Р Е Ш Е Н И Е
№ 2223
гр.
Пловдив, 25 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА, като разгледа КД № 2538/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с § 19 от ПЗР на ЗИДАПК.
Образувано е по
касационни жалби на Еко розова долина ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Клисура , местност „Шайковица“, М.Л.Н., ЕГН ********** ***,
Комисията по чл. 37и, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ) при Община Карлово назначена със Заповед №
РД-311/16.04.2021 г. на кмета на Община Карлово (по-нататък Комисията или
Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ) против съдебно решение № 120 от 05.05.2022
година, постановено по гр. дело № 995 по описа за 2021 година на Районен съд
Карлово.
С атакувания
съдебен акт е отменен Протокол от 27.04.2021 година за разпределение на пасища,
мери и ливади от общински поземлен фонд за землището на гр. Клисура, община
Карлово на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община
Карлово, като преписката е върната на Комисията за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона.
С касационните
жалби се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост на решението на
районния съд. Касаторите твърдят, че решаващият първоинстанционен състав е постановил
решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират
разноски.
Ответникът по
касационната жалба – М.Г.А., чрез адвокат Р.
взима становище за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.
Заинтересованите
страни- Л.К.А. и И.К.А., чрез адвока П. считат касационните
жалби за неоснователни. Претендират разноски.
Другите
заинтересовани страни – Д.С.Д., Д.С.Н.,
П.И.Ц., Н.Б.П., Б.Х.А. и ЕТ „Н.Т., са
уведомени за касационните жалби по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК не са
депозирали отговори в законоустановения двуседмичния срок по чл. 213а, ал. 1 от АПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив, в даденото заключение по чл. 217, ал. 4, изр.
последно от АПК, излага становище за законосъобразност и обоснованост на
решението на първоинстанционния съд, поради което предлага съдебното решение да
бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща
правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледани по
същество касационните жалби са неоснователни.
С оспореното
решение Районен съд Карлово се е произнесъл по законосъобразността на Протокол
от 27.04.2021 година за разпределение на имоти по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на
комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община Карлово назначена със Заповед №
РД-311/16.04.2021 година на кмета на Община Карлово, с която е извършено
разпределение по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ за стопанската 2021 /2022 година на
свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд между правоимащите
лица, притежаващи животновъдни обекти в землището на гр. Клисура, съгласно
разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
С оспорения
протокол на жалбоподателя М. е разпределено
ползването на имоти с обща площ от 860.388 дка, при полагаща се площ към I-VII категория 2391 дка, както следва: на1/2 от ПИ с
идентификатор 37277.611.605 по КККР на гр. Клисура с площ от 434.859 дка; ПИ с
идентификатор 37277.206.190 по КККР на гр. Клисура с площ от 77,31 дка; ПИ с
идентификатор 37277.570.2 по КККР на гр. Клисура с площ от 279,976 дка; ПИ с
идентификатор 37277.746.2 по КККР на гр. Клисура с площ 68.12 дка, или общо
860.388 дка. От предходни разпределения той е получил от ОПФ 313.555 дка.
Отглежданите от жалбоподателя животни (говеда) са определи като общо 159.40
животински единици (ЖЕ), за които полагаемата се площ е изчислена на 2391 дка.
Между страните по делото няма спор, че общата площ, необходима за задоволяване
на нуждите на всички 11 участника в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, е в размер
на 14 978.50 дка.
От приложения по делото списък на свободни имоти за индивидуално ползване,
с начин на трайно ползване пасище, мера в землище гр. Клисура, подлежащи на
разпределение през 2021 г. са включени 38 поземлени имота, с обща площ 5
070.425 дка.
От тук следва извода, че е
налице недостиг на ПМЛ от ОПФ на община Карлово в землището на гр. Клисура,
като необходимата площ е около три пъти повече от наличната за разпределение
площ.
Въззивният съд е приел, че не
може да се установи от коя дата ще влязат в сила новите договори и дали тя ще е
различна за правоимащите, които за пръв път сключват договор и за лицата, които
вече са ползватели, т.е. съдът е достигнал до извода, че са нарушени правата на жалбоподателите по чл.
37и ал.6 от ЗСПЗЗ, тъй като ако се приеме, че в разглеждания казус новите договори влязат в сила, считано от
01.10.2021 г., то той се явява ползвател с предимство, а в случай че влязат в
сила от датата на сключването им (както е сключен предходния договор с
жалбоподателя), то следва че за един и същи период едни и същи площи ще бъдат
отдадени под наем на различни лица (от датата на сключване на новия договор до
30.09.2021 г.).
Районният съд е приел, че
комисията не е изпълнила изцяло задълженията си при разпределяне на свободните
площи, спазвайки разпоредбата на чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ. С оспорения протокол на
жалбоподателя са разпределени за индивидуално ползване пасища с обща площ от
860.388 дка в землището на гр. Клисура, при необходима площ 2391 дка, т.е.
нормата, предвидена в чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ не е достигната, а от оспорения
протокол не ставало ясно дали са били налице свободни за разпределение пасища в
същото или в друго землище, или е бил изчерпан общинският поземлен фонд. Поради
това въззивният съд е приел, че липсват мотиви в оспорения протокол.
Това е
обосновало отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, КРС
е изложил правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Протоколът от
27.04.2021 г. обективира процедура по разпределение на пасища, мери и ливади по
реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ. Процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, доразвита в
разпоредбите на чл. 98 - 100 от ППЗСПЗЗ е специална.
Следва да се има
предвид, че след като комисията съставя протокол за разпределение ползването,
няма как да не се съдържат мотиви досежно обстоятелството, начина на
разпределение на площите, включително и в съседни землища и до достигане на
нормата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. Недопустимо е извличането на този извод по
пътя на анализ на протокола и логика, тъй като се нарушава правото на защита на
засегнатите лица. В протокола следва ясно и категорично да се посочи методиката
и начина на разпределяне на свободните площи.
Настоящият
съдебен състав намира за правилно решението на КРС.
Проследявайки
аргументирано и задълбочено спазена ли е описаната по горе процедура по чл. 37и
от ЗСПЗЗ, въззивният съд е достигнал до правни изводи, които напълно се
споделят от настоящата съдебна инстанция, които с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2 АПК не следва да бъдат преповтаряни. Обжалваното решение е правилно.
Основателно е оплакването за нарушение на чл.59,
ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в оспорения протокол не са посочени правните и
фактическите основания за издаването му- липсва посочване на начина и
методиката по която е извършено индивидуално разпределение на ПМЛ от ОПФ на община Карлово в землището на
гр. Клисура. По същество те представляват юридическият факт
(респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него
субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на
които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на
базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на
акта.
Допустимо е мотивите на един административен акт
могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или
помощен на него административен орган. В случая липсва данни дали това да е
било сторено.
Според правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.
е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос.
Съгласно изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде
мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства,
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата на страните в административното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или
отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на
защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над
административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
Липсата на фактически основания за
извършеното разпределение е пречка да се извърши проверка за съответствие на
разпределението с материалноправната разпоредба на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Следва да се отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в
самия административен акт, така и в доказателствата към административната
преписка, на които обаче административният орган следва изрично да се е позовал
при постановяване на акта си или изрично да е препратил. Мотивите са от
съществено значение както за адресатите на административния акт, така и за
съда. Непосочването на фактически основания за издаване на оспорения административен
акт прави невъзможна съдебната проверка, както за материалната му
законосъобразност, така и за съответствието му с целта на закона. С оглед на
изложеното решението на Районен съд Карлово следва да бъде оставено в сила.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал и нарушения
на съдопроизводствените правила. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Релевираните от
касаторите доводи за неправилно приложение на закона не бяха подкрепени с
доказателства в хода на съдебното производство, поради което останаха
неоснователни и недоказани.
При този изход
на спора, с оглед на претенциите за присъждане на направените по делото
разноски за тази инстанция, съдът намира за основателни исканията на ответната
страна-М.Г.А. за присъждане на сумата от 350 лева,
представляващо адвокатско възнаграждение и на Л.К.А. и И.К.А. за присъждане на сумата от 600 лева , представляващо
адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив,
ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 120 от 05.05.2022 г., постановено по гр.
дело № 995 по описа за 2021 г. на Районен съд –Карлово.
ОСЪЖДА Еко розова
долина ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Клисура ,
местност „Шайковица“, М.Л.Н., ЕГН ********** *** и Комисията по чл. 37и, ал. 6
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при Община Карлово
назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на кмета на Община Карлово, да
заплатят разделно на М.Г.А., ЕГН ********** ***, сумата от 350 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Еко розова
долина ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Клисура ,
местност „Шайковица“, М.Л.Н., ЕГН ********** *** и Комисията по чл. 37и, ал. 6
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при Община Карлово
назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на кмета на Община Карлово, да
заплатят разделно на Л.К.А., ЕГН ********** и И.К.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2……………..