоки в различни предшестващи периоди от 1997 г. до 2011 г., но не сочат
доказателства, конкретни суми и дати. Извършени са насрещни проверки на
туристически дружества и клубове по ориентиране, според които К. е бил
техническо лице и е получавал хонорари за изработване на карти и маршрути, но
не представят документи в подкрепа на това и не сочат конкретни суми и дати.
Извършена е проверка за периода 1999 г. – 2011 г. в информационната система на
НАП по отношение на твърденията за получени хонорари. Установено е, че
единствено през 2004 г. К. е получил 180 лева от „Гео мап“ ЕООД. Във връзка с
твърдението за продажба на ТКЗС съгласно съставения нотариален акт е доказано
получаването на сума в размер на 600 лева. Приобщена е насрещната проверка и
писмените обяснения на Румен Иванов, които декларира, че в периода от 2008 г.
до 2011 г. е изплатил на К. хонорари общо в размер на 59 500 лева, а от
2012 г. до 2016 г. – по 6000 лева годишно. Доколкото хонорарите за 2012 г. –
2016 г. се приемат от ревизията като приходи от друга стопанска дейност и с
оглед избягването на двоен стандарт, приходните органи приемат заплатените
хонорари преди 2012 г. като формиращи началното салдо. Ревизията обаче не
толерира цялата посочена сума с мотив, че реално няма доказателства, че се
касае за спестявания, а не за целия размер и че парите следва да са спестени в
разумен период преди ревизията. Освен това по нотариални актове и справки в
ИКАР ревизиращите са установили покупки на недвижими имоти, сумите за които
също следва да са инвестирани от твърдените спестявания. Ревизията повторно е
изискала от К. удостоверяване на произхода на спестяванията. Представени са
отново писмени обяснения и пазарна оценка от м. ноември 2019 г. на лицензиран
оценител, възложена от К. за краварник, свинарник и сушилня в с. Костел.
Оценителят е посочил, че сградите не съществуват към момента на оценката, тъй
като са съборени и оценката се извършва въз основа на техническо описание,
дадено от възложителя. Именно поради това и предвид липсата на каквито и да е
документи за продажби тази оценка не е кредитирана. В декларацията по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК от 11.10.2019 г. К. заявява, че спестяванията му в началото на
периода са в размер на 250 000,00 лева. Така отчитайки фактите, че
посочените периоди, в които са получавани спестените доходи, са стари, че в
повечето обяснения лицата не цитират конкретни суми, а тези които цитират – са
в малки размири, че няма не се представят доказателства нито от ревизираното
лице, нито от проверяваните трети лица, че не са подавани декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ, че част от спестяванията са инвестирани в недвижими имоти и
съобразявайки икономическите фактори като инфлация, приходните органи
възприемат като начално салдо сума в размер на 11 500 лева. С възражението
срещу РД салдото отново е оспорено. Доказателства отново не са представени, но
твърденията за размера на отделните доходи, формиращи салдото са завишени: от
продажба на материали от съборени стари сгради – много над 40 000 лева /в
предходната ревизия – около 21 000 лева/; от стопански инвентар от ферма и
свинеферма – много над 80 000 лева /преди – над 50 000 лева/; от
продажба на крави – над 90 000 лева /преди 100 000 лева/; на свине – над
20 000 лева; от карти и състезания – общо 36 500 лева; хонорари за
техническо лице на състезания – 25 000 лева /преди 30 000 лева/;
продажба на ТКЗС в с. Чакали – не сочи сума. Възражението е отхвърлено и с РА е
потвърден предложеният от ревизията размер на началното салдо – 11 500,0
лева, представляващ получени хонорари през 2011 г. от Румен Иванов, които не са
изхарчени от задълженото лице и са спестени. Решаващият орган също е потвърдил
като обективно определен така възприетият размер с Решение №64/27.04.2020 г. с
мотив, че наличието на парични средства в брой в по-голям размер от възприетия
не е доказано, както не е доказано и съхранението им и че трябва да се отчетат
и правените от лицето разходи, включително за отглеждането на животни, за които
се сочи, че са значителен брой. С жалбата пред съда също се оспорва единствено
размерът на началното салдо.
