РЕШЕНИЕ № 263
Град С.21 декември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 226 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на §4к, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 28в ПП ЗСПЗЗ.
Образувано
е по жалба на А.К.Д.,С.М.М. и М.Д.К. срещу мълчаливия отказ на Кмета на община С.
по заявленията им с искане да проведе и завърши процедура по изменение на Плана
за новообразувани имоти ПНИ на местността В.р..
В жалбата се твърди, че оспореният мълчалив
отказ е на искане на жалбоподателите ,
входирано при органа кмет на община С.,
за който се твърди че е постановил мълчаливия отказ поради което именно всеки
от жалбоподателите е адресат на мълчаливия отказ. На основание чл. 149, ал. 2
от АПК е обжалван в срок мълчаливия отказ на кмета на Обшина С.относно искания
депозирани в община С. от А.Д., от С.М. и от М.Д.К. за издаване на заповед за изменение на плана
на новообразуваните имоти (ПНИ) на м. В.р., с. К.. Твърди се в жалбата че към
датата на подаването няма произнасяне на кмета. Липсата на произнасяне в
законоустановения за издаване на акта срок, считано от подаване на искането всеки
от жалбоподателите счита за процесуално нарушение и представлява мълчалив
отказ, който подлежи на обжалване по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК в
едномесечен срок.
Твърди
се в жалбата, че искането на всеки от жалбоподателите за издаване на заповед за
изменение на ПНИ е направено на основание §4к, ал. 13, т. 1 във вр. с §4к, ал.
8, т.1-3 от ПЗР на ЗПСЗЗ и във връзка с разпоредбите на чл. 28, ал.5 и чл. 28в
от ППЗСПЗЗ. Изтъква се в жалбата, че съгласно §4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
кметът е длъжен да издаде заповед за изменението на ПНИ, като са налице
предпоставките по §4к. ал. 8, т.1-3 от ПЗР на ЗПСЗЗ. В жалбата се твърди че
искането по което е мълчаливият отказ за произнасяне е кметът да издаде заповед за удължаване на
общинския път № 662.662.56 с 20 м до общински път № 662.662.65, което удължение
е съществувало от десетки години и че
аргументите, въз основа на които е направено искането до кмета са
посочени в него. Направено е и евентуално искане, в случай, че не може да се
удължи този общински път 662.662.56 до
общински път № 662.662.65, в края на общински път 662.662.56 да се създаде
разширение за обръщало, тъй като понастоящем ширината на пътя включително и
където същия завършва с тупик не е достатъчна за обръщане посоката на транспортните
средства. Съдът приема че искането за изменение на ПНИ на всеки от
жалбоподателите А.К.Д.,С.М.М. и М.Д.К. е да се измени начина по който завършва
общински път 662.662.56 било като се продължи до другия общински път 662.662.65,
било като се разшири края му с обръщало съобразно установените императивни
разпоредби за начина по който завършва път без изход - тупик.
В
жалбата на А.К.Д.,С.М.М. и М.Д.К. се съдържа искане съдът да отмени мълчаливия отказ на кмета да издаде исканата
заповед за частично изменение на ПНИ като незаконосъобразен и да го задължи да
се произнесе по искането съгласно изискванията на §4к, ал. 13, т. 1 във вр. с
§4к, ал. 8, т.1-3 от ПЗР на ЗПСЗЗ.
Ответната
по жалбата страна - Кметът на община С. чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К.-
изразява становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, както и
поради липса на компетентност на кмета на Община С. за издаване на искания
административен акт, а по същество взема становище за неоснователност на
жалбата, в случай, че същата е допустима.
Заинтересованата
страна В.В.Г. чрез пълномощника си Л.Г. нейн съпруг взема становище съдът да
отхвърли жалбата, по съображения, че всеки от жалбоподателите има достъп до
имота си и няма основание за издаване заповед за исканото изменение на ПНИ.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Депозирани са до кмета на
община С. заявления на А.К.Д., подадено на 22.11. 2019 година, С.М.М., подадено
на 29. 11. 2019 година и на М.Д.К., подадено на 02. 12. 2019 година съдържащи искане за
провеждане на процедура по изменение на ПНИ, като по същество се иска такова
изменение ПНИ с което да се преодолее твърдяното от жалбоподателите
закононарушение относно начина по който завършва общински път без изход (тупик)
№ 662.56, който е задънен и не завършва със законоустановеното уширение на пътя
за обръщане на транспортните средства. Поискано е евентуално продължаване на
този общински път с 20 метра до свързването му с общински път 662.56. С така подадените заявления до Кмета
на Община С., А.К.Д.,С.М.М. и М.Д.К.
жалбоподатели по настоящото дело, на осн. чл. § 4к, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ искат от
този административен орган да проведе исканата процедура, като се произнесе с
нарочен акт, с който уважи искането за продължаване на този път завършващ с
тупик до съседен път 662.65
или ако остане път без изход да има в края си разширение за обръщало на
транспортните средства.
Жалбата е подадена от
легитимирани лица, всеки от които е собственик
на поземлен имот достъпът до който се осъществява от процесния общински път № 662.56 по ПНИ в м. "В.р.", землище на с. К.,
община С.. Същата е подадена чрез административния орган - кмет на Община С. в
срока по чл. 149, ал. 2 от АПК - в едномесечен срок от изтичане законоустановения
за произнасяне от този административен
орган съгласно приложимата разпоредба на чл. 57 ал. 5 от АПК, считано от подаване
на заявление от жалбоподателите с искане за издаване на заповед за изменение на
ПНИ по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1-2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Срокът е едномесечен,
тъй като е необходимо да се съобразят и защитят правата на лица които биха се
засегнали от искания административен акт, например други заинтересовани
собственици на съседни имоти, респективно имоти на които би се отразило
исканото разширение или удължение на процесния общински път с № 662.56 по ПНИ в
местността "В.р.", землище на с. К., община С.. От процесуална гледна
точка непроизнасянето в срок от страна на кмета на Община С. по това искане е
достатъчно за извод, че предмет на оспорване е мълчалив отказ за издаване на
индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и по това оспорване РС - С. е
компетентен да се произнесе съгласно разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК
(обн. ДВ, бр. 39/2011 г.). Съобразно разпоредбата на § 19 от ПЗР на ЗИДАПК,
обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г.
индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и
отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на
земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на
районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда
на АПК. Съгласно фикцията, предвидена с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК
формирания мълчалив отказ съставлява отказ от издаване на искания
административен акт. Искането, с което е сезиран административния орган е за
издаване на изричен административен акт - заповед за изменение на ПНИ, поради
което и реда за оспорване на мълчаливия отказ е този предвиден за оспорване на
заповедта, която в случая не е издадена от административния орган. С
разпоредбата § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр.
58 в сила от 18.07.2017 г., е създаден специален ред, относно родовата и
местната подсъдност за разглеждане на жалбите против индивидуалните
административни актове, издавани по ЗСПЗЗ от кмета на съответната община. Тази
специална подсъдност следва и по аргумент за противното от т. 11 на ТП № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г. ОСГК и Първа и Втора колегия на
ВАС, с която е прието, че само актовете, издадени на основание чл. 34, ал. 4
ЗСПЗЗ се разглеждат от административния съд. Налице е материална компетентност
на кмета на община по отношение на изричния и мълчалив отказ съгласно § 4к, ал.
13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази насока са неоснователни възраженията на
пълномощника на кмета на община С., че не той, а друг административен орган е
бил длъжен да се произнесе за исканата промяна на ПНИ.
По тези съображения оспорването е
допустимо, а и е спазен срока за това оспорване.
На
основание чл. 57, ал. 5 във връзка с ал. 7 от АПК кметът на общината като
компетентен орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от подаване на
заявлението от А.К.Д. на 22. 11. 2019 год, от С.М.М. на 29. 11. 2019 год. и от М.Д.К. на 2. 12. 2019 година. Срокът за
обжалване на мълчаливия отказ - едномесечен е започнал да тече след като е
изтекъл приложимият на осн. чл. 157 ал. 5 от ЗАНН едномесечен срок за издаване
на административния акт. Жалбата до областния управител е подадена преди
изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и е своевременна и в
срок. Инициращата съдебно обжалване жалба на всеки от жалбоподателите срещу
мълчаливия отказ също е подадена в срок и е допустима. Следва да бъде
разгледана от гледна точка на основателността й.
Кметът
на Община С. не издал в законоустановения срок чл. 57, ал. 5 от АПК искания
административен акт, нито е постановил изричен отказ на конкретни основания,
което бил задължен да стори, по силата на § 4к, ал. 13 т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ,
Неизпълнението на задължението за произнасяне от административния орган в
определените от закона срокове, който в случая е едномесечен на основание чл.
157 ал. 5 от АПК представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, което налага
неговата отмяна, при положение че не е било въпрос на избор – оперативна
самостоятелност на административния орган дали ще се произнесе по искането на
жалбоподателите, а е било въпрос на обвързана компетентност и приложение на
императивни разпоредби относно начина по който завършва процесния задънен път и
кметът на община С. е бил длъжен да се произнесе по заявлението на жалбоподателите
с визираните в него нарушения относно начина по който завършва пътят без изход,
обслужващ техните имоти.
По
делото е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза на вещото лице инж. К.Д.. Въз основа на представените документи
за собственост на всеки от жалбоподателите и кредитираното от съда заключение
на тази експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание съдът приема за
установено, че всеки от жалбоподателите А.К.Д., С.М.М. и М.Д.К. е придобил собствеността и е собственик на
недвижим имот достъпът до който се осъществява единствено от общински път без
изход с
№ 662.56 по ПНИ в м. "В.р.",
землище на с. К., община С.. Съответно А.К.Д. на основание нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 91, том ІА, рег. № 1346, дело № 88 от 2013 год. и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 77, том ІА, рег. № 990,
дело № 71 от 2006 год. и двата на нотариус С.Х. и на основание брака й с А.Д.Д.
е собственик при условията на СИО на имоти с планоснимачни номера 6 и 7, в кадастрален
район 662, по плана на новообразуваните имоти в местността ”В.р.”.
Собствеността
на жалбоподателя М.Д.К. ЕГН ********** върху имот № 14 в кадастрален район 662
в местността „В.р.“ в землището на село К. община С. се установява от
приложеното по делото в препис Постановление на ЧСИ Н.Д. от 26. 07. 2017 година
за възлагане на недвижим имот.
Собствеността
на С.М. върху поземлен имот 13, в кадастрален район 662 с площ по скица 604 кв.
метра, ведно с построената в имота едноетажна сграда за сезонно ползване се
установява от приложения по делото в препис нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 27, том 2, рег. № 3113, дело № 215 от 2015 година на нотариус М.Х..
Достъпът
до имотите на всеки от жалбоподателите се осъществява по имот с идентификатор
37527.6620.662.56 с НТП – Полски път и Нов НТП-За селскостопански, горски и
ведомствен път.
По
плана на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед № ОА-200 от
02.06.2007г. на Областния управител на С.ска област и получените имоти от АГКК,
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-11
от 15.03.2016г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК освен
достъпа по общински път обозначен с идентификатор 37527.6620.662.56 няма друг
достъп до процесните притежавани от жалбоподателите имоти описани по-горе. Няма друг достъп до имотите собственост на всеки от
жалбоподателите, съответно с номера 6 и 7 на А.К.Д., № 13 на С.М. и № 14 на М.К.,
видно кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-11 от 15.03.2016г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК за „В.р.”, с.К.,
ПК 2023, ул.”В.р.”, както и от
кредитираното от съда заключение на вещото лице К. Д..
В края на път с идентификатор 37527.662.662.56 не
съществува обръщало, нито уширение,
въпреки, че това е задънен път /тупик/, широчината на който е 3 метра,
включително и в края му, където също няма обръщало, нито разширение. Това е в
противоречие с чл. 81 ал. 1 от ЗУТ по силата на който задънени улици за осигуряване на достъп до
ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко
3,5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани
поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват
накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока.
Налице е и правен интерес на всеки
от жалбоподателите, както досежно искането за изменение на ПНИ, а така също и
от атакуване на мълчаливия отказ на кмета на община С.. Като собственици на
новообразуваните имоти до които единствен достъп е от този общински път всеки от жалбоподателите има правен интерес и основание да иска
изменение на плана в частта му относно края на този общински път, който е задънен,
няма обръщало, нито разширение, а широчината му, включително и в края на тупика
е под минималната установена с нормативен акт.
В случая се налага извод, че планът
е изработен при съществени закононарушения, което е императивно основание за
изменение на ПНИ по смисъла на § 4к ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По въпросите
дали са
съществени тези закононарушения изразяващи се в липса на обръщало на тупик единствен
достъп до имота и широчина на този задънен път под минималната и дали има
влязло в сила съдебно решение на съда или планът е приложен, кметът на община С.
дължи произнасяне с изричен административен акт. За нуждите на настоящото
производство съдът приема че несъответствието със законоустановената
ширина на процесния път без изход с идентификатор 37527.662.662.56 е съществено
закононарушение и на това основание кметът на община С. във всички случаи дължи
произнасяне по заявлението на жалбоподателите с изричен административен акт за
исканото изменение на ПНИ, като основанията за това се съдържат в §4к ал. 8, т.
3 от ЗСПЗЗ. Не е налице по отношение на никой от жалбоподателите нито влязло в
сила решение на съда, нито планът е приложен. В тази насока по въпроса за
действието на предшестващите съдебни решения, по жалби на други лица съдът
съобрази чл. 177 ал. 1 от АПК.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се
отмени.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва осъждане на административния орган - кмета на община С. да заплати на жалбоподателите
сторените деловодни разноски в размер на 280
лева за съдебно-техническа експертиза
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 и, ал. 3, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.К.Д., С.М.М. и
М.Д.К. мълчаливия отказ на Кмета на Община С. да се произнесе по заявленията на
всеки от тях, подадени съответно на на 22. 11. 2019 год. от А.К.Д., на 29. 11. 2019
год. от С.М.М. и на 2. 12. 2019 година
от М.Д.К., за
провеждане
на процедура по изменение на ПНИ
в
местността ”В.р.” относно края на задънен път (тупик) с идентификатор 37527.662.662.56 и ВРЪЩА
преписката на Кмета на Община С. за произнасяне по всяко от тези заявления.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
осъжда Община С. да заплати на А.К.Д.,С.М.М. и М.Д.К. сумата 280 лева за
разноски по делото за съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
АС – С. област, в 14-дневен срок от връчването препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: