Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260002
гр. Перник, 03.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.07.2020 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.гр. д. № 00248 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 3846/11.07.2019г. от длъжника Л.И.А.-Т. против Разпореждане от 12.03.2020г. на ЧСИ С.
Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник, с което е отказано да прекрати
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело № 1187/2009г. по описа на същия ЧСИ. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като е съществувало основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. дело, защото по отношение на Л.И. А. не са
извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Излагат
се доводи и че действията от ЧСИ, с които е наложен
запор върху тр.
възнаграждение на Л.И.А.-Т., са предприети въпреки настъпилата перемпция. Иска
се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ и задължаването му да прекрати
изп. производство.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД е подал писмени възражения, в които
по подробно изложени съображения излага становище за неоснователност на жалбата
и за оставянето й без уважение.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът „Д.Л. Транс” ЕООД не е подал писмени
възражения по жалбата.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия, като посочва, че не са налице основния за прекратяване на изп.
дело, тъй като няма период повече от две години, в който взискателят де не е
поискал извършването на изп. действия, които прекъсват давността като
многократно са налагани запори върху вземания на длъжниците.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата
по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно
релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от
легитимирана страна – длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване
съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При преценка за законосъобразността на обжалвания
отказ, настоящият състав съобразява т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като обединяващо звено и в двата случая - чл. 116, б. "в" ЗЗД и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са дадените разяснения в мотивите, че съответният срок се прекъсва с искането на
взискателя за извършването на определен изпълнителен способ, съответно
предприемането на изпълнително действие от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния способ, т.е.
„същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от цитираното ТР. С други думи
искането на взискателя за извършването на определен изпълнителен способ, съответно
предприемането на изпълнително действие от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния поискан от взискателя способ прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изключение
от този извод е в хипотезата при периодичното постъпване на парични суми
от трети задължени лица, защото няма изискване
на закона и правна логика взискателят да иска повтаряне на успешни изпълнителни действия, които
се реализират чрез парични постъпления периодично, т.е. с всяко постъпване на парични суми
от трети задължени лица срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да тече от следващия ден до новото
постъпване на суми и т.н., без да е нужно ново изрично искане от взискателя за
налагане запор, който вече е поискан, наложен и се реализира, което е в съответствие с
разясненията в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това с оглед конкретиката на случая, съдебната практика /решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС и решение № 48/14.07.2016 г.
по т.д.№ 404/2015 г. на ВКС/ е последователна в
становището, че в случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително
дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички
от тях, така и само по отношение на някои от длъжниците. Срокът по чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните
действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици
спрямо другия длъжник, т.е.предпоставките по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК подлежат на
установяване единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението.
В обобщение срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително
действие - искането на взискателя за извършването на определен
изпълнителен способ и/или предприемането на изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния поискан от взискателя способ спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните
изпълнителни правоотношения.
Постановките в горецитираната задължителна практика
на ВКС, съотнесени към разглеждания случай и проследявайки хронологията, когато
са поискани от взискателя извършването на изп. действия, мотивират съда да
приеме, че процесното изп. дело № 1187/2009г. е образувано по молба от 27.11.2009
г. на взискателя „Хипо Алпе – Адриа - Лизинг“ ЕООД /сега „Хета Асет Резолюшън
България“ ЕООД/ срещу длъжниците „Д.Л. Транс” ЕООД и Л.И. А., въз основа на ИЛ,
издаден по ч. гр. д. № 677/2009г по описа на РС-Радомир, които са осъдени да заплатят
солидарно сумите, посочени в изп. лист. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е
започнал да тече, считано от следващия ден на
молбата за образуване на горецитираното изп. дело – 28.11.2009 г. След това от
ЧСИ до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, извършвано е проучване на имущественото
състояние на длъжниците, извършване на справки,
набавяне на документи, книжа, съобщения до ТД на НАП на основание чл. 191, ал.3 ДОПК и др., които не представляват искане
на взискателя за извършването на определен изпълнителен способ, съответно
предприемането на изпълнително действие от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния поискан от взискателя способ съгласно т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. С молбата от 27.11.2009 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагането на
мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД по отношение на физическото лице – солидарен
длъжник. Искането за налагането на мярка по чл. 75, т.6
ЗБДС съдът не приема като искане на взискателя за извършването на изпълнително
действие, годно да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото посочената
мярка има административен характер и не е от типа действия, предприемани за
удовлетворяване на кредитора съгласно т. 10 от цитираното ТР. Със запорно
съобщение от *** г. на ЧСИ до „Алфа Банка“, съответно със запорно съобщение от ***
г. на ЧСИ до „Юробанк И Еф Джи България“ АД са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника „Д.Л. Транс” ЕООД. С оглед възприетото по-горе относително
действие при прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то следва, че
с всеки запор, съответно с всяко постъпване на парични суми от трети задължени лица този срок се прекъсва, но само по отношение на
длъжника, чието вземане е запорирано и запорът се реализира – в случая „Д.Л.