Съдът споделя изводите
на ответната администрация относно приложените доказателства за начално салдо,
които както от страна на жалбоподателя, така и от страна на третите лица –
купувачи на животни и на строителни материали и лица, изплащали хонорари, се
свеждат основно до писмени обяснения и декларации. Същите са частни документи,
които не се ценят като достатъчно убедителни поради липсата на други безспорни
доказателства, с които да бъдат сравнени. Това от своя страна разколебава
претенцията на жалбоподателя, че е разполагал с близо четвърт милион в началото
на 2012 г. Анализът на останалите събрани доказателства – пазарна оценка и
нотариални актове, също не води до извод за установяване на различно –
по-високо, начално салдо. Нотариалният акт за продажбата на ТКЗС в с. Чакали
доказва получаването на сума в размер на 600 лева. За да се приеме, че това не
е действително получената цена, жалбоподателят следваше да представи разписка,
контра летър или друг документ, навеждащ извод в тази посока. Такъв липсва.
Налице са само неподкрепени с доказателства твърдения. Освен това нотариалният
акт е от 2010 г. и жалбоподателят не доказа съхраняването на тази сума до
началото на ревизията. Представената пазарна оценка е възложена от самият
жалбоподателя през 2019 г., когато на място оценителят не е заварил постройки,
които да оценява. Тоест оценката е хипотетична, базирана на описания, дадени от
заинтересования от крайния й резултат Т.К.. Само изброените обстоятелства са
достатъчни тази оценка да бъде дискредитирана. Освен това същата е напълно
неотносима, защото остойностява сградите – краварник, свинарник и сушилня, като
функционални недвижими имоти с опредЕ.локация, параметри и инфраструктура.
Дадената на сградите пазарна оценка /дори да бъде приета за реалистична/ не
гарантира, че същата сума би била получена при продажбата на съставните им
части, какъвто произход на доходите си всъщност сочи жалбоподателя. На последно място, в случай, че К. разполагаше
с доказателства, че е продал инвентар и материали, но нямаше доказателства за
тяхната продажна цена, годно доказателствено средство в хода на съдебното
производство би било назначаването на съдебно оценителна експертиза от вещо
лице оценител, каквато не е поискана, но всъщност и продажбата на цитираните
стоки не е доказана. Не е изготвена пазарна оценка на инвентар или на
строителни материали. Не е ясно и конкретно какъв вид от тези стоки и в какво
количество са продадени. А събарянето на сграда неминуемо оставя документална
следа, доколкото според чл. 197 от ЗУТ за премахването на свой законен строеж
собственикът следва да уведоми общинската администрация и Агенцията по
геодезия, картография и кадастър и да инициира одобряване на план за управление
на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците, а в
зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването
главният архитект на общината може да издава задължителни технически
предписания. Тоест К. би следвало да разполага с документи, касаещи
премахването, а в случай че не ги съхранява, носейки тежестта да обори
фактическите констатации в РА, разполага с процесуални способи за набавянето на
доказателства в хода на съдебното дирене (примерно по реда на чл. 192 от ГПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК).
Представените пред
съда доказателства дублират наличните вече в административната преписка пазарна
оценка, нотариални актове, експертни решения на ТЕЛК, скици, декларации и
обяснения. С тях не се опровергават фактите, констатирани от ревизията и
всъщност твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с никакви годни и
относими доказателства. Въпреки липсата на доказателства, но предвид системно
поддържаните от жалбоподателя възражения срещу началното салдо, компетентният и
решаващият орган детайлно са проследили всички твърдени доходи, формиращи
началното салдо и изложените мотиви в пълнота се споделят от съда. Извършен е
задълбочен анализ, в резултат на който е установено, че дори да се вземат
предвид всички претенции на лицето, за които няма никакви годни и относими
доказателства, няма основание да се приеме, че към 01.01.2012 г. Т.К. е
разполагал в брой със салдо от около четвърт милион. Доколкото жалбоподателят
не сочи конкретен размер на разполагаемите средства (а ориентировъчно фиксира
суми, които удовлетворяват усилията му да избегне допълнителното установяване
на данъци с РА) и не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си, правилно в условията на облагане по аналог е възприето начално салдо в
размер на 11 500,00 лева. Съдът споделя така определения от приходния
орган размер на началното салдо и намира, че същият благоприятства оспорващия,
който упорито настоява да е имал по-големи суми в себе си към 01.01.2012 г., но
не доказва по безспорен начин нито произхода им /въпреки многократното
преповтаряне и изброяване на различни пера/, нито съхраняването им от 1997 г.
