№ 5097
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210989 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. И. П. с ЕГН ********** от гр. Бухово,
********, против наказателно постановление № 20-4332-022929 от 30.12.2020
г., издадено от началник група АНД при ОПП - СДВР, с което за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „обществено порицание“, с което е
заменено наказанието „глоба”.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалб. П., който го
счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в НП не е посочено за
кое нарушение е реализирана административнонаказателната му отговорност,
както и размера на глобата, която следва да се замени с обществено
порицание. Твърди, че фигурирали описание и данни за две нарушения, като
не ставало ясно за кое от тях е наложено наказание, и че е наложено едно
наказание за двете нарушения – нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Сочи още, че
след постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, е
следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН и да се предупреди писмено лицето,
тъй като случаят е малозначителен. Моли за отмяна на оспореното НП като се
приложи чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и с адв. Илиев, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено с
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.11.2020 г., около 12.00 часа, жалб. Я. И. П., който по това време
бил непълнолетен, но навършил 16 г., решил да отиде при свой приятел в гр.
Бухово, за да разглобят заедно мотопед „Ямаха Джог“, който бил бракуван и с
прекратена регистрация, т. е. без рег. табели. Тъй като къщата, в която живеел
П. била на баир, жалбоподателят решил да се спусне по инерция с мотопеда,
вместо да го бута. Докато се спускал, малко преди кръстовището с главната
улица „Никола Бонев“ го спрели за проверка полицейски служители от
ОСПС – СДВР, които извършвали обход по маршрута им. Установили
самоличността на водача П., факта, че е неправоспособен, както и че
мотопедът е без регистрация. Дошъл за съдействие екип на ОПП – СДВР и
свид. Т. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР в присъствието на
полицейските служители, осъществили проверката, съставил на П. АУАН
серия ГА № 254878 от 23.11.2020 г., в който приел, че жалбоподателят е
нарушил чл. 150 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на жалб. П. и екземпляр от него му бил връчен срещу подпис, като при
предявяването П. нямал възражения. Допълнителни възражения не направил
и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което и въз основа на така
съставения и акт началник група АНД при ОПП - СДВР издал атакуваното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, и с
което на П. е наложено административно наказание „обществено порицание“,
с което е заменено наказанието „глоба” за нарушението на чл. 150 от ЗДвП. В
НП изрично е посочено, че по отношения на деянието по чл. 140 , ал. 1 от
ЗДвП материалите са изпратени за образуване на наказателно производство
по чл. 345, ал. 2 от НК. Наказателното постановление е било връчено на жалб.
П. на 19.08.2022 г.
Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи началникът на група АНД в отдел „Пътна полиция” при
СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления, а полицейските
органи в ОПП – СДВР са оправомощени да съставят АУАН по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на свидетеля
Чешмеджиев.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Проверката за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, за която съдът следи и служебно, включва и проверка на
2
спазване на материалния закон и на императивните разпоредби на ЗАНН,
охраняващи правото на защита на нарушителя.
При тази проверка, съдът констатира, че в административно
наказателното производство, в първата му фаза - по съставянето на акта за
административно нарушение, както и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като същите съдържат описание на
нарушенията и обстоятелствата при които са били извършени. Единственото
нарушението на процесуалните правила, допуснато при издаване на НП, касае
липсата на изрично посочване, че нарушителят е непълнолетен и именно това
е основанието предвиденото наказание глоба е било заменено с обществено
порицание. Фактът, че жалб. П. е бил на 16 г. към датата на твърдените
нарушения обаче изрично е посочен в АУАН, от една страна, от друга – макар
и да не е посочено това в НП, по отношение на него е приложен по-
благоприятния закон, поради което съдът не прие това нарушение за
съществено.
Не е налице и сочената в жалбата неяснота за кое нарушение му е
наложено наказанието – съвсем ясно е посочено, че НП се издава само за
нарушението по чл. 150 от ЗДвП, а по отношение на другото констатирано
нарушение с оглед наличието на данни и за престъпление материалите са
изпратени за преценка за образуване на наказателно производство.
Относно приложението на материалния закон: Нарушението по чл. 150
от ЗДвП може да извърши само неправоспособен водач. В конкретния случай
по делото не се спори, че жалб. П. не е притежавал СУМПС към датата на
проверката и никога не е притежавал преди това. Съгласно чл. 2, ал. 1, т.
2 и т. 3 от Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за
придобиване на правоспособност за управление на МПС на МТ и МОН,
правоспособността се придобива след задължително обучение в присъствена
форма и успешно издържан изпит (теоретичен и практичен) пред съответна
комисия, като на всички лица, които успешно са издържали изпита се издава
СУМПС, което удостоверява придобитата вече правоспособност, по силата
на която едно лице вече има право да управлява МПС от съответната
категория/категории. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 2 от Наредба № І-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина на МВР, според която СУМПС е
индивидуален документ, с който се удостоверява правоспособността на
водача на МПС, придобита след успешен изпит за правоспособност.
Визираните разпоредби и фактите, установени от събраните по делото
доказателства, водят до извода, че жалб. П. е бил именно неправоспособен
водач към момента на проверката, тъй като не е преминал обучение и изпит и
съответно не му е било издадено СУМПС към датата на нарушенията. Ето
защо съдът прие, че формално нарушение по чл. 150 от ЗДвП е било
осъществено от обективна и субективна страна от жалб. П.. Въпреки това
обаче, с оглед степента на засягане на обществените отношения, както и с
3
оглед степента на обществена опасност на дееца, същото следва да бъде
определено като маловажно. Съображенията за това са следните: С оглед
установената в постановлението на СРП фактическа обстановка, приета и от
настоящия съдебен състав, жалб. П. е целял да управлява процесното МПС за
съвсем кратко, до дома на неговия приятел в същото малко населено място
(гр. Бухово). Обективно не е било и възможно по-дълго управление, тъй като
мотопедът е бил технически неизправен. С оглед непълнолетната възраст и
добрите характеристични данни (видно от приложената справка-
характеристика от ИДПС П.) съдът прие, че жалб. П. е лице с изключителна
ниска степен на обществена опасност, като постъпката му има признаци и на
проява на детско лекомислие и увлечение. С оглед изложеното, съдът прие, че
са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и деянието по чл. 150 от ЗДвП
представлява маловажен случай.
Предвид горното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Липсват искания за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-022929 от 30.12.2020
г., издадено от началник група АНД при ОПП - СДВР, с което за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП на Я. И. П.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „обществено
порицание“, с което е заменено наказанието „глоба”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4