Транс” ЕООД, но не води до прекъсване на 2- год. срок по отношение на
останалите длъжници – в случая спрямо
длъжника Л.И. А., по изложените по-горе съображения. В този период липсват данни по изпълнителното дело да са налагани
запори върху банкови сметки и/или трудово възнаграждение на длъжника Л.И. А., съответно плащания от такива запори от банка и/или от работодател за вземания на този длъжник да са постъпвали. С молба от 11.06.2010г. взискателят е поискал
вдигане на всички наложени запори на банкови сметки на длъжниците по делото и
за момента да не бъдат предприемани допълнителни действия по принудително
изпълнение, в изпълнение на което от ЧСИ е постановено разпореждане от
25.06.2010г. От ЧСИ отново е извършвано проучване на имущественото
състояние на длъжниците, извършване на справки,
набавяне на документи, книжа, съобщение до ТД на НАП на основание чл. 191, ал.3 ДОПК и др., които по изложените по-горе съображения не
прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че дори и при
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител няма задължение служебно да извършва
същински изпълнителни действия и не освобождава взискателя от задължението му
да бъде активната страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен
способ за удовлетворяване на вземането си включително и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В последните две хипотези
също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено
изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната, която може
да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително
действие, което СИ не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори,
или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на посоченото
от него изпълнително действие, за да може да обжалва този акт на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла
липсата на движение в процеса по принудително изпълнение. Така, че и при
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК намира приложение и санкцията на перемпцията не отпада /в
този смисъл са и Решение № 280 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359 от 2009
г., Решение № 445 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1219 от 2009 г./.
Изложените по- горе факти и
изводи мотивират съда да приеме, че в конкретния
случай от подаване на молба от 27.11.2009 г. за образуване на изп. дело №
1187/2009г. взискателят е правил искания прекъсващи срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника „Д.Л. Транс” ЕООД, но през този
период до 28.11.2011 г. взискателят не е правил искания за извършването на
определен изпълнителен способ, съответно не са предприемани изпълнителни действия от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния способ, т.е.
„същински“ изпълнителни действия спрямо длъжника Л.И. А. съгласно т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на цитираното Тълкувателно решение
е ясно, че в продължение на повече от 2 години,
считано от 27.11.2009 г. взискателят не е поискал извършването на същински изпълнителни действия в производството, съответно не са предприемани изпълнителни действия от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния способ спрямо
длъжника Л.И. А., поради което и по силата на закона изп. производство
е прекратено на 28.11.2011 г. на осн.
чл. 433, ал.
1, т.8 ГПК спрямо Л.И. А.. Прекратяването е настъпило
по право и без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Затова е без значение представянето на молба вх. № 03871/28.03.2012 г., с която взискателят
е поискал налагането на запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки
в „Банка Пиреос България“ АД, която не е имала ефект да възобнови висящността на
вече прекратеното производство. По същата причина и молбата на взискателя от 16.11.2012 г. по изп. дело с искане за налагането на запор върху притежаваните от
длъжниците банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД, съответно
разпореждането на ЧСИ и запорно съобщение от ***г. на ЧСИ не са могли да имат ефекта на прекъсване на
вече изтеклия двугодишен срок. Все по същите причини подаването на молба от 05.08.2014г. от взискателя за налагане на запори
върху притежаваните от длъжниците банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, съответно запорно
съобщение от ***г. на ЧСИ, не са могли да прекъснат вече изтеклия преклузивен срок, тъй като са подадени далеч след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поради изложеното е налице настъпила перемпция по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, в резултат на непоискано извършване на изпълнителни
действия от взискателя, съответно непредприемането на изпълнителни действия от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния способ спрямо
длъжника Л.И. А. в продължение на пълни две години в периода 27.11.2009 г. – 28.11.2011
г., водещо до прекратяване на изпълнението по силата на закона спрямо посочения
длъжник. Всички
последващи тази дата изпълнителни действия по изп. дело № 1187/2009г., извършени спрямо Л.И. А. са се осъществили след прекратяване на изпълнението по силата на закона
спрямо посочения длъжник. Съдебният изпълнител следва да прогласи настъпилото
по силата на закона – чл. 433, ал.1, т.8 ГПК прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника Л.И. А.,
както и
следва да изпълни и задълженията си по чл. 433, ал.3 ГПК и да вдигне служебно наложения запор върху тр. възнаграждение на Л.И.А.-Т., тъй като извършените
впоследствие изпълнителни действия против длъжника, след като изпълнителното
производството е прекратено по силата на закона, се считат за обезсилени също по силата на закона. С оглед на това, жалбата е основателна и обжалваният
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело спрямо
жалбоподателя-длъжник следва да бъде отменен.
По разноските
Жалбоподателят не е направил изрично искане за
присъждане на разноски в настоящото производство (като липсва и списък по чл. 80 ГПК), поради което
въпреки основателността на жалбата разноски не му се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба
вх. № 5614/13.03.2020г. /по описа на ЧСИ/ от Л.И.А.-Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез
адв. М.П./, Разпореждане от 12.03.2020г. по изп. дело № 20097530401187/2009г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № *** – район на
действие ОС – Перник, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК спрямо Л.И.А.-Т., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.