до 2012 г., нито наличността им в посочените размери. Напълно нелогично и
житейски неоправдано е твърдението, че спестяванията, направени в продължение
на повече от десетилетие, са съхранявани до 2012 г. и са разходени именно в
периода, попадащ в обхвата на ревизията, а не предварително или впоследствие.
Подобно твърдение буди основателно съмнение, доколкото нормално и обосновано е
всяко лице да посреща и обслужва финансовите си нужди поетапно към момента на
възникване, а не да държи суми на разположение, за да ги похарчи едно
десетилетие по-късно. Решаващо в случая е, че това съмнително твърдение остава
недоказано за целите на облагането. Противно на твърденията в жалбата, за
целите на данъчния процес няма значение как дадено лице съхранява и разходва
спестяванията си, но това следва да бъде надлежно удостоверено в хода на
ревизията, за да се вземат предвид данните за налични средства, тъй като
обратното би означавало, че просто и голословно всеки задължен субект изначално
би опровергал констатациите на ревизията, сочейки удобни суми, с които да неутрализира
превишението на разходите си. Показателно в случая е и хаотичното посочване на
различни суми, формиращи салдото. Настоящият състав в пълнота споделя подхода
на приходните органи при определяне на стартовия капитал на жалбоподателя и
намира за законосъобразно възприетото салдо в размер на 11 500,00 лева, за
което озадачаващо в писмената защита на жалбоподателя се твърди, че е
5 000,00 лева. Предприетите в хода на ревизията процесуални действия са
недвусмислено потвърждение в този смисъл. Дори да се приеме за достоверно
получаването на всички изброени от лицето суми, за съда остава недоказано
тяхното съхранение в непокътнат размер до 01.01.2012 г.
Въпреки изслушаната в
хода на съдебното дело съдебно счетоводна експертиза жалбоподателят не съумя да
обори констатациите в РА. Съдът намира за резонно оспорването на заключението
от ответника. Същото е необосновано от доказателствата по делото /коментирани
по-горе/, които реално не обективират годно и надеждно поддържаните твърдения. ***се
позовава на „конкретните налични писмени доказателства“ без ясно да посочва кои
са те. Всички тези конкретни доказателства по същество са изготвени от
жалбоподателя или представени от него изявления на негови партньори, поради
което не гарантират обективност и достоверност. Експертизата дава лаконични, хипотетични
и предполагаеми заключения, граничещи с вероятност. Без да се позовава на никакви
безспорни и обективни доказателства, по тълкувателен път и чрез аналогия ***прави
изводи, че в годините преди ревизията жалбоподателят е получил и спестил
определени суми, което е недопустимо за целите на съдебния спор.
От друга страна експертът
няма специални знания на оценител или строителен инженер, за да може на база на
пазарната оценка на краварника, свинарника и сушилнята прави изчисления за
количествата добити от тях строителни материали, и дава становище за средна
цена на добитите материали и обща стойност на продадените материали. В сферата
на предположенията е как експертизата доказва количествата и видовете продадени
материали и въобще тяхната продажба. Неясен е и методът, по който е опредЕ.цената
и резонно е оспорването, че това е действителната пазарна цена. Съдът не
кредитира този подход на експерта, съответно и заключението, че жалбоподателят
е получил 173 739,34 лева от продажбата на строителни материали от
разрушени постройки в с. Костел. Същевременно видно от сведенията на Община Е.земята
и сградите в с. Костел са в режим на СИО, поради което би следвало ½ от
получената сума да се отнесе в паричните потоци на съпругата му.
Аналогична е оценката
на съда относно заключението, че в периода 2000 г. – 2007 г. жалбоподателят е
отглеждал по около 100 крави и около 100 свине годишно, за които експертът
икономист през 2020 г. неясно как преценява колко е средното тегло на
животните, дава някаква средна изкупна цена и така прави заключение, че при
ликвидиране на стопанството си през 2007 г. К. разполага с 111 599 лева от
продажбата на животни. Животновъдството е регламентирана стопанска дейност и
отглеждането на свине и крави е съпроводено с ред изисквания, които несъмнено
оставят някаква документална следа. Действително предмет на настоящото
законодателство не е спазването на мерките и режима за отглеждане на животни,
но за целите на данъчното облагане се изискват доказателства и без някакви
ветеринарни, санитарни или други документи от МЗХ, съдът няма основание да
приеме, че К. се е грижил за посочения голям брой животни. Ненадеждни са и
възприетите от ***изкупна цена и средно тегло. Те са немотивирани и
необосновани. Решаващо съображения е и обстоятелството, че се касае за период
от 5 - 10г. преди ревизирания.
Съдът не кредитира
заключението относно това, че К. е имал в наличност към 01.01.2012г. сумата от
23 000 лева от хонорари за изработка на топографски карти. Действително по
делото са представени разпечатки на карти, но няма доказателства, че получените
пари през период от време, датиращ от 2005г. е съхраняван и наличен към 2012г. Без
доказателства за реалното получаване на конкретни хонорари от К., ***хипотетично
ги приема за спестявания. Както вече се каза, писмени обяснения и декларации с
ориентировъчно съдържание не са достатъчни да потвърдят, че жалбоподателят е
бил нает за изработката срещу заплащане. Методът на остойностяване на топографската
услуга, който е приложило вещото е лице е просто аритметично калкулиране на
броя приложени карти по някаква примерна цена, указана от СКО „Трите хълма“,
гр. Велико Търново – 1 000 – 1 500,00 лева на брой. Удостоверението
от СКО „Трите хълма“ е представено за първи път в хода на съдебното дело от
страна на жалбоподателя. Това го прави негодно, доколкото не е събрано по
допустим от процесуалния закон ред – чрез свидетелски показания или по реда на
чл. 192 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Късното представяне на документа (след
две ревизии, две административни оспорвания и преди изготвянето на СИЕ) е
показател, че се цели ползването му за опровергаване на констатациите в РА. В
изявлението не се държи сметка за променящите се пазарни и икономически
условия, поради което е неприемливо безрезервното доверяване, че услугата по
изработка на една топографска карта без значение размер, мащаб, вид и сложност
е струвала една и съща сума през 2011 г. и шест години по-рано. Няма нито база
за съпоставяне, нито данни за пазарните цени през годините, поради което дори
да се приеме, че К. е изработил 23 броя карти в посочения шестгодишен период, за
което е получил по 1 000 лева на брой, то липсва доказателства за спестяване
и съхраняване на сумите от тази дейност, за да са налични в цялост през 2012 г.
В тази част становището на ***също е необосновано и необективно, поради което
не допринася за опровергаване на констатациите в РА.
Усилията да бъдат
доказани спестяванията на съпругата на ревизираното лице са напразни, тъй като
те не влизат по подразбиране в паричните потоци на другия съпруг. ДОПК не
познава облагане на СИО и дори при ревизия по аналог се изискват доказателства
за смесването на паричните потоци на съпрузите, като само писмени обяснения на
лицата, заинтересовани от изхода на спора, не са достатъчни за това.
Предвид изложените
съображения съдът не кредитира заключението относно размера на личните
спестявания на К. към 01.01.2012 г., а още по-малко за спестяванията в режим на
СИО. Налага се извод, че по делото липсват убедителни свидетелства за
получаването и съхраняването на големи парични суми, които да потвърдят
обясненията и декларациите, а остават само твърденията на жалбоподателя. Писмените
обяснения са съставени за целите на оспорването и са лишени от доказателствена
стойност, доколкото съставляват едностранно изявление, с което се заявяват
изгодни за издателя му факти, което не намира никакво потвърждение. Възраженията
против определеното с РА начално салдо са недоказани.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбоподателят не доказа с годни доказателствени средства
основната си защитна теза – за начално салдо в размер по-висок от приетия с РА.
Началното
салдо е въпрос на доказване
и
установеният при ревизията размер може да бъде разколебан и оборен в условията
на пълно доказване, чрез ангажирането на годни и относими доказателствени
средства. В случая, при съвкупната и отделна преценка
на представените от К. частни документи /основно обяснения, декларации, пазарна
оценка/, не се установи тяхната достоверност, годност и относимост в подкрепа
на поддържаната защитна теза. Официалните документи (нотариален акт) също не
допринасят за опровергаване на констатациите в РА, тъй като са от минали
периоди. Всички тези доказателства от своя страна са послужили на ***при
изготвянето на СИЕ, което води до нейната необоснованост и хипотетичност. Така,
усилията за установяване на начално салдо, представляващо сбор от всички
заявени от жалбоподателя суми, датиращи поне десет години назад, останаха
неуспешни. Нещо повече, по делото няма никакви данни тези суми да са били на
разположение на ревизираното лице към началото на ревизирания период и той да ги е съхранявал посрещал с тях разходите си по време на ревизираните периоди. Ето защо, възприетото с РА начално салдо не
подлежи на корекция.
Именно по тези мотиви
не намира приложение съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, а
именно – решението по адм. дело № 8048/2018 на ВАС. При решаване на цитирания
съдебен спор пред първата инстанция са били доказани твърденията на оспорващия
за разполагаеми парични средства към началото на ревизията в размер по-голям от
установения с РА. Обстоятелство, което по настоящото дело не беше сторено,
въпреки че след като с твърденията си за придобиване назад във времето на пари
в брой и съхраняването им за последващо разходване жалбоподателят свързва
благоприятни за себе си правни последици, то негова е обвързаността да установи
непротиворечиво тези факти – чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Конкретни възражения относно доходите и разходите по данъчни периоди в
обхвата на ревизията нито се твърдят, нито се доказват. Косвено, с поставените
на експертизата задачи №6 и №7 се цели да се докаже, че постъпленията по
банковите сметки на К. с основание „резервация“, „капаро“, „депозит хотел“, „за
настаняване“, „за нощувка“ и други подобни, не представляват доходи от наем и
друго възмездно предоставяне на права и имущество. Експертизата лаконично и при
липса на всякаква критичност и аналитичност е отговорила, че в рамките на
ревизирания период 2012 г. – 2017 г. няма такива доходи, реализирани от
отдаване под наем на къщи за гости „Кузманови“ в с. Игнатовци и в с. Костел.
Трактовката на експертизата за тези постъпления /описани на три страници в
заключението/ е, че това са доходи от управление на къща за гости, за която се
плаща на нощ. Без да има компетентност да дава правни изводи, ***е
квалифицирало доходите по чл. 61з от ЗМДТ и е посочило, че те не се декларират
по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. По същество дейността, подлежаща на облагане, е
една и съща – отдаване под наем на места за настаняване в къщи за гости. Липсват
доказателства по делото относно категоризацията на къщи за гости „Кузманови“,
но ако се приеме, че стаите са не повече от 20 и имат една или две звезди, то
дейността попада сред патентните дейности, извършвани като независима
икономическа дейност, които са изчерпателно изброени в приложение № 4 към ЗМДТ.
В случай, че категоризацията е по-висока или стаите са повече, то дейността
автоматично е извън обхвата на патентната такава. Нормата на чл. 61з от ЗМДТ
поставя допълнителни условия за облагането с патентен данък, а именно: оборотът
за предходната година да не надвишава 50 000 лв. и лицето да не е регистрирано
по ЗДДС, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и
чл. 100, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 61и, ал. 2 от ЗМДТ когато
в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или
лицето се регистрира по ЗДДС, то се облага по общия ред на ЗДДФЛ. За целите на
облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ приложение намира разпоредбата на чл.
17 от ЗДДФЛ съгласно която в общата годишна данъчна основа се включва годишната данъчна
основа от наем по чл. 32 от ЗДДФЛ. По делото не е спорно, че доходи от дейност по
отдаване под наем /било то и на нощувки/ не са декларирани по реда на ЗДДФЛ.
Същевременно обаче не е доказано ревизираното лице да е декларирало
извършването на каквато и да е патентна дейност по реда на чл. 61н от ЗМДТ и да
е плащало патентен данък. Т.е. лицето не се е определило като данъчнозадължено
за патентен данък, нито е декларирало такава дейност в периода 2012 – 2017 г. Укриването
на доходите от отдаването под наем, наричано от ***– управление на къщи за
гости, всъщност е една от основните причини за провеждане на ревизията по
особения ред. Това поведение на задълженото лице е причината за установяване на
задълженията му аналог и доколкото липсват данни К. да е подавал до общината
декларация по чл. 61н от ЗМДТ в срок до 31.01 на текущата година, с която да
заяви намерението си да бъде обложен с патентен данък, и тъй като за ревизията
е неясно какви са реалните обороти, законосъобразно облагането е извършено по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 48, ал. 1 от ДОПК. Съдът не кредитира
експертизата в частта, според която жалбоподателят от една страна няма
реализирани доходи от наем, а от друга реализираните доходи от места за
настаняване /тоест от наем/ подлежат на облагане по реда на чл. 61з от ЗМДТ.
Подобен извод е вътрешно противоречив и напълно необоснован. Претенция освен
това е заявена за първи път едва с експертизата. Патентният данък е местен
данък, който постъпва в общинския бюджет по аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, но само и единствено тогава, когато са изпълнени условията на чл. 61з от ЗМДТ, а когато тези условия не са изпълнени, доходите на физически лица от
патентна дейност подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 14, ал. 4
от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите си от
патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на ЗМДТ,
а за доходите си от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ. Патентният
данък има характер на периодичен, доколкото веднъж декларирано започването на
дейността, данъкът се дължи до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане
на задължението. Но когато изобщо не е декларирана патентна дейност, т.е. при
неподаване на декларация по чл. 61н
от ЗМДТ, какъвто е настоящия случай, и субектът е укривал доходите си, недопустимо
е да черпи права от противоправното си поведение и укритите му доходи да
останат необложени въобще. Законосъобразно с РА е опредЕ.данъчна основа на К.
от облагаем доход от наем като са съобразени нормативно признатите разходи.
Предвид съображенията, по които съдът не кредитира заключението на ***по
посочените въпроси, и доколкото жалбоподателя не съумя да опровергае
констатациите в РА по спорните факти, настоящият състав не намира основание за
коригиране на установените задължения по ЗДДФЛ. К. не ангажира доказателства,
които да оборят констатациите на органите по приходите за наличието на
предпоставки за приложението на особения ред за определяне на основата за
облагане за ревизираните периоди. На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК
фактическите констатации в РА са верни. Паричните потоци на Кузманова са
изготвени коректно, прецизно в условията на облагане по аналог са определени
данъчните основи, съобразени са законово признатите разходи и общите годишни
данъчни основи са законосъобразни. Оспорването
следва да се отхвърли срещу РА в частта, с която са определени задължения по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
в общ размер на 31 969,63 лева и лихви – 12 737,05 лева.
При този изход
на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид списъка на
разноските и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът му присъжда такива в
размер на 1 978 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.К. *** против Ревизионен акт
№Р-04000419004057-091-001/31.01.2020 г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен
с РАПРА №П-04000420024139-003-001/12.02.2020 г., потвърден с Решение № 64/27.04.2020
г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново при ЦУ на НАП, в
частта, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012
г., 2013, г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 31 969.63
лева и лихви в размер на 12 737.05 лева.
ОСЪЖДА Т.Й.К.,
ЕГН: ********** ***, да плати
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Велико Търново при
ЦУ на НАП сумата от 1 978,00 лева (хиляда
деветстотин седемдесет и осем лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: