Решение по дело №618/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260026
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510200618
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

24.09.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

14.09.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

            618

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Същото е второ по ред въззивно съдебно производство. След касационна проверка инициирана по жалба на жалбоподателя, с Решение № 151 от 13.07.2020 г., по КАНД № 89/20г., на АС-Кюстендил е било обезсилено Решение № 4/03.01.2020г., по АНД №957/19 г., на РС-Дупница, Н.О., I състав  и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обезсиленото Решение е било изменено НП, като е бил намален размера на санкцията от 3000,00 лева на 1500,00 лева.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 10-0000930 от 01.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „В.И.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Клокотница“ №5, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец В.К., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

  Санкционирания ЕТ, чрез законния си представител обжалва НП в срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати процесуални нарушения при издаването на НП. Сочи се, че на дружеството е наложена санкция по-висока от минималния размер, въпреки че нарушението е първо по ред такова. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не изпраща представител. Депозирано е становище от законния представител на ЕТ, в което се поддържа жалбата и се развиват съображения в подкрепа на доводите изложени в нея. Иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание – юрк. Гогова. В пледоарията си по същество юрк. Гогова пледира за доказаност на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред АС-Кюстендил и пред РС-Дупница.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.05.2019 г., около 11:30 часа служители от „Инспекция по труда“, гр. Кюстендил (ИТ), свидетелите П.Г. и И.В., извършили проверка по работни места на територията на гр. Дупница, като посетили строителен обект  - многофамилна жилищна сграда - блок №4, в гр.Дупница, ж.к. „Развесена върба“, саниран по проект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност“. При проверката установили, че обекта се изпълнява от жалбоподателя едноличен търговец с фирма „В.И.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Клокотница“ №5, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец В.К.. Като същият в качеството си на работодател е приел на 02.05.2019 г., на работа като общ работник лицето Г.М.Г., от с. Баница, общ. Враца, обл. Враца, с ЕГН **********. Към посочената дата и час работникът е изпълнявал трудовите си задължения като общ работник, с договорено дневно трудово възнаграждение в размер на 50,00 лева, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, при петдневна работна седмица с почивни дни събота и неделя. Същият подписал на място Декларация по образец предоставена му от проверяващите, в която било отразено, че не е получил заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор.

На 23.05.2019 г. била извършена допълнителни проверки по документи и в регистъра на уведомления за трудови договори на НАП, от които била потвърдена липсата на сключен трудов договор между ЕТ като работодател и работника Г.М.Г.. На жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на АУАН с посочена в нея дата и място, връчена на 30.05.2019 г., на пълномощник на ЕТ с имена Е.М.Ш., експерт ЗБУТ.

С оглед констатациите от проверките, на 03.06.2019 г., на жалбоподателя бил съставен АУАН от св. В.. Актът е съставен в присъствието на св. Г. и на пълномощника на ЕТ Ш., на който е бил връчен и препис от същия срещу подпис.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 10-0000930 от 01.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „В.И.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Клокотница“ №5, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец В.К., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел-очевидец И.В., въз основа на прочетените по реда на чл. 281, ал.1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН показания на св. П.Г., дадени на л. 27 от АНД 957/19г., по описа на РС-Дупница, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства - приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. представените от АНО в съдебно заседание НП и съдебни решения за административни нарушения установени на същата дата и при същата проверка по работни места. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От декларацията на лицето Г.Г.и от  приетите по делото справки от регистъра на НАП се установява, че жалбоподателят към процесната дата 03.05.2019 г. е нямал сключен писмен трудов договор регистриран по надлежния ред с този свой общ работник.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. АУАН е бил връчен редовно на упълномощен представител на жалбоподателя, а НП е връчено по-късно редовно на самия жалбоподател.

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Безспорно е установено по време на проверката от свидетелите В. и Г., че работникът Г.Г.е полагал труд като общ работник в процесния строителен обект в гр. Дупница, ж.к. „Развесена върба“, блок №4. В попълнената декларация същият сам е декларирал това с положения от него подпис. Съдът намира, че лицето не е имало сключен трудов, както е отбелязано и в декларацията от него, тъй като по делото не е представен такъв, а отделно такова нещо не се и твърди от жалбоподателя. В подкрепа на този извод е и приложената справка от регистъра на трудовите договори на НАП. Трудов договор с него никога не е бил регистриран в НАП от дружеството жалбоподател. Тоест към момента на заварването му да монтира скеле на обекта, на 03.05.2019 г., заедно с останалите три лица, за които са представени от АНО наказателни постановления и съдебни решения във връзка с тях относно потвърждаване на наложените на същия жалбоподател санкции, Г.Г.фактически е работил за ЕТ, имащ качеството на работодател, но без наличието на сключен писмен трудов договор между тях. В случая, видно от съдържанието на декларацията, са налице всички основни реквизити на трудово правоотношение - уговорено е възнаграждение срещу престиране на труд като „общ работник“, размер, начин на плащане, работно време, място на работа. Посочено е допълнително, че възнаграждение е било заплатено от работодателя за предходен период, в размер на 200 лв., два дни преди попълване на декларацията.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ Трудовият договор се сключва в писмена форма.“.

За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена съответна санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Работодателят обективно е нарушил императивното си задължение по чл. 62 ал. 1 от КТ, а именно: задължително сключване на трудов договор в предписаната от чл. 62 ал. 1 от КТ писмена форма за валидност преди постъпването на работа, съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ. В случая правилно е ангажирана безвиновната административнонаказателна отговорност по чл. 83 от ЗАНН на наказания с „имуществена санкция“ едноличен търговец.

Нарушенията по чл. 62 и чл. 63 от КТ във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ са едни от най - тежките нарушения на КТ, тъй като водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. Законодателят в ДВ, бр. 7/2012 г. в чл. 415в ал. 2 от КТ изрично е обявил че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2. В този смисъл наложеното по вид и размер наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и целта на закона. В този смисъл виж. Решение № 53 от 01.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 11 / 2018 г. на Административен съдКюстендил, Решение № 145 от 19.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 112 / 2018 г. на Административен съдКюстендил, Решение № 160 от 24.06.2015 г. по н. д. № 135/2015 г. на Административен съдКюстендил и др.

Въпреки това следва да се има предвид обстоятелството, че предходното касационно производство е било инициирано единствено по касационна жалба на жалбоподателя, с която е било обжалвано изцяло обезсиленото от АС-Кюстендил въззивно съдебно решение, с което е било изменено НП, като е бил намален размера на наложената имуществена санкция от 3000,00 лв. на 1500,00 лв. Поради това в настоящото второ по ред въззивно производство максималният, възможен негативен резултат за жалбоподателя би бил постановяване на същата по размер намалена имуществена санкция от 1500, 00 лв. Този размер се явява и минимален такъв според текста на цитирания чл. 414, ал.3 КТ. Потвърждаване изцяло на НП от настоящия съдебен състав би означавало грубо нарушение на принципа reformatio in pejus, който забранява императивно влошаване положението на жалбоподателя. В случая във всички фази на производството жалбоподател е бил единствено ЕТ „В.И.К.”, търсейки съдебна защита. Няма как при неоснователност на жалбата му положението на същия да бъде по-лошо от това установено от районния съд преди сам да е обжалвал обезсиленото от АС-Кюстендил Решение № 4/03.01.2020г., по АНД № 957/2019г., на РС-Дупница, Н.О., V-състав.

Въз основа на горните съображения съдът приема, че доводите на жалбоподателя са изцяло неоснователни, а обжалваното НП е законосъобразно, като същото следва да бъде изменено в частта относно размера на наложената с него на същия имуществена санкция, в размер на 3000,00 лв., като същата се намали окончателно, в размер на 1500,00 лв.

 

По разноските:

Съобразно заявените претенции за разноски единствено от юрк. Гогова, по реда на  чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 144, ал. 4 от АПК и с оглед изхода на делото такива се дължат единствено в полза на АНО, в размер на юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. В случая органа е бил процесуално представляван от юрисконсулт, който след изменението на чл. 63 от ЗАНН се е явил пред АС-Кюстендил и пред настоящия въззивен съд, като делото не представлява фактическа и правна сложност. Дължимото възнаграждение за всяка съдебна инстанция следва да бъде определено според минимума установен в чл. 27е от НЗПП -  80 лв. Същото следва да се редуцира от съда наполовина, с оглед резултата от делото и постановеното изменение /намаление/ на санкцията, от 3000,00 лева, на 1500,00 лева. Окончателното дължимо юрисконсултско възнаграждение би било по 40,00 лева за всяка съдебна инстанция или общо 80,00 лева.

Поради това жалбоподателят ЕТ „В.И.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Клокотница“ №5, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец В.К., следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 27е от НЗПП, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ №35, сумата от 40,00 лв.юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, както и  на основание чл. 226, ал.3, вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 27е от НЗПП, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ №35, сумата от 40,00 лв.юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 89/2020 г., по описа на АС-Кюстендил.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 10-0000930 от 01.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „В.И.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Клокотница“ №5, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец В.К., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание от 3000,00 лева на 1500,00 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „В.И.К.”, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Клокотница“ №5, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец В.К., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ №35, сумата от 40,00 лв.юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 89/20г., по описа на АС-Кюстендил, както и сумата от 40,00 лв.юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: