Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1117 / 12.8.2020г. 12.08.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На двадесети юли Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия: Д
МАТЕЕВА
Секретар: Л Добрева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 01418 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Община Перник, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1024.36лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., ул.““, бл., вх., ап., от която
главница 852.02лв.за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г.,вкл. и изравнителна сметка за м.07.2018г.
сумата 172.34лв.,обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 31/09.01.2020г. по ч.г.д.№ 00096 /2020г. на ПРС.
В законоустановения срок ответната страна Община Перник е подала отговор, с който е заявила че производството по делото е допустимо.
Оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
Твърди, че в процесното общинско жилище е настанен наемател-
П.Б.И. ЕГН **********
Същата е привлечена като трето лице-помагач.
Общината Перник предявява ОБРАТЕН ИСК срещу П.Б.И. ЕГН ********** – ОСЪДИТЕЛЕН ИСК за сумата 1024.36лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр., ул.““, бл., вх., ап., от която
главница 852.02лв.за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г.,вкл. и изравнителна сметка за м.07.2018г.
сумата 172.34лв.,обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумите, и разноските по същия.
Ответникът по обратния иск е депозирал отговор – чрез особен представител адв.Връблянска ПАК – като оспорва исковете по основани и размер, както и че настанителната заповед е стара от преди 40г. и няма задължение наемателят да плаща нконсумативите.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай не се спори по делото, че процесният апартамент е собственост на Община Перник.
Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода.
От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела.
За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника е начислявана топлинна енергия за отопление и топла вода. Налице са ежегодни изравнителни сметки, необжалвани от страните.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата , както е по ИМ, няма погасени по давност суми, няма и частични плащания
на дължимите суми, поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
Съдът приема, че следва да уважи така предявения установителен иск.
Следва да се отхвърли предявения обратен иск по следните причини:
По делото се представи Заповед за настаняване № 308 от 11.06.1980г. – като оборотно жилище по ЗНО. Представена е декларация от 31.05.2004г. от която също не става ясно чии са задълженията за заплащане на консумативи по жилището.След 2004г. няма данни жилището от кой наемател се обитава и как са регламентирани отношенията по заплащане на консумативите.Следователно – пропуск на Общината е да уточни тези въпроси, с оглед последващи регресни претенции. В случая обратният иск не може да се уважи поради липса на доказателства
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, в размер 325лв. общо по УИ и запов.производство – които следва да се заплатят от Общината
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Община Перник, че ответникът дължи на ищеца сумата 1024.36лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Лом“, бл.1, вх.Е, ап.126, от която главница 852.02лв.за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г.,вкл. и изравнителна сметка за м.07.2018г. сумата 172.34лв.,обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 31/09.01.2020г. по ч.г.д.№ 00096 /2020г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от Община Перник срещу П.Б.И. ЕГН ********** ОСЪДИТЕЛЕН ИСК за сумата 1024.36лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Лом“, бл.1, вх.Е, ап.126, от която главница 852.02лв.за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г.,вкл. и изравнителна сметка за м.07.2018г. сумата 172.34лв.,обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумите, и разноските по същия.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата 325лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: