АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 17 |
||||||||||
гр.
Видин, 08.02.2021 г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
I административнонаказателен състав |
|||||||||
в публично
заседание на |
осемнадесети януари |
|||||||||
през две хиляди двадесет и първа година в
състав: |
||||||||||
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
Членове: |
Биляна Панталеева Росица Славчева |
|||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Биляна Панталеева |
|
||||||||
Касационно АНД № |
203 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
и за да се
произнесе, съобрази следното: |
||||||||||
Делото е образувано по жалба,
подадена от К. М., румънски гражданин, против Решение №221/04.09.2020г., постановено
по НАХД № 739/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено
Наказателно постановление №25-0000114/23.06.2020г. на Началника на ОО”Автомобилна
администрация“-Видин, с което за извършено административно нарушение на чл.19,ал.1,т.7
от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТ му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000 лв на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.
В жалбата се развиват съображения, че решението
на ВРС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила-касационни основания за отмяна на решението. Твърди се, че съдът не е
приложил нормативният акт , който е следвало да бъде приложен, както и че в
нарушение на чл.13 от НПК не е спазил принципите за разкриване на обективната
истина като не е извършил служебна проверка за спазването на всички изисквания
за законосъобразност на наказателното постановление , а е обсъдил само
законовите разпоредби относно
извършеното нарушение и наложеното наказание. Сочи се , че в нарушение на правото на защита на наказаното
лице, актът и наказателното постановление са издадени в един и същ ден. Сочи се
също така, че от събраните по делото доказателства се установява , че
наказаното лице е притежавало удостоверение за психологическа годност на
водача, което е представено в приложенията към жалбата , а именно удостоверение
№ 36/11.09.2019г. , издадено от Република Румъния, който факт обаче не е
коментиран от съда в решението му . Сочи се също така , че е неправилен изводът
на съда, че санкционната норма е
правилна и законосъобразно определена , тъй като се отнася до липсата на
документ, а в случая водачът разполага с удостоверение , издадено от друга
държава-членка , поради което е следвало да бъде обсъдено дали това удостоверение отговаря на
изискванията на закона и само ако не отговаря да бъде сакционирано . Сочи се ,
че съдът е обсъдил само доказателствата , представени от административния орган
, не и доказателствата , представени от жалбоподателя , поради което не е
провел обективно и пълно съдебно следствие . Сочи се , че решението е
немотивирано , което представлява касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК във вр. с чл.348,ал.3,т.2 от НПК. Иска се да бъде отменено решението на ВРС
и потвърденото с него НП. Претендират се
разноски за производството.
Ответникът по делото не е
взел становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора
касационни основания, намира следното :
Жалбата е допустима, а
разгледано по същество същата е и основателна.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 23.06.2020г. около 19,32ч. на главен път Е-79 в района на
Дунав мост 2 при извършена проверка от инспектори на ОО”АА”-Видин, касаторът К.
М.в качеството си на водач на МПС, извършващ международен превоз на товари, не представил
удостоверение за психологическата си годност. За нарушението на водача е съставен
АУАН, в който е посочено, че водачът не
представя в момента на проверката удостоверение за психологическа годност. Въз основа
на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение
на чл.19,ал.1,т.7 от наредба №11 от 31.10.2002г. на МТ на водача е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лв на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.
Видно от
административно-наказателния състав, въз основа на който е наложено наказанието
на водача, следва същият да не притежава удостоверение за психологическа
годност на водач. За неносене на същото е предвидена друга санкционна разпоредба.
В жалбата , която е подадена
до районния съд чрез административния орган, изрично е посочено , че се прилага
удостоверение за психологическа годност на водача, но такова приложение не е
съпровождало жалбата при постъпването и в районния съд . В настоящата жалба
касационният жалбоподател сочи, че е приложил същото към жалбата, като цитира
номер на удостоверението за психологическа годност на водача.
Предвид горното съдът е
следвало да констатира липсата на посоченото приложение към жалбата-удостоверение
за психологическа годност, и да даде изрични указания на жалбоподателя да
доокомплектова същата едва след което да изгради изводите си осъществено
ли е нарушението и правилно ли е
подведено под съответната правна норма като евентуално би могъл да приложи по
благоприятната санкционна разпоредба при наличие на валидно удостоверение .
Първоинстанционият съд като е
приел, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на визираното нарушение
от жалбоподателя е потвърдил издаденото наказателно постановление без да е
изяснил фактическата обстановка. ВРС не е събрал всички необходими по делото доказателства
за изясняване на фактическите обстоятелства, при които е извършено административното
нарушение, а от тук и за изясняване осъществен ли е административно-наказателният
състав , въз основа на който е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора. След като изрично е посочено в жалбата , че се прилага
удостоверение за психологическа годност, ВРС е следвало изрично да даде
указания на жалбоподателя за представянето му предвид липсата му към жалбата ,
като горното произтича както от задължението му да се произнесе изрично по
исканите доказателства съобразно чл. 327 от НПК , така и от задължението му по
чл. 331,ал.3 от НПК да докладва съдържанието на жалбата и допуснатите доказателства.
Едва след като е указал тази необходимост на жалбоподателя е следвало да
прецени доказателствата и да установи установените и неустановените
обстоятелства , въз основа на което и да направи правните си изводи.
Предвид горното ВРС е действал
в нарушение на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.107, ал.2 от НПК като не указал
необходимостта от представяне на посочените от страната доказателствата, необходими
за изясняване на обстоятелствата по делото. Това е съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита на жалбоподателя, касационно основание за отмяна
на решението съгласно чл.348,ал.3,т.1 от НПК , което налага отмяна на атакуваното
решение и връщане на делото на ВРС за ново разглеждане на основание чл.222,ал.2,т.1
от АПК.
При новото разглеждане съдът
следва да укаже изрично на жалбоподателя , че не е приложил към жалбата си
соченото като приложение удостоверение за психологическа годност на водача,
като му предостави възможност да представи същото по делото . Едва след това РС-Видин
следва да установи осъществен ли е от обективна и субективна страна съставът на
административното нарушение от жалбоподателя и правилно ли е ангажирана отговорността
му , както и наложено ли е съответното наказание или е следвало да се ангажира отговорността
на водача по по-леката санкционна норма, като приложи същата в случай , че
водачът е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към
момента на деянието, съобразно правомощията на съда по чл.337,ал.1,т.2 от НПК .
Освен това не е
безспорно и че жалбата е подадена в срок. Видно от приложената товарителница в
същата не се съдържа дата на изпращане-има дата на разнос-01.07.2020г. ,
вероятната дата е 30.06.2020г., в който случай жалбата е подадена в срок, но в
тази насока не са представени доказателства , а съобразно датата на постъпване
на жалбата в съда същата не е подадена в законоустановения срок за обжалване. С
оглед на това съдът следва изрично да се укаже на жалбоподателя да представи
доказателства за датата на изпращане на жалбата чрез съответната куриерска
служба, след което да извърши преценка за срочността на жалбата.
По искането за разноски
следва да се произнесе районният съд на основание чл.226,ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание
чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2,предл. второ и чл.222,ал.2,т.1
от АПК Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №221/04.09.2020г., постановено
по НАХД № 739/2020г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено НП
№25-0000114/23.06.2020г. на Началник ОО”Автомобилна администрация“-Видин.
ВРЪЩА делото на Районен
съд Видин за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.