РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Благоевград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело №
20221200500081 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК.
Против решение №8223/03.12.2021г.,постановено по гр.д.№ 1225/2020 по
описа на РС гр.Петрич е постъпила въззивна жалба от Д. Х. Б.,чрез
упълномощения адв.Й..В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост
и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд,че не е
установен субективния елемент на владението,годно да направи владеещия
собственик на имотите.Развити са подробни съображения и са обсъдени
събраните по делото доказателства,от които според въззивника,направеният
извод в първоинстанционния съдебен акт е неправилен.
Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което се
уважи претенцията на ищеца по делото.
От въззиваемата страна О. П. е постъпил писмен отговор,с който
подадената жалба се оспорва
От другата въззиваема страна Д.Б. е постъпил писмен отговор,с който се
заявява допустимост и основателност на жалбата на Д.Б..
1
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по
делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК,въззивният съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази
следното:
Д.Б. е предявил против О. П. и Д.Б. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.440 ал.1 ГПК,с който иска да се приеме за установено,че
Д.Б. не е собственик на имотите,посочени в исковата молба. Правният му
интерес произтича от това,че принудителното изпълнение за задължения на
Д.Б. е насочено срещу имоти,които твърди,че са негова собственост.Изложил
е обстоятелства,че имотите са придобити от него чрез възмездна сделка от
физически лица,а те от своя страна също са ги придобили чрез възмездна
сделка от праводател „М. И.“ ЕООД.Последният е признат за собственик с
нот.акт №* т.1 д.№19382016Г. на Нотариус Ш. на основание извършена
обстоятелствена проверка,при която е констатирано придобиването от
търговското дружество по давност.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска ,като е приел,че началния
праводател „М. И.“ ЕООД не се установява да е осъществявал такова
владение върху имота,годно да изработи придобиването му по
давност.Позовал се е на близката родствена връзка между едноличния
собственик на търговското дружество и Д.Б.,действията извършени от Д.Б.
през времето,когато се твърди,че търговското дружество е осъществявало
давностно владение, липса на данни за своене на имота.
При съвкупната преценка на доказателствата събрани по делото,въззивният
съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и
законосъобразни.
Не се спори по фактите,че Д.Б. и Д.Б. са в близки родствени отношения –
майка и син.Не е спорно,че Д.Б. е била собственик на посочените недвижими
имоти в периода преди 1999-2000г.Не е спорно също така,че О. П. е
образувала през 2015г. изпълнително производство против Д.Б. за нейни
задължения към общината,както и че са предприети действия по съдебното
изпълнение,като е наложена възбрана върху имотите,за които има
документи,че тя е собственик .
В исковата молба се поддържа,че владението на имотите е започнало през
2
1999-2000г. в лицето на самия Д.Б. в качеството му на едноличен
търговец,продължило е и към 2008 г.,когато е прехвърлил търговското си
предприятие на едноличен търговец на „М. И.“ ЕООД.Дружеството е
продължило владението на праводателя си и към 2016г. е станал
собственик,когато се е снабдил и с документите за собственост-констативен
нотариален акт за имот,придобит по давност.
От представените по делото нотариални актове се установява,че на
10.11.2016г. търговското дружество се снабдява с нотариален акт за
собственост на основание давностно владение ,на 25.11.2016г. търговското
дружество чрез продажба е прехвърлило на Л. Ч. процесните недвижими
имоти и на 20.03.2018г. ,отново чрез продажба,имотите са прехвърлени на
ищеца Д.Б..
Гласните доказателства-св.Я. и св.Ш. сочат,че са имали търговски
взаимоотношения с Д. Ш..Сочат,че обекта е бил заграден,имало е хале.Имало
е машини и работници.Сочат,че са контактували във връзка с тези си
взаимоотношения с Д.Б..Нито един от тях не твърди,че търговските
взаимоотношения са се осъществявали с фирмата на Д.Б..Няма представени
фактури,които да удостоверяват,че дейността се е развивала чрез фирмата.
Към исковата молба са представени и многобройни писмени доказателства
за направени предписания от редица контролни органи за дърводелския цех в
м.“Бхуто“ на името на едноличния търговец,а след това на търговското
дружество.
От друга страна Д.Б. е подавала през 2003г. две молби,за регулация и
застрояване ,за узаконяване на строеж „Дърводелски цех“. През 2004г. и през
2008 г. е учредявала ипотеки върху процесните имоти,видно от нотариалните
актове,приложени по делото и описани по номерация в решението на
първоинстанционния съд..
Правилно е констатирано от първоинстанционния съд,че след като през
2016г. ,търговското дружество „М. И.“ ЕООД е прехвърлило собствеността на
физическите лица,няма данни те да са започнали да ползват собствения си по
документи имот.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
3
Отричането на права на собственост за Д.Б. е свързано с това,доколко
ищецът се легитимира за собственик,доколкото правата му са придобити по
давност именно върху имоти,принадлежали преди това на Д.Б..Правилно по
делото е изследвано придобивното основание на праводателите чрез сделките
на ищеца,доколкото ако за същите не се установят права на собственост,то и
при последващите сделки ,приобретателите също не придобиват права.
Правото на собственост на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС се придобива, чрез
непрекъснато владение в продължение на десет години. Посоченият в
нормата фактически състав включва два елемента – упражняване на
фактическа власт и изтичане на определен период от време.Придобиването по
давност е свързано с промяната на собственика на имота,тъй като тогава
имота излиза от патримониума на предишния собственик.
Относно владението – то се определя като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Неговите признаци са два: 1 обективен – упражняване на фактическа власт,
която включва извършване на фактически действия, недвусмислено
манифестиращи власт върху вещта и 2 субективен – намерение за своене.
Изисква се кумулативното им наличие, като с чл. 69 от ЗС е установена
оборима законова презумпция - предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. За да е налице
владение, фактическата власт, която се упражнява върху чужд имот, трябва да
е постоянна, спокойна, явна и несъмнителна.
Особеност на настоящето дело е това,че собственик на имота е била
майката на Д.Б..Учредените от него фирма на едноличен търговец и
търговско дружество с едноличен собственик в негово лице и близката
родствена връзка,при която е възможно имота,предмет на делото да е
предоставен за ползване като роднини или за обща дейност в полза на
семейството,както и образуваното изпълнително производство с предприети
мерки за изпълнение именно върху тези имоти,преди снабдяването на
търговското дружество с нотариален акт за собственост, изискват
установяване по един действително несъмнен начин всички елементи на
давностно владение,при оспорване от О. П. на правното основание за
придобиване на праводателя на ищеца в неговия начален етап,а не просто
механично приложение на външно формалните елементи за осъществяване на
4
владение.
Релевантно за придобиване правото на собственост върху недвижимия имот
е не самото държане на имота,а владението върху него т.е. осъществяване на
фактическа власт лично или чрез другиго ,с намерение да се свои и това
владение следва да е демонстрирано и по отношение на действителния
собственик на имота,който не се е противопоставил.
Макар в отговора на Д.Б. да не се отрича поддържаната теза от ищеца,съдът
съобрази,че тя има правен интерес от това.
Същевременно през периода,в който се сочи,че търговското дружество на
сина й е упражнявало давностно владение,тя е извършила редица правни
действия,с които е демонстрирала,че счита имота за неин.Подавала е молби
до О. П.,ипотекирала е имотите два пъти-през2004г. и 2008г.От това съдът
стига до извода,че владението на търговското дружество не е
несъмнено.Презумцията на чл.69 ЗС е оборена при наличието на факта на
близкото родство между собственика и лицето,което ползва имота,макар и в
качеството си на търговец и установеното обстоятелство,че собственикът на
веща,не е отчел държането на търговските образувания на сина й,а е
предприел действия като собственик.
От всички събрани по делото доказателства съдът не можа да установи,че
„М. И.“ ЕООД, което е търговско дружество е осъществявало владение,а не е
било само държател.По този начин по делото не се установи жалбоподателят
да е осъществявал явна и несъмнена фактическа власт върху процесния имот
по начин, че всяко лице да може да възприеме тези му действия. Липсва
демонстриране на действия, който биха могли да бъдат възприети от трети
лица, включително и Д.Б. като завладяване и афиширане намеренията на
жалбоподателя да упражнява по отношение на процесния имот фактическото
съдържание на правото на собственост. Отсъствието на първия елемент от
фактическия състав на придобивната давност, прави безпредметно
изследването на втория – изтичане на законоустановения период от десет
години.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд,поради което и съдът препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
На въззиваемата страна се дължат разноски,които изрично се
5
претендират.Въззивникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 1800 лв.Съдът намира
възражението за основателно.Пред въззивната инстанция не са извършвани
други процесуални действия,разглеждането е продължило в едно съдебно
заседание.Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимума при тази цена на иска е 1287
лв.Ето защо на въззиваемата страна,заплатеното възнаграждение за адвокат
следва да се редуцира до 1300лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8223/03.12.2021г.,постановено по гр.д.№
1225/2020 по описа на РС гр.Петрич.
ОСЪЖДА Д. Х. Б. да заплати на О. П. направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 1300лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба,подадена в